РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2023/588 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 март 2023 година за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023—2027 г.

(1)

В заключенията на Европейския съвет от 19 – 20 декември 2013 г. беше приветствана подготовката за правителствени спътникови комуникации от следващо поколение чрез тясно сътрудничество между държавите членки, Комисията и Европейската космическа агенция (ЕКА). Правителствените спътникови комуникации също така бяха определени като един от елементите на Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност на Европейския съюз от юни 2016 г. Правителствените спътникови комуникации трябва да допринасят за отговора на ЕС на хибридните заплахи и да предоставят подкрепа за Стратегията на ЕС за морска сигурност и за политиката на ЕС за Арктика.

(2)

В заключенията на Европейския съвет от 21 – 22 март 2019 г. се изтъква, че Съюзът трябва да продължи да развива конкурентоспособна, сигурна, приобщаваща и етична цифрова икономика с първокласен технически капацитет за връзка.

(3)

В съобщението на Комисията от 22 февруари 2021 г., озаглавено „План за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“ се посочва, че целта е да „се осигури достъп до високоскоростна свързаност за всички в Европа и [да] бъде предоставена устойчива система за свързване, която ще даде възможност на Европа да остане свързана при всякакви обстоятелства“.

(4)

В Стратегическия компас за сигурността и отбраната, приет от Съвета на 21 март 2022 г., се отчита, че базираната в космоса инфраструктура на Съюза и на неговите държави членки допринася за нашата устойчивост и предлага ключови услуги, които заместват или допълват наземно базираните инфраструктури за телекомуникации. Поради това в него се отправя призив към Съюза да работи върху предложението за базирана в космоса глобална сигурна комуникационна система на Съюза.

(5)

Един от компонентите на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (2), е GOVSATCOM, чиято цел е да се гарантира наличие в дългосрочен план на надеждни, сигурни, позволяващи адаптиране на мащаба и разходноефективни услуги за спътникови комуникации за ползвателите на GOVSATCOM. В Регламент (ЕС) 2021/696 се предвижда, че през първия етап на компонента GOVSATCOM – приблизително до 2025 г., съществуващата пропускателна способност ще бъде обединена и споделяна чрез центъра за GOVSATCOM. В този контекст Комисията трябва да осигури капацитет за GOVSATCOM от държавите членки, които разполагат с национални системи и космически капацитет, както и от доставчиците на търговски спътникови комуникации или услуги, като се вземат предвид основните интереси на Съюза в областта на сигурността.

През този първи етап услугите за GOVSATCOM трябва да бъдат въвеждани въз основа на поетапен подход, с оглед на увеличаването на капацитета на инфраструктурата на центъра за GOVSATCOM. Този подход се основава също на презумпцията, че ако по време на първия етап в резултат на подробен анализ на бъдещото предлагане и търсене се окаже, че той не е достатъчен за покриване на променящото се търсене, ще бъде необходимо да се премине към втори етап и да се изгради допълнителна специфична базирана в космоса инфраструктура или капацитет чрез сътрудничество с частния сектор, например с операторите на спътници на Съюза.

(6)

На 22 март 2017 г. Комитетът по политика и сигурност на Съвета одобри документа „Потребности на високо равнище на ползвателите в гражданската и военната сфера от правителствени спътникови комуникации (GOVSATCOM)“, който беше изготвен от Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и с който бяха обединени изискванията на ползвателите във военната сфера, установени от Европейската агенция по отбрана в нейната съвместна щабна цел, приета през 2013 г., и потребностите на ползвателите в гражданската сфера, констатирани от Комисията. Последващите анализи на Комисията показаха, че настоящото предлагане на спътникови комуникации от страна на Съюза въз основа на капацитета на държавите членки, които разполагат с национални системи, както и на частния сектор, не може да отговори на някои нови нужди, свързани с търсенето от страна на правителствата, които преминават към решения с по-голямо равнище на сигурност, ограничено закъснение и глобално покритие. Тези нужди следва да бъдат редовно наблюдавани и преразглеждани.

(7)

Най-новият технически напредък създаде условия за появата на комуникационни мрежи въз основа на групи спътници в негеостационарна орбита (NGSO) и за постепенното предлагане на услуги за високоскоростна свързаност с ограничено закъснение. Поради това е налице възможност да се отговори на променящите се нужди на оправомощените от правителствата ползватели чрез изграждане и внедряване на допълнителна инфраструктура, тъй като в момента в Съюза са на разположение резервации за честоти в Международния съюз по далекосъобщения, които са необходими за предоставянето на изискваните услуги. Ако не бъдат използвани, тези резервации за честоти ще станат неактуални и ще бъдат предоставени на други участници. Тъй като честотите и орбиталните слотове стават все по-оскъден ресурс, чрез открит и прозрачен процес с участието на държавите членки Комисията следва да се възползва от тази възможност, за да сключи с държавите членки, представящи резервациите за честоти, специални лицензионни споразумения за предоставяне на правителствени услуги въз основа на правителствената инфраструктура. Частният сектор отговаря за получаването на правата за резервации за честоти, необходими за предоставянето на търговски услуги.

(8)

Наблюдава се нарастващо търсене от страна на участниците от правителствения сектор в Съюза на сигурни и надеждни базирани в космоса услуги за спътникови комуникации, по-специално защото те са най-подходящият вариант при липсата на наземни системи за комуникации или когато тяхното функциониране е нарушено или когато същите са ненадеждни. Разходноефективният достъп до спътникови комуникации на достъпна цена също така е крайно необходим в райони, в които не съществува наземна инфраструктура, включително над океаните, във въздушното пространство, в отдалечени райони и в райони, в които наземната инфраструктура е засегната от сериозни сривове или на нея не може да се разчита в кризисни ситуации. Спътниковите комуникации могат да повишат цялостната устойчивост на комуникационните мрежи, като предлагат например алтернатива в случай на физически нападения или кибератаки по отношение на местната наземна инфраструктура, аварии или природни или причинени от човека бедствия.

(9)

Съюзът следва да осигури предоставянето на устойчиви, глобални, сигурни, защитени, непрекъснати, гарантирани и гъвкави решения за спътникови комуникации за променящите се нужди и изисквания на правителствения сектор, изградени върху технологичната и промишлената база на Съюза, за да се повиши устойчивостта на операциите на държавите членки и институциите на Съюза.

(10)

Поради това е важно да се създаде нова програма, а именно Програмата на Съюза за сигурна свързаност (наричана по-нататък „програмата“), за да се осигури базирана на спътници многоорбитална комуникационна инфраструктура на Съюза за правителствени цели, като същевременно се интегрират и допълват съществуващият и бъдещият национален и европейски капацитет в рамките на компонента GOVSATCOM и се доразвива и интегрира постепенно в системата за сигурна свързаност инициативата за европейска квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI).

(11)

Програмата следва да отговаря на новите нужди на правителствата от решения с по-голямо равнище на сигурност, ограничено закъснение и глобално покритие. Тя следва да гарантира предоставянето и наличието в дългосрочен план на непрекъснат достъп в световен мащаб до сигурни, автономни, надеждни и разходноефективни услуги за правителствени спътникови комуникации в подкрепа на устойчивостта и защитата на критичната инфраструктура, ситуационната осведоменост, външната дейност, управлението на кризи, както и на приложенията, които са от критично значение за икономиката, сигурността и отбраната на Съюза и на държавите членки, чрез специална правителствена инфраструктура, която интегрира и допълва капацитета на GOVSATCOM. Освен това програмата следва да даде приоритет на предоставянето на правителствени услуги и да позволи предоставянето на търговски услуги от европейския частен сектор, като се вземе предвид пазарно проучване, включващо консултация с оправомощени от правителствата ползватели, чрез търговска инфраструктура.

(12)

Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета (3) определя редица общи и конкретни цели за насърчаване на развитието на стабилни, сигурни, ефективни и устойчиви цифрови инфраструктури в Съюза, включително цифрова цел за Комисията и държавите членки за постигане на гигабитова свързаност за всички до 2030 г. Програмата следва да спомогне за изграждане на свързаност в целия Съюз и по света за гражданите и предприятията, включително, но не само, чрез предоставяне на достъп до високоскоростни широколентови мрежи на достъпни цени, което може да спомогне за премахване на мъртвите зони в комуникациите и за увеличаване на сближаването в целия Съюз, включително в неговите най-отдалечени региони, селски, периферни, отдалечени и изолирани райони и острови. Понастоящем спътниковите услуги не могат да заменят ефективността на наземните мрежи, но могат да преодолеят цифровото разделение и дори да допринесат, по целесъобразност, за постигането на общите цели на Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета (4).

(13)

Поради това програмата следва да се състои от действия по определяне, проектиране, разработване, валидиране и свързаното с това внедряване с цел изграждане на първоначалната базирана в космоса и наземно базирана инфраструктура, необходима за предоставянето на първите правителствени услуги. След това програмата следва да включва дейности по постепенно внедряване, насочени към завършване на изграждането както на базирана в космоса, така и на наземно базирана инфраструктура, необходима за предоставянето на модерни правителствени услуги, които понастоящем не са на разположение и които надхвърлят технологичното равнище на съществуващите европейски услуги за спътникови комуникации. Наред с това програмата следва да насърчава разработването на потребителски терминали, които да могат да използват модерни комуникационни услуги. Дейностите по експлоатация следва да започнат възможно най-скоро с предоставянето на първите правителствени услуги, което се предвижда да се осъществи до 2024 г., така че да бъдат задоволени в най-кратки срокове нуждите на оправомощените от правителствата ползватели. След това програмата следва да включва дейности, насочени към завършване на изграждането както на базираната в космоса, така и на наземно базираната инфраструктура, необходими за постигането на пълен оперативен капацитет до 2027 г. Предоставянето на правителствени услуги, функционирането, поддръжката и постоянното усъвършенстване на базираната в космоса и наземно базираната инфраструктура, след като бъдат внедрени, както и разработването на правителствени услуги от следващо поколение следва да бъдат част от дейностите по експлоатация.

(14)

През юни 2019 г. държавите членки подписаха Декларацията относно европейската квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI) (наричана по-нататък „декларацията“), като се договориха да работят заедно, както и с Комисията и с подкрепата на ЕКА за изграждането на квантова комуникационна инфраструктура, обхващаща целия Съюз. В съответствие с декларацията EuroQCI има за цел да се внедри сертифицирана сигурна инфраструктура за квантови комуникации от край до край, която да дава възможност за предаване и съхраняване на информация и данни и да бъде в състояние да свързва активи за публични комуникации от критично значение на цялата територия на Съюза. Програмата ще допринесе за изпълнението на целите на декларацията чрез изграждане на базирана в космоса и наземно базирана инфраструктура за EuroQCI, интегрирана в правителствената инфраструктура на програмата, както и чрез изграждане и внедряване на наземна инфраструктура за EuroQCI, която ще бъде собственост на държавите членки. Базираната в космоса, наземно базираната и наземната инфраструктура за EuroQCI следва да бъдат изградени в рамките на програмата в два основни етапа – етап на предварително валидиране, който може да включва разработването и валидирането на няколко различни технологии и комуникационни протокола, и етап на пълно внедряване, включващ подходящи решения за междуспътникова свързаност и препредаване на данни между спътниците, наземно базираната и наземната инфраструктура.

(15)

Една от основните функции на EuroQCI ще бъде да даде възможност за квантово разпространение на криптографски ключове (QKD). Към днешна дата технологията и продуктите за QKD не са достатъчно добре развити, за да се използват за защита на класифицираната информация на ЕС (КИЕС). Все още е необходимо да бъдат решени основните въпроси, свързани със сигурността на QKD, например стандартизирането на протоколите за QKD, анализът на страничните канали и методологията за оценка. Поради това програмата следва да подкрепя EuroQCI и да позволява включването на одобрени криптографски продукти в инфраструктурата, когато такива са налични.

(16)

За да се защити КИЕС по достатъчно сигурен начин, основните решения за противодействие на заплахите, свързани с квантовите изчислителни технологии, следва да съчетават конвенционални решения, постквантова криптография и евентуално QKD в рамките на хибридни подходи. Поради това програмата следва да използва такива подходи с цел гарантиране едновременно на най-съвременна криптография и разпространение на ключове.

(17)

За да се разшири капацитетът на Съюза за спътникови комуникации, инфраструктурата на програмата следва да се основава на инфраструктурата, разработена за целите на компонента GOVSATCOM, и да я интегрира и допълва. По-конкретно, наземно базираната инфраструктура на програмата следва да се основава на центровете за GOVSATCOM, които постепенно се разрастват въз основа на нуждите на ползвателите чрез други активи на наземния сегмент, включително тези на държавите членки, желаещи да дадат допълнителен принос, въз основа на оперативни изисквания и изисквания за сигурност.

(18)

Програмата следва да подобрява сигурната свързаност в географски райони от стратегически интерес, като например Африка и Арктика, регионите на Балтийско, Черно и Средиземно море и Атлантическия океан. Услугите, предоставяни по програмата, следва също така да допринасят за геополитическата устойчивост, като предлагат допълнителна свързаност в съответствие с целите на политиката в тези региони и със съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 декември 2021 г., озаглавено „Global Gateway“.

(19)

Без да се засягат комуникационните услуги, спътниците, конструирани за целите на програмата, могат да бъдат оборудвани с подсистеми, включително полезни товари, които могат да създадат условия за увеличаването на капацитета и услугите на компонентите на космическата програма на Съюза, като по този начин се дава възможност за разработването на допълнителни некомуникационни услуги, за което ще бъде взето решение от съответния състав на програмния комитет, както е посочено в Регламент (ЕС) 2021/696, и което ще се осъществява при условията, определени в настоящия регламент. Ако ползата за компонентите на космическата програма на Съюза бъде надлежно установена, като се вземат предвид нуждите на ползвателите и бюджетните ограничения, тези подсистеми могат да бъдат разработени да предлагат алтернативни услуги по позициониране, навигация и измерване на времето, допълващи „Галилео“, да осигуряват излъчването на съобщения на Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) с по-малко закъснение, да осигуряват базирани в космоса датчици за космическо наблюдение и да подкрепят подобряването на наличния капацитет на „Коперник“, по-конкретно за услугите за управление на извънредни ситуации и гражданска сигурност. Наред с това тези подсистеми могат да предоставят некомуникационни услуги на държавите членки, при условие че това не оказва въздействие върху сигурността и бюджета на програмата.

(20)

Предвид значението за програмата на нейната наземно базирана правителствена инфраструктура и нейното въздействие върху сигурността ѝ, местоположението на тази инфраструктура следва да се определя от Комисията в съответствие с общите изисквания за сигурност и след открит и прозрачен процес, за да се гарантира балансирано разпределение между държавите членки. Внедряването на наземно базираната правителствена инфраструктура на програмата, която включва и инфраструктурата, разработена в рамките на компонента GOVSATCOM, може да включва Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (наричана по-нататък „Агенцията“) – или ЕКА, когато е целесъобразно и в рамките на нейната област на компетентност.

(21)

От жизненоважно значение за сигурността на Съюза и неговите държави членки и за гарантирането на сигурността и целостта на правителствените услуги е космическите активи на програмата да бъдат изстрелвани от територията на Съюза. При изключителни, надлежно обосновани обстоятелства следва да е възможно изстрелванията да се извършват от територията на трета държава. Наред с тежките и средните ракети носители, малките ракети носители и миниракетите носители също могат да осигурят допълнителна гъвкавост, за да се създадат условия за бързо разгръщане на космическите активи.

(22)

Важно е всички материални и нематериални активи, свързани с правителствените инфраструктури, които са разработени в рамките на програмата, с изключение на наземната инфраструктура за EuroQCI, да бъдат собственост на Съюза, като същевременно се гарантира спазването на Хартата на основните права на Европейския съюз, включително член 17 от нея. Независимо от собствеността на Съюза върху тези активи, Съюзът следва да разполага с възможността, в съответствие с настоящия регламент и когато това се счита за целесъобразно въз основа на оценка на всеки конкретен случай, да предоставя тези активи за ползване на трети страни или да се разпорежда с тях.

(23)

Инициативите в рамките на Съюза, например инициативата за сигурна свързаност, се отличават с широко участие на иновативни малки и средни предприятия (МСП), стартиращи предприятия и големи предприятия от свързани с космическото пространство сектори нагоре и надолу по веригата в целия Съюз. През последните години някои участници в дейности, свързани с космическото пространство отправиха предизвикателства пред космическия сектор, по-специално стартиращите предприятия и МСП, които разработиха иновативни, пазарно ориентирани космически технологии и приложения, понякога с различни бизнес модели. За да се гарантира конкурентоспособността на космическата екосистема на Съюза, програмата следва да увеличи максимално използването на иновативни и революционни технологии, както и нови бизнес модели, разработени от европейската космическа екосистема, включително по линия на инициативата „Ново космическо пространство“, по-специално от МСП, дружества със средна пазарна капитализация и стартиращи предприятия, разработващи пазарно ориентирани нови космически технологии и приложения, като същевременно се обхваща цялата верига за създаване на стойност във връзка с космическото пространство, включваща сегментите нагоре и надолу по веригата.

(24)

От съществено значение е да се насърчават инвестициите от частния сектор чрез подходящо възлагане на обществени поръчки и обединяване на договори за услуги, като по този начин се намалява несигурността и се осигурява дългосрочна видимост и предвидимост на нуждите от услуги в публичния сектор. За да се гарантира конкурентоспособността на европейската космическа промишленост в бъдеще, програмата следва да допринася и за развиването на задълбочени умения в областите, свързани с космическото пространство, и да подкрепя дейности в областта на образованието и обучението, както и да насърчава равните възможности, равенството между половете и овластяването на жените, за да може да се реализира пълният потенциал на гражданите на Съюза в тази област.

(25)

В съответствие с целите, изложени в съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“, програмата следва да сведе до минимум, доколкото е възможно, своето въздействие върху околната среда. Въпреки че космическите активи сами по себе си не отделят парникови газове при използването им, тяхното производство и свързаните с тях наземни съоръжения оказват въздействие върху околната среда. Следва да се приемат мерки за смекчаване на това въздействие. За тази цел обществените поръчки, посочени в програмата, следва да включват принципи и мерки за устойчивост, например разпоредби за свеждане до минимум и компенсиране на емисиите на парникови газове, генерирани от разработването, производството и внедряването на инфраструктурата, както и мерки за предотвратяване на светлинното замърсяване, например въздействието върху наземните астрономически наблюдения.

(26)

Като се има предвид нарастващият брой космически летателни апарати и космически отпадъци в орбита, новата европейска мрежа от спътници следва също да отговаря на критерии за устойчивост на космическото пространство и да бъде пример за добри практики в управлението на космическия трафик и космическото наблюдение и проследяване (КНП), за да се намали количеството генерирани космически отпадъци, да се предотврати разпадането в орбита и сблъсъците в орбита и да се осигурят подходящи мерки за извеждане от употреба на космическите летателни апарати. Предвид факта, че в момента в рамките на международни форуми се обсъждат основателни опасения във връзка с опазването на космическата среда, например в Комитета на ООН за мирно използване на космическото пространство, от изключително значение е Съюзът да демонстрира водеща роля по отношение на устойчивостта на космическото пространство. Договорите, възложени съгласно програмата, следва да гарантират, че внедрената технология позволява прилагането на възможно най-високите стандарти по отношение на устойчивостта, както и на енергийната и ресурсната ефективност.

(27)

Оперативните изисквания за правителствените услуги следва да се основават на оценката на нуждите оправомощените от правителствата ползватели, като се вземат предвид и възможностите на настоящото пазарно предлагане. При оценката на тези изисквания настоящият капацитет на пазара следва да се използва във възможно най-голяма степен. Въз основа на тези оперативни изисквания, в съчетание с общите изисквания за сигурност и променящото се търсене на правителствени услуги, следва да се разработи портфолиото на правителствените услуги. Това портфолио на услугите следва да представлява приложимата основа за правителствените услуги. В него следва да се определят и категориите услуги, които допълват портфолиото на услугите за GOVSATCOM, установено в рамките на Регламент (ЕС) 2021/696. Комисията следва да гарантира последователността и съгласуваността на оперативните изисквания и изискванията за сигурност между компонента GOVSATCOM и програмата. За да се поддържа възможно най-добро съответствие между търсенето и предлагането на услуги, портфолиото на правителствените услуги следва да се установи през 2023 г. и следва да може да се актуализира редовно след консултации с държавите членки въз основа на тези оперативни изисквания и изисквания за сигурност.

(28)

Спътниковите комуникации представляват ограничен ресурс, който зависи от капацитета на спътниците, честотата и географското покритие. Ето защо за да бъде разходноефективна и да извлича ползи от икономиите от мащаба, програмата следва да оптимизира съответствието между търсенето и предлагането на правителствени услуги и да избягва свръхкапацитета. Тъй като както търсенето, така и потенциалното предлагане се променят с течение на времето, Комисията следва да наблюдава нуждите от коригиране на портфолиото на правителствените услуги винаги когато това изглежда необходимо.

(29)

Държавите членки, Съветът, Комисията и ЕСВД, както и агенциите и органите на Съюза следва да могат да станат участници в програмата, ако решат да упълномощят ползватели на правителствени услуги или да осигурят капацитет, обекти или съоръжения. Като се има предвид, че държавите членки избират дали да упълномощят националните ползватели на правителствени услуги, държавите членки не следва да са задължени да допринасят към програмата или да приемат инфраструктурата за програмата.

(30)

Всеки участник в програмата следва да определи компетентен орган по въпросите на сигурната свързаност, който да наблюдава дали ползвателите и други национални субекти, които играят определена роля в програмата, спазват приложимите правила и процедури за сигурност, както е определено в общите изисквания за сигурност. Участниците в програмата могат да възложат функциите на този орган на съществуващ орган.

(31)

С настоящия регламент се определя финансов пакет за цялата продължителност на програмата, който да представлява основната референтна сума – по смисъла на точка 18 от Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2020 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление и относно новите собствени ресурси, включително пътна карта за въвеждането на нови собствени ресурси (5) – за Европейския парламент и за Съвета в хода на годишната бюджетна процедура.

(32)

Целите на програмата са съгласувани и се допълват с целите на други програми на Съюза, по-специално програма „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (6) и Решение (ЕС) 2021/764 на Съвета (7), програма „Цифрова Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/694 на Европейския парламент и на Съвета (8), Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета (9), Механизма за свързване на Европа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета (10), и по-специално космическата програма на Съюза.

(33)

В рамките на програма „Хоризонт Европа“ специален дял от нейните компоненти от клъстер „Цифрова сфера, промишленост и космическо пространство“ ще бъде разпределен за научноизследователски и иновационни дейности, свързани с разработването и валидирането на системата за сигурна свързаност, включително за потенциалните технологии, които ще бъдат разработени в рамките на космическата екосистема, включително инициативата „Ново космическо пространство“. В рамките на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество – Глобална Европа (ИССРМС) специален дял от средствата по програма „Глобална Европа“ ще бъде разпределен за дейности, свързани с експлоатацията на системата за сигурна свързаност и предоставянето на услуги в световен мащаб, което ще даде възможност за предлагане на спектър от услуги на международните партньори. В рамките на космическата програма на Съюза специален дял от компонента GOVSATCOM ще бъде разпределен за дейности, свързани с разработването на център за GOVSATCOM, който ще бъде част от наземно базираната инфраструктура на системата за сигурна свързаност. Финансирането по линия на тези програми следва да се усвоява в съответствие с правилата на посочените програми.

(34)

Поради присъщите ѝ последици за сигурността на Съюза и неговите държави членки програмата има споделени цели и принципи също и с Европейския фонд за отбрана, създаден с Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета (11). Поради това част от финансирането от Европейския фонд за отбрана следва да бъде предоставено за финансиране на дейностите по програмата, по-специално дейностите, свързани с внедряването на нейната инфраструктура.

(35)

За да се гарантира успешното изпълнение на програмата, е важно да се осигури наличието на достатъчно ресурси. Държавите членки следва да могат да допринасят със своята техническа компетентност, ноу-хау и помощ, по-конкретно в областта на безопасността и сигурността, или, ако е уместно и възможно, като предоставят на програмата данните, информацията, услугите, както и инфраструктурата, която се намира на тяхна територия. Програмата следва да може да получава допълнителни финансови вноски или вноски в натура от трети страни, включително агенции и органи на Съюза, държави членки, трети държави, участващи в програмата, или международни организации, съгласно съответните споразумения.

(36)

Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета (12) („Финансовият регламент“) се прилага за програмата. Във Финансовия регламент са предвидени правилата относно изпълнението на бюджета на Съюза, включително правилата относно безвъзмездните средства, наградите, поръчките, непрякото управление, финансовите инструменти, бюджетните гаранции, финансовата помощ и възстановяването на разходите на външните експерти.

(37)

В съответствие с член 191, параграф 3 от Финансовия регламент при никакви обстоятелства едни и същи разходи не се финансират два пъти от бюджета на Съюза.

(38)

Ако и доколкото е необходимо, Комисията следва да може да се обръща за техническа помощ към някои външни страни, при условие че са защитени интересите на Съюза в областта на сигурността. Другите субекти, участващи в публичното управление на програмата, също следва да могат да се ползват от същата техническа помощ при изпълнение на задачите, които са им възложени съгласно настоящия регламент.

(39)

Сключените в рамките на програмата договори за обществени поръчки за финансирани по линия на програмата дейности следва да бъдат в съответствие с правилата на Съюза. В този контекст Съюзът следва също така да отговаря за определянето на целите, които трябва да бъдат постигнати по отношение на обществените поръчки.

(40)

Програмата се основава на сложни и постоянно променящи се технологии. Използването на такива технологии води до несигурност и рискове за договорите за обществени поръчки, сключени в рамките на програмата, доколкото тези договори са свързани с дългосрочни ангажименти във връзка с оборудване или услуги. Поради това по отношение на договорите за обществени поръчки се изисква да бъдат предвидени специфични мерки в допълнение към правилата, определени във Финансовия регламент. Ето защо следва да е възможно да се наложи минимална степен на използване на подизпълнители. По отношение на подизпълнителите следва да се даде приоритет, когато е възможно, на стартиращи предприятия и МСП, по-специално за да се предостави възможност за тяхното трансгранично участие.

(41)

За да се постигнат целите на програмата, е важно да съществува възможност за използване, когато е целесъобразно, на капацитета, предлаган от публичните и частните субекти на Съюза, работещи в областта на космическото пространство, и също така да съществува възможност за работа на международно равнище с трети държави или международни организации. По тази причина е необходимо да се предвиди възможност за използване на всички съответни инструменти и методи на управление, предвидени в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и във Финансовия регламент, и на процедури за съвместно възлагане на обществени поръчки.

(42)

Публично-частното сътрудничество е най-подходящата схема, с която да се гарантира, че целите на програмата могат да бъдат постигнати. То следва да позволи да се надгради съществуващата технологична и промишлена база на Съюза в областта на спътниковите комуникации, включително частните активи, и да се предоставят стабилни и иновативни правителствени услуги, както и да се даде възможност на частните партньори да допълнят инфраструктурата на програмата с допълнителни възможности за предлагане на търговски услуги при пазарни условия чрез допълнителни собствени инвестиции. Освен това подобна схема следва да оптимизира разходите за внедряване и експлоатация чрез споделяне на разходите за разработване и внедряване на компоненти, които са общи за правителствената и търговската инфраструктура, както и на оперативните разходи, като се създадат условия за висока степен на съвместно използване на капацитета. Тя следва също да стимулира иновациите в европейската космическа екосистема, включително инициативата „Ново космическо пространство“, като се осигури възможност за споделяне на свързаните с научноизследователската и развойната дейност рискове между публични и частни партньори.

(43)

За изпълнението на програмата в договорите за концесия, доставки, услуги или договорите за строителство или смесените договори следва да се спазват основни принципи. В тези договори следва да бъде установено ясно разпределение на задачите и отговорностите между публичните и частните партньори, включително ясно разпределение на рисковете между тях, за да се гарантира, че изпълнителите поемат отговорност за последиците от евентуални пропуски, за които носят отговорност. В договорите следва да се гарантира, че изпълнителите не получават свръхкомпенсация за предоставянето на правителствени услуги, да се даде възможност частният сектор да установи предоставянето на търговски услуги и да се гарантира отдаването на предимство на нуждите на оправомощените от правителствата ползватели по подходящ начин. В договорите следва да се гарантира, че при предоставянето на услуги, основаващи се на търговска инфраструктура, се защитават основните интереси на Съюза и общите и специфичните цели на програмата. Поради това е важно да се въведат мерки, които да гарантират защитата на тези основни интереси и цели. По-специално, Комисията следва да може да предприема необходимите мерки, за да гарантира непрекъснатост на услугата, в случай че изпълнителят не е в състояние да изпълни задълженията си.

Договорите следва да включват подходящи предпазни мерки за предотвратяване, inter alia, на конфликти на интереси и потенциално нарушаване на конкуренцията, произтичащо от предоставянето на търговски услуги, неоправдана дискриминация или всякакви други скрити непреки предимства. Тези предпазни мерки могат да включват разделно водене на счетоводство за правителствените и търговските услуги, включително създаване на отделен правен субект с различна структура от тази на вертикално интегрирания оператор за предоставянето на правителствени услуги, както и открит, справедлив, разумен и недискриминационен достъп до инфраструктурата, необходима за предоставянето на търговски услуги. Поради това търговските услуги следва да бъдат достъпни за съществуващите доставчици на наземни услуги при прозрачни и недискриминационни условия. Договорите следва да насърчават участието на стартиращи предприятия и МСП по цялата верига за създаване на стойност и във всички държави членки.

(44)

Важна цел на програмата е да се гарантира сигурността на Съюза и на държавите членки и да се засили устойчивостта на ключови технологии и вериги за създаване на стойност, като същевременно се запазва отворената икономика. В конкретни случаи тази цел изисква да се определят условията за допустимост и участие, за да се гарантира защитата на целостта, сигурността и устойчивостта на оперативните системи на Съюза. Това не следва да подкопава необходимостта от конкурентоспособност и ефективност на разходите.

(45)

В съответствие с Финансовия регламент, Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета (13) и регламенти (ЕО, Евратом) № 2988/95 (14), (Евратом, ЕО) № 2185/96 (15) и (ЕС) 2017/1939 (16) на Съвета финансовите интереси на Съюза се защитават посредством пропорционални мерки, включително посредством мерки, свързани с предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередности, включително измами, със събирането на изгубени, недължимо платени или неправилно използвани средства и, когато е целесъобразно, с налагане на административни санкции. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) има правомощието да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза.

В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 на Европейската прокуратура са предоставени правомощия да извършва разследване и наказателно преследване за престъпления срещу финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета (17).

В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства от Съюза, трябва да оказват пълно съдействие за защита на финансовите интереси на Съюза, да предоставят правата и достъпа, необходими на Комисията, на OLAF, на Сметната палата и, по отношение на държавите членки, участващи в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939 — на Европейската прокуратура, и да гарантират, че всички трети лица, участващи в изпълнението на средства на Съюза, предоставят равностойни права.

(46)

За да се гарантира защитата на финансовите интереси на Съюза, е необходимо да се изисква от трети държави да предоставят необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, OLAF и Сметната палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.

(47)

За да се оптимизира ефикасността и въздействието на програмата, следва да се предприемат действия за насърчаване на използването и разработването на отворени стандарти, технологии с отворен код и оперативна съвместимост в архитектурата на системата за сигурна свързаност. Една по-отворена концепция за тази система би могла да позволи по-добри полезни взаимодействия с други компоненти на космическата програма на Съюза или национални услуги и приложения, да оптимизира разходите чрез избягване на дублирането при разработването на една и съща технология, да подобри надеждността, да стимулира иновациите и да спомогне за извличане на ползи от широката конкуренция.

(48)

Доброто публично управление на програмата изисква ясно разпределение на отговорностите и задачите между различните участници, за да се избегне ненужно припокриване и да се намалят превишаването на разходите и закъсненията. Всички участници в управлението следва да подкрепят постигането на целите на програмата в своята област на компетентност и в съответствие със своите отговорности.

(49)

Държавите членки отдавна развиват дейност в областта на космическото пространство. Те разполагат със системи, инфраструктура, национални агенции и органи в тази област. Поради това те могат да дадат голям принос към програмата, по-специално във връзка с нейното изпълнение. Те може да си сътрудничат със Съюза за насърчаване на услугите и приложенията по програмата и за осигуряване на съгласуваност между съответните национални инициативи и програмата. Комисията може да е в състояние да мобилизира средствата, които са на разположение на държавите членки, да се ползва от тяхното съдействие и въз основа на взаимно договорени условия да възлага на държавите членки задачи във връзка с изпълнението на програмата. Когато е целесъобразно, държавите членки следва да се стремят да гарантират съгласуваност и взаимно допълване на своите планове за възстановяване и устойчивост с програмата. Освен това държавите членки следва да вземат всички необходими мерки, за да гарантират защитата на наземно базираната инфраструктура, разположена на тяхна територия. Наред с това държавите членки следва да са в състояние да гарантират, че необходимите за програмата честоти са на разположение и са защитени в подходяща степен, така че да се направи възможно пълноценното разработване и прилагане на приложенията въз основа на предлаганите услуги, в съответствие с Решение № 243/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (18). Честотите, предоставени на разположение на програмата, не следва да имат финансово отражение върху програмата.

(50)

В съответствие с член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) като институция, отстояваща общия интерес на Съюза, Комисията отговаря за изпълнението на програмата, носи общата отговорност и насърчава нейното използване. С цел оптимизиране на ресурсите и компетенциите на различните заинтересовани страни Комисията следва да може при обосновани обстоятелства да възлага определени задачи на други субекти. Комисията следва да определя основните технически и оперативни изисквания, необходими за изграждането на системите и развитието на услугите. Тя следва да прави това след консултация с експерти от държавите членки, ползватели и други публични или частни заинтересовани страни. И накрая, в съответствие с член 4, параграф 3 от ДФЕС упражняването на компетентност от страна на Съюза не възпрепятства държавите членки да упражняват своята съответна компетентност. Въпреки това, за да се използват добре средствата на Съюза, е целесъобразно Комисията да осигури, доколкото е възможно, съгласуваност на дейностите, извършвани в контекста на програмата, с тези на държавите членки, без ненужно дублиране на усилия.

(51)

В член 154 от Финансовия регламент се предвижда, че Комисията трябва да може въз основа на резултатите от предварителна оценка да използва системите и процедурите на лицата или субектите, на които се възлага изпълнението на средствата на Съюза. Ако е необходимо, в съответното споразумение за финансов принос следва да се определят конкретни корекции на тези системи и процедури (надзорни мерки), както и условията за съществуващите договори.

(52)

Като се има предвид нейният обхват в световен мащаб, програмата има силно международно измерение. Международните партньори, техните правителства и граждани ще бъдат получатели на набора от услуги на програмата, като това ще донесе ползи за международното сътрудничество на Съюза и на държавите членки с тези партньори. По въпроси, свързани с програмата, Комисията може да координира, в своята област на компетентност и от името на Съюза, дейностите на международната сцена.

(53)

Въз основа на опита, натрупан през последните години в областта на управлението, експлоатацията и предоставянето на услуги, свързани с компонентите „Галилео“ и EGNOS на космическата програма на Съюза, Агенцията е най-подходящият орган, който може да изпълнява, под надзора на Комисията, задачи, свързани с експлоатацията на правителствената инфраструктура и предоставянето на правителствени услуги. Поради това тя следва да развие допълнително съответния капацитет за тази цел. Впоследствие на Агенцията следва да бъде възложено предоставянето на правителствени услуги и следва да може да ѝ бъде възложено изцяло или частично оперативното управление на правителствената инфраструктура.

(54)

Що се отнася до сигурността и като се има предвид опитът ѝ в тази област, Агенцията следва да отговаря за осигуряването, посредством своя Съвет за акредитация на сигурността, на акредитацията на сигурността за правителствените услуги и инфраструктура. Освен това, след постигането на оперативна готовност на Агенцията, по-специално от гледна точка на осигуряването на подходящо равнище на човешки ресурси, Агенцията следва да изпълнява задачите, които са ѝ възложени от Комисията. Когато е възможно, Агенцията следва да използва своя експертен опит, например в рамките на дейностите на европейската глобална навигационна спътникова система (ЕГНСС). При възлагането на задачи на Агенцията следва да се предоставят подходящи човешки, административни и финансови ресурси, за да може тя да изпълнява изцяло своите задачи и мисии.

(55)

С цел да се осигури експлоатацията на правителствената инфраструктура и да се улесни предоставянето на правителствени услуги, на Агенцията следва да се разреши да възлага, чрез споразумения за финансов принос, специфични дейности на други субекти, в рамките на съответните им области на компетентност, при спазване на условията за непряко управление, които се прилагат за Комисията, както е предвидено във Финансовия регламент.

(56)

ЕКА е международна организация с богат експертен опит в областта на космическото пространство, включително в областта на спътниковите комуникации, и поради това тя е важен партньор в изпълнението на различните аспекти на космическата политика на Съюза. В тази връзка ЕКА следва да може да осигурява експертен опит на Комисията, включително за подготовката на спецификациите и изпълнението на техническите аспекти на програмата. За тази цел на ЕКА следва да бъде възложен надзор на дейностите по разработване и валидиране в рамките на програмата и оказване на подкрепа за оценката на договорите, сключени в контекста на изпълнението на програмата.

(57)

Предвид значението на свързаните с космическото пространство дейности за икономиката на Съюза и живота на гражданите на Съюза, постигането и поддържането на висока степен на сигурност следва да бъде ключов приоритет на програмата, по-специално с оглед на защитата на интересите на Съюза и на неговите държави членки, включително по отношение на класифицираната и чувствителната некласифицирана информация.

(58)

Предвид специфичния експертен опит, с който разполага ЕСВД, и редовните ѝ контакти с органи на трети държави и международни организации, ЕСВД следва да може да подпомага Комисията при изпълнението на някои задачи във връзка със сигурността на програмата в областта на външните отношения в съответствие с Решение 2010/427/ЕС на Съвета (19).

(59)

Без да засяга отговорността в областта на националната сигурност, която принадлежи единствено на държавите членки, както е предвидено в член 4, параграф 2 от ДЕС, и правото на държавите членки да закрилят основните интереси на своята сигурност в съответствие с член 346 от ДФЕС, следва да се определи конкретно управление на сигурността, за да се осигури безпрепятственото прилагане на програмата. Това управление следва да се основава на три основни принципа. На първо място, абсолютно необходимо е богатият и уникален опит на държавите членки в областта на сигурността да бъде взет предвид във възможно най-голяма степен. На второ място, с цел предотвратяване на конфликти на интереси и на евентуални недостатъци при прилагането на правилата за сигурност оперативните функции следва да бъдат отделени от функциите, свързани с акредитация на сигурността. На трето място, субектът, който отговаря за управлението на цялата инфраструктура на програмата или на част от нея, е и най-подходящ да управлява сигурността на възложените му задачи. Сигурността на програмата ще се основава на опита, натрупан при прилагането на космическата програма на Съюза през последните години. Доброто управление на сигурността изисква също така ролите да бъдат правилно разпределени между различните участници. Тъй като отговаря за програмата, Комисията, без да засяга прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, следва да определи заедно с държавите членки общите изисквания за сигурност, приложими за програмата. По-специално в областта на класифицираната информация управлението на сигурността на програмата следва да отразява съответните роли и области на компетентност на Съвета и на държавите членки при оценката и одобряването на криптографски продукти за защита на КИЕС.

(60)

Киберсигурността и физическата сигурност на инфраструктурата на програмата, както наземно базираната, така и базираната в космоса, и създаването на резервна физическа инфраструктура, са от ключово значение, за да се гарантира непрекъснатостта на услугата и на операциите на системата. Поради това при определянето на общите изисквания за сигурност следва да бъде надлежно взета предвид необходимостта от защита на системата и нейните услуги срещу кибератаки и заплахи за спътниците, включително чрез използване на нови технологии и чрез подкрепа на реагирането и възстановяването при кибератаки.

(61)

Когато е целесъобразно, след анализа на риска и заплахите, Комисията следва да определи структура за наблюдение на сигурността. Тази структура за наблюдение на сигурността следва да бъде субектът, изпълняващ указанията, разработени в обхвата на Решение (ОВППС) 2021/698 на Съвета (20).

(62)

Без да се засягат прерогативите на държавите членки в областта на националната сигурност, Комисията и върховният представител, всеки в съответната си област на компетентност, следва да гарантират сигурността на програмата в съответствие с настоящия регламент и, когато е приложимо, с Решение (ОВППС) 2021/698.

(63)

Правителствените услуги, предоставяни от програмата, ще се използват от участниците от правителствения сектор от Съюза в мисии и операции от критично значение за сигурността, отбраната и безопасността, както и за защитата на критична инфраструктура. Поради това такива услуги и инфраструктура следва да подлежат на акредитация за сигурност.

(64)

Крайно необходимо е дейностите по акредитация на сигурността да се извършват в рамките на колективна отговорност за сигурността на Съюза и на неговите държави членки, като се полагат усилия за постигане на консенсус и се осигурява участието на всички, които имат отношение към въпроса за сигурността, и е необходимо да бъде въведена процедура за непрекъснато наблюдение на риска. Необходимо е също така техническите дейности по акредитация на сигурността да бъдат изпълнявани от специалисти, които притежават необходимата квалификация за извършване на акредитация на сложни системи и имат разрешение за достъп на подходящото ниво.

(65)

Съгласно член 17 от ДЕС Комисията отговаря за управлението на програмите, което в съответствие с правилата, определени във Финансовия регламент, може да бъде вторично делегирано на трети страни в режим на непряко управление. В този контекст е необходимо Комисията да гарантира, че задачите, извършвани от трети страни за изпълнение на програмата в режим на непряко управление, не накърняват сигурността на програмата, по-специално по отношение на контрола на класифицираната информация. Поради това следва да се поясни, че когато Комисията възлага на ЕКА изпълнението на задачи по програмата, съответните споразумения за финансов принос трябва да гарантират, че класифицираната информация, генерирана от ЕКА, се счита за КИЕС в съответствие с Решение 2013/488/ЕС на Съвета (21) и Решение (ЕС, Евратом) 2015/444 на Комисията (22), и е създадена под ръководството на Комисията.

(66)

Правителствените услуги на програмата биха могли да се използват от участници от Съюза и от държавите членки в критични за сигурността и безопасността мисии и операции. Поради това, за да се защитят основните интереси на Съюза и неговите държави членки в областта на сигурността, са необходими мерки за осигуряване на необходимото равнище на независимост от трети страни (трети държави и субекти от трети държави), които да обхващат всички елементи на програмата. Тези мерки може да включват космическите и наземните технологии на равнище компонент, подсистема или система, производствените отрасли, собствениците и операторите на космически системи и физическото местоположение на компонентите на наземната система.

(67)

Държавите, членуващи в Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ), които членуват и в Европейското икономическо пространство (ЕИП), присъединяващите се държави, държавите кандидатки и потенциалните кандидатки, както и държавите, обхванати от европейската политика за съседство, и други трети държави могат да получат разрешение да участват в програмата само въз основа на споразумение, което да бъде сключено в съответствие с член 218 от ДФЕС.

(68)

В съответствие с Решение (ЕС) 2021/1764 на Съвета (23) лица и субекти, установени в отвъдморски държави или територии, имат право да получават финансиране при спазване на правилата и целите на програмата и на евентуалните договорености, приложими по отношение на държавата членка, с която е свързана съответната отвъдморска държава или територия.

(69)

В съответствие с точки 22 и 23 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (24) програмата следва да се подложи на оценка въз основа на информацията, събрана в съответствие със специалните изисквания за мониторинг, като същевременно се избягват административната тежест, по-специално за държавите членки, и свръхрегулирането. Когато е целесъобразно, тези изисквания следва да включват измерими показатели, които да служат като основа за оценяване на последиците на програмата. При оценката на програмата следва да се вземат предвид констатациите от оценката на космическата програма на Съюза, отнасяща се до компонента GOVSATCOM, извършена в рамките на Регламент (ЕС) 2021/696.

(70)

За да се гарантира постоянната адекватност на показателите за докладване на напредъка по програмата, както и на рамката за мониторинг и оценка на програмата, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за изменение на приложението към настоящия регламент във връзка с показателите, за допълване на настоящия регламент с разпоредби относно създаването на рамка за мониторинг и оценка и за допълване на настоящия регламент чрез уточняване на характеристиките на базата данни на космическите активи на програмата, както и на методологията и процесите за нейното поддържане и актуализиране. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество. По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(71)

В интерес на доброто публично управление и предвид полезното взаимодействие между програмата и компонента GOVSATCOM, програмният комитет, създаден в рамките на Регламент (ЕС) 2021/696 в състава му по въпросите на GOVSATCOM, следва да служи и като комитет за целите на програмата. По въпроси, свързани със сигурността на програмата, програмният комитет следва да заседава в специален състав по сигурността.

(72)

Тъй като доброто публично управление изисква единно управление на програмата, ускорен процес на вземане на решения и равен достъп до информация, представителите на субектите, на които са възложени задачи по изпълнението на програмата, биха могли да участват като наблюдатели в работата на програмния комитет, създаден при прилагане на Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (25). По същите причини представителите на трети държави и на международни организации, сключили международно споразумение със Съюза, свързано с програмата, биха могли да участват в работата на програмния комитет, при спазване на определени ограничения, свързани със сигурността, и в съответствие с условията, предвидени в едно такова споразумение. Представителите на субектите, на които са възложени свързани с програмата задачи, на трети държави и на международни организации не следва да имат право да участват в процедурите по гласуване в рамките на програмния комитет. Условията за участие на наблюдатели и ad hoc участници следва да бъдат определени в процедурния правилник на програмния комитет.

(73)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с приемането на подробните правила относно предоставянето на правителствените услуги, оперативните изисквания за правителствените услуги, портфолиото на правителствените услуги, решенията за финансов принос във връзка със споразуменията за финансов принос и работните програми, както и установяването на допълнителни изисквания за участието на трети държави и международни организации в програмата. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(74)

Като общо правило правителствените услуги, които са основани на правителствената инфраструктура, следва да се предоставят безплатно на оправомощените от правителствата ползватели. Капацитетът за тези услуги обаче е ограничен. Ако след анализ Комисията стигне до заключението, че съществува недостиг на капацитет, следва да ѝ бъде разрешено да приеме политика за таксуване в надлежно обосновани случаи, в които търсенето надвишава капацитета за достъп, като част от тези подробни правила за предоставяне на услугите, за да се постигне съответствие между търсенето и предлагането на услугите. За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с приемането на такава политика за таксуване. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(75)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с изготвянето на мерки, необходими за определяне на местоположението на центровете, принадлежащи към наземно базираната правителствена инфраструктура. При избора на такива местоположения Комисията следва да може да вземе предвид оперативните изисквания и изискванията за сигурност, както и съществуващата инфраструктура. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(76)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия относно определянето на общите изисквания за сигурност. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011. Държавите членки следва да могат да упражняват максимален контрол върху общите изисквания за сигурност на програмата. При приемането на актове за изпълнение в областта на сигурността на програмата Комисията следва да се подпомага от програмния комитет, който заседава в специален състав по сигурността. Като се има предвид чувствителният характер на въпросите, свързани със сигурността, председателят на програмния комитет следва да се стреми да намира решения, които да се ползват с възможно най-широка подкрепа в рамките на програмния комитет. Комисията не следва да приема актове за изпълнение за определяне на общите изисквания за сигурност на програмата в случаите, когато програмният комитет не е дал становище. Когато участието на състава по сигурността на програмния комитет е предвидено по друг начин, това участие следва да се осъществява в съответствие с процедурния правилник на програмния комитет.

(77)

Програмата допълва съществуващата космическа програма на Съюза, като интегрира и разширява нейните цели и действия за създаване на сигурна и базирана в космоса система за свързаност за Съюза. Това следва да бъде взето предвид при оценката на програмата.

(78)

Доколкото целите на настоящия регламент не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието, които надхвърлят финансовия и техническия капацитет на всяка една отделна държава членка, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(79)

Програмата следва да бъде създадена за срок от пет години, за да се съгласува нейната продължителност с тази на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., установена с Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (26) (наричана по-нататък „МФР за периода 2021—2027 г.“).

(80)

За да се даде възможност изпълнението на настоящия регламент да започне възможно най-скоро с оглед на постигането на целите му, той следва да влезе в сила по спешност,