Член 25 Извънсъдебно решаване на спорове

Държавите членки гарантират, че националният регулаторен орган или друг компетентен орган, който е отговорен за прилагането на членове 102—107 и член 115 от настоящата директива, или поне един независим орган с доказан опит в областта на тяхното прилагане е включен в списъка като структура за алтернативно решаване на спорове в съответствие с член 20, параграф 2 от Директива 2013/11/ЕС с цел решаването на спорове между доставчиците и потребителите, възникнали във връзка с настоящата директива и свързани с изпълнението на договорите. Държавите членки могат да разширят достъпа до процедури за алтернативно решаване на спорове, предоставяни от този орган или структура на крайни ползватели, различни от потребителите, по-специално микропредприятия и малки предприятия.

Без да се засяга Директива 2013/11/ЕС, когато спорните въпроси се отнасят за страни в различни държави членки, държавите членки координират усилията си с оглед на решаването на спора.