ДИРЕКТИВА 2008/56/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (текст от значение за ЕИП)

1. Биологичното разнообразие се поддържа. Качеството и появяванията на местообитанията, както и разпределението и изобилието на видовете съответстват на преобладаващите физиографски, географски и климатични условия.

2. Чуждите видове, въведени с човешки дейности, са на равнища, които не предизвикват неблагоприятни промени в екосистемата.

3. Популациите на всички риби и ракообразни, които са обект на промишлен риболов, са в безопасните биологични граници, като наблюдаваното разпределение по възраст и размер е показателно за наличието на здрава популация.

4. Всички елементи на морските хранителни мрежи се проявяват, доколкото са познати, при нормално изобилие и разнообразие и на равнища, които са в състояние да гарантират дългосрочното изобилие на видовете и запазването на тяхната пълна възпроизводителна способност.

5. Предизвиканата от човека еутрофикация е сведена до минимум, и по-специално неблагоприятните последствия от нея, като загуба на биологично разнообразие, израждане на екосистеми, вреден цъфтеж на водораслите и недостиг на кислород в дълбоките води.

6. Целостта на морското дъно е на такова равнище, че е гарантирано запазването на структурата и функциите на екосистемите, и по-специално бентосните екосистеми не са засегнати по неблагоприятен начин.

7. Трайните изменения на хидрографските условия не оказват неблагоприятно влияние върху морските екосистеми.

8. Концентрациите на замърсителите са на нива, които не водят до ефект на замърсяване.

9. Замърсителите в рибата и в други морски хранителни продукти за консумация от човека не надхвърлят равнищата, установени от законодателството на Общността или от други приложими стандарти.

10. Отличителните качества и количествата на отпадъци в морските води не нанасят вреда на крайбрежната и морската среда.

11. Въвеждането на енергия, в това число и подводен шум, е на равнища, които не оказват неблагоприятно влияние върху морската среда.

1. Наименование и адрес на компетентния орган или органи — официално наименование и адрес на компетентния орган или на посочените органи.

2. Правен статус на компетентния(те) орган(и) — кратко описание на правния статут на компетентния(те) орган(и).

3. Отговорности — кратко описание на правните и административните отговорности на компетентния(те) орган(и) и на неговата(тяхната) роля по отношение на съответните морски води.

4. Членство — когато компетентният(е) орган(и) действа(т) като координираща институция на други компетентни органи, е необходим списък на тези органи заедно с кратко описание на институционалните връзки, установени с цел гарантиране координацията.

5. Регионална или подрегионална координация — необходимо е кратко описание на механизмите, създадени с цел да се гарантира координацията между държавите-членки, чиито морски води попадат в един и същ морски регион или подрегион.

Бележка 1: Даден е примерен списък на съответните параметри и характеристики на видовете, местообитанията и екосистемите, които отразяват параметрите, засегнати от натиска по таблица 2 от настоящото приложение, и които засягат критериите, определени в съответствие с член 9, параграф 3. Конкретните параметри и характеристики, които да се използват за мониторинг и оценка, следва да се определят в съответствие с изискванията на настоящата директива, включително тези по членове 8—11.

Бележка 2: Номерата в тази колона се базират на съответните номерирани точки от приложение I.

Бележка 3: Само свързаните със състоянието качествени дескриптори (1), (3), (4) и (6), за които са определени критерии в съответствие с член 9, параграф 3, са посочени в таблица 1. Всички останали качествени дескриптори, свързани с натиска, посочени в приложение I, могат да бъдат от значение за всяка тема.

Бележка 4: Тези групи видове са допълнително уточнени в част II от приложението към Решение (EC) 2017/848 на Комисията от 17 май 2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС (вж. страница 43 от настоящия брой на Официален вестник).

Бележка 5: Тези общи типове местообитания са допълнително уточнени в част II от приложението към Решение (EC) 2017/848.

Бележка 1: Оценките на натиска следва да отразят неговите нива в морската среда и, ако е целесъобразно, нивата на въвеждане (от наземни или атмосферни източници) в морската среда.

Бележка 2: Номерата в тази колона се базират на съответните номерирани точки от приложение I.

Бележка 3: Само качествените дескриптори, свързани с натиска — (2), (3), (5), (6), (7), (8), (9), (10) и (11), за които са определени критерии в съответствие с член 9, параграф 3, са посочени в таблица 2a. Всички останали качествени дескриптори, свързани със състоянието, посочени в приложение I, могат да бъдат от значение за всяка тема.

1. Адекватно обхващане на елементите, които характеризират морските води под суверенитета или юрисдикцията на държави-членки в даден морски регион или подрегион.

2. Необходимост да се поставят: а) цели, с които се дефинират желаните условия въз основа на определението за добро състояние на околната среда; б) цели, които се поддават на измерване, и свързани с тях показатели, които позволяват мониторинг и оценка; и в) оперативни цели, свързани с конкретното изпълнение на мерки, за да подпомогнат реализацията им.

3. Уточняване на състоянието на околната среда, което следва да се постигне или да се поддържа, и формулиране на това състояние на околната среда чрез поддаващи се на измерване свойства на елементите, характеризиращи морските води на държавата-членка в даден морски регион или подрегион.

4. Съгласуваност на набора от цели; отсъствие на противоречия между тях.

5. Определяне на ресурсите, които са необходими за постигането на целите.

6. Формулиране на цели, в това число възможни междинни цели, с график за тяхното постигане.

7. Определяне на индикаторите, предназначени за мониторинг на напредъка и за насочване на управленските решения към постигане на целите.

8. Където е уместно — определяне на референтни точки (целеви и крайни референтни точки).

9. Отчитане на социалните и икономическите съображения при поставяне на целите.

10. Проверка на екологичните цели, свързаните с тях индикатори и крайни и целеви референтни точки, разработени във връзка с екологичните цели, поставени в член 1, за да се прецени дали постигането на целите ще доведе морските води, които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държавата-членка в даден морски регион или подрегион, до състояние, което отговаря на тези цели.

11. Съвместимост на целите със задачите, поети от Общността и държавите-членки по силата на съответни международни и регионални споразумения, като се използват онези, които са валидни в най-висока степен за съответния морски регион или подрегион с оглед на постигането на екологичните цели, поставени в член 1.

12. Когато наборът от цели и индикатори бъде разработен, те следва да бъдат разгледани заедно, във връзка с екологичната цел, установена в член 1, за да се прецени дали постигането на целите ще доведе морската среда до състояние, което отговаря на тези цели.

1. Необходимо е да се предостави информация за оценка на състоянието на околната среда и за определяне на моментното състояние и напредъка към добро състояние на околната среда в съответствие с приложение III и с критериите и методологичните стандарти, които следва да бъдат определени съгласно член 9, параграф 3.

2. Необходимо е да се осигури генерирането на информация, която позволява да се идентифицират подходящи индикатори за екологичните цели, предвидени в член 10.

3. Необходимо е да се осигури генерирането на информация, която позволява да се направи оценка на въздействието на мерките, посочени в член 13 от настоящата директива.

4. Необходимо е да се включат дейности, целящи да определят причината за промяна и оттам възможните корективни мерки, които е необходимо да бъдат предприети, за да се възстанови доброто състояние на околната среда, в случай че бъдат открити отклонения извън желания обхват на състоянието.

5. Необходимо е да се предостави информация за химичните замърсители в биологични видове, използвани за консумация от човека, в зони за промишлен риболов.

6. Необходимо е да бъдат включени дейности с цел да се потвърди, че корективните мерки водят до желаните промени и нямат нежелани странични ефекти.

7. Необходимо е да се обобщи информацията във връзка с морските региони и подрегиони, определени член 4.

8. Необходимо е да се осигури сравнимост на подходите и методите за оценка във и между морските региони и/или подрегиони.

9. Необходимо е да се разработят технически спецификации и стандартизирани методи за мониторинг на равнище на Общността, за да се осигури сравнимост на информацията.

10. Необходимо е да се осигури, доколкото е възможно, сравнимост със съществуващите програми, разработени на регионално и международно ниво, с оглед насърчаване на съгласуваността между тези програми и да се избегне дублирането на усилия, като се използват онези насоки за мониторинг, които в най-висока степен са валидни за съответния морски регион или подрегион.

11. Необходимо е да се включи като част от първоначалната оценка, предвидена в член 8, оценка на основните промени в екологичните условия, както и на нови и нововъзникващи проблеми, когато това е необходимо.

12. Необходимо е като част от първоначалната оценка, предвидена в член 8, да бъдат предприети действия по съответните елементи, изброени в приложение III, както и по отношение на тяхната естествена променливост, и да се оцени напредъкът към постигане на екологичните цели, установени съгласно член 10, параграф 1, като се използват, когато е приложимо, установените индикатори и съответните крайни или целеви референтни точки.

1. Контрол на входа: управленски мерки, които оказват влияние върху разрешените човешки дейности.

2. Контрол на изхода: управленски мерки, които оказват влияние върху допустимата степен на смущение в екосистемния компонент.

3. Пространствен и времеви контрол: управленски мерки, които оказват влияние върху това, къде и кога се допуска дадена дейност да бъде извършена.

4. Мерки за координиране на управлението: средства, с които се гарантира координираност на управлението.

5. Мерки за подобряване на проследяемостта, при възможност, на замърсявания на морската среда.

6. Икономически стимули: управленски мерки, които създават икономически интерес за субектите, които използват морската екосистема, да действат по начини, които съдейства за постигането на добро състояние на околната среда.

7. Средства за смекчаване и коригиране на въздействието: управленски средства, с които се направлява човешката дейност за възстановяване на увредените компоненти на морските екосистеми.

8. Комуникация, участие на заинтересовzаните страни и повишаване на степента на информираност сред обществеността.