English - European Union - Energy -

ДИРЕКТИВА 2009/125/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (преработена версия) (текст от значение за ЕИП)

ДИРЕКТИВА 2009/125/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

от 21 октомври 2009 година

за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението

(преработена версия)

(текст от значение за ЕИП)

1. Преглед

Член 1 Предмет и приложно поле

Член 2 Определения

Член 2

Определения

По смисъла на настоящата директива се прилагат следните дефиниции:

„Продукт, свързан с енергопотреблението“ („продукт“), е всяка стока, която при употребата си оказва въздействие върху потреблението на енергия, който е пуснат на пазара и/или в действие, и включва части, предназначени за монтиране в продукти, свързани с енергопотреблението, обхванати от настоящата директива, които се пускат на пазара и/или в действие като отделни части за крайни потребители и за които може да се направи независима оценка на екологичното представяне;

„Компоненти и монтажни възли“ са части, предназначени за монтиране в продукти, които не се пускат на пазара и/или в действие като отделни части за крайни потребители и за които не може да се направи независима оценка на екологичното представяне;

„Мерки по прилагането“ са мерките, приети в съответствие с настоящата директива, които определят изискванията за екодизайн към определени продукти или техните екологични аспекти;

„Пускане на пазара“ е първото доставяне на продукт на пазара на Общността с цел да бъде разпространен или използван в рамките на Общността срещу възнаграждение или безплатно и независимо от техниката на продаване;

„Пускане в действие“ е първото използване на продукт по предназначение от краен потребител в Общността;

„Производител“ е физическо или юридическо лице, което произвежда продукти, обхванати от настоящата директива, и отговаря за тяхното съответствие с изискванията на настоящата директива по отношение на пускането им на пазара и/или в действие под собственото име или търговската марка на производителя или за да бъдат използвани от самия производител. При отсъствието на производител по смисъла на първото изречение на настоящата точка или на вносител по смисъла на точка 8 всяко физическо или юридическо лице, което пуска на пазара и/или в действие продукти, обхванати от настоящата директива, се счита за производител;

„Упълномощен представител“ е всяко физическо или юридическо лице, установило се в Общността, което е получило писмено пълномощие от производителя да изпълнява от негово име всички или част от задълженията и формалностите, свързани с настоящата директива;

„Вносител“ е всяко физическо или юридическо лице, установило се в Общността, което пуска продукт от трета страна на пазара на Общността, упражнявайки търговска дейност;

„Материали“ са всички материали, използвани през жизнения цикъл на продукт;

10.

„Продуктов дизайн“ е поредица от процеси, които трансформират правните, техническите, защитните, функционалните, пазарните и други изисквания, на които трябва да отговаря продуктът, в техническа спецификация на упоменатия продукт;

11.

„Екологичен аспект“ е елемент или функция на продукт, които могат да си взаимодействат с околната среда през неговия жизнен цикъл;

12.

„Въздействие върху околната среда“ е всяка промяна на околната среда, която изцяло или частично е предизвикана от продукт през неговия жизнен цикъл;

13.

„Жизнен цикъл“ са последователните и взаимосвързани етапи на продукт от влагането на суровината до окончателното му изхвърляне;

14.

„Повторна употреба“ е всяка операция, чрез която продукт или неговите компоненти, след като са стигнали края на първото им използване, се използват за целта, за която са били създадени, включително и продължаване на използването на продукт, който е върнат в събирателен пункт, на дистрибутор, на преработвател на вторични суровини или производител, както и повторно използване на продукт след обновяване;

15.

„Рециклиране“ е преработване в производствения процес на отпадъчни материали, за да бъдат използвани за първоначалното си предназначение или за други цели с изключение на оползотворяването на енергия;

16.

„Оползотворяване на енергия“ е използването на горивни отпадъци като средство за производство на енергия чрез директно изгаряне със или без други отпадъци, но като се оползотворява топлинната енергия;

17.

„Оползотворяване“ е всяка от приложимите операции, предвидени в точка Б от приложение II към Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. относно отпадъците ( 21 );

18.

„Отпадък“ е вещество или предмет в категориите, дадени в приложение I към Директива 2006/12/ЕО, което собственикът му изхвърля, възнамерява да изхвърли или трябва да изхвърли;

19.

„Опасен отпадък“ е отпадък, обхванат от член 1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. относно опасните отпадъци ( 22 );

20.

„Екологичен профил“ е описание, в съответствие с мярката по прилагането, приложима за продукта, на входните елементи и изходните елементи (например материали, емисии и отпадъци), свързани с продукта през целия му жизнен цикъл, които имат значение от гледна точка на въздействието на продукта върху околната среда и са изразени във физически количества, които могат да се измерят;

21.

„Екологично представяне“ на продукт са резултатите от управлението на екологичните аспекти на продукта от страна на производителя, отразени в техническата документация за продукта;

22.

„Подобряване на екологично представяне“ е процесът на повишаване на екологичното представяне на продукта през следващите поколения, но не задължително за всички екологични аспекти на продукта едновременно;

23.

„Екодизайн“ е интегрирането на екологичните аспекти в дизайна на продукта с цел подобряване на екологично представяне на продукта през целия му жизнен цикъл;

24.

„Изискване за екодизайн“ е изискване към продукт или дизайна на продукт, предназначено да подобри екологичното му представяне, или изискване за представяне на информация, свързана с екологичните аспекти на продукта;

25.

„Генерично изискване за екодизайн“ е всяко изискване за екодизайн, базирано на екологичния профил като цяло на продукта, без да са определени допустимите гранични стойности за конкретните екологични аспекти;

26.

„Специфично изискване за екодизайн“ е измеримо, включително и количествено, изискване за екодизайн, свързано с конкретен екологичен аспект на продукта, като например консумация на енергия при употреба, изчислена за единица резултат от дейността;

27.

„Хармонизиран стандарт“ е техническа спецификация, приета от признат орган по стандартизация съгласно мандат от Комисията в съответствие с процедурата, предвидена в Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г., за определяне процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти ( 23 ), с цел да се създаде европейско изискване, съответствието с което не е задължително.

Член 3 Пускане на пазара и/или в действие

Член 4 Задължения на вносителя

Член 4

Задължения на вносителя

Когато производителят не се е установил в рамките на Общността и при липса на упълномощен представител, вносителят има следните задължения:

а)

да гарантира, че продуктът, пуснат на пазара или пуснат в действие, съответства на изискванията на настоящата директива и на приложимите мерки по прилагането; и

б)

да съхранява и осигурява достъп до ЕО декларацията за съответствие и техническата документация.

Член 5 Маркировка и ЕО декларация за съответствие

Член 6 Свободно движение

Член 7 Предпазна клауза

Член 8 Оценяване на съответствието

Член 9 Презумпция за съответствие

Член 10 Хармонизирани стандарти

Член 11 Изисквания към компонентите и монтажните възли

Член 11

Изисквания към компонентите и монтажните възли

Мерките по прилагането могат да изискат от производител или негов упълномощен представител, който пуска компоненти и монтажни възли на пазара и/или в действие, да предоставя на производителя на продукт, обхванат от мерките по прилагането, съответна информация за състава на материалите и консумацията на енергия, материали и/или ресурси на компонентите и монтажните възли.

Член 12 Административно сътрудничество и обмен на информация

Член 13 Малки и средни предприятия

Член 14 Информация за потребителите

Член 14

Информация за потребителите

В съответствие с приложимата мярка по прилагането производителите гарантират във формата, която считат за подходяща, че потребителите на продукти получават:

а)

необходимата информация за ролята, която те могат да играят за устойчивото използване на продукта; и

б)

когато се изисква от мерките по прилагането, екологичния профил на продукта и ползите от екодизайна.

Член 15 Мерки по прилагането

Член 16 План за работа

Член 17 Саморегулиране

Член 17

Саморегулиране

Доброволните споразумения или други мерки за саморегулиране, представени като алтернатива на мерките по прилагането в контекста на настоящата директива, се оценяват поне на основата на приложение VIII.

Член 18 Консултативен форум

Член 18

Консултативен форум

При провеждането на дейността си Комисията гарантира, че по отношение на всяка мярка по прилагането е налице балансирано представителство на държавите-членки, както и на всички заинтересовани страни по отношение на въпросния продукт или продуктова група, като например сектора на индустрията, включително МСП, и занаятчийския сектор, профсъюзите, търговците, търговците на дребно, вносителите, групите за защита на околната среда и организациите на потребителите. Заинтересованите страни допринасят по-специално за определянето и прегледа на мерките по прилагането, проучването на ефективността на създадените механизми за надзор на пазара, както и за оценката на доброволните споразумения и другите мерки за саморегулиране. Те се срещат в рамките на Консултативен форум. Процедурният правилник на форума се изработва от Комисията.

Член 19 Процедура на комитет

Член 20 Санкции

Член 20

Санкции

Държавите-членки установяват правилата, приложими за нарушения на националните разпоредби, приети в съответствие с настоящата директива, и взимат всички необходими мерки, за да гарантират, че те се изпълняват. Предвидените наказания следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, като вземат под внимание степента на несъответствие и броя на единиците от пуснатия на пазара на Общността продукт, който не е в съответствие. Държавите-членки уведомяват Комисията за посочените разпоредби до 20 ноември 2010 г. и незабавно я уведомяват за всяко следващо изменение, което ги засяга.

Член 21 Преглед

Член 21

Преглед

Не по-късно от 2012 г. Комисията извършва преглед на ефективността на настоящата директива и на мерките по прилагането ѝ, включително, наред с другото:

а)

методиката за установяване и включване на съществени екологични параметри като ресурсна ефективност, като се взема предвид целият жизнен цикъл на продуктите,

б)

прага за мерките по прилагането;

в)

механизмите за надзор на пазара; и

г)

всяко съответно стимулирано саморегулиране.

След този преглед, и като вземе предвид по-специално опита във връзка с разширеното приложно поле на настоящата директива, Комисията оценява именно дали е целесъобразно да се разшири приложното поле на директивата, за да се включат продукти, които не са свързани с енергопотреблението, за да се постигне значително намаляване на въздействието на тези продукти върху околната среда през целия им жизнен цикъл, след консултации с Консултативния форум, предвиден в член 18, и когато е целесъобразно, прави предложения до Европейския парламент и до Съвета за изменение на настоящата директива.

Член 22 Поверителност

Член 22

Поверителност

Изискванията, свързани с предоставянето на информацията, посочена в член 11 и приложение I, част 2, от производителя и/или негов упълномощен представител, са пропорционални и вземат предвид легитимната поверителност на чувствителната пазарна информация.

Член 23 Транспониране

Член 24 Отмяна

Член 24

Отмяна

Директива 2005/32/ЕО, изменена с директивата от списъка в приложение IX, част А се отменя, без да се да засягат задълженията на държавите-членки по отношение на сроковете за транспониране в националното право на директивите, посочени в приложение IX, част Б.

Позоваванията на отменената директива се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение X.

Член 25 Влизане в сила

Член 25

Влизане в сила

Настоящата директива влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Член 26 Адресати

Член 26

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите-членки.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Метод за определяне на генерични изисквания за екодизайн

(посочени в член 15, параграф 6)

Генеричните изисквания за екодизайн са насочени към подобряване на екологичното представяне на продуктите, като вниманието е фокусирано върху значимите им екологични аспекти, без да определят допустими гранични стойности. Методът, посочен в настоящото приложение, трябва да се прилага, когато е нецелесъобразно да се определят допустими гранични стойности за изследваната стокова група. При изготвянето на проект за мярка по прилагането, който да представи на комитета по член 19, параграф 1, Комисията трябва да определи значимите екологични аспекти, които трябва да бъдат уточнени в мярката по прилагането.

При изготвянето на мерки по прилагането, които определят генеричните изисквания за екодизайн в съответствие с член 15, ако е целесъобразно за продукта, обхванат от мярката по прилагането Комисията трябва да определи, съответните параметри на екодизайна измежду изброените в част 1, изискванията за предоставяне на информация измежду изброените в част 2 и изискванията към производителя, изброени в част 3.

Част 1. Параметри на екодизайн за продукти

1.1. Доколкото се отнасят за дизайна на продуктите, значимите екологични аспекти трябва да бъдат определени по отношение на следните фази от жизнения цикъл на продукта:

а)

подбор и използване на суровините;

б)

преработваща промишленост;

в)

опаковане, транспортиране и дистрибуция;

г)

монтиране и поддръжка;

д)

употреба; и

е)

излизане от употреба, което означава състоянието, когато продуктът е стигнал края на първата си употреба до окончателното му изхвърляне.

1.2. За всяка фаза трябва да бъдат оценени следните екологични аспекти, когато е относимо:

а)

прогнозното потребление на материали, енергия и други ресурси, като например прясна вода;

б)

очакваните емисии във въздуха, водата или почвата;

в)

очакваното замърсяване чрез физични ефекти, като например шум, вибрации, излъчване, електромагнитни полета;

г)

очакваното създаване на отпадъчни материали; и

д)

възможности за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на материали и/или енергия, като се вземат предвид изискванията на Директива 2002/96/ЕО.

1.3. За оценяването на потенциала за усъвършенстване на екологичните аспекти, посочени в точка 1.2, трябва да се използват по-специално следните параметри, когато е целесъобразно, и се допълват от други при необходимост:

а)

теглото и обема на продукта;

б)

използването на материали, получени от рециклиране;

в)

потреблението на енергия, вода и други ресурси през целия жизнен цикъл;

г)

използването на вещества, класифицирани като опасни за здравето и/или околната среда в съответствие с Директива 67/548/ЕИО на Съвета от 27 юни 1967 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно класификацията, опаковането и етикетирането на опасни вещества ( 25 ), и вземане под внимание законодателството относно маркетинга и използването на конкретни вещества, като например Директива 76/769/ЕИО на Съвета от 27 юли 1976 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно ограниченията за пускането на пазара и употребата на някои опасни вещества и препарати ( 26 ) или Директива 2002/95/ЕО;

д)

количеството и естеството на консумативите, необходими за правилната употреба и поддръжка;

е)

лесна повторна употреба и рециклиране, изразени чрез: брой на материалите и компонентите, използването на стандартни компоненти, необходимото време за демонтаж, сложност на необходимите инструменти за демонтаж, използване на стандарти за кодиране на компонентите и материалите с цел идентификация на компонентите и материалите, подходящи за повторна употреба и рециклиране (включително маркиране на пластмасовите части в съответствие със стандартите на ISO), използване на лесни за рециклиране материали, лесен достъп до ценни и други подходящи за рециклиране компоненти и материали; лесен достъп до компоненти и материали, съдържащи опасни вещества;

ж)

включването на използвани компоненти;

з)

избягването на технически решения, вредни за повторната употреба и рециклирането на компоненти и цели уреди;

и)

удължаване на жизнения цикъл, изразено чрез: минимален гаранционен срок, минимален срок за достъп до резервни части, възможност за приспособяване, възможност за увеличаване на капацитета, възможност за възстановяване;

й)

количество на произведените отпадъци и количество на произведените опасни вещества;

к)

емисии във въздуха (парникови газове, подкисляващи вещества, летливи органични съединения, вещества, изтъняващи озоновия слой, остатъчни органични замърсители, тежки метали, фини прахови частици и неразтворени твърди вещества), без да накърняват Директива 97/68/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1997 г. за сближаване законодателствата на държавите-членки във връзка с мерките за ограничаване емисиите на газообразни и прахообразни замърсители от двигатели с вътрешно горене, инсталирани в извънпътна подвижна техника ( 27 );

л)

емисии във водата (тежки метали, вещества с неблагоприятен ефект за кислородния баланс, остатъчни органични замърсители); и

м)

емисии в почвата (по-специално течове и разливи на опасни вещества през фазата на употреба на продукта, и потенциал за просмукване след изхвърляне като отпадък).

Част 2. Изисквания, свързани с предоставянето на информация

Мерките по прилагането могат да изискват предоставянето на информация от производителя, която може да повлияе на начина на манипулиране, употреба или рециклиране на продукта от страни, различни от производителя. Тази информация може да включва, когато е приложимо:

а)

информация от проектанта, свързана с процеса на производство;

б)

информация за потребителите относно значимите екологични характеристики и представяне на продукта, която придружава продукта, когато се пуска на пазара, за да позволи на потребителите да сравнят тези аспекти на продуктите;

в)

информация за потребителите относно начина на монтиране, употреба и поддръжка на продукта, за да се минимизира въздействието му върху околната среда и да се осигури оптимална продължителност на живота на продукта, както и относно връщането на излезлия от употреба продукт и при необходимост информация относно срока на достъп до резервни части и възможностите за повишаване на капацитета на продуктите; и

г)

информация за пречиствателните съоръжения при демонтаж, рециклиране или депониране на излезли от употреба продукти.

Информацията следва да е показана на самия продукт, когато е възможно.

Информацията трябва да е съобразена със задълженията по други законодателни актове на Общността, като например Директива 2002/96/ЕО.

Част 3. Изисквания към производителя

1. При разглеждането на екологичните аспекти, определени в мярката по прилагането като способни да бъдат повлияни в значителна степен чрез дизайна на продукта, производителите на продукти трябва да направят оценка на модела на продукта през целия му жизнен цикъл на базата на реалистични допускания за нормални условия и предназначение. Другите екологични аспекти може да бъдат изследвани доброволно.

На базата на тази оценка производителите трябва да създадат екологичния профил на продукта. Той трябва да се основава на свързаните с околната среда характеристики на продукта и входните/изходните елементи през целия му жизнен цикъл, изразени с измерими физически величини.

2. Производителите трябва да използват оценката, за да оценят алтернативните проектни решения и постигнатото екологично представяне на продукта с помощта на условни критерии и показатели.

Критериите и показателите трябва да се определят от Комисията в мярката по прилагането въз основа на информацията, събрана по време на изготвянето на мярката.

Изборът на конкретно проектно решение трябва да постигне разумен баланс между различните екологични аспекти и между екологичните аспекти и други относими съображения, като безопасни и здравословни условия, технически изисквания за функционалност, качество и представяне, както и икономически аспекти, включващи производствени разходи и степен на реализируемост, като се съблюдават изискванията на съответното законодателство.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Метод за определяне на специфични изисквания за екодизайн

(посочени в член 15, параграф 6)

Специфичните изисквания за екодизайн са насочени към подобряването на избрани екологични аспекти на продукта. Те могат да бъдат във формата на изисквания за намаляване на потреблението на даден ресурс, като например допустимата граница за използването на даден ресурс през различните етапи на жизнения цикъл на продукта, когато е целесъобразно (например лимит за водопотребление през етапа на използване на продукта или за количеството от даден материал, включено в продукта, или изискване за минимално количество рециклиран материал).

При изготвянето на мерки по прилагането, които определят специфичните изисквания за екодизайн в съответствие с член 15, когато е целесъобразно за продукта, обхванат от мярката по прилагането, Комисията трябва да определи съответните параметри на екодизайна измежду посочените в приложение I, част 1, и да определи нивата на изискванията в съответствие с процедурата по регулиране, посочена в член 19, параграф 2, както следва:

В резултат на технически, екологичен и икономически анализ трябва да се подберат няколко представителни модела на въпросния продукт на пазара и се определят техническите възможности за усъвършенстване на екологичното представяне на продукта, като се следи икономическата жизнеспособност на възможностите и се избягва значителното намаляване на представянето или на полезността за потребителите.

Техническият, екологичният и икономическият анализ трябва също да определи, за разглежданите екологични аспекти, най-добре представящите се продукти и технологии на разположение на пазара.

При анализа и при определянето на изискванията следва да се вземат предвид представянето на продуктите, които са на международните пазари, и показателите и критериите, залегнали в законодателствата на други страни.

Въз основа на този анализ и като се вземе предвид икономическата и техническата осъществимост, както и потенциалът за усъвършенстване, трябва да се вземат конкретни мерки с оглед да се минимизира въздействието на продукта върху околната среда.

Когато става въпрос за енергопотреблението на продукт в употреба, трябва да се определи нивото на енергийна ефективност или потребление, като се цели минимизиране на разходите през жизнения цикъл на продукта за крайните потребители за представителни модели на продукти, като се вземат предвид последствията за другите екологични аспекти. Методът на анализ на разходите през жизнения цикъл на продукта използва реален сконтов процент на базата на данни, представени от Европейската централна банка, и реалистична продължителност на живота на продукта; той се базира на сумата от колебанията на покупната цена (в резултат на колебанията на заводските цени) и на оперативните разходи, които произтичат от разликите в нивата на възможностите за технически подобрения, сконтирани за целия живот на разглежданите представителни модели на продукти. Оперативните разходи са преди всичко енергопотреблението и допълнителните разходи за други ресурси, като вода или перилен препарат.

Анализът на чувствителността, обхващащ съответстващите фактори, като например цена на енергията и други ресурси, цената на суровините и производствени разходи, сконтовите проценти и, когато е целесъобразно, външни екологични разходи, включително за избягване на емисии на парникови газове, трябва да се извършва, за да се провери дали са настъпили значителни промени и дали генералните заключения са надеждни. Изискването съответно се адаптира.

Подобна методология може да се прилага и за другите ресурси, като водата например.

За разработването на технически, екологични и икономически анализи може да се използва информация, налична по други дейности на Общността.

Същото е в сила за информацията, която е достъпна по съществуващи програми, осъществявани в други части на света за определяне на специфично изискване за екодизайн към продукти, търгувани с икономическите партньори на Европейския съюз.

Датата на влизане на изискването в сила трябва да е съобразена с цикъла на повторно проектиране на продукта.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Маркировка „CE“

(посочена в член 5, параграф 2)

Маркировката „СЕ“ трябва да има височина най-малко 5 mm. При намаляване или увеличаване на маркировката „СЕ“ трябва да се запазят пропорциите, дадени на градуираната скица по-горе.

Маркировката „СЕ“ се нанася върху продукта. Когато това е невъзможно, тя се нанася върху опаковката и върху съпровождащите продукта документи.

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

Вътрешен проектен контрол

(посочен в член 8, параграф 2)

1. Настоящото приложение съдържа описание на процедурата, с която производителят или негов упълномощен представител, който осъществява задълженията, определени в точка 2, гарантира и декларира, че продуктът отговаря на съответните изисквания на приложимата мярка по прилагането. ЕО декларацията за съответствие може да се отнася за един или повече продукти и трябва да се съхранява от производителя.

2. Производителят трябва да състави досие с техническата документация на продукта, което дава възможност за оценяване на съответствието на продукта с изискванията на приложимата мярка по прилагането.

Документацията трябва да съдържа по-специално:

а)

общо описание на продукта и предназначението му;

б)

резултатите от съответните проучвания за екологично оценяване, направени от производителя, и/или позовавания на библиография за екологично оценяване или казуси, които могат да се използват от производителя за оценяване, документиране и определяне на решения за стоков дизайн;

в)

екологичният профил, когато се изисква от мярката по прилагането;

г)

елементи от спецификацията за дизайн на продукта, свързани с екологичните аспекти на дизайна на продукта;

д)

списък на необходимите стандарти, посочени в член 10, приложим изцяло или частично, и описание на решенията, приети, за да се изпълнят изискванията на приложимата мярка по прилагането, когато не са приложени стандартите, предвидени в член 10, или когато тези стандарти не включват изцяло изискванията на приложимата мярка по прилагането;

е)

копие на информацията относно екологичните аспекти на дизайна на продукта, предоставена в съответствие с изискванията, определени в приложение I, част 2; и

ж)

резултатите от измервания на изпълнените изисквания за екодизайн, включително и подробни данни за съответствието на измерванията с изискванията за екодизайн, дадени в приложимата мярка по прилагането.

3. Производителят трябва да вземе всички необходими мерки, за да гарантира, че продуктът е произведен в съответствие със спецификациите за дизайн, посочени в точка 2, и с изискванията на мярката, която е приложима за него.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Управленска система за оценяване на съответствие

(посочена в член 8, параграф 2)

Настоящото приложение съдържа описание на процедурата, с която производителят, който осъществява задълженията, определени в точка 2, гарантира и декларира, че продуктът отговаря на съответните изисквания на приложимата мярка по прилагането. ЕО декларацията за съответствие може да се отнася за един или повече продукти и трябва да се съхранява от производителя.

2.	За оценяване на съответствието на продукта може да се използва управленска система, при условие че производителят изпълнява екологичните елементи, определени в точка 3.

Екологични елементи на управленската система

В тази точка се определят елементите на управленската система и процедурите, с помощта на които производителят може да докаже, че продуктът съответства на изискванията на приложимата мярка по прилагането.

3.1. Политика за екологичното представяне на продукта

Производителят трябва да е в състояние да докаже съответствие с изискванията на приложимата мярка по прилагането. Производителят трябва също да е в състояние да осигури рамка за определяне и преглед на целите и показателите на екологичното представяне на продукта с оглед на подобряването на цялостното екологично представяне на продукта.

Всички мерки, приети от производителя за подобряването на цялостното екологично представяне на продукта и за създаването на неговия екологичен профил, ако се изисква от мярката по прилагането, чрез дизайн и производство, трябва да се документират систематизирано и методично във формата на писани процедури и инструкции.

Процедурите и инструкциите трябва да съдържат по-специално съответстващо описание на:

а)

списъка на документите, които трябва да се изготвят, за да се докаже съответствието на продукта, и — при необходимост — да се осигури достъп до него;

б)

целите и показателите на екологичното представяне на продукта и организационната структура, отговорностите, правомощията на ръководството и разпределението на ресурсите за тяхното постигане и поддържане;

в)

проверките и изпитванията, които трябва да се проведат, след като продуктът е произведен, за да се установи представянето на продукта в сравнение с показателите за екологично представяне;

г)

процедурите за контролиране на изискваната документация и за гарантиране, че тя редовно се актуализира; и

д)

метода на верификация на изпълнението и ефективността на екологичните елементи на управленската система.

3.2. Планиране

Производителят трябва да създаде и поддържа:

а)

процедури за създаване на екологичния профил на продукта;

б)

цели и показатели на екологичното представяне на продукта, които разглеждат технологическите възможности, като вземат под внимание техническите и икономическите изисквания; и

в)

програма за постигане на тези цели.

3.3. Изпълнение и документация

3.3.1. Документацията относно управленската система трябва да отговаря по-специално на следното:

а)

отговорностите и пълномощията трябва да бъдат определени и документирани, за да се осигури ефективно екологично представяне на продукта и отчитане на работата му с цел контрол и усъвършенстване;

б)

документите трябва да бъдат създадени като посочват какви техники за контрол и верификация на дизайна и технологични и системни мерки са използвани при проектирането на продукта, и

в)

производителят трябва да създаде и поддържа информация, която прави описание на ключовите екологични елементи на управленската система и процедурите за контролиране на всички изисквани документи.

3.3.2. Документацията относно продукта трябва да съдържа по-специално:

а)

общо описание на продукта и предназначението му;

б)

в)

екологичният профил, ако се изисква от мярката по прилагането;

г)

документи, представящи резултатите от измервания на изпълнените изисквания за екодизайн, включително и подробни данни за съответствието на измерванията с изискванията за екодизайн, дадени в приложимата мярка по прилагането;

д)

производителят трябва да създаде спецификации, посочващи по-специално стандартите, които са използвани; когато стандартите, посочени в член 10, не са приложени или когато те не включват изцяло изискванията на приложимата мярка по прилагането, се посочват средствата, използвани за осигуряване на съответствие; и

е)

копие на информацията относно екологичните аспекти на дизайна на продукта, предоставена в съответствие с изискванията, определени в приложение I, част 2.

3.4. Проверяващо и коригиращо действие

3.4.1. Производителят трябва:

а)

да взема всички необходими мерки, за да гарантира, че продуктът е произведен в съответствие с неговата спецификация за дизайн и с изискванията на мярката, която се прилага към него;

б)

да създава и поддържа процедури за разкриване и реагиране в случай на несъответствие и внася промени в документираните процедури, произтичащи от коригиращо действие; и

в)

да извършва най-малко през три години пълен вътрешен одит на управленската система в частта ѝ за екологичните елементи.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ЕО декларация за съответствие

(посочена в член 5, параграф 3)

ЕО декларацията за съответствие трябва да съдържа следните елементи:

Името и адреса на производителя или негов упълномощен представител;

Описание на модела, достатъчно за недвусмислената му идентификация;

Когато е целесъобразно, позоваванията на използваните хармонизирани стандарти;

Когато е целесъобразно, другите технически стандарти и спецификации, които са

Когато е целесъобразно, позоваванията на други актове на Общността, които регламентират нанасянето на маркировка „СЕ“, и

Идентификация и подпис на лицето, упълномощено да задължи производителя, или негов упълномощен представител.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

Съдържание на мерките по прилагане

(посочени в член 15, параграф 8)

Мярката по прилагането трябва да съдържа по-специално:

Точното определение на типа/типовете продукт/продукти, за които се прилага;

Изискванията за екодизайн към продукта/продуктите, за които се прилага, дата/дати за изпълнение, поетапни или временни мерки или срокове;

а)

когато става въпрос за генерични изисквания за екодизайн, съответните фази и аспекти, подбрани от посочените в приложение I, точки 1.1 и 1.2, придружени от примерни параметри, подбрани от посочените в приложение I, точка 1.3, като ръководство за оценяване на подобренията по отношение на определени екологични аспекти;

б)

когато става въпрос за специфични изисквания за екодизайн, техните нива;

Параметрите на екодизайна, посочени в приложение I, част 1, за които не са необходими изисквания за екодизайн;

Изискванията за монтиране на продукта, когато то има пряко въздействие върху екологичното представяне на продукта;

Стандартите и/или методи за измерване, които трябва да се използват; трябва да се използват хармонизирани стандарти, при тяхната наличност, чиито референтни номера са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз;

Подробна информация за оценяване на съответствието съгласно Решение 93/465/ЕИО:

а)

когато модулът/модулите, който(които) се прилага(т), се различава(т) от Модул А: факторите, довели до избора на конкретната процедура;

б)

когато е относимо, критериите за одобряване и/или сертификация на третите страни;

Когато са определени различни модули в други „СЕ“ изисквания за същия продукт, модулът, определен в мярката по прилагането, трябва да има предимство за съответното изискване;

Изисквания за информацията, която се предоставя от производителите, предимно за елементите на техническата документация, които са необходими за по-лесното проверяване на съответствието на продукта с мярката по прилагането;

Продължителността на преходния период, през който държавите-членки са задължени да разрешат пускането на пазара и/или в действие на продуктите, които са в съответствие с действащите законови разпоредби на тяхна територия на датата на приемане на мярката по прилагането;

Датата за оценка и възможна ревизия на мярката по прилагането, съобразена със скоростта на техническия прогрес.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Саморегулиране

(посочено в член 17)

В допълнение към основното правно изискване, че инициативите за саморегулиране трябва да са в съответствие с всички разпоредби от Договора (по-специално вътрешен пазар и правилата за конкуренция), както и с международните задължения на Общността, включително правилата за многостранна търговия, може да се използва следният неизчерпателен списък на примерни критерии, за да се направи оценка на приемливостта на инициативите за саморегулиране като алтернатива на мярка по прилагането в контекста на настоящата директива:

1. Открит достъп за участие

Инициативите за саморегулиране трябва да бъдат открити за участието на оператори от трети страни както на етапа на подготовка, така и на етапа на изпълнение.

2. Добавена стойност

Инициативите за саморегулиране трябва да създават добавена стойност (повече от „обичайното за бизнеса“) от гледна точка на подобряването на общото екологично представяне на продукта.

3. Представителност

Предприятията и техните асоциации, участващи в инициатива за саморегулиране, трябва да представляват по-голямата част от съответния икономически сектор, като изключенията са сведени до минимум. Вниманието трябва да е насочено към осигуряване на съблюдаването на правилата за конкуренция.

4. Количествено определени и поетапни цели

Целите, определени от заинтересованите страни, трябва да са ясни и недвусмислени, като се започне от ясното определяне на базовата линия. Ако инициативата за саморегулиране обхваща продължителен период от време, трябва да се включват междинни цели. Задължително се осигурява възможност за мониторинг на съответствието с целите и междинните цели по достъпен и достоверен начин, като се използват ясни и надеждни показатели. Разработването на такива показатели трябва да се улеснява от научноизследователската информация и изходните технически данни.

5. Участие на гражданското общество

С оглед на осигуряването на прозрачност инициативите за саморегулиране трябва да се оповестяват публично, включително чрез използването на Интернет и други електронни средства за разпространение на информация.

Същото трябва да се прилага и за междинните и окончателните мониторингови доклади. Заинтересованите страни, включително държавите-членки, предприятията, НПО в областта на околната среда и асоциациите на потребителите, трябва да бъдат поканени за обсъждане на инициативите за саморегулиране.

6. Мониторинг и докладване

Инициативите за саморегулиране трябва да включват добре изградена система за мониторинг, с ясно определени отговорности за предприятията и независимите инспектори. Службите на Комисията, съвместно с участниците в инициативата за саморегулиране, трябва да бъдат поканени да следят постигането на целите.

Планът за мониторинг и докладване трябва да бъде подробен, прозрачен и обективен. За службите на Комисията, подпомагани от комитета по член 19, параграф 1, трябва да остане преценката дали са постигнати целите на доброволното споразумение или други мерки за саморегулиране.

7. Разходна ефективност на администрирането на инициатива за саморегулиране

Разходите за администриране на инициатива за саморегулиране, по-специално тези за мониторинг, не трябва да създават непропорционално голяма административна тежест в сравнение с целите на инициативата и с другите инструменти на политиката, които са използвани.

8. Устойчивост

Инициативите за саморегулиране трябва да отговарят на целите на политиката на настоящата директива, включително и на интегрирания подход, и трябва да съответстват на икономическите и социалните измерения на устойчивото развитие. Защитата на интересите на потребителите, на здравословни условия, качество на живота и икономически интереси трябва да бъдат включени.

9. Съвместимост на стимулите

Малко вероятно е инициативите за саморегулиране да създадат очакваните резултати, ако други фактори и стимули — пазарен натиск, данъци и законодателство на национално ниво — изпращат противоречиви сигнали на участниците в инициативата за саморегулиране. Политическата последователност е от съществено значение в това отношение и трябва да бъде взета предвид при оценяването на ефективността на инициативата.

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ЧАСТ А

Отменена директива и списък с последващите ѝ изменения

(посочени в член 24)

Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 191, 22.7.2005 г., стр. 29)

Директива 2008/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета

(ОВ L 81, 20.3.2008 г., стр. 48)

единствено член 1

ЧАСТ Б

Срокове за транспониране в националното право

(посочени в член 24)

Директива	Срок за транспониране
2005/32/ЕО	11 август 2007 г.
2008/28/ЕО	—

ПРИЛОЖЕНИЕ X

Таблица на съответствието

Директива 2005/32/ЕО	Настоящата директива
Членове 1—20	Членове 1—20
Член 21	—
Член 22	—
Член 23	Член 21
Член 24	Член 22
Член 25	—
—	Член 23
—	Член 24
Член 26	Член 25
Член 27	Член 26
Приложения I—VIII	Приложения I—VIII
—	Приложение IX
—	Приложение X

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания
Източник	Изискване

3. Свързани стандарти

Стандарти
Източник	Изискване

Свързани задачи

Връзки
Тип връзка	Задача
is related to	Imported: Richtlinie 2009/125/EG zur Schaffung eines Rahmens für die Festlegung von Anforderungen an die umweltgerechte Gestaltung energieverbrauchsrelevanter Produkte (CELEX:02009L0125-20121204)

Builddate: 04.12.2012 00:00:00 -Doknr: CELEX:32009L0125
EULAW -
European Regulation published on http://eur-lex.europa.eu/