ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1024 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 юни 2019 година относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (преработен текст)

(1)

Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (3) е била съществено изменяна. Тъй като трябва да се извършат допълнителни изменения и с оглед постигане на яснота посочената директива следва да бъде преработена.

(2)

В съответствие с член 13 от Директива 2003/98/ЕО и пет години след приемането на Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4), с която се изменя Директива 2003/98/ЕО, Комисията, след консултация със съответните заинтересовани страни, оцени и прегледа функционирането на Директива 2003/98/ЕО в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка.

(3)

След консултация със заинтересованите страни и в светлината на резултата от оценката на въздействието Комисията смята, че е необходимо да се предприеме действие на равнището на Съюза с цел да се преодолеят оставащите и новите препятствия пред широкото повторно използване на информацията от обществения сектор и финансираната с публични средства информация в целия Съюз, с цел да се актуализира законодателната рамка с оглед на напредъка на цифровите технологии и с цел по-нататъшното стимулиране на цифровите иновации, най-вече по отношение на изкуствения интелект.

(4)

Съществените изменения, въведени в правния текст с цел да се използва целият потенциал на информацията от обществения сектор в полза на европейската икономика и общество, следва да са съсредоточени върху следните области: предоставянето на достъп в реално време до динамични данни посредством подходящи технически средства, повишаването на предлагането на ценни данни от обществения сектор за повторно използване, в това число и от публичните предприятия, организациите, осъществяващи научноизследователска дейност, и организациите, финансиращи подобна дейност, справянето с появата на нови форми на изключителни договорености, използването на изключения от принципа на налагане на такси в рамките на пределните разходи, и връзката между настоящата директива и някои свързани правни инструменти, включително Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета (5) и директиви 96/9/ЕО (6), 2003/4/ЕО (7) и 2007/2/ЕО (8) на Европейския парламент и на Съвета.

(5)

Достъпът до информация е основно право. Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“) предвижда, че всеки има право на свобода на изразяването на мнения, което включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите.

(6)

В член 8 от Хартата се гарантира правото на защита на личните данни и се предвижда, че тези данни трябва да бъдат обработвани добросъвестно, за точно определени цели, въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание и подлежат на контрол от независим орган.

(7)

Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда създаването на вътрешен пазар и система, гарантиращи, че конкуренцията на вътрешния пазар няма да бъде нарушена. Хармонизирането на правилата и практиките в държавите членки, свързани с използването на информацията от обществения сектор, допринася за постигането на тези цели.

(8)

Общественият сектор в държавите членки събира, произвежда, възпроизвежда и разпространява широка гама информация в много области като например социалната, политическата, икономическата, правната, географската, екологичната, метеорологичната, сеизмичната, както и в сферите на туризма, бизнеса, патентите и образованието. Документите, създадени от органите на изпълнителната, законодателната или съдебната власт в обществения сектор, представляват огромен, разнообразен и ценен фонд от ресурси, който може да бъде от полза за обществото. Предоставянето на тази информация, която включва динамични данни, в широко използван електронен формат, позволява на гражданите и юридическите лица да намерят нови начини за използването на тези данни и създаването на нови иновативни продукти и услуги. Държавите членки и органите от обществения сектор могат да се възползват и да получават подходяща финансова подкрепа от съответните фондове и програми на Съюза, като се гарантира широкото използване на цифровите технологии или цифровото преобразуване на публичните администрации и публичните услуги, в усилията им да предоставят лесен достъп до данните за повторно използване.

(9)

Информацията от обществения сектор представлява изключителен източник на данни, които могат да допринесат за подобряването на вътрешния пазар и за разработването на нови приложения за потребителите и юридическите лица. Интелигентното използване на данните, включително обработването им чрез приложения в областта на изкуствения интелект, може да окаже въздействие, което да доведе до преобразуването на всички сектори на икономиката.

(10)

Директива 2003/98/ЕО установи набор от минимален брой правила, уреждащи повторното използване и практическите механизми за улесняване на повторното използване на съществуващи документи, притежавани от органите от обществения сектор в държавите членки, в това число от органи на изпълнителната, законодателната и съдебната власт. От приемането на първия набор правила за повторно използване на информация от обществения сектор количеството данни в света, включително данните от обществения сектор, се е увеличило експоненциално, като се генерират и събират нови видове данни. Същевременно сме свидетели на непрекъсната еволюция в областта на технологиите за анализ, използване и обработка на данни, като машинното обучение, изкуствения интелект и интернет на нещата. Тази динамична технологична еволюция прави възможно създаването на нови услуги и приложения, които са основават върху използването, обобщаването или комбинирането на данни. Правилата, първоначално приети през 2003 г. и изменени през 2013 г., вече не съответстват на бързите промени, в резултат на което съществува риск да бъдат пропуснати икономическите и социалните възможности, предлагани от повторното използване на данни от обществения сектор.

(11)

Еволюцията, водеща към развитието на основано на данни общество, където се използват данни от различни области и дейности, се отразява върху живота на всички граждани на Съюза, като наред с другото им дава възможност да се сдобият с нови пътища за достъп и получаване на знания.

(12)

Цифровото съдържание играе важна роля в тази еволюция. Произвеждането на съдържание доведе до нарастване на бързото създаване на работни места през последните години и това е процес, който продължава. Повечето от тези работни места се създават от новаторски стартиращи предприятия и малки и средни предприятия (МСП).

(13)

Една от главните цели на изграждането на вътрешен пазар е създаването на условия, водещи към развитието на услуги и продукти в рамките на целия Съюз и на територията на държавите членки. Информацията от обществения сектор или информацията, която се събира, създава, възпроизвежда и разпространява в рамките на изпълнението на обществени функции или услуга от обществен интерес, представлява важен изходен материал за продуктите и услугите с цифрово съдържание и ще се превърне в още по-важен източник на съдържание с развитието на модерни цифрови технологии, като изкуствения интелект, споделените регистрови технологии (DLTs) и интернет на нещата. Широкото трансгранично географско покритие също ще бъде от основно значение в този контекст. Очаква се по-големият брой възможности за повторно използване на такава информация, наред с другото, да позволи на всички дружества на Съюза, включително микропредприятията и МСП, както и на гражданското общество, да използват нейния потенциал и да допринасят за икономическото развитие и създаването и защитата на висококачествени работни места, по-специално в полза на местните общности, както и за важните обществени цели като отчетността и прозрачността.

(14)

Създаването на условия за повторно използване на документи, притежавани от орган от обществения сектор, създава добавена стойност в полза на повторните ползватели, крайните ползватели и обществото като цяло, а в много случаи и за самия орган от обществения сектор, като насърчава прозрачността и отчетността и осигурява обратна връзка с повторните ползватели и крайните ползватели, която позволява на съответния орган от обществения сектор да подобрява качеството на събираната информация и да изпълнява своите функции.

(15)

Съществуват значителни разлики в правилата и практиката в държавите членки по отношение на използването на информационните ресурси от обществения сектор, които представляват бариери пред разгръщането на пълния икономически потенциал на този ключов документен ресурс. Фактът, че практиката на органите от обществения сектор при използване на информацията от обществения сектор продължава да варира в различните държави членки следва да се вземе предвид. Във връзка с това следва да се цели минимално хармонизиране на националните правила и практики при повторното използване на документи от обществения сектор, когато разликите в националната уредба и практика или липсата на яснота се превръщат в препятствие пред безпроблемното функциониране на вътрешния пазар и нормалното развитие на информационното общество в Съюза.

(16)

Концептуално под „отворени данни“ се разбира най-общо данните в отворен формат, които могат да се използват свободно, повторно и да се споделят от всеки за всякакви цели. Политиките за отворени данни, които насърчават широкото наличие и повторното използване на информация от обществения сектор за частни или търговски цели с минимални или никакви правни, технически или финансови ограничения, и които поощряват разпространението на информация не само за икономическите оператори, но предимно за обществеността, могат да играят важна роля за насърчаването на социалното участие, както и за поставянето на начало и поощряването на разработката на нови услуги, основани на новаторски начини за комбиниране и използване на такава информация. Поради това държавите членки се поощряват да насърчават създаването на данни, основано на принципа „отворени по замисъл и по подразбиране“, по отношение на всички документи, попадащи в обхвата на настоящата директива. В същото време държавите членки следва да гарантират постоянно ниво на защита на целите от обществен интерес, като обществената сигурност, включително когато става въпрос за чувствителна информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури. Те следва също да гарантират защитата на личните данни, включително когато информацията в отделен набор от данни не представлява риск за идентифицирането или посочването на физическо лице, но когато тази информация е в съчетание с друга налична информация, тя би могла да доведе до подобен риск.

(17)

Освен това без минимално хармонизиране на равнището на Съюза законодателната дейност на национално равнище, която вече е започнала в редица държави членки с цел да се даде отговор на технологичните предизвикателства, може да доведе дори до по-значително разминаване. Въздействието на такова разминаване и неясноти в законодателствата ще става все по-значимо с по-нататъшното развитие на информационното общество, което вече силно е увеличило трансграничното използване на информацията.

(18)

Държавите членки са изготвили политики относно повторното използване съгласно Директива 2003/98/ЕО и някои от тях възприемат амбициозни подходи във връзка с отворените данни, за да направят повторното използване на достъпни данни от обществения сектор по-лесно за гражданите и юридическите лица над минималното ниво, определено в същата директива. Съществува риск различните правила в държавите членки да представляват пречка за трансграничното предлагане на продукти и услуги и да не позволяват сравними публични набори от данни да се използват повторно за основани на тях приложения в целия Съюз. Затова е необходима поне минимална хармонизация, за да се определи кои публични данни могат да подлежат на повторно използване на вътрешния информационен пазар, която да е в съответствие със и да не засяга съответните режими на достъп, както общи, така и секторни, като режима, определен с Директива 2003/4/ЕО. Разпоредбите на правото на Съюза и националното право, които надхвърлят тези минимални изисквания, по-специално в случаите на секторното право, следва да продължат да се прилагат. Примерите за разпоредби, които надхвърлят минималното равнище на хармонизация съгласно настоящата директива, включват по-ниски от предвидените в настоящата директива прагови стойности за позволените такси за повторно използване или условия за лицензиране, които са по-малко ограничителни, отколкото посочените в настоящата директива. По-специално, настоящата директива не засяга разпоредбите, които надхвърлят минималното равнище на хармонизация, определено в настоящата директива, както е посочено в делегираните регламенти на Комисията, приети по силата на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и Съвета (9).

(19)

Освен това държавите членки се насърчават да надхвърлят минималните изисквания, определени в настоящата директива, като прилагат нейните изисквания по отношение на документи, притежавани от публични предприятия, свързани с дейности, за които съгласно член 34 от Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (10) е установено, че са пряко изложени на конкуренция. Освен това държавите членки могат също така да решат да прилагат изискванията на настоящата директива по отношение на частни предприятия, по-специално такива, които предоставят услуги от обществен интерес.

(20)

Необходима е обща рамка за условията, уреждащи повторното използване на документите от обществения сектор, за да се гарантират справедливи, пропорционални и недискриминационни условия за повторното използване на такава информация. Органите от обществения сектор събират, произвеждат, възпроизвеждат и разпространяват документи с цел изпълнение на обществените си функции. Публичните предприятия събират, произвеждат, възпроизвеждат и разпространяват документи с цел да предоставят услуги от обществен интерес. Използването на такива документи за други цели представлява повторно използване. Политиките на държавите членки могат да отидат по-далеч от минималните стандарти, установени в настоящата директива, като по този начин създават възможности за по-широко повторно използване. При транспонирането на настоящата директива държавите членки могат да използват термини, различни от „документ“, при условие че се запазва пълният обхват на понятието „документ“, съгласно посоченото в настоящата директива.

(21)

Настоящата директива следва да се прилага за документи, чието предоставяне е включено в обществените функции на съответните органи от обществения сектор съгласно определеното в закона или други задължителни правила на държавите членки. При липсата на такива правила обществените функции следва да се определят в съответствие с общата административна практика на държавите членки, при условие че обхватът на обществените функции е прозрачен и подлежи на преразглеждане. Обществените функции може да бъдат формулирани общо или според конкретния случай за отделни органи от обществения сектор.

(22)

Настоящата директива следва да се прилага по отношение на документи, за които е даден достъп за повторно използване в случаите, когато органите от обществения сектор предоставят лицензи, продават, разпространяват, обменят или предоставят информация. За да се избегнат припокриващите се субсидии, повторното използване следва да включва по-нататъшното използване на документи в рамките на самата организация за дейности, попадащи извън обхвата на нейните обществени функции. Дейностите, попадащи извън обществените функции, обикновено включват предоставяне на документи, които се произвеждат, и които се продават изключително на търговски начала и то в условията на конкуренция с други документи на пазара.

(23)

Настоящата директива не ограничава и не възпрепятства изпълнението на законоустановените функции на публичните органи на властта и на други органи от обществения сектор. В настоящата директива се определя задължение за държавите членки да направят всички съществуващи документи повторно използваеми, освен ако достъпът е ограничен или изключен съгласно националните правила за достъп до документи или при спазване на другите изключения, предвидени в настоящата директива. Настоящата директива се основава на съществуващите режими за достъп в държавите членки и не променя националните правила за достъп до документи. Директивата не се прилага спрямо случаите, в които граждани или юридически лица имат право, съгласно съответния режим за достъп, да получат даден документ само ако могат да докажат конкретен интерес. На равнището на Съюза член 41 относно правото на добра администрация и член 42 относно правото на достъп до документи от Хартата признават правото на всеки гражданин на Съюза, както и на всяко физическо и юридическо лице, което пребивава в държава членка или има там седалище, да има достъп до документите на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Органите от обществения сектор следва да се насърчават да предоставят за повторно използване всякакви притежавани от тях документи. Органите от обществения сектор следва да популяризират и насърчават повторното използване на документите, включително официалните текстове със законодателен и административен характер, в онези случаи, при които органът от обществения сектор има правото да разрешава тяхното повторно използване.

(24)

Държавите членки често поверяват предоставянето на услуги от обществен интерес на субекти извън обществения сектор, като обаче поддържат висока степен на контрол върху подобни субекти. Същевременно Директива 2003/98/ЕО се прилага само към документи, притежавани от органи от обществения сектор, докато публичните предприятия са изключени от нейното приложно поле. Това води до незадоволителна наличност за повторно използване на документи, изготвени при изпълнение на услуги от обществен интерес в редица области, по-специално в сектора на комуналните услуги. Това също така значително намалява потенциала за създаване на трансгранични услуги, имащи за основа документи, притежавани от публичните предприятия, които предоставят услуги от обществен интерес.

(25)

Поради това Директива 2003/98/ЕО следва да се измени с цел да се гарантира, че тя може да се прилага по отношение на повторното използване на съществуващи документи, изготвени при изпълнение на услуги от обществен интерес от публични предприятия, извършващи една от дейностите, посочени в членове 8—14 от Директива 2014/25/ЕС, както и от публичните предприятия, извършващи дейност като оператор на обществени услуги съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета (11), публичните предприятия, които извършват дейност като въздушни превозвачи, изпълняващи задължения за предоставяне на обществена услуга в съответствие с член 16 от Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета (12), и публичните предприятия, развиващи дейност като корабособственици от Общността, изпълняващи задължения за предоставяне на обществена услуга в съответствие с член 4 от Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета (13).

(26)

Настоящата директива не съдържа общо задължение за разрешаване на повторното използване на документите, изготвени от публични предприятия. Решението дали да се даде или не разрешение за повторно използване следва да зависи от засегнатото публично предприятие, с изключение на случаите, в които се изисква друго съгласно настоящата директива или съгласно правото на Съюза или националното право. Само след като дадено публично предприятие е предоставило даден документ за повторно използване, то следва да спазва съответните задължения, посочени в глави III и IV от настоящата директива, по-специално що се отнася до форматите, налагането на такси, прозрачността, лицензите, недискриминацията и забраната за изключителни договорености. От друга страна, публичните предприятия не следва да са длъжни да се съобразяват с изискванията, посочени в глава II, например правилата, които се прилагат по отношение на обработването на заявленията. Когато се позволява повторно използване на документи, следва да се отделя специално внимание на чувствителната информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури съгласно определението в Директива 2008/114/ЕО (14) на Съвета и на основните услуги по смисъла на Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (15).

(27)

Обемът на генерираните научноизследователски данни нараства експоненциално, като самите данни имат потенциал да бъдат повторно използвани и извън научната общност. За да се посрещат нарастващите обществени предизвикателства по ефикасен и цялостен начин, понастоящем е изключително важно и спешно да има достъп до данни от различни източници, сектори и дисциплини, като те трябва да могат да се комбинират и използват повторно. Научноизследователските данни включват статистически данни, резултати от опити, измервания, теренни наблюдения, резултати от проучвания, записи от разговори и изображения. Те включват също метаданни, спецификации и други цифрови обекти. Научноизследователските данни са различни от научните статии, в които се оповестяват и коментират научни резултати, получени от научноизследователска дейност. В продължение на много години отворената наличност и повторна използваемост на данни от научни изследвания, получили публично финансиране, бяха предмет на специални политически инициативи. Под свободен достъп се разбира практиката да се предоставя онлайн достъп до резултати от научни изследвания безплатно за крайния ползвател и без ограничения за използването и повторното използване, извън възможността да се изисква посочване на автора. Политиките за свободен достъп имат по-специално за цел да предоставят на изследователите и на широката общественост достъп до научноизследователски данни на възможно най-ранен етап от процеса на разпространение и да улеснят тяхното използване и повторно използване. Свободният достъп спомага за повишаването на качеството, намалява необходимостта от ненужно дублиране на изследванията, ускорява научния прогрес, помага в борбата срещу измамите в научната област и като цяло може да способства за икономическия растеж и иновациите. Наред със свободния достъп се полагат похвални усилия за това планирането на управлението на данните да стане стандартна научна практика и за подпомагане на разпространението на научноизследователски данни, които са лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и годни за повторно използване (наричан по-долу „принципa FAIR“).

(28)

Поради обяснените по-горе причини е подходящо да се установи задължение за държавите членки да приемат политика на свободен достъп по отношение на данни от научни изследвания, ползвали публично финансиране, и да гарантират, че тези политики се изпълняват от всички организации, които осъществяват научни изследвания, и от всички организации, които финансират научни изследвания. Организациите, осъществяващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания, също могат да бъдат организирани като органи от обществения сектор или публични предприятия. Настоящата директива се прилага по отношение на такива хибридни организации и на техните научноизследователски данни само в качеството им на организации, осъществяващи научни изследвания. Политиките за свободен достъп обикновено дават възможност за редица изключения от даването на свободен достъп до резултатите от изследванията. В препоръка на Комисията от 25 април 2018 г. относно достъпа до научна информация и нейното съхранение наред с другото се описват съответните елементи на политиките за свободен достъп. В допълнение условията, при които определени научноизследователски данни могат да бъдат използвани повторно, следва да бъдат подобрени. Поради тази причина някои задължения, произтичащи от настоящата директива, следва да обхванат и научноизследователски данни, получени в резултат от научноизследователска дейност, субсидирана с публични средства или съфинансирана от публични и частни субекти. Съгласно националните политики за свободен достъп, финансираните с публични средства научноизследователски данни следва да бъдат отворени по подразбиране. В този контекст обаче следва да бъдат надлежно взети предвид опасенията във връзка с неприкосновеността на личния живот, защитата на личните данни, поверителността, националната сигурност, законните търговски интереси, като търговската тайна, както и във връзка с правата върху интелектуалната собственост на трети страни, в съответствие с принципа „отворени по възможност, ограничени по необходимост“. Освен това научноизследователските данни, които са изключени от достъп поради съображения, свързани с националната сигурност, отбраната или обществената сигурност, не следва да попадат в обхвата на настоящата директива. За да се избегне административната тежест, произтичащите от настоящата директива задължения следва да се прилагат само по отношение на данни от научни изследвания, които вече са направени публично достояние от изследователите, организациите, осъществяващи научни изследвания, или организациите, финансиращи научни изследвания, чрез институционален или тематичен регистър и не следва да налагат допълнителни разходи за набавянето на наборите от данни или да изискват допълнителна обработка на данни. Държавите членки могат да разширят прилагането на настоящата директива, така че да обхване научноизследователските данни, които са направени публично достояние посредством други инфраструктури за данни, различни от регистри, чрез публикации със свободен достъп, като например файл, приложен към статия, материал с данни или материал в списание за данни. Документите, различни от научноизследователски данни, следва да продължат да бъдат изключени от обхвата на настоящата директива.

(29)

Определението за „орган от обществения сектор“ се основава на определението в член 2, параграф 1, точка 1 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (16). Определението за „публичноправна организация“, установено в посочената директива и определението за „публично предприятие“, установено в Директива 2014/25/ЕС, следва да се прилагат към настоящата директива.

(30)

Настоящата директива установява определението на термина „документ“ и това определение следва да включва всяка една част на даден документ. Терминът „документ“ следва да покрива всякакъв вид отразяване на действия, факти или информация – както и всяка съвкупност от такива дейности, факти или информация – независимо от носителя на същите (хартиен или в електронна форма или като звукозапис, видеозапис или аудио-визуален запис). Определението на „документ“ не е предвидено да включва компютърните програми. Държавите членки могат да разширят прилагането на настоящата директива, така че да обхваща компютърните програми.

(31)

Органите от обществения сектор предоставят все повече документи за повторно използване проактивно, като осигуряват намирането им онлайн и действителната наличност на документите и свързаните с тях метаданни в отворен формат, които могат да бъдат машинночетими и гарантират оперативната съвместимост, повторното използване и достъпността. Документите следва да се предоставят за повторно използване също и след искане от страна на потребител. В тези случаи срокът за отговор на заявките за повторно използване следва да бъде разумен и да отговаря на еквивалентен срок за заявки за достъп до документа съгласно съответните режими на достъп. Публичните предприятия, учебните заведения, организациите, осъществяващи научни изследвания, и организациите, финансиращи научни изследвания, следва обаче да са освободени от това изискване. Разумните срокове в целия Съюз ще стимулират създаването на нови агрегирани информационни продукти и услуги на равнището на целия Съюз. Това е от особено значение за динамичните данни (включително данни за околната среда, трафика, спътникови данни, метеорологични данни и сензорно генерирани данни), икономическата стойност на които зависи от непосредствената наличност на информацията, както и от редовното ѝ актуализиране. Поради това динамичните данни следва да бъдат предоставяни непосредствено след придобиването им, или в случай на ръчно актуализиране – веднага след промяната на набора от данни, посредством приложно-програмен интерфейс (API), така че да се улесни развитието на приложения за интернет, а също и на мобилни и облачни приложения въз основа на такива данни. Когато това не е възможно поради технически или финансови ограничения, органите от обществения сектор следва да предоставят документите за достъп в срок, който да позволява използването на техния пълен икономически потенциал. Следва да се вземат конкретни мерки, за да се премахнат съответните технически и финансови ограничения. Ако се използва лиценз, своевременното предоставяне на документите може да бъде част от условията на лиценза. Когато проверката на данни е от основно значение по основателни причини, свързани с обществения интерес, по-специално с общественото здраве и безопасност, динамичните данни следва да се предоставят незабавно след проверката. Подобна проверка от основно значение следва да не засяга честотата на актуализирането.

(32)

За да се получи достъп до данните, предоставени за повторно използване по силата на настоящата директива, е полезно да се осигури достъп до динамични данни посредством добре разработени API. API е набор от функции, процедури, определения и протоколи за междумашинна комуникация и безпрепятствен обмен на данни. За API следва да бъде осигурена ясна техническа документация, която да е изчерпателна и налична онлайн. Когато е възможно, следва да се използват отворени API. Следва да се прилагат признати в Съюза или международно признати стандартни протоколи, а когато е приложимо, следва да се използват международни стандарти за наборите от данни. API могат да бъдат с различни равнища на сложност и могат да представляват обикновена връзка към база данни за извличане на специфични набори от данни, уеб интерфейс, или по-сложни конфигурации. Повторното използване и споделянето на данни с помощта на подходящо използвани приложно-програмни интерфейси носи цялостна полза, тъй като помага на разработчиците и стартиращите предприятия да създават нови услуги и продукти. То е и основна съставка на създаването на значими екосистеми около активите от данни, които често пъти са неизползвани. Създаването и използването на API трябва да се основава на няколко принципа: наличност, стабилност, поддръжка през целия жизнен цикъл, използване на единни стандарти, улеснено използване, както и сигурност. По отношение на динамичните данни, а именно онези, които често се актуализират, в редица случаи в реално време, органите от обществения сектор и публичните предприятия следва да ги предоставят за повторно използване с помощта на подходящи API непосредствено след тяхното придобиване, а където е приложимо – под формата на информационен масив за изтегляне, освен в случаите, когато това би наложило непропорционално усилие. При оценяване на пропорционалността на усилието следва да се вземат предвид мащабът и оперативният бюджет на въпросния орган от обществения сектор или публично предприятие.

(33)

Възможностите за повторно използване могат да бъдат усъвършенствани чрез ограничаване необходимостта от цифровизиране на документите на хартиен носител или от обработка на цифрови файлове с цел постигане на взаимната им съвместимост. Поради това органите от обществения сектор следва да предоставят за достъп документите, налични във всякакъв предварителен формат или език, където е възможно и уместно чрез електронни средства. Органите от обществения сектор следва да разглеждат положително исканията за извлечения от съществуващи документи в случаите, в които удовлетворяването на такова искане би било свързано с извършването само на обикновено действие. Органите от обществения сектор обаче не следва да се задължават да предоставят извлечения от документ или да изменят формата на заявената информация в случаите, в които това предполага непропорционално усилие. За улесняване на повторното използване органите от обществения сектор следва да предоставят достъп до своите собствени документи във формат, който, доколкото е възможно и подходящо, не зависи от използването на специфичен софтуер. В случаите, в които е възможно и уместно, органите от обществения сектор следва да вземат предвид възможностите за повторното използване на документи от страна на и в полза на лица с увреждания, като предоставят информацията в достъпен формат в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2016/2102 на Европейския парламент и на Съвета (17).

(34)

За улесняване на повторното използване органите от обществения сектор, когато е възможно и целесъобразно, следва да предоставят документите, включително публикуваните на уебсайтове, в отворен и машинночетим формат и заедно с метаданните им с възможно най-висока степен на точност и детайлизация, във формат, който да гарантира оперативна съвместимост, например чрез обработването им по начин, съответстващ на принципите, които регулират изискванията за съвместимост и използваемост на пространствената информация съгласно Директива 2007/2/ЕО.

(35)

За даден документ следва да се счита, че е в машинночетим формат, ако е под формата на файл, който е структуриран така, че да позволява софтуерни приложения да идентифицират, разпознават и извличат от него специфични данни. Данните, кодирани във файлове, които са структурирани в машинночетим формат, се смятат за машинночетими данни. Машинночетимият формат може да бъде отворен или да бъде защитен от право на собственост. Те могат да бъдат официални стандарти или не. Документи, кодирани във файлов формат, който ограничава автоматичната обработка поради факта, че данните не могат въобще или не могат лесно да бъдат извлечени от тези документи, не следва да се считат за такива в машинночетим формат. Държавите членки, по целесъобразност и съобразно възможностите, следва да насърчават използването на признат в Съюза или международно признат отворен машинночетим формат. Европейската рамка за оперативно съвместими решения следва да се взема предвид, когато е приложимо, при разработването на технически решения за повторното използване на документи.

(36)

Таксите за повторно използване на документи представляват сериозно препятствие пред навлизането на пазара на стартиращи предприятия и МСП. Поради това документите следва да се предоставят за повторно използване без да се налагат такси, а ако таксите са необходими, те по принцип следва да се ограничават до пределните разходи. Когато органите от обществения сектор извършват особено мащабно търсене за заявената информация или внасят изменения във формата ѝ, свързани с изключително високи разходи, било по собствена инициатива или за да се съобразят с националното право, пределните разходи могат да покриват разходите, свързани с тези дейности. В изключителни случаи следва да се вземе предвид нуждата да не се пречи на нормалното функциониране на органите от обществения сектор, които трябва да генерират приходи за покриване на значителна част от своите разходи, свързани с изпълнението на обществените им функции. Това се отнася също и за случаите, когато орган от обществения сектор е предоставил данни под формата на отворени данни, но е длъжен да генерира приходи за покриване на значителна част от своите разходи, свързани с изпълнението на други обществени функции. Ролята на публичните предприятия в конкурентна икономическа среда също следва да се има предвид. Поради това в такива случаи органите от обществения сектор и публичните предприятия следва да могат да налагат такси над пределните разходи. Тези такси следва да се определят в съответствие с обективни, прозрачни и подлежащи на проверка критерии, а общите приходи от предоставянето и разрешаването на повторно използване на документи не следва да надвишават разходите за събиране и изготвяне, включително закупуване от трети страни, възпроизвеждане, поддръжка, съхранение и разпространение, наред с разумна възвръщаемост на инвестицията. Когато е приложимо, следва също да бъде възможно в допустимите разходи да се включват разходите за анонимизиране на личните данни и разходите за мерки за защита на поверителността на данните. Държавите членки могат да изискват от органите от обществения сектор и от публичните предприятия да оповестяват тези разходи. Изискването за генериране на приходи с цел покриване на значителна част от разходите на органите от обществения сектор, свързани с изпълнението на обществените им функции, или обхватът на услугите от обществен интерес, поверени на публични предприятия, не е необходимо да бъде правно изискване, а може да произтича например от административни практики на държавите членки. Това изискване следва да подлежи на редовен преглед от държавите членки.

(37)

Възвръщаемостта на инвестицията може да се разбира като процент, в допълнение към пределните разходи, който позволява възстановяването на цената на капитала и включването на реална норма на възвръщаемост. Тъй като цената на капитала е тясно свързана с лихвените проценти на кредитните институции, които от своя страна се основават на фиксирания лихвен процент на Европейската централна банка (ЕЦБ) за основните операции по рефинансиране, разумната възвръщаемост на инвестицията не следва да надхвърля с повече от 5 % фиксирания лихвен процент на ЕЦБ.

(38)

Библиотеките, включително университетските библиотеки, музеите и архивите следва да могат да налагат такси над пределните разходи, за да не се възпрепятства нормалното им функциониране. В случая на тези органи от обществения сектор общите приходи от предоставянето и разрешаването на повторно използване на документи през съответния отчетен период не следва да надвишават разходите за събиране, изготвяне, възпроизвеждане, разпространение, съхранение и уреждане на правата върху документите, наред с разумната възвръщаемост на инвестицията. Когато е приложимо, разходите за анонимизиране на личните данни или на търговската информация с чувствителен характер също се включват в допустимите разходи. За целите на библиотеките, включително университетските библиотеки, музеите и архивите и при отчитане на техните особености, при изчисляване на разумната възвръщаемост на инвестицията могат да се вземат предвид цените, определяни от частния сектор за повторното използване на идентични или подобни документи.

(39)

Горните граници за таксите, определени в настоящата директива, не засягат правото на държавите членки да прилагат по-ниски такси или изобщо да не събират такси.

(40)

Държавите членки следва да определят критериите за налагането на такси над пределните разходи. Например, те следва да могат да определят такива критерии в националните правила или да посочват съответен орган или органи, различни от самия орган от обществения сектор, които да отговарят за определянето на тези критерии. Този орган следва да бъде организиран в съответствие с конституционните и правните системи на държавите членки. Той може да бъде съществуващ орган с бюджетни изпълнителни правомощия и носещ политическа отговорност.

(41)

Гарантирането, че условията за повторно използване на документите от обществения сектор са ясни и достъпни за обществеността, е предпоставка за развитието на информационния пазар на територията на целия Съюз. Във връзка с това всички приложими условия за повторното използване на документите следва да са известни на потенциалните повторни ползватели. Държавите членки следва да насърчават, по целесъобразност, създаването на достъпни онлайн показатели на наличните документи, с което да стимулират и улеснят заявките за повторно използване. Заявителите за повторно използване на документи, притежавани от субекти, различни от публични предприятия, учебни заведения, организации, осъществяващи научни изследвания, и организации, финансиращи научни изследвания, следва да бъдат информирани за достъпните средства за правна защита, свързани с решенията или практиките, които се отнасят за тях. Това ще бъде от особена важност за стартиращите предприятия и МСП, които е възможно да не са запознати с начините за взаимодействие с органите от обществения сектор от останалите държави членки и съответните средства за правна защита.

(42)

Средствата за правна защита следва да включват възможността за преразглеждане от безпристрастен орган по преразглеждане. Този орган може да бъде вече съществуващ национален орган, като например националния орган по конкуренцията, надзорния орган, създаден в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, националния орган за достъпа до документи или национален съдебен орган. Този орган следва да бъде организиран в съответствие с конституционните и правните системи на държавите членки. Сезирането на този орган не следва да пречи на използването на средствата за правна защита, с които по правило разполагат заявителите за повторно използване на документи. Същевременно той следва да е различен от механизма на държавата членка, с който се определят критериите за налагане на такси над пределните разходи. Средствата за правна защита следва да включват възможността за преразглеждане на отрицателни решения, както и на решения, които позволяват повторното използване, но все пак могат да засягат заявителите по друг начин, по-специално чрез прилагането на правила за налагане на такси. Процесът на преразглеждане следва да бъде бърз, в съответствие с потребностите на бързо променящия се пазар.

(43)

Предоставянето на достъп за обществеността до всички налични документи, притежавани от обществения сектор — засягащи не само политическия процес, но също и правния и административния процес — е фундаментален инструмент за разширяване правото на осведоменост, което представлява основен принцип на демокрацията. Тази цел е приложима за институциите на всяко равнище, местно, национално или международно.

(44)

Повторното използване на документи не следва да подлежи на условия. В някои случаи обаче, когато това е обосновано от цел от обществен интерес може да се издаде лиценз, в който се налагат условия за повторното използване на документи от лицето, на което е издаден лиценз, като тези условия са свързани с въпроси като носене на отговорност, защита на личните данни, правилно използване на документите, гарантиране на непромяна на съдържанието на документите и посочване на източника. В случай че органите от обществения сектор издават лицензи за повторно използване на документи, условията на лиценза следва да са обективни, пропорционални и недискриминационни. Стандартните лицензи, които са на разположение онлайн, също могат да играят важна роля в това отношение. Следователно държавите членки следва да предвидят наличност на такива стандартни лицензи. Лицензите за повторно използване на информация от обществения сектор следва да поставят възможно най-малко ограничения за повторното използване, като например да намалят ограниченията до посочване на източника. Важна роля в това отношение следва да имат отворените лицензи под формата на стандартизирани публични лицензи, налични онлайн, които позволяват свободен достъп, използване, изменение и споделяне на данни и съдържание от всеки за всякакви цели и които се основават на отворени формати за данни. Поради това държавите членки следва да насърчават използването на отворени лицензи, които в крайна сметка следва да се превърнат в обща практика в целия Съюз. Без да се засягат изискванията за отговорност, предвидени в правото на Съюза или в националното право, когато даден орган от обществения сектор или дадено публично предприятие предоставя документи за повторно използване без никакви други условия или ограничения, на този орган от обществения сектор или на това публично предприятие може да се позволи да се откаже от всякаква отговорност по отношение на документите, предоставени за повторно използване.

(45)

В случай че компетентният орган реши да прекрати предоставянето на определени документи за повторно използване или да преустанови актуализирането на тези документи, същият следва при първа възможност да оповести тези решения, когато това е възможно чрез електронни средства.

(46)

Условията за повторно използване следва да са недискриминационни за сравними категории повторно използване. В това отношение забраната на дискриминацията например следва да не възпрепятства безплатния обмен на информация между органите от обществения сектор при изпълнението на обществени функции, докато същевременно останалите ползватели заплащат такса за повторно използване на същите документи. Също така следва да не възпрепятства приемането на диференцирана политика за таксуване при повторно използване на документи с търговска и нетърговска цел.

(47)

Държавите членки следва гарантират по-специално, че повторното използване на документи на публичните предприятия не води до изкривяване на пазара и че не се накърнява лоялната конкуренция.

(48)

Органите от обществения сектор следва да спазват правилата на Съюза и националните правила в областта на конкуренцията, когато установяват принципите за повторно използване на документи, като, доколкото е възможно, избягват сключването на изключителни споразумения помежду си и с частни партньори. С цел предоставяне на услуги от общ икономически интерес обаче понякога може да се окаже необходимо прилагането на изключително право за повторно използване на специфични документи от обществения сектор. Такъв може да бъде случаят, когато нито един търговски издател не е съгласен да публикува информацията без такова изключително право. Във връзка с това е целесъобразно да се вземат предвид обществените поръчки за услуги, които са изключени от обхвата на Директива 2014/24/ЕС по силата на член 11 от посочената директива, и партньорствата за иновации, съгласно посоченото в член 31 от Директива 2014/24/ЕС.

(49)

Съществуват множество договорености за сътрудничество между библиотеки, включително университетски библиотеки, музеи, архиви и частни партньори, които включват цифровизация на културните ресурси, като на частните партньори се предоставят изключителни права. Практиката показва, че тези публично-частни партньорства могат да улеснят пълноценното използване на културните сбирки и същевременно да ускоряват достъпа на гражданите до културното наследство. Поради това е целесъобразно да се вземат предвид съществуващите различия между държавите членки по отношение на цифровизацията на културните ресурси с помощта на специален набор от правила, отнасящи се до споразуменията за цифровизацията на такива ресурси. Когато дадено изключително право е свързано с цифровизация на културни ресурси, може да е необходим определен период на изключително право, за да се даде на частния партньор възможност да възвърне инвестицията си. Този период обаче следва да бъде ограничен до възможно най-кратък период, за да се спази принципът, че представляващите обществено достояние материали следва да останат обществено достояние и след като бъдат цифровизирани. Периодът на изключителното право на цифровизиране на културните ресурси по принцип следва да не надвишава 10 години. Всеки период на изключително право, който надвишава 10 години, следва да подлежи на преразглеждане, като се вземат предвид технологичните, финансовите и административните промени в средата след постигането на договореността. Освен това всяко публично-частно партньорство за цифровизацията на културни ресурси следва да предоставя на партньорската културна институция пълните права по отношение на използването на цифровизираните културни ресурси след прекратяване на договореността.

(50)

Договореностите между притежателите на данни и повторните ползватели на данни, при които не се предоставят изрично изключителни права, но за които може разумно да се очаква да ограничат наличността на документи за повторно използване, следва да бъдат предмет на допълнителен обществен контрол. Поради това основните аспекти на тези договорености следва да бъдат публикувани онлайн най-малко два месеца преди влизането им в сила, а именно два месеца преди датата, на която е договорено да започне изпълнението на задълженията на страните. Публикуването следва да даде на заинтересованите страни възможност да изискат повторно използване на документите, обхванати от тези договорености, и да предотврати опасността от ограничаване на кръга на потенциалните повторни ползватели. При всички положения основните аспекти на тези договорености в окончателния им приет от страните вид следва също да се оповестяват на обществеността онлайн без ненужно забавяне след сключването на договореностите.

(51)

С настоящата директива се цели да се сведе до минимум рискът от създаване на прекомерно стартово предимство, което може да ограничи броя на потенциалните повторни ползватели. Когато има вероятност — в допълнение към задълженията на дадена държава членка съгласно настоящата директива да предоставя документи —договорните споразумения да доведат до прехвърляне на ресурси от тази държава членка по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС, настоящата директива следва да не засяга прилагането на правилата в областта на конкуренцията и държавната помощ, посочени в членове 101—109 от ДФЕС. От правилата за държавна помощ, съдържащи се в членове 107, 108 и 109 от ДФЕС, следва, че държавата членка трябва да проверява ex ante дали в съответните договорни споразумения може да е намесена държавна помощ и да гарантира, че тя е в съответствие с правилата за държавна помощ.

(52)

Настоящата директива не засяга защитата на физическите лица по отношение на обработването на лични данни съгласно правото на Съюза и националното право, и по-специално съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (18), и включително евентуалните допълващи правни разпоредби на националното право. Това означава, наред с другото, че повторното използване на лични данни е допустимо само ако е спазен принципът на ограничаване в рамките на целта, определен в член 5, параграф 1, буква б) и член 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Анонимната информация е информация, която не е свързана с идентифицирано или подлежащо на идентифициране физическо лице или с лични данни, анонимизирани по такъв начин, че субектът на данните не може да бъде идентифициран или от този момент нататък вече не може да бъде идентифициран. Анонимизирането е средство да се намери компромис между ползите от предоставянето на колкото се може повече информация от обществения сектор за повторно използване, от една страна, и задълженията, произтичащи от правото за защита на данните, от друга, но това си има цена. Подходящо е тази цена да се разглежда като един елемент от разходите, които следва да се приемат за пределен разход за разпространението, както е посочен в настоящата директива.

(53)

При вземането на решения относно обхвата и условията за повторно използване на документи от обществения сектор, съдържащи лични данни, например в сектора на здравеопазването, може да се наложи извършването на оценки на въздействието върху защитата на данните в съответствие с член 35 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(54)

Правата върху интелектуалната собственост на трети страни не са засегнати от настоящата директива. За да се избегнат евентуални съмнения, терминът „права върху интелектуалната собственост“ се отнася само за авторското право и свързаните с него права, включително формите на защита sui generis. Настоящата директива не се прилага по отношение на документи, върху които се разпростират правата на индустриална собственост, като патентите и регистрирания дизайн и запазените марки. Директивата нито засяга съществуването или притежаването на правата върху интелектуалната собственост на органите от обществения сектор, нито ограничава упражняването на тези права по какъвто и да било начин извън границите, установени с настоящата директива. Задълженията, наложени в съответствие с настоящата директива, следва да се прилагат само дотолкова, доколкото са съвместими с международните споразумения за защита на правата върху интелектуалната собственост, и по-специално с Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (наричана по-долу „Бернската конвенция“), Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (наричано по-долу „Споразумението TRIPS“) и Договора на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право (наричан по-долу „WCT“). Органите от обществения сектор обаче следва да упражняват своето авторско право по начин, който да улеснява повторното използване.

(55)

Като се вземат предвид правото на Съюза и международните задължения на държавите членки и на Съюза, по-специално съгласно Бернската конвенция и Споразумението TRIPS, документи, за които правата върху интелектуалната собственост са притежание на трети страни, следва да се изключат от обхвата на настоящата директива. Ако трета страна е била първоначалният притежател на правата върху интелектуалната собственост за документ, който е съхраняван от библиотеки, включително университетски библиотеки, музеи и архиви, и срокът на закрила на тези права още не е изтекъл, за целите на настоящата директива същият документ следва да се разглежда като документ, за който правата върху интелектуалната собственост са притежание на трети страни.

(56)

Настоящата директива следва да не засяга правата, включително имуществените и неимуществените права, с които служителите на органи от обществения сектор се ползват съгласно националното право.

(57)

Освен това, ако даден документ бъде предоставен за повторно използване, съответният орган от обществения сектор следва да запази правото си да използва посочения документ.

(58)

Настоящата директива не засяга Директива 2014/24/ЕС.

(59)

Инструментите, които помагат на потенциалните повторни ползватели да намират документи за повторно използване, и условията за повторно използване могат в значителна степен да улеснят трансграничното използване на документи от обществения сектор. Във връзка с това държавите членки следва да гарантират наличието на практически механизми, които да подпомагат повторните ползватели при търсенето на документи за повторно използване. Примери за такива практически механизми са списъците с материали, които за предпочитане следва да са достъпни онлайн, на основните документи (документи, които широко се използват повторно или които имат потенциал за широко повторно използване), както и порталните уебсайтове, които са свързани с децентрализирани списъци с материали. Държавите членки следва също така да улесняват дългосрочната наличност за повторно използване на информация от обществения сектор в съответствие с приложимите политики за съхранение.

(60)

Комисията следва да улеснява сътрудничеството между държавите членки и да подкрепя разработването, изпитването, изпълнението и внедряването на оперативно съвместими електронни интерфейси, които дават възможност за по-ефикасни и сигурни обществени услуги.

(61)

Настоящата директива не засяга Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (19). В настоящата директива са предвидени условията, в рамките на които органите от обществения сектор могат да упражняват своите права върху интелектуална собственост на вътрешния информационен пазар, когато позволяват повторното използване на документи. Когато органи от обществения сектор притежават правото, предвидено в член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО, те не следва да упражняват това право с цел да предотвратят повторното използване или да ограничат повторното използване на съществуващи документи извън границите, предвидени в настоящата директива.

(62)

Комисията подкрепи разработването на онлайн Доклад за зрелостта на отворените данни със съответните показатели за изпълнение във връзка с повторното използване на информация от обществения сектор във всички държави членки. Редовната актуализация на този доклад ще допринесе за обмена на информация между държавите членки и за предоставянето на информация относно политиките и практиките в целия Съюз.

(63)

Необходимо е да се гарантира, че държавите членки наблюдават степента на повторно използване на информация от обществения сектор, условията, при които тя се предоставя, и практиките за правна защита.

(64)

Комисията може да подпомага последователно държавите членки при прилагането на настоящата директива, като издава и актуализира съществуващи насоки след консултации със заинтересованите страни, по-специално относно препоръчителни стандартни лицензи, набори от данни и таксуване за повторното използване на документите.

(65)

Една от основните цели на изграждането на вътрешния пазар е създаването на благоприятни условия за развитието на услуги, които да се предлагат на територията на целия Съюз. Библиотеките, включително националните библиотеки, музеите и архивите притежават значително количество ценни информационни ресурси от обществения сектор, особено след като проектите за цифровизация доведоха до увеличаване на количеството на цифровите материали в обществената сфера. Тези сбирки на културното наследство и свързаните с тях метаданни представляват потенциална основа за продукти и услуги с цифрово съдържание и предлагат огромен потенциал за иновативно повторно използване в някои сектори, като например образованието и туризма. Други видове културни институции, като например оркестри, опери, балети и театри, включително и архивите на тези институции, следва да останат извън обхвата на настоящата директива поради тяхната специфика на „сценични изкуства“ и факта, че почти всички техни материали са обхванати от правата върху интелектуалната собственост на трети страни.

(66)

С цел да се предвидят условия за подпомагане на повторното използване на документи, свързано със значителни социално-икономически ползи с особено голяма добавена стойност за икономиката и обществото, в приложението следва да се включи списък на тематични категории набори от данни с висока стойност. Като пример и без да се засягат актовете за изпълнение, с които се определят наборите от данни с висока стойност, към които следва да се прилагат определените в настоящата директива специфични изисквания, като се вземат предвид Насоки на Комисията относно препоръчителните стандартни лицензии, наборите от данни и таксите за повторно използване на документи, тематичните категории биха могли да обхващат наред с другото пощенски кодове, национални и местни карти (геопространствени данни), потребление на енергия и спътникови изображения (наблюдение на Земята и околната среда), in situ данни от инструменти и прогнози за времето (метеорологични данни), демографски и икономически показатели (статистика), търговски регистри и регистрационни номера (дружества и собственост на дружествата), пътни знаци и вътрешни водни пътища (мобилност).

(67)

С цел да се измени списъка на тематични категории набори от данни с висока стойност, като се добавят нови тематични категории, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС,. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да се проведат в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (20). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(68)

Наличието на списък за целия Съюз на наборите от данни със значителен потенциал да генерират социално-икономически ползи, както и наличието на хармонизирани условия за повторно използване са важен фактор за създаване на трансгранични приложения и услуги с данни. С цел да се гарантират еднакви условия за прилагането на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия да подкрепя повторното използване на документи, свързани със значителни социално-икономически ползи, като приема списък на конкретните набори от данни с висока стойност, за които се прилагат специфичните изисквания на настоящата директива, заедно с механизмите за тяхното публикуване и повторно използване. Следователно тези специфични изисквания няма да се прилагат преди приемането от Комисията на актове за изпълнение. В списъка следва да се вземе предвид секторните правни актове на Съюза, които уреждат публикуването на набори от данни като Директива 2007/2/ЕО и Директива 2010/40/ЕС, за да се гарантира, че наборите от данни се предоставят съгласно съответните стандарти и набори от метаданни. Този списък следва да се основава на тематичните категории, посочени в настоящата директива. При изготвянето на списъка Комисията провежда подходящи консултации, включително на експертно равнище. Освен това при вземане на решение за включването в списъка на данни, притежавани от публични предприятия, или за тяхното безплатно предоставяне, следва да се вземат предвид и последиците за конкуренцията на съответните пазари. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (21).

(69)

С оглед да се гарантира максималното им въздействие и за улесняване на повторното използване, наборите от данни с висока стойност следва да се предоставят за повторно използване с минимални правни ограничения и безплатно. Те следва също така да се публикуват чрез API. Същевременно това не изключва възможността органите от обществения сектор да събират такси за услугите, които предоставят във връзка с наборите от данни с висока стойност при упражняването на публичните си правомощия, по-специално удостоверяването на автентичността или истинността на документите.

(70)

Тъй като целите на настоящата директива, а именно да улесни създаването на информационни продукти и услуги на цялата територия на Съюза, базирани на документи на органи от обществения сектор, да осигури ефективно трансгранично използване на документи на органи от обществения сектор, от една страна от частни предприятия, и по-специално от МСП, за информационни продукти и услуги с добавена стойност, а от друга страна — от граждани, за да се улесни свободното разпространение на информацията и комуникацията, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхващащият целия Съюз мащаб, на горепосочените действия могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(71)

Настоящата директива зачита основните права и съблюдава принципите, признати по-специално в Хартата, включително правото на зачитане на личния живот, защитата на личните данни, правото на собственост и интеграцията на хората с увреждания. Нищо в настоящата директива не следва да се тълкува или прилага по начин, който не е съобразен с Kонвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи.

(72)

В съответствие с член 28, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета (22) беше проведена консултация с Европейският надзорен орган по защита на данните, който представи становище на 10 юли 2018 г. (23)

(73)

Комисията следва да направи оценка на настоящата директива. Съгласно Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество тази оценка следва да се основава на петте критерия за ефективност, ефикасност, важност, съгласуваност и добавена стойност, и следва да служи като основа за оценки на въздействието на възможности за допълнителни действия.

(74)

Настоящата директива не следва да засяга задълженията на държавите членки по отношение на срока за транспониране в националното право на директивите, които са посочени в част Б от приложение II,