ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2018/171 НА КОМИСИЯТА от 19 октомври 2017 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета с регулаторни технически стандарти за прага на значимост на просрочено кредитно задължение (текст от значение за ЕИП)

(1)

Пазарните и икономическите условия в дадена юрисдикция са сходни, поради което за всички институции в своята юрисдикция компетентните органи следва да определят единен праг за оценка на значимостта на просроченото кредитно задължение по член 178, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013. Допълнителната полза от такъв праг на значимост, който следва да бъде стабилен във времето, е повишената сравнимост на капиталовите изисквания за институциите в една и съща юрисдикция.

(2)

От една страна, размерът, който може да бъде считан за значим, зависи от размера на общото кредитно задължение. От друга страна, институциите са склонни да считат всички суми под определен размер за несъществени, независимо от техния дял от общото кредитно задължение. Поради това прагът на значимост следва да се състои от два компонента: абсолютен компонент (абсолютен размер) и относителен компонент (процентът от общото кредитно задължение, което просрочената сума представлява). Поради това дадено просрочено кредитно задължение следва да се счита за значимо, когато размерът му надхвърли и двете пределно допустими стойности — изразената като абсолютен размер и изразената като процент.

(3)

Различните длъжници имат различни средни доходи и среден размер на кредитни задължения. Поради това праговете на значимост също следва да бъдат съответно диференцирани, като абсолютният компонент на прага бъде различен за експозициите към индивидуални инвеститори и за останалите експозиции.

(4)

Прагът на значимост следва да бъде съобразен със спецификите на всяка отделна юрисдикция. Различните икономически условия в отделните юрисдикции, в т.ч. различните равнища на цените, дават основание за различен размер, във всяка една от тях, на абсолютния компонент на прага на значимост. Такава диференциация при относителния компонент обаче е рядко обоснована. Поради това размерът на относителния компонент следва по принцип да е еднакъв за всички държави членки, а размерът на абсолютния компонент да бъде относително гъвкав. Това ще позволи на компетентните органи да определят, до даден максимален размер, подходящ праг на значимост според специфичните условия в съответните им юрисдикции.

(5)

Въпреки че условията за определяне на прага на значимост в различните юрисдикции в Съюза следва да бъдат хармонизирани, следва да се допуснат някои разлики в праговете в различните юрисдикции — които отразяват различните равнища на риск, които съответните компетентни органи, предвид спецификите на съответните национални пазари, считат за разумни. Следователно би било добре подходящият праг на значимост да бъде обсъден от различните колегиуми от надзорни органи.

(6)

Прагът на значимост може съществено да повлияе върху изчисляването от всички институции в съответната юрисдикция на капиталовите изисквания и очакваните загуби, независимо от използвания за това изчисляване метод. Поради това, когато определят прага на значимост, компетентните органи следва да отчитат редица фактори, в т.ч. специфичните рискови параметри при експозициите към индивидуални инвеститори. Специфичните рискови параметри при експозициите към индивидуални инвеститори и при всички останали експозиции следва да се разглеждат поотделно.

(7)

Също така, прагът на значимост, определен от компетентен орган на дадена юрисдикция, може да трябва да се прилага от институциите с трансгранична дейност. Определеният от компетентния орган на друга юрисдикция праг би могъл да бъде важен фактор, когато компетентен орган преценява дали отразеното от даден праг равнище на риск е разумно. Поради това определените от компетентните органи прагове на значимост следва да бъдат прозрачни и да се съобщават на Европейския банков орган (ЕБО), така че да могат да бъдат направени обществено достояние.

(8)

Компетентните органи следва да определят прага на значимост така, че той да съответства на равнището на риск, което те са счели за разумно. Равнището на риск зависи от това как се прилага прагът на значимост при самото установяване на неизпълнение, поради което, когато определят прага, компетентните органи трябва да направят някои хипотези за това как ще се изчисляват сумите и показателите, които ще бъдат сравнявани с абсолютния и относителния компонент на прага на значимост, както и на кой етап от установяването на неизпълнение ще се прилага този праг. В тази връзка прагът следва да бъде определен така, че институциите да могат да идентифицират длъжниците, които представляват значително по-висок риск поради частични или нередовни, но систематично просрочвани плащания, както и своевременно да установяват просрочването на значимо кредитно задължение.

(9)

Значимостта на просрочено кредитно задължение е параметър от определението за неизпълнение в член 178, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 575/2013. За институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход, всяка промяна на определението води до съществени промени в рейтинговите системи, използвани за изчисляването на капиталовите изисквания за кредитен риск. Поради това компетентният орган следва да не променя прага на значимост, освен ако поради промени в пазарните или икономическите условия този праг престане да бъде подходящ, което съществено ще измени процеса по установяване на неизпълнение.

(10)

На компетентните органи следва да бъде разрешено да отложат прилагането на праговете на значимост за институциите, които трябва съществено да изменят вътрешнорейтинговите си модели, и за институциите, за които прилагането на такива прагове е обременително поради факта, че предишният им подход за определяне на значимостта на просрочените експозиции се различава значително от използвания при тези прагове. Освен това за институциите, които използват вътрешнорейтинговия подход, но на основание член 148 или 150 от Регламент (ЕС) № 575/2013 прилагат стандартизирания подход за част от експозициите си, датата на прилагане на новите прагове на значимост следва да бъде една и съща за всички техни експозиции. Все пак, за да не се забави прекомерно прилагането в Съюза на праговете, използването на такива по-дълги срокове следва да бъде ограничено.

(11)

На компетентните органи следва да се предостави достатъчно време, за да извършат задълбочения анализ, необходим за определянето на разумен праг на значимост.

(12)

Настоящият регламент е изготвен въз основа на проектите на регулаторни технически стандарти, представени на Комисията от ЕБО.

(13)

ЕБО проведе открити обществени консултации по проектите на регулаторни технически стандарти, въз основа на които е изготвен настоящият регламент, анализира свързаните с тях потенциални разходи и ползи и поиска становище от Групата на участниците от банковия сектор, създадена с член 37 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета (2),