Член 200 Уреждане на претенциите

Държавата-членка по произход гарантира, че застрахователните предприятия приемат, в зависимост от направения от държавата-членка избор или по собствен избор, когато държавата-членка е съгласна с това, най-малко един от методите за уреждане на претенциите съгласно параграфи 2, 3 и 4.

Независимо от възприетото решение, интересът на лицата със застрахователно покритие за правни разноски се счита за гарантиран по равностоен начин по силата на настоящия раздел.

Застрахователното предприятие гарантира, че нито един член на персонала, който се занимава с уреждане на претенциите за правни разноски или с правни консултации във връзка с тях, същевременно не упражнява сходна дейност, в друго предприятие, което е финансово, търговски или административно свързано с първото застрахователно предприятие, и което упражнява дейност със застраховки по един или повече от останалите класове, посочени в приложение I.

Предприятията, извършващи смесено застраховане, гарантират, че нито един член на персонала, който се занимава с уреждане на претенции за правни разноски или с правни консултации във връзка с тях, същевременно не упражнява сходна дейност по друг клас, по който предприятията имат сключени договори.

Застрахователното предприятие възлага уреждането на претенциите във връзка със застраховки за правни разноски на предприятие, което има самостоятелна правосубектност. Това предприятие се посочва в отделния договор или в отделната част, посочени в член 199.

Когато предприятието със самостоятелна правосубектност е свързано със застрахователно предприятие, което извършва застраховки по един или повече класове, посочени в част A от приложение I, членовете на персонала на предприятието, имащо самостоятелна правосубектност, които се занимават с уреждането на претенции или с правни консултации във връзка с това уреждане, не могат едновременно да упражняват същата или сходна дейност в друго застрахователно предприятие. Държавите-членки може да налагат същите изисквания по отношение на членовете на административния, управителния или надзорния орган.

Договорът трябва да предвижда, че застрахованите лица може да възлагат защитата на интересите си от момента, в който те имат право да предявяват претенция по силата на този договор, на адвокат по свой избор, или – в степента, до която националното право позволява това – на друго лице с подходяща квалификация.