5.3 Рисков апетит

Институциите следва да гарантират, че техният рисков апетит ясно определя и разглежда ЕСУ рисковете, които са установени след оценката на съществеността. Въз основа на рисковия апетит следва да се определят нивото и видовете ЕСУ рискове, които институциите са готови да поемат в своя портфейл, включително по отношение на целите за неговата концентрация и диверсификация. Интегрирането на ЕСУ рисковете в рисковия апетит следва да бъде в съответствие със стратегическите цели и ангажименти на институцията и с плановете и целите, посочени в раздел 6.

Рисковият апетит следва да се прилага с помощта на КРИ, свързани с ЕСУ рисковете , които включват например потенциални лимити, прагове или изключения. При определянето на съответните и подходящи КРИ институциите следва да използват резултатите от оценката на съществеността и специфичните характеристики на своя бизнес модел, като вземат предвид съответните бизнес линии, продукти и експозиции към икономически сектори и географски райони, включително юрисдикции и по - детайлно определени географски райони. Когато определят кои избрани КРИ да използват в рамката си за рисков апетит, институциите следва да вземат предвид показателите, изброени в раздел 5.7.

Институциите следва да гарантират, че всички съответни субекти от групата, както и бизнес линиите и звената, носещи риск, правилно разбират и прилагат рисковия апетит на институцията по отношение на ЕСУ рисковете. Например, за големите институции, рисковите лимити следва да бъдат определени на различни нива в рамките на институцията, като се гарантира съгласуваност с общия рисков апетит, и следва да отразяват съображенията, свързани с ЕСУ рисковете по отношение на продуктите или финансовите инструменти, които са издадени, инициирани или държани от институцията, клиентските сегменти, вида на обезпечението и инструментите за редуциране на риска.

Рисковият апетит на институцията и свързаните с него КРИ следва да бъдат обект на процеси на наблюдение и ескалиране, както е посочено в точка 80.