Член 11б Дейности по проекти

Държавите-членки вземат всички необходими мерки, за да осигурят, че насоките за дейности по проектите, определени с последващите решения, приети съгласно РКООНИК или Протокола от Киото, и предприети в страните, които са подписали Договор за присъединяване към Европейския съюз, съответстват напълно на достиженията на правото на ►M9  Съюза ◄ , включително и с временните дерогации от разпоредбите, постановени в съответния договор за присъединяване.

С изключение на предвиденото в параграфи 3 и 4, държавите-членки, на чиято територия се извършват дейности по проекти, осигуряват, че не се издават СЕРЕ или ЕРЕ с цел намаляването или ограничаването на емисии на парникови газове от ►M2  дейности ◄ , които се включват в обхвата на настоящата директива.

До 31 декември 2012 г. за дейности по проекти за СИ и МЧР, които пряко намаляват или ограничават емисиите от инсталация, която попада в обхвата на настоящата директива, се допуска издаването на СЕРЕ и ЕРЕ само при отмяната на еквивалентен брой квоти от оператора на инсталацията.

До 31 декември 2012 г. за дейности по проекти за СИ и МЧР, които косвено намаляват или ограничават нивото на емисиите от инсталации, попадащи в обхвата на настоящата директива, се допуска издаването на СЕРЕ и ЕРЕ само при отмяната на еквивалентен брой квоти от националния регистър на държавата-членка, от която произхождат СЕРЕ или ЕРЕ.

Държава-членка, която упълномощава частни или публични юридически лица за участие в дейности по проекти, остава отговорна за изпълнението на задълженията си съгласно РКООНИК и Протокола от Киото и осигурява, че това участие отговаря на съответните насоки, условия и процедури, приети в изпълнение на РКООНИК и Протокола от Киото.

Когато се касае за дейности по проекти, свързани с производството на енергия чрез водноелектрически централи с мощност над 20 MW, при одобряване на тези дейности по проекти държавите-членки осигуряват, че по време на развитието на дейностите ще се спазват съответните международни критерии и насоки, включително тези, съдържащи се в Доклада на Световната комисия за язовирите от ноември 2000 г., озаглавен „Язовирите и развитието – нова рамка за вземането на решения“.