Член 61 3.

По-специално, и без да се засягат параграфи 1 и 2, при основателно искане, националните регулаторни органи могат да налагат задължения за предоставяне на достъп до електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения в сгради или до първата концентраторна или разпределителна точка, определена от националния регулаторен орган, когато тази точка е разположена извън сградата. Когато това е обосновано поради факта, че дублирането на тези мрежови елементи би било икономически нерентабилно или физически невъзможно, тези задължения могат да бъдат налагани на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или на собствениците на тези електрически инсталации, кабели и прилежащите съоръжения, когато тези собственици не са доставчици на електронни съобщителни мрежи. Наложените условия за предоставяне на достъп могат да включват конкретни правила за достъпа до такива мрежови елементи и до прилежащи съоръжения и услуги, за прозрачността и недопускането на дискриминацията и за разпределяне на разходите за достъпа, които се коригират при необходимост, за да се отчетат рисковите фактори.

Когато някой национален регулаторен орган, имайки предвид задълженията, произтичащи от съответните анализи на пазара, ако е приложимо, заключи че наложените в съответствие с първа алинея задължения не са достатъчни за преодоляване на сериозните и постоянни икономически или физически пречки за дублирането, обуславящи съществуващо или възникващо положение на пазара, което значително ограничава конкурентните резултати за крайните ползватели, този орган може да разшири налагането на такива задължения за достъпа, при справедливи и разумни условия, след първата концентраторна или разпределителна точка до точка, която според него е най-близка до крайните ползватели и е в състояние да приема достатъчен брой връзки на крайни ползватели, така че тя да е икономически изгодна за кандидатите за ефикасен достъп. Когато определя степента на разширяване след първата концентраторна или разпределителна точка, националният регулаторен орган взема предвид в най-голяма степен съответните насоки на ОЕРЕС. Ако е оправдано поради техническа неприложимост или от икономическа гледна точка, националните регулаторни органи могат да налагат задължения за активен или виртуален достъп.

Националните регулаторни органи не налагат на доставчици на електронни съобщителни мрежи задължения в съответствие с втора алинея, когато установят, че:

Чрез дерогация от трета алинея, буква а), националните регулаторни органи могат да налагат задължения на доставчиците на електронни съобщителни мрежи, които отговарят на критериите по тази буква), когато въпросната мрежа е финансирана с обществени средства.

До 21 декември 2020 г. ОЕРЕС публикува насоки за насърчаване на последователното прилагане на настоящия параграф, като посочва съответните критерии за определяне на: