Член 114 Задължения за „наложителен пренос“

Държавите членки могат да налагат разумни задължения за пренос на определени радио- и телевизионни канали и свързани с тях допълнителни услуги, по-специално услуги за достъпност, целящи предоставяне на подходящ достъп за крайни ползватели с увреждания, и услуги по пренос на данни, поддържащи свързана телевизия и електронни програмни указатели, на попадащи под тяхната юрисдикция предприятия, които предоставят електронни съобщителни мрежи и услуги за разпространение на радио- или телевизионни канали на обществото, когато значителен брой крайни ползватели на такива мрежи и услуги ги използват като основно средство за получаване на радио- и телевизионни канали. Тези задължения се налагат само когато са необходими за постигането на цели от общ интерес, ясно определени от всяка държава членка, и са пропорционални и прозрачни.

До 21 декември 2019 г. и на всеки пет години след това, държавите членки преразглеждат задълженията, посочени в параграф 1, освен когато държавите членки са извършили такова преразглеждане през предходните четири години.

Нито параграф 1 от настоящия член, нито член 59, параграф 2 не засяга възможността на държавите членки да определят подходящо възнаграждение, ако има такова, по отношение на мерките, предприети в съответствие с настоящия член, като същевременно гарантират, че при сходни обстоятелства не се допуска дискриминация в отношението към доставчиците на електронни съобщителни мрежи и услуги. Когато се предоставя възнаграждение, държавите членки гарантират, че задължението за възнаграждение е ясно определено в националното право, включително при целесъобразност — критериите за изчисляване на това възнаграждение. Държавите членки следва също да гарантират неговото пропорционално и прозрачно прилагане.