Член 26 Съхраняване на информация

1.   Информацията относно платеца и получателя или относно инициатора и бенефициера не се съхранява за по-дълъг срок от строго необходимия. Доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя съхраняват информацията по членове 4 – 7, а доставчиците на услуги за криптоактиви на инициатора и бенефициера съхраняват информацията по членове 14 – 16 за срок от пет години.

2.   След изтичане на срока за съхранение, посочен в параграф 1, доставчиците на платежни услуги и доставчиците на услуги за криптоактиви гарантират, че личните данни се заличават, освен ако не е предвидено друго в акт от националното право, който определя обстоятелствата, при които доставчиците на платежни услуги и доставчиците на услуги за криптоактиви могат или са длъжни да продължават да съхраняват такива данни. Държавите членки могат да разрешават или да изискват съхраняване за по-дълъг срок само след като извършат задълбочена оценка на необходимостта и пропорционалността на такова по-нататъшно съхраняване и когато го считат за обосновано поради нуждата от предотвратяване, разкриване или разследване на случаи на изпиране на пари или финансиране на тероризма. Този допълнителен срок на съхраняване не надвишава пет години.

3.   Когато към 25 юни 2015 г. в дадена държава членка има висящи съдебни производства във връзка с предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма и доставчик на платежни услуги държи информация или документи, свързани с тези висящи производства, доставчикът на платежни услуги може да съхранява тази информация или документи в съответствие с националното право за срок от пет години, считано от 25 юни 2015 г. Без да се засяга националното наказателно право във връзка с доказателствата, което се прилага в хода на наказателните разследвания и съдебните производства, държавите членки могат да разрешават или да изискват съхраняването на такава информация или документи за допълнителен срок от пет години, когато са установени необходимостта и пропорционалността на такова по-нататъшно съхраняване за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на предполагаемо изпиране на пари или финансиране на тероризма.