4.4 Незадоволителни вътрешни системи за ЛРБП

Член 84, параграф 3 от Директива 2013/36/ЕС оправомощава компетентните органи да изискват от институцията да използва стандартизираната методика, посочена в член 84, параграф 1 от ДКИ, „ когато вътрешните системи, въведени от тази институция с цел оценка на посочените в този параграф рискове, не са задоволителни “.

Като минимум следва да се въведат задоволителни вътрешни системи в съответствие с настоящите Насоки, като се отчита принципа на пропорционалност.

По - конкретно, вътрешните системи следва да се считат за незадоволителни най - малко в следните случаи:

• (а) ВСИ следва да се счита за незадоволителна за целите на член 84, параграф 3 от ДКИ, ако компетентните органи преценят, в отделния случай, че приложените методи не обхващат всички съществени компоненти на лихвения риск (риск от несъответствие, базисен риск, опционен риск) и/или измерителите не обхващат по надежден начин всички съществени измерения на рисковете за значими активи, пасиви и задбалансови инструменти (напр. безсрочни депозити, кредити, опции) от нетърговския портфейл на банката.

В приложение I е описан неизчерпателен списък на методите за измерване на ЛРБП с посочване на техните ограничения. Когато измерват своята експозиция към ЛРБП, институциите не следва да се ограничават до методите, изброени в приложение I, за гарантиране, че съществените аспекти на лихвения риск са адекватно обхванати.

• (б) ВСИ следва да се считат за незадоволителни, ако не са калибрирани, бек - тествани и преглеждани по отношение на всички относими параметри с подходяща честота и поддържани от надлежно управление и документация, в които се отчитат естеството, мащабът и сложността на ЛРБП, присъщи на бизнес модела и дейностите на институцията.

Институциите следва надлежно да спазват точки 71 — 79 от настоящите Насоки, по - специално във връзка с прегледа и утвърждаването (при подходящата им честота, включително бек - тестове), управлението, политиките в областта на риска, както и контролите.