ДИРЕКТИВА 2007/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2007 година относно оценката и управлението на риска от наводнения (Текст от значение за ЕИП)

(1)

Наводненията са потенциален причинител на злополуки, разселване на лица, нанасят щети на околната среда, сериозно нарушават икономическото развитие и засягат стопанската дейност на Общността.

(2)

Наводненията са природно явление, което не може да бъде предотвратено. Някои човешки дейности (като нарастването на населените места и стопанските активи в заливните равнини, както и намаляването на естествената способност на почвата да задържа вода, породено от използването на земята) и промяната на климата обаче допринасят за увеличаване на вероятността от наводнения и неблагоприятните последици от тях.

(3)

Възможно и желателно е да се намали рискът от неблагоприятните последици, свързани с наводненията, особено за човешкото здраве и живот, околната среда, културното наследство, стопанската дейност и инфраструктура. При все това, за да бъдат ефективни, мерките за намаляване на тези рискове следва да се съгласуват, доколкото е възможно, по протежението на даден речен басейн.

(4)

Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите (3) изисква да се разработят планове за управлението на речните басейни за всеки район на речен басейн с цел постигане на добро екологично и химическо състояние, което ще доведе до ограничаване на последиците от наводненията. При все това намаляването на риска от наводнения не е сред основните цели на посочената директива и тя не отчита бъдещите промени в риска от наводнения в резултат от промяната на климата.

(5)

В съобщението на Комисията от 12 юли 2004 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Управление на риска от наводнения — предотвратяване, защита и ограничаване на последиците от наводнения“ се представя нейният анализ и подход към управлението на риска от наводнения на общностно равнище и се посочва, че съвместни и съгласувани действия на общностно равнище биха допринесли значително за защитата от наводнения и биха подобрили цялостното ниво на защита от наводнения.

(6)

Ефективното предотвратяване и ограничаване на последиците от наводненията изисква както съгласуване между държавите-членки, така и сътрудничество с трети страни. Това е в съответствие с Директива 2000/60/ЕО и международните принципи на управлението на риска от наводнения, основаващи се по-специално на Конвенцията на ООН за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера, одобрена с Решение 95/308/ЕО на Съвета (4), и всички последващи споразумения за прилагането ѝ.

(7)

Решение 2001/792/ЕО, Евратом на Съвета от 23 октомври 2001 г. за създаване на механизъм на Общността за поощряване на засиленото сътрудничество в рамките на спасителните операции в областта на гражданската защита (5) активизира подпомагането и подкрепата от страна на държавите-членки при изключително спешни случаи, включително при наводнения. Гражданската защита може да реагира адекватно по отношение на засегнатото население и да подобри неговата подготвеност и гъвкавост.

(8)

Съгласно Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (6) в случай на сериозно бедствие е възможно да се предостави бърза финансова помощ на засегнатите природни зони, население, региони и страни с цел възстановяването им до състояние, възможно най-близко до нормалното. Въпреки това Фондът може да вземе участие единствено при спешни операции, не и в предшестващите ги етапи.

(9)

При разработването на своите политики относно използването на водите и земите държавите-членки и Общността следва да вземат под внимание потенциалното въздействие на съответните политики върху риска от наводнения и неговото управление.

(10)

В Общността се наблюдават различни видове наводнения, като речни наводнения, внезапни наводнения, наводнения на населени места и наводнения на крайбрежни райони, причинени от морето. Щетите, причинени от свързаните с наводненията събития, може също да се различават в различните страни и райони на Общността. Следователно целите, свързани с управлението на риска от наводнения, следва да се определят от самите държави-членки и да са съобразени с местните и регионалните обстоятелства.

(11)

Рискът от наводнения в някои райони на Общността може да се смята за незначителен, например в слабо населените или ненаселените райони, или в райони с ограничени икономически ресурси или екологично значение. Във всеки район на речен басейн или звено за управление следва да се оценят рискът от наводнения и необходимостта от допълнителни действия, като оценка на потенциала за ограничаване на последиците от наводненията.

(12)

За да може да има ефективно средство за информация, както и добра основа за определяне приоритетите и вземане на допълнителни технически, финансови и политически решения при управлението на риска от наводнения, е необходимо да се предвиди създаването на карти на районите под заплаха от наводнения и карти на районите с риск от наводнения, които показват евентуалните неблагоприятни последици, произтичащи от различните възможни сценарии за наводнения, включително информация относно потенциалните източници на екологично замърсяване вследствие на наводнения. В тази връзка държавите-членки следва да направят оценка на дейностите, които водят до увеличаване на риска от наводнения.

(13)

С оглед избягване и намаляване на неблагоприятните последици от наводненията в съответните райони е целесъобразно да се предвидят планове за управление на риска от наводнения. Причините и последиците от свързаните с наводненията събития се различават в отделните държави и региони на Общността. Следователно плановете за управление на риска от наводнения следва да отчитат особеностите на районите, които те обхващат, и да предвиждат решения, съобразени с нуждите и приоритетите в тези райони, като същевременно осигуряват съответната координация в районите на речните басейни и насърчават постигането на екологичните цели, набелязани от общностното законодателство. В частност държавите-членки следва да се въздържат от предприемането на мерки или извършването на действия, които значително увеличават риска от наводнения в други държави-членки, освен ако съответните мерки не са били съгласувани и не е било постигнато приемливо решение между заинтересованите държави-членки.

(14)

Плановете за управление на риска от наводнения следва да се съсредоточат върху предотвратяването, защитата и подготвеността. С оглед да се предостави повече място на реките, те следва да вземат под внимание, където това е възможно, поддържането и/или възстановяването на заливните равнини, както и мерки за предотвратяване и намаляване на вредите за човешкото здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Елементите на плановете на управление на риска от наводнения следва да се преразглеждат периодично и при необходимост да се актуализират, като се отчитат вероятните последици от промяната на климата върху появата на наводнения.

(15)

Принципът на солидарност е от голямо значение в контекста на управление на риска от наводнения. В съответствие с него държавите-членки следва да бъдат насърчавани да се стремят към справедливо разпределение на отговорностите, когато мерките са решени съвместно с оглед на общото благо, във връзка с управлението на риска от наводнения по водните течения.

(16)

С цел предотвратяване на двойната работа държавите-членки следва да имат право да използват съществуващи предварителни оценки на риска от наводнения, карти на районите под заплаха и с риск от наводнения и планове за управление на риска, за да постигнат целите и да удовлетворят изискванията на настоящата директива.

(17)

Разработването на планове за управление на речни басейни съгласно Директива 2000/60/ЕО и на планове за управление на риска от наводнения съгласно настоящата директива представляват елементи от интегрираното управление на речните басейни. Поради тази причина двата процеса следва да се възползват от общия си потенциал за съвместно действие и ползи, вземайки предвид екологичните цели на Директива 2000/60/ЕО, гарантирайки ефективност и разумно използване на ресурсите, като същевременно се отчита, че компетентните органи и звената за управление могат да бъдат различни съгласно настоящата директива и Директива 2000/60/ЕО.

(18)

Държавите-членки следва да основават своите оценки, карти и планове на подходящи „най-добри практики“ и „най-добри налични технологии“, които не водят до прекомерни разходи в областта на управлението на риска от наводнения.

(19)

В случаите на многофункционално използване на водните обекти за различни форми на трайна човешка дейност (например управление на риска от наводнения, екология, корабоплаване по вътрешни води или водна енергия) и последиците за водните обекти от такова използване Директива 2000/60/ЕО предвижда ясен и прозрачен процес относно такова използване и последици, включително възможни изключения от предвидените в член 4 от нея цели „добро състояние“ или „забрана за влошаване“. Директива 2000/60/ЕО предвижда възстановяване на разходите в член 9.

(20)

Мерките, необходими за прилагането на настоящата директива, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (7).

(21)

По-специално на Комисията следва да се предостави правомощието да адаптира приложението към научно-техническия прогрес. Тъй като тези мерки са от общ характер и са предназначени да изменят несъществени елементи от настоящата директива, те следва да бъдат приети в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, предвидена в член 5а от Решение 1999/468/ЕО.

(22)

Настоящата директива зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от Хартата на Европейския съюз за основните права. В частност тя се стреми да насърчи включването в политиките на Общността на високо ниво на защита на околната среда в съответствие с принципа за устойчиво развитие съгласно член 37 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

(23)

Като има предвид, че целта на настоящата директива, а именно създаването на рамка от мерки за намаляване на риска от вреди от наводнения, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите-членки, а поради мащаба или последиците на действията може да бъде по-добре постигната на общностно равнище, Общността може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(24)

Съгласно принципите на пропорционалност и субсидиарност и протокола за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложени към Договора, и с оглед на наличните възможности на държавите-членки, на местно и регионално равнище следва да се предвиди възможност за значителна гъвкавост, в частност относно организацията и отговорността на органите.

(25)

В съответствие с точка 34 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (8) държавите-членки се насърчават да съставят за себе си и в интерес на Общността свои собствени таблици, които илюстрират, доколкото е възможно, съответствието между настоящата директива и мерките за транспониране, и да предоставят публичен достъп до тях,