+Член 19 Уреждане на разногласия между компетентните органи в презгранични случаи
---+Член 19 1.
---+Член 19 1a.
---+Article 19 1b.
---+Член 19 2.
---+Член 19 3.
---+Член 19 3a.
---+Член 19 4.
---+Член 19 5.
---+Член 19 6.

Член 19 Уреждане на разногласия между компетентните органи в презгранични случаи

1. Преглед

,
Член 19 1.

В случаите, предвидени в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове, и без да се засягат предвидените в член 17 правомощия, Органът може да съдейства на компетентните органи да постигнат съгласие в съответствие с предвидената в параграфи 2—4 от настоящия член процедура при наличието на някое от следните обстоятелства:

а) 

по искане на един или повече от съответните компетентни органи – ако даден компетентен орган възрази процедурно или по същество срещу действие, предложено действие или бездействие на друг компетентен орган;

б) 

в случаите, когато законодателните актове, посочени в член 1, параграф 2, предвиждат, че Органът може да съдейства по собствена инициатива – ако въз основа на обективни данни може да се установи, че има разногласие между компетентните органи.

Когато по силата на посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове се изисква съвместно вземане на решение от компетентните органи и когато в съответствие с посочените актове Органът може по своя собствена инициатива да съдейства на компетентните органи за постигането на съгласие в съответствие с процедурата, предвидена в параграфи 2—4 от настоящия член, за разногласие се приема липсата на взето от тези органи съвместно решение в сроковете, посочени в тези актове.
Член 19 1a.

Съответните компетентни органи уведомяват без ненужно забавяне Органа за липсата на съгласие в следните случаи:

а) 

когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:

i) 

срокът е изтекъл; или

ii) 

поне два компетентни органа сметнат, въз основа на обективни данни, че има разногласие;

б) 

когато в посочените в член 1, параграф 2 законодателни актове не е предвиден срок за постигане на съгласие между компетентните органи и е настъпило едно от следните събития:

i) 

поне два компетентни органа сметнат въз основа на обективни данни, че има разногласие; или

ii) 

изтекат два месеца от датата, на която компетентен орган е получил искане от друг компетентен орган да предприеме дадено действие с оглед на спазването на тези актове, и получилият искането орган все още не е приел решение, което да удовлетворява това искане.
Article 19 1b.
The Chairperson shall assess whether the Authority should act in accordance with paragraph 1. Where the intervention is at the Authority’s own initiative, the Authority shall notify the competent authorities concerned of its decision regarding the intervention.

Pending the Authority’s decision in accordance with the procedure set out in Article 44(4), in cases where the legislative acts referred to in Article 1(2) require a joint decision to be taken, all competent authorities involved in the joint decision shall defer their individual decisions. Where the Authority decides to act, all the competent authorities involved in the joint decision shall defer their decisions until the procedure set out in paragraphs 2 and 3 of this Article is concluded.
Член 19 2.
Органът определя срок за помиряване между компетентните органи, като взема предвид приложимите срокове, определени в посочените в член 1, параграф 2 актове, както и сложността и неотложния характер на въпроса. На този етап Органът действа като медиатор.
Член 19 3.
Когато съответните компетентни органи не успеят да постигнат съгласие по време на помирителната фаза по параграф 2, Органът може да вземе решение, с което да изиска от тези органи да предприемат конкретно действие или да се въздържат от определено действие, с цел да бъде разрешен въпросът и да бъде спазено правото на Съюза. Решението на Органа е задължително за съответните компетентни органи. Решението на Органа може да задължи компетентните органи да отменят или изменят прието от тях решение или да упражнят предоставените им от приложимото право на Съюза правомощия.
Член 19 3a.
Органът уведомява съответните компетентни органи за приключването на процедурите по параграфи 2 и 3 и, когато е приложимо, за решението си, взето в съответствие с параграф 3.
Член 19 4.
Без да се засягат правомощията на Комисията по член 258 ДФЕС, ако даден компетентен орган не се съобрази с решението на Органа и поради това не може да гарантира, че даден участник на финансовите пазари спазва пряко приложимите към него изисквания съгласно посочените в член 1, параграф 2 от настоящия регламент законодателни актове, Органът може да приеме индивидуално решение, чийто адресат е този участник на финансовите пазари, с което да изиска от него да предприеме всички необходими действия, за да спази произтичащите за него от правото на Съюза задължения, включително да прекрати дадена практика.
Член 19 5.
Решенията, приети съгласно параграф 4, имат предимство пред всякакво предишно решение, прието по същия въпрос от компетентните органи. Всяко действие от страна на компетентните органи във връзка с факти, които са предмет на решение по параграф 3 или 4, трябва да е съвместимо с тези решения.
Член 19 6.
В доклада по член 50, параграф 2 председателят на Органа посочва естеството и вида на разногласията между компетентните органи, постигнатите споразумения и решенията, взети за уреждане на тези разногласия.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти