Чрез дерогация от член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (
21
) и приложение I, точка 20 и приложение II, точка 3, буква б) към същата директива и чрез дерогация от член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО държавите членки могат, когато това е обосновано, включително когато е необходимо за ускоряване на внедряването на енергия от възобновяеми източници за постигане на целите на Съюза в областта на климата и на енергията от възобновяеми източници, да освобождават проектите за мрежи и за съхранение на енергия, които са необходими за интегриране на енергията от възобновяеми източници в електроенергийната система, от оценката на въздействието върху околната среда съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2011/92/ЕС, от оценка на тяхното въздействие върху обектите по „Натура 2000“ съгласно член 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО и от оценката на тяхното въздействие върху опазването на видовете съгласно член 12, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО и съгласно член 5 от Директива 2009/147/ЕО, при условие че проектът за мрежи или за съхранение е разположен в специална инфраструктурна зона, определена в съответствие с параграф 1 от настоящия член, и че е в съответствие с установените съгласно параграф 1, буква д) от настоящия член правила, включително относно пропорционалните мерки за смекчаване, които трябва да бъдат приети. Държавите членки могат да допускат такива освобождавания и във връзка с инфраструктурни зони, които са определени преди 20 ноември 2023 г., ако те са били предмет на екологична оценка съгласно Директива 2001/42/ЕО. Тези дерогации не се прилагат за проекти, които е вероятно да имат значително въздействие върху околната среда в друга държава членка, или когато държава членка, за която има вероятност да бъде засегната в значителна степен, поиска това, както е предвидено в член 7 от Директива 2011/92/ЕС.