+Член 11 Изчисляване на ДКО, свързана с произтичащия от модела риск
---+Article 11 1.
---+Article 11 2.
---+Article 11 3.
---+Article 11 4.
---+Article 11 5.
---+Article 11 6.
---+Article 11 7.

Член 11 Изчисляване на ДКО, свързана с произтичащия от модела риск

Член 11

Изчисляване на ДКО, свързана с произтичащия от модела риск

1.  Институциите изчисляват ДКО, свързани с произтичащия от модела риск, за всеки отделен модел за оценка („индивидуална ДКО, свързана с произтичащия от модела риск“), като вземат предвид риска, произтичащ от модела за оценка, който възниква поради евентуалното наличие на редица различни модели или калибриране на моделите, които се използват от пазарните участници, и от липсата на твърдо определена продажбена цена за конкретния продукт, който е предмет на оценка. Институциите не вземат под внимание произтичащия от модела за оценка риск, който възниква в резултат на калибрирането на производните от пазара параметри, които трябва да се вземат предвид съгласно член 9.

2.  Свързаната с произтичащия от модела риск ДКО се изчислява, като се използва един от подходите, определени в параграфи 3 и 4.

3.  Когато е възможно, институциите изчисляват ДКО, свързана с произтичащия от модела риск, чрез определяне на диапазон от реалистични оценки, получени чрез подходящи алтернативни подходи за моделиране и калибриране. В този случай институциите определят точка в рамките на получения диапазон от оценки, при която е налице 90-процентно равнище на сигурност, че биха могли да закрият експозицията при оценката по тази цена или по по-добра от нея цена.

4.  Когато институциите не са в състояние да използват подхода, определен в параграф 3, те прилагат подход, основан на експертни становища, за да оценят ДКО, свързана с произтичащия от модела риск.

5.  При използването на основан на експертни становища подход се вземат предвид всички изброени по-долу аспекти:

а) 

сложността на продуктите, касаещи модела;

б) 

многообразието от възможни математически подходи и параметри на модела, когато тези параметри не са свързани с пазарни променливи;

в) 

степента, в която пазарът на съответните продукти е „еднопосочен“;

г) 

наличието на неподлежащи на хеджиране рискове по отношение на съответните продукти;

д) 

адекватността на модела при отчитане на динамиката по отношение на възвръщаемостта на продуктите в портфейла.

Институциите уведомяват компетентните органи за моделите, за които прилагат този подход, както и за методиката, използвана за определяне на ДКО.

6.  Когато институциите използват метода, описан в параграф 4, „предпазливостта“ на метода се потвърждава ежегодно, като се извършва сравняване на следните аспекти:

а) 

ДКО, изчислени по метода, описан в параграф 4, ако той би бил приложен към съществена по размер извадка от моделите за оценка, за които институцията използва метода по параграф 3; както и

б) 

ДКО, получени чрез метода по параграф 3, за същата извадка от модели за оценка.

7.  Институциите изчисляват общия размер на категорията ДКО, свързани с произтичащия от модела риск, като към всяка отделна ДКО, свързана с произтичащия от модела риск, прилагат формулите по метод 1 или метод 2, установени в приложението.

1. Преглед

,
Article 11 1.
Institutions shall estimate a model risk AVA for each valuation model (‘individual model risk AVA’) by considering valuation model risk which arises due to the potential existence of a range of different models or model calibrations, which are used by market participants, and the lack of a firm exit price for the specific product being valued. Institutions shall not consider valuation model risk which arises due to calibrations from market derived parameters, which shall be captured according to Article 9.
Article 11 2.
The model risk AVA shall be calculated using one of the approaches defined in paragraphs 3 and 4.
Article 11 3.
Where possible, institutions shall calculate the model risk AVA by determining a range of plausible valuations produced from alternative appropriate modelling and calibration approaches. In this case, institutions shall estimate a point within the resulting range of valuations where they are 90 % confident they could exit the valuation exposure at that price or better.
Article 11 4.
Where institutions are unable to use the approach defined in paragraph 3, they shall apply an expert-based approach to estimate the model risk AVA.
Article 11 5.

The expert-based approach shall consider all of the following:

(a) 

complexity of products relevant to the model;

(b) 

diversity of possible mathematical approaches and model parameters, where those model parameters are not related to market variables;

(c) 

the degree to which the market for relevant products is ‘one way’;

(d) 

the existence of unhedgeable risks in relevant products;

(e) 

the adequacy of the model in capturing the behaviour of the pay-off of the products in the portfolio.

Institutions shall notify competent authorities of the models for which this approach is applied, and the methodology used to determine the AVA.
Article 11 6.

Where institutions use the method described in paragraph 4, the prudence of the method shall be confirmed annually by comparing the following:

(a) 

the AVAs calculated using the method described in paragraph 4, if it were applied to a material sample of the valuation models for which the institution applies the method in paragraph 3; and

(b) 

the AVAs produced by the method in paragraph 3 for the same sample of valuation models.
Article 11 7.
Institutions shall calculate the total category level AVA for model risk by applying to individual model risk AVAs the formulae for either Method 1 or Method 2 laid down in the Annex.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти