+ПРИЛОЖЕНИЕ VI Технически разпоредби относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци

ПРИЛОЖЕНИЕ VI Технически разпоредби относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

Технически разпоредби относно инсталациите за изгаряне на отпадъци и инсталациите за съвместно изгаряне на отпадъци

ЧАСТ 1

Определения

За целите на настоящото приложение се прилагат следните определения:

а)

„съществуваща инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава един от следните видове инсталации за изгаряне на отпадъци:

която е била в експлоатация и за която е било издадено разрешително в съответствие с приложимото право на Съюза преди 28 декември 2002 г.,

ii)

която е била одобрена или регистрирана за изгаряне на отпадъци и за която е било издадено разрешително преди 28 декември 2002 г. в съответствие с приложимото право на Съюза, при условие че инсталацията е била пусната в експлоатация най-късно на 28 декември 2003 г.,

iii)

която, съгласно мнението на компетентния орган, е била предмет на пълно искане за разрешение преди 28 декември 2002 г., при условие че инсталацията е била пусната в експлоатация най-късно на 28 декември 2004 г.;

б)

„нова инсталация за изгаряне на отпадъци“ означава инсталация за изгаряне на отпадъци, която не съответства на определението в буква а).

ЧАСТ 2

Коефициенти на еквивалентност на дибензо-p-диоксини и дибензофурани

При определяне на общото съдържание на диоксини и фурани масовите концентрации на следните видове дибензо-p-диоксини и дибензофурани се умножават по следните коефициенти на еквивалентност, преди да се сумират:

	Коефициент на токсична еквивалентност
2,3,7,8 — Тетрахлордибензодиоксин (TCDD)	1
1,2,3,7,8 — Пентахлордибензодиоксин (PeCDD)	0,5
1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)	0,1
1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)	0,1
1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)	0,1
1,2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензодиоксин (HxCDD)	0,01
Октахлордибензодиоксин (OCDD)	0,001
2,3,7,8 — Тетрахлордибензофуран (TCDF)	0,1
2,3,4,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)	0,5
1,2,3,7,8 — Пентахлордибензофуран (PeCDF)	0,05
1,2,3,4,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)	0,1
1,2,3,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)	0,1
1,2,3,7,8,9 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)	0,1
2,3,4,6,7,8 — Хексахлордибензофуран (HxCDF)	0,1
1,2,3,4,6,7,8 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)	0,01
1,2,3,4,7,8,9 — Хептахлордибензофуран (HpCDF)	0,01
Октахлордибензофуран (OCDF)	0,001

ЧАСТ 3

Норми за допустими емисии във въздуха от инсталации за изгаряне на отпадъци

Всички норми за допустими емисии се изчисляват при температура 273,15 К, налягане 101,3 kPa, след корекция за съдържанието на водна пара в отпадъчните газове.

Те отговарят на кислородно съдържание в отпадъчните газове от 11 %, освен в случаите на изгаряне на отработени масла по смисъла на член 3, точка 3 от Директива 2008/98/ЕО, в който случай отговарят на 3 % кислородно съдържание, както и на случаите, посочени в част 6, точка 2.7.

1.1.

Среднодневни норми за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm3):

Общо прах	10
Органични газообразни вещества и пари, изразени чрез общ органичен въглерод (TOC)	10
Хлороводород (HCl)	10
Флуороводород (HF)	1
Серен диоксид (SO2)	50
Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет над 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне на отпадъци	200
Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет равен на или по-малък от 6 тона в час	400

1.2.

Средни половинчасови норми за допустими емисии за следните замърсяващи вещества (mg/Nm3)

	(100 %) A	(97 %) B
Общо прах	30	10
Органични газообразни вещества и пари, изразени чрез общ органичен въглерод (TOC)	20	10
Хлороводород (HCl)	60	10
Флуороводород (HF)	4	2
Серен диоксид (SO2)	200	50
Азотен оксид (NO) и азотен диоксид (NO2), изразени като NO2 за съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет над 6 тона в час или за нови инсталации за изгаряне на отпадъци	400	200

1.3.

Средни норми за допустими емисии (mg/Nm3) на следните видове тежки метали за период на вземане на проби от най-малко 30 минути и най-много 8 часа

Кадмий и съединенията му, изразени като кадмий (Cd)	Общо: 0,05
Талий и съединенията му, изразени като талий (Tl)	Общо: 0,05
Живак и съединенията му, изразени като живак (Hg)	0,05
Антимон и съединенията му, изразени като антимон (Sb)	Общо: 0,5
Арсен и съединенията му, изразени като арсен (As)
Олово и съединенията му, изразени като олово (Pb)
Хром и съединенията му, изразени като хром (Cr)
Кобалт и съединенията му, изразени като кобалт (Co)
Мед и съединенията ѝ, изразени като мед (Cu)
Манган и съединенията му, изразени като манган (Mn)
Никел и съединенията му, изразени като никел (Ni)
Ванадий и съединенията му, изразени като ванадий (V)

Тези средни стойности се прилагат също и за газообразните и парообразни емисии, на съответните тежки метали и съединенията им.

1.4.

Средни норми за допустими емисии (ng/Nm3) на диоксини и фурани за период на вземане на проби от най-малко 6 часа и най-много 8 часа. Нормата за допустими емисии се отнася за общата концентрация на диоксини и фурани, изчислена съгласно част 2.

Диоксини и фурани

0,1

1.5.

Норми за допустими емисии (mg/Nm3) за въглероден оксид (СО) в отпадъчните газове:

а)

50 като среднодневна стойност;

б)

100 като средна половинчасова стойност;

в)

150 като средна десетминутна стойност.

Компетентният орган може да разреши изключения от определените в настоящата точка норми за инсталации на изгаряне на отпадъци, използващи технология с псевдокипящ слой, при условие че в разрешителното се определя норма за допустими емисии на въглероден оксид (СО), не по-висока от 100 mg/Nm3 като средночасова стойност.

Норми за допустими емисии, приложими при обстоятелствата, описани в член 46, параграф 6 и член 47.

Общата концентрация на прах в емисиите във въздуха на дадена инсталация за изгаряне на отпадъци в никакъв случай не надвишава 150 mg/Nm3, изразена в средна половинчасова стойност. Не се превишават нормите за допустими емисии на общ органичен въглерод (ТОС) и въглероден оксид (СО), определени в точка 1.2 и в точка 1.5, буква б).

3.	Държавите-членки могат да установяват правила, уреждащи предвидените в настоящата част изключения.

ЧАСТ 4

Определяне на нормите за допустими емисии във въздуха при съвместното изгаряне на отпадъци

Посочената по-долу формула (правило на смесите) се прилага във всички случаи, когато в таблица от настоящата част не е установена специална обща норма за допустими емисии „С“.

Нормата за допустими емисии на всяко разглеждано замърсяващо вещество и на СО, съдържащи се в отпадъчните газове, получени от съвместното изгаряне на отпадъците, се изчислява, както следва:

▼C1

▼B

Vотпадъци

обемът на отпадъчните газове, получени от изгарянето на отпадъците, определен на база единствено на тези отпадъци, имащи най-ниска топлина на изгаряне, посочена в разрешителното, изчислен при нормалните условия, определени от настоящата директива.

Ако получената от изгарянето на опасни отпадъци топлина е по-малко от 10 % от общата топлина, отделена от инсталацията, Vотпадъци се изчислява от (теоретично) количество на отпадъци, които, ако бъдат изгорени, ще произведат отделяне на топлина в размер на 10 %, като общата топлина остава фиксирана.

Cотпадъци

норми за допустими емисии за инсталациите за изгаряне на отпадъци, определени в част 3.

Vпроцес

обемът на отпадъчните газове, получени от действието на инсталацията, включително от изгарянето на разрешените горива, които се използват обичайно в инсталацията (с изключение на отпадъците), определен на база на такова съдържание на кислород, към което трябва да бъдат приведени нормите за допустими емисии, определени в правото на Съюза или националното право. При липса на законодателство за този тип инсталации е целесъобразно да се използва реалното съдържание на кислород в отпадъчните газове, без към тях да бъде добавен допълнителен въздух, който не е необходим за процеса.

Спроцес

норми за допустими емисии, както са определени в настоящата част за някои промишлени дейности или, при липса на такива норми, нормите за допустими емисии на инсталациите, които са съобразени с националните законови, подзаконови и административни разпоредби за такива инсталации и изгарящи нормално разрешени горива (с изключение на отпадъци). При липса на такива разпоредби се използват определените в разрешителното норми за допустими емисии. При липса на определени в разрешителното норми се използват реалните масови концентрации.

норми за допустими общи емисии при съответно съдържание на кислород, определени в настоящата част за някои промишлени дейности и някои замърсяващи вещества или, при липса на такива норми, нормите за допустими общи емисии, които заместват нормите за допустими емисии, определени в конкретни приложения към настоящата директива. Общото съдържание на кислород, заместващо реалното съдържание на кислород за целите на стандартизацията, се определя въз основа на съдържанието, посочено по-горе, като се съблюдават парциалните обеми.

Държавите-членки могат да установяват правила, уреждащи предвидените в настоящата част изключения.

Специални разпоредби за пещите за цимент, изгарящи съвместно отпадъци

2.1.

Определените в точки 2.2 и 2.3 норми за допустими емисии се прилагат като среднодневни стойности за общ прах, HCl, HF, NOx, SO2 и общ органичен въглерод (TOC) (в случаите на непрекъснато измерване), като средни стойности за период на вземане на проби от най-малко 30 минути и най-малко 8 часа за тежки метали и като средни стойности за период на вземане на проби от най-малко 6 часа и най-много 8 часа за диоксини и фурани.

Всички стойности се привеждат към съдържание на кислород 10 %.

Средните половинчасови стойности са необходими единствено за изчисляване на среднодневните стойности.

2.2.

С — норми за допустими общи емисии (в mg/Nm3 — с изключение на стойностите за диоксини и фурани) за следните видове замърсяващи вещества:

Замърсяващо вещество	C
Общо прах	30
HCl	10
HF	1
NOx	500 (1)
Cd + Tl	0,05
Hg	0,05
Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V	0,5
Диоксини и фурани (ng/Nm3)	0,1
(1) До 1 януари 2016 г. компетентният орган може да разреши освобождаване от нормата за NOx, за пещи тип Lepol и дълги ротационни пещи, при условие че разрешителното определя общи норми за допустими емисии за NOx от не повече от 800 mg/Nm3.

2.3.

С — норми за допустими общи емисии (mg/Nm3) за ЅО2 и за общ органичен въглерод

Замърсяващо вещество	C
SO2	50
Общ органичен въглерод (ТОС)	10

Компетентният орган може да предостави дерогации от определените в настоящата точка норми за допустими емисии в случаите, когато общият органичен въглерод (ТОС) и SO2 не се отделят при общото изгарянето на отпадъци.

2.4.	C — норми за допустими общи емисии на CO Компетентният орган могат да определят норми за допустими емисии на CO.

Специални разпоредби за горивните инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци

3.1.

Спроцес, изразено като среднодневни стойности (mg/Nm3), валидни до датата, посочена в член 82, параграф 5

За определяне на общата номинална топлинна входяща мощност на горивни инсталации, се спазват правилата за обединяване, определени в член 29. Средните половинчасови стойности са необходими единствено за изчисляване на среднодневните стойности.

Спроцес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващи вещества	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	850	200	200
NOx	—	400	200	200
Прах	50	50	30	30

Спроцес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващи вещества	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	200	200	200
NOx	—	350	300	200
Прах	50	50	30	30

Спроцес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващи вещества	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	850	400—200 (линейно намаление 100—300 MW)	200
NOx	—	400	200	200
Прах	50	50	30	30

3.2.

Спроцес, изразено като среднодневни стойности, валидни след датата, посочена в член 82, параграф 6.

3.2.1.

Спроцес за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 2, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

Спроцес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващо вещество	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	400 за торф: 300	200	200
NOx	—	300 за прахообразни лигнитни въглища: 400	200	200
Прах	50	30	25 за торф: 20	20

Спроцес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	200	200	200
NOx	—	300	250	200
Прах	50	30	20	20

Спроцес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	350	250	200
NOx	—	400	200	150
Прах	50	30	25	20

3.2.2.

Спроцес за горивни инсталации, посочени в член 30, параграф 3, с изключение на газови турбини и газови двигатели:

Спроцес за твърди горива, с изключение на биомаса (6 % съдържание на О2):

Замърсяващо вещество	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	400 за торф: 300	200 за торф: 300, освен при изгаряне в псевдокипящ слой: 250	150 при изгаряне в псевдокипящ слой — циркулиращ или под налягане или, при изгаряне на торф — при всякакъв псевдокипящ слой: 200
NOx	—	300 за торф: 250	200	150 при изгаряне на прахообразни лигнитни въглища 200
Прах	50	20	20	10 за торф: 20

Спроцес за биомаса (6 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	200	200	150
NOx	—	250	200	150
Прах	50	20	20	20

Спроцес за течни горива (3 % съдържание на O2)

Замърсяващо вещество	< 50 MW	50—100 MW	100—300 MW	> 300 MW
SO2	—	350	200	150
NOx	—	300	150	100
Прах	50	20	20	10

3.3.

С — норми за допустими общи емисии на тежки метали (mg/Nm3), изразени като средна стойност за период на вземане на проби от най-малко 30 минути и най-много 8 часа (съдържание на О2 — 6 % за твърди горива и 3 % за течни горива)

Замърсяващи вещества	C
Cd + Tl	0,05
Hg	0,05
Sb + As + Pb + Cr + Co + Cu + Mn + Ni + V	0,5

3.4.

С — норми за допустими общи емисии (ng/Nm3) на диоксини и фурани, изразени като средна стойност за период на вземане на проби от най-малко 6 часа и най-много 8 часа (съдържание на О2 — 6 % за твърди горива и 3 % за течни горива).

Замърсяващо вещество	C
Диоксини и фурани	0,1

Специални разпоредби за инсталации за съвместно изгаряне в промишлени отрасли, за които не се прилагат точки 2 и 3 от настоящата част

4.1.

С — норми за допустими общи емисии (ng/Nm3) за диоксини и фурани, изразени като средна стойност, измерена за период на вземане на проби от най-малко 6 часа и най-много 8 часа:

Замърсяващо вещество	C
Диоксини и фурани	0,1

4.2.

С — норми за допустими общи емисии (mg/Nm3) на тежки метали, изразени като средни стойности за период на вземане на проби от най-малко 30 минути и най-много 8 часа:

Замърсяващи вещества	C
Cd + Tl	0,05
Hg	0,05

ЧАСТ 5

Норми за допустими емисии за заустванията на отпадъчни води от пречистване на отпадъчни газове

Замърсяващи вещества	Норми за допустими емисии, за нефилтрирани проби (в mg/l — с изключение на диоксините и фураните)
1. Общо твърди вещества в суспензия така, както са определени в приложение I към Директива 91/271/ЕИО	(95 %)	(100 %)
	30	45
2. Живак и съединенията му, изразени като живак (Hg)	0,03
3. Кадмий и съединенията му, изразени като кадмий (Cd)	0,05
4. Талий и съединенията му, изразени като талий (Tl)	0,05
5. Арсен и съединенията му, изразени като арсен (As)	0,15
6. Олово и съединенията му, изразени като олово (Pb)	0,2
7. Хром и съединенията му, изразени като хром (Cr)	0,5
8. Мед и съединенията ѝ, изразени като мед (Cu)	0,5
9. Никел и съединенията му, изразени като никел (Ni)	0,5
10. Цинк и съединенията му, изразени като цинк (Zn)	1,5
11. Диоксини и фурани	0,3 ng/l

ЧАСТ 6

Мониторинг на емисиите

1. Техники на измерване

1.1.	Измерванията, предназначени за определяне на концентрациите на замърсяващите вещества във въздуха и във водите, се извършват по представителен начин.

▼M1

1.2.

Вземането на проби и анализът на всички замърсяващи вещества, включително диоксините и фураните, както и методите за осигуряване на качеството на автоматизираните измервателни системи и контролните измервателни методи за тяхното калибриране, се осъществяват съгласно стандартите на СЕN. При липса на стандарти на CEN, се прилагат стандарти на ISO, национални или други международни стандарти, гарантиращи получаването на данни с равностойно научно качество. Това се прилага и за системата за осигуряване на качеството на лабораторията, извършваща вземането на проби и анализа. Автоматичните измервателни системи се контролират чрез паралелни измервания по контролните методи най-малко веднъж годишно.

▼B

1.3.

Спрямо нивото на дневните норми за допустими емисии, стойностите на 95-процентовите доверителни интервали на резултат от единично измерване не надвишават следните проценти от нормите за допустими на емисии:

Въглероден оксид:	10 %
Серен диоксид:	20 %
Азотен диоксид:	20 %
Общо прах:	30 %
Общ органичен въглерод:	30 %
Хлороводород:	40 %
Флуороводород:	40 %.

Емисиите във въздуха и във водите се измерват периодично в съответствие с точки 1.1 и 1.2.

2. Измервания по отношение на веществата, замърсяващи въздуха

2.1.

Провеждат се следните измервания по отношение на замърсяващите въздуха вещества:

а)

непрекъснати измервания на следните вещества: NOх, при условие че са определени норми за допустими емисии, CO, общ прах, общ органичен въглерод (ТОС), HCl, HF и SO2;

б)

непрекъснати измервания на следните експлоатационни показатели: температура в близост до вътрешната стена или до друга представителна точка на горивната камера, съгласно разрешеното от компетентния орган, концентрация на кислород, налягане, температура и съдържание на водна пара в отпадъчните газове;

в)

най-малко две измервания годишно за тежки метали и за диоксини и фурани; по-специално, в течение на първите 12 месеца от експлоатацията се провежда едно измерване на всеки три месеца.

2.2.

Времето на престой, както и минималната температура и съдържанието на кислород в отпадъчните газове, са предмет на подходящи проверки най-малко веднъж при пускането в експлоатация на инсталацията за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци и при най-неблагоприятните експлоатационни условия, които могат да се предвидят.

2.3.	Непрекъснатото измерване на HF може да бъде пропуснато, ако се прилага очистване спрямо HCl, гарантиращо, че нормите за допустими емисии за хлороводород няма да бъдат надхвърлени. В този случай, емисиите на HF се подлагат на периодични измервания, както е посочено в точка 2.1, буква в).

2.4.	Не се изисква непрекъснато измерване на съдържанието на водна пара, ако пробите от отпадъчни газове се изсушават преди анализа на емисиите.

2.5.

Компетентният орган може да реши да не изисква непрекъснати измервания на емисиите на HCl, HF и SO2 в инсталациите за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци и да изисква периодични измервания съгласно посоченото в точка 2.1, буква в), или изобщо да не изисква измервания, ако операторът може да докаже, че емисиите на посочените замърсяващи вещества в никакъв случай не могат да надвишават предписаните норми за допустими емисии.

Компетентният орган може да реши да не изисква непрекъснато измерване на емисиите на NOx и да изисква периодични измервания, съгласно посоченото в точка 2.1, буква в), по отношение на съществуващи инсталации за изгаряне на отпадъци с номинален капацитет под 6 тона отпадъци на час или в съществуващи инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци с номинален капацитет под 6 тона отпадъци на час, ако операторът може да докаже, въз основа на информация за качествените показатели на съответните отпадъци, за използваните технологии и за резултатите от мониторинга на емисиите, че при никакви обстоятелства емисиите на NOx не могат да надвишат предписаната норма за допустими емисии.

2.6.

Компетентният орган може да реши да изисква едно измерване на всеки две години за тежки метали и едно измерване годишно за диоксини и фурани в следните случаи:

а)

ако емисиите, получени от съвместно изгаряне или изгаряне на отпадъци, са при всички обстоятелства по-малки от 50 % от нормите за допустими емисии;

б)

отпадъците, които ще се изгарят или изгарят съвместно, са съставени единствено от някои сортирани горими фракции от безопасни отпадъци, неподдаващи се на рециклиране и притежаващи някои характеристики, които се определят по-подробно въз основа на оценката, посочена в буква в);

в)

операторът може да докаже, въз основа на информации за качествените показатели на въпросните отпадъци и на мониторинга на емисиите, че при всички обстоятелства емисиите са значително по-ниски от нормите за допустими емисии на тежки метали, диоксини и фурани.

2.7.

Резултатите от измерванията се привеждат към съответните концентрации на кислород, посочени в част 3 или изчислени съгласно част 4 и при прилагане на формулата, съдържаща се в част 7.

Когато отпадъците се изгарят или се изгарят съвместно в среда, обогатена с кислород, резултатите от измерванията могат да бъдат приведени към съдържание на кислород, установено от компетентния орган в зависимост от особените обстоятелства в конкретния случай.

Когато емисиите от замърсяващи вещества се намаляват чрез очистване на отпадъчни газове от инсталация за изгаряне на отпадъци или съвместно изгаряне на отпадъци, третираща опасни отпадъци, предвиденото в първо изречение привеждане към съдържанието на кислород се осъществява, само ако измереното съдържание на кислород в течение на същия период като за съответното замърсяващо вещество надвишава прилаганото стандартно съдържание на кислород.

3. Измервания по отношение на веществата, замърсяващи водите

3.1.

Следните измервания се извършват в точката на заустване на отпадъчните води:

а)

непрекъснати измервания на pH, температурата и дебита;

б)

ежедневни измервания чрез конкретна проба на общото количество на твърдите вещества в суспензия или измервания на пропорционална на дебита представителна проба за период от 24 часа;

в)

измервания, осъществени най-малко веднъж месечно за пропорционална представителна проба от заустването за период от 24 часа на Hg, Cd, TI, As, Pb, Cr, Cu, Ni и Zn;

г)

най-малко по едно измерване на всеки шест месеца за диоксини и фурани; във всеки случай, се осъществява едно измерване на всеки три месеца през първите 12 месеца от експлоатацията на инсталацията.

3.2.

Когато отпадъчните води от очистване на отпадъчни газове се третират на място заедно с отпадъчните води, произхождащи от други източници, разположени в същия обект, операторът прави следните измервания:

а)

по потока от отпадъчни води, произхождащи от системата за очистване на отпадъчните газове, преди неговото влизане в инсталацията за общо третиране на отпадъчните води;

б)

по другия поток или потоци от отпадъчни води преди тяхното влизане в инсталацията за общо третиране на отпадъчните води;

в)

в точката, където отпадъчните води, произхождащи от инсталация за изгаряне на отпадъци или за съвместно изгаряне на отпадъци, биват окончателно зауствани след третирането им.

ЧАСТ 7

Формула за изчисляване на емисиите при стандартна процентна концентрация на кислород

емисия, при стандартна процентна концентрация на кислород

измерена емисия

стандартна концентрация на кислород

измерена концентрация на кислород

ЧАСТ 8

Оценка на спазването на нормите за допустими емисии

1. Норми за допустими емисии във въздуха

1.1.

Нормите за допустими емисии във въздуха ще се считат за спазени, ако:

а)

никоя от среднодневните стойности не надвишава която и да е норма за допустими емисии, определена в точка 1.1 от част 3 или в част 4 или изчислена съгласно част 4;

б)

или никоя от средните половинчасови стойности не надвишава която и да е от нормите за допустими емисии, определени в колона А на таблицата в точка 1.2 от част 3, или, когато е приложимо — 97 % от средните половинчасови стойности в течение на една година не надвишават която и да е от нормите за допустими емисии, определени в колона Б на таблицата в точка 1.2 от част 3;

в)

никоя от средните стойности за периода на вземане на проби, предвиден за тежките метали и за диоксините и фураните, не надвишава нормите за допустими емисии, определени в точки 1.3 и 1.4 от част 3 или в част 4 или изчислени съгласно част 4;

г)

за въглероден оксид (СО):

по отношение на инсталации за изгаряне на отпадъци:

—

поне 97 % от среднодневните стойности в течение на една година не надвишават нормата за допустими емисии, определена в точка 1.5, буква а) от част 3; и

—

поне 95 % от всички средни десетминутни стойности, измерени в който и да е 24-часов период, или всички средни половинчасови стойности, измерени през същия период, не надвишават нормите за допустими емисии, определени в точка 1.5, букви б) и в) от част 3; при инсталации за изгаряне на отпадъци, при които газовете, отделени при горенето се загряват до температура от минимум 1,100 °C за най-малко две секунди, държавите-членки могат да прилагат седемдневен период на измерване за средни десетминутни стойности;

ii)

по отношение на инсталации за съвместно изгаряне на отпадъци - ако са спазени разпоредбите от част 4.

1.2.

Средните половинчасови стойности и средните десетминутни стойности се определят през периода на реална експлоатация (като се изключват периодите на пускане и спиране, ако не се изгарят отпадъци), като се използват измерените стойности, след изваждане на стойността на доверителния интервал, посочен в точка 1.3 от част 6. Среднодневните стойности се изчисляват, като се използват тези валидирани средни стойности.

За да бъде получена валидирана среднодневна стойност, за което и да е денонощие не повече от пет средни половинчасови стойности могат да бъдат обявени за невалидни поради лошо функциониране или работа по поддръжката на системата за непрекъснато измерване. Годишно не повече от десет средноденевни стойности могат да бъдат обявени за невалидни поради лошо функциониране или работа по поддръжката на системата за непрекъснато измерване.

1.3.	Средните стойности за периода на вземане на проби и средните стойности при периодични измервания на HF, HCl и SO2 се определят съгласно изискванията на член 45, параграф 1, буква д), член 48, параграф 3 и част 6, точка 1.

2. Норми за допустими емисии във водите

Нормите за допустими емисии във водите се считат за спазени, ако:

а)

за общите количества твърди вещества в суспензия 95 % и 100 % от измерените стойности не надвишават съответните норми за допустими емисии, определени в част 5;

б)

за тежките метали (Hg, Cd, TI, As, Pb, Cr, Cu, Ni и Zn), при не повече от едно измерване годишно се надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 5, или, ако държавата-членка изисква повече от 20 проби годишно, не повече от 5 % от тези проби надвишават нормите за допустими емисии, определени в част 5;

в)

за диоксини и фурани - резултатите от измервания не надвишават нормата за допустими емисии, определена в част 5.

1. Преглед

Наименование	Регулация

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания
Източник	Изискване

3. Свързани стандарти

Стандарти
Източник	Изискване

Builddate: 04.08.2024 00:00:00 -Doknr: CELEX:32010L0075
EULAW -
European Regulation published on http://eur-lex.europa.eu/