ДИРЕКТИВА 2006/117/ЕВРАТОМ НА СЪВЕТА от 20 ноември 2006 година относно надзор и контрол на превоза на радиоактивни отпадъци и отработено гориво

(1)

Дейностите по превоза на радиоактивни отпадъци или отработено гориво трябва да отговарят на множество изисквания на нормативните документи на Общността и международни такива, касаещи по-специално безопасния превоз на радиоактивни материали и условията за погребване или съхранение на радиоактивни отпадъци или отработено гориво в приемащата страна.

(2)

В продължение на изискванията по-горе, защитата на здравето на работниците и на населението изисква превоза на радиоактивни отпадъци или отработено гориво между държави-членки, както и на територията на Общността и от нея към трети страни да подлежи на задължителна и обща система за предварителни разрешителни.

(3)

Както е посочено в Резолюция на Съвета от 22 май 2002 г. относно създаването на национални системи за надзор и контрол на наличието на радиоактивни материали при рециклиране на метални материали в държавите-членки (3), е необходимо минимизиране на радиологичния риск, произтичащ от наличието на радиоактивни материали сред металните материали, определени за рециклиране.

(4)

Директива 92/3/Евратом на Съвета от 3 февруари 1992 г. относно надзора и контрола на превози на радиоактивни отпадъци между държавите-членки, както и тези, внасяни във и изнасяни от Общността (4), установи система на Общността за строг контрол и предварителни разрешителни за превоза на радиоактивни отпадъци, която се оказа задоволителна. Въпреки това, необходимо е тя да бъде изменена в светлината на натрупания опит с оглед изясняване и добавяне на понятия и определения, за уреждани на хипотези, пропуснати в миналото, опростяване на съществуващата процедура за превоз на радиоактивни отпадъци между държавите-членки и гарантиране на последователност с останалите разпоредби на Общността и международните разпоредби, и по-специално Единната конвенция за безопасност при управление на отработеното гориво и за безопасност при управление на радиоактивните отпадъци (наричана по-долу „Единна конвенция“), към която Общността се присъедини на 2 януари 2006 г.

(5)

В рамките на Петия етап от инициативата за опростено законодателство за вътрешния пазар (SLIM) бе създадена работна група от представители на държавите-членки и на ползвателите с оглед предлагане на решение в отговор на множество опасения, изразени от ползвателите на Директива 92/3/Евратом, и едновременно с това нейното хармонизиране с действащи международни правила и актове.

(6)

Изложената в Директива 92/3/Евратом процедура се прилага на практика единствено по отношение на превоз на отработено гориво, за което не се предвижда допълнителна употреба и по този начин се разглежда за целите на директивата като „радиоактивен отпадък“. От радиологична гледна точка не е оправдано да се изключи прилагането на подобна процедура за надзор и контрол по отношение на отработеното гориво, в случаите когато то е предназначено за допълнително обработване. Затова би било подходящо настоящата директива да включва всички превози на отработено гориво, независимо дали то е предназначено за погребване или за допълнително обработване.

(7)

Всяка държава-членка следва да остане изцяло отговорна за избора на собствена политика за управление на ядрените отпадъци и отработеното гориво в рамките на своята юрисдикция, като някои предпочитат допълнително обработване на отработеното гориво, а други целят окончателно погребване на отработеното гориво, без да предвиждат допълнителна употреба. Затова настоящата директива не следва да засяга правата на държавите-членки да изнасят своето отработено гориво за допълнително обработване и нищо в настоящата директива не следва да се тълкува, че държавата-членка по местоназначение трябва да приеме превозвани радиоактивни отпадъци и отработено гориво за окончателно третиране или погребване, освен в случаите на повторно транспортиране. Отказ от подобни превози следва да се обоснове на базата на критериите, изложени в настоящата директива.

(8)

Опростяването на действащата процедура не следва да затруднява упражняването на съществуващите права на държавите-членки да възразят или налагат условия във връзка с превоза на радиоактивни отпадъци, за който се изисква тяхното съгласие. Възразяването не трябва да бъде произволно, а да се основава на съответното национално, Общностно или международно законодателство. Настоящата директива не следва да засяга правата и задълженията по международното право, и по-специално упражняването от страна на кораби и летателни апарати, на морски, речни и въздухоплавателни права и свободи, предвидени в международното право.

(9)

Възможността държава-членка по местоназначение или по транзитно преминаване да откаже автоматична процедура за предоставяне на съгласие за превоз налага неоправдана административна тежест и създава несигурност. Задължителното потвърждаване на получаването на заявлението от страна на органите от приемащата страна или страната на транзитно преминаване, заедно с удължаване на периода за предоставяне на съгласие, следва да даде възможност за приемане на мълчаливо одобрение с висока степен на сигурност.

(10)

„Разрешителните“ за превоз по смисъла на настоящата директива не следва да заменят специфични национални изисквания за превоз, като например транспортни лицензи.

(11)

С оглед защита здравето на хората и околната среда от опасностите, произтичащи от радиоактивните отпадъци, следва да се вземат предвид рисковете извън Общността. Ако радиоактивни отпадъци и отработено гориво се изнасят от Общността към трети страни, третата приемаща страна не само трябва да бъде информирана за превоза, но също трябва да даде своето съгласие за това.

(12)

Компетентните органи от приемащата държава-членка трябва да сътрудничат и установят контакт с другите участващи компетентни органи с оглед избягване на прекомерни закъснения и да се осигури гладкото прилагане на процедурата за даване на съгласие, предвидена в настоящата директива.

(13)

Изискването лицето, отговорно за превоза, да предприеме коригиращи мерки с оглед на безопасността, когато това се налага при неуспешен превоз, не следва да пречи на прилагането на механизми, установени на национално равнище от държавите-членки.

(14)

Изискването държателят да носи отговорност за разходи, възникващи при неуспешен превоз, не следва да пречи на прилагането на механизми, установени на национално равнище от държавите-членки, нито договорни споразумения между държателя и друго участващо в превоза лице.

(15)

Въпреки че, доколкото е съвместимо с безопасното управление на този вид материали, радиоактивните отпадъци следва да бъдат погребвани в страната, в която са произведени, държавите-членки трябва да насърчават сключването на споразумения помежду си с оглед улесняване безопасното и ефективно управление на радиоактивните отпадъци или отработеното гориво от държавите-членки, които са го произвели в малки количества и когато изграждането на необходимите за целта съоръжения не би било оправдано от радиологична гледна точка.

(16)

Когато в изпълнение на изискванията на член 27 от Единната конвенция е постигната договореност между получателя в трета страна и държателя в трета страна, тази договореност би могла да се използва за целите на настоящата директива.

(17)

За целите на настоящата директива и в светлината на натрупания опит е необходимо адаптиране на съществуващия стандартен документ. С оглед по-голяма яснота трябва да се предвиди задължението за създаване на нов стандартен документ до датата на транспонирането на настоящата директива. При все това, ако този краен срок не е спазен, преходните разпоредби трябва да предвиждат използване на съществуващия стандартен документ. Нещо повече, ясни правила за използването на езиците следва да осигурят правна яснота и недопускане на неоправдани закъснения.

(18)

Представянето на периодични доклади от държавите-членки на Комисията и от Комисията на Европейския парламент, на Съвета и на Европейския икономически и социален комитет следва да представят полезно обобщение за предоставените на ниво Общност разрешителни и трябва да посочат евентуални трудности, срещани в практиката от държавите-членки и прилаганите решения.

(19)

Директива 96/29/Евратом от 13 май 1996 г. относно постановяване на основните норми на безопасност за защита на здравето на работниците и населението срещу опасностите, произтичащи от йонизиращото лъчение (5) се прилага, inter alia, по отношение на превоза, вноса и износа от територията на Общността на радиоактивни вещества и предвижда система за доклади и издаване на разрешителни за практики, включващи йонизиращо лъчение. Затова, тези разпоредби са от значение за областта, уреждана от настоящата директива.

(20)

В светлината на посоченото е необходимо, от съображения за по-голяма яснота, Директива 92/3/Евратом да бъде отменена и заменена. Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите-членки относно сроковете за транспониране в националното законодателство и прилагането на отменената директива.

(21)

В съответствие с точка 34 от Междуинстутиционалното споразумение за по-добро законотворчество (6), държавите-членки се насърчават да изготвят за себе си и в интерес на Общността собствени таблици, които – доколкото е възможно – да илюстрират съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране и да ги направят обществено достояние,