|
+ПРИЛОЖЕНИЕ IV |
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПРИЛОЖЕНИЕ IV ОБУЧЕНИЕ И СЕРТИФИЦИРАНЕ НА МОНТАЖНИЦИ И ПРОЕКТАНТИ НА ИНСТАЛАЦИИ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми и обучителните програми, посочени в член 18, параграф 3, се основават на следните критерии:
1.
Процесът на сертифициране или на еквивалентна квалификация е прозрачен и ясно определен от държавите членки или от посочения от тях административен орган.
1а.
Сертификатите, издадени от сертифициращи органи, са ясно определени и лесни за разпознаване от работниците и специалистите, желаещи да бъдат сертифицирани.
1б.
Процесът на сертифициране позволява на монтажниците да придобият необходимите теоретични и практически знания и да гарантира наличието на умения, необходими за въвеждане в експлоатация висококачествени инсталации, работещи по надежден начин.
2.
Монтажниците на системи, използващи биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации и съоръжения за слънчева фотоволтаична и слънчева топлинна енергия, включително съхранение на енергия и точки за презареждане, се сертифицират от акредитирана програма за обучение или обучаваща институция или еквивалентни квалификационни схеми.
3.
Акредитацията на програмата за обучение или обучаващата институция се извършва от държавите членки или от административния орган, който те определят. Акредитиращият орган гарантира, че програмите за обучение, включително за повишаване на квалификацията и преквалификация, предлагани от обучаващата институция, са приобщаващи и последователни и имат областно или национално покритие. Обучаващата институция има адекватни технически средства за осигуряване на практическо обучение, включително достатъчно лабораторно оборудване или съответни съоръжения за осигуряване на практическо обучение. Обучаващата институция предлага, в допълнение към основното обучение, по-кратки опреснителни курсове и курсове за повишаване на квалификацията, организирани в модули за обучение, позволяващи на монтажниците и проектантите да добавят нови компетенции и да разширяват и разнообразяват своите умения в няколко вида технологии и в комбинации от тях. Обучаващата институция гарантира адаптирането на обучението към новите технологии в областта на енергията от възобновяеми източници в контекста на строителството, промишлеността и селското стопанство. Обучаващите институции признават съответните придобити умения. Обучителните програми и модули трябва да бъдат разработени така, че да позволяват обучение през целия живот в областта на инсталациите за енергия от възобновяеми източници и да бъдат съвместими с професионалното обучение за търсещите работа за първи път и за възрастни, търсещи преквалификация или нова работа. Обучителните програми трябва да бъдат разработени така, че да улесняват придобиването на квалификация, обхващаща различни видове технологии и решения, и по такъв начин, че да се избегне ограничена специализация по конкретна марка или технология. Обучаващи институции могат да бъдат производителите на оборудване или системи, институти или асоциации.
4.
Обучението за сертифициране или получаване на квалификация на монтажник включва както теоретична, така и практическа част. В края на обучението монтажникът трябва да има необходимите умения за инсталиране на съответното оборудване и системи, с оглед на изискванията на клиента за тяхната надеждност и ефективност, да може да влага високо майсторство и да спазва всички действащи правилници и стандарти, включително по отношение на енергийното и екологичното етикетиране.
5.
Курсът за обучение приключва с изпит за издаване на сертификат или за получаване на квалификация. Изпитът включва практическа оценка на успешен монтаж на котли и печки, работещи с биомаса, термопомпи, повърхностни геотермални инсталации, слънчеви фотоволтаични или слънчеви топлинни инсталации, включително съхранение на енергия или точки за презареждане, позволяващи оптимизация на потреблението.
6.
Сертификационните схеми или еквивалентните квалификационни схеми, посочени в член 18, параграф 3, са надлежно съобразени със следните насоки:
a)
Акредитираните програми за обучение следва да се предлагат на монтажници с практически опит, които са преминали или преминават следните видове обучение:
i)
за монтажници на котли и печки за биомаса: предварително условие е обучение като водопроводчик, монтажник на тръби, топлотехник или техник по санитарно, отоплително и климатично оборудване;
ii)
за монтажници на термопомпи: предварително условие е обучение като водопроводчик или хладилен техник, а също и владеенето на основни умения от електротехниката и водопроводната техника (рязане на тръби, запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, топлинно изолиране, уплътняване, проби за течове и монтаж на отоплителни и охладителни системи);
iii)
за монтажници на слънчеви фотоволтаични и на слънчеви топлинни инсталации: предварително условие е обучението като водопроводчик или електротехник, както и наличието на умения в областта на водопроводите, електротехниката и покривните работи, включително умения при запояване на тръбни връзки, залепване на тръбни връзки, уплътняване на фитинги, проби за течове, умения за свързване на електрически кабели, познаване на основните покривни материали, методи за хидроизолация и уплътняване; или
iv)
схема за професионално обучение, която да осигури на монтажника адекватни умения, отговарящи на тригодишно обучение в областите, посочени в буква а), б) или в), включително обучение едновременно в училищни условия и на работното място.
б)
Теоретичната част на обучението за монтажник на котли и печки на биомаса следва да дава обща представа за положението на пазара на биомаса и да включва екологични аспекти, горива от биомаса, логистика, противопожарна защита, съответни субсидии, горивна техника, горивни системи, оптимални хидравлични решения, технико-икономически анализ, както и проектиране, монтаж и поддръжка на котли и печки на биомаса. Обучението следва да осигурява също добро познаване на евентуални европейски стандарти за съответната технология и за горива от биомаса, например пелети, както и за свързаното с биомасата национално законодателство и законодателството на Съюза.
в)
Теоретичната част от обучението за монтажник на термопомпи следва да дава обща представа за положението на пазара на термопомпи и да включва температури на геотермалните ресурси и на повърхностните източници в различните региони, определяне на топлопроводността на почвата и скалите, разпоредби относно използването на геотермални ресурси, технико-икономическа ефективност на използването на термопомпи в сгради и определяне на най-подходящата термопомпена система, както и знания относно съответните технически изисквания, правила за безопасност, филтриране на въздуха, свързване с топлинния източник и конфигуриране на системата и интеграция с решения за съхранение на енергия, включително в комбинация със слънчеви инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на всички европейски стандарти за термопомпи, както и на съответното национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:
i)
основно разбиране на физическите и работните принципи на термопомпите, включително характеристиките на термопомпения цикъл: въпросите, свързани с възможно по-ниски температури на подаваната топлина и възможно по-високи температури на топлинния източник и влиянието им върху ефективността на системата, определяне на коефициента на преобразуване и на сезонния коефициент на преобразуване (SPF);
ii)
разбиране на частите на термопомпата и на тяхната роля в термопомпения цикъл, включително компресора, разширителния вентил, изпарителя, кондензатора, крепежните елементи и фитингите, смазочното масло, хладилния агент, прегряването и подохлаждането, както и възможностите за охлаждане с термопомпи; и
iii)
умение за избор на типоразмера на елементите на термопомпите в типични монтажни ситуации, включително определяне на типичните стойности на топлинния товар на различни сгради, както и за битово горещо водоснабдяване, определяне на мощността на термопомпата на база на топлинния товар за битово горещо водоснабдяване, на база на топлинната инертност на сградата и при прекъсваем режим на ползването на електроенергия; определяне на решения за съхранение на енергия, включително чрез компонента на буферния резервоар и неговия обем и интегриране на втора отоплителна система;
iv)
разбиране по отношение на проучвания за осъществимост и проектни проучвания;
v)
разбиране по отношение на сондажи в случай на геотермални термопомпи.
г)
Теоретичната част на обучението за монтажник на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации следва да дава обща представа за пазарната ситуация по отношение на разглежданите съоръжения и сравнения между разходите и приходите, като и да включва екологични аспекти, елементи, характеристики и оразмеряване на системите за слънчева енергия, точен избор на подходящи системи и оразмеряване на елементите, определяне на търсенето на топлинна енергия, възможности за интегриране на решения за съхраняване на енергия, противопожарна защита, съответни субсидии, както и проектиране, монтиране и поддръжка на слънчеви фотоволтаични и слънчеви топлинни инсталации. Обучението следва да осигурява също добро познаване на европейските стандарти за съответната технология, на сертификационни инструменти, като например Solar Keymark, както и на свързаното със слънчевата енергия национално право и правото на Съюза. Монтажникът следва да притежава следните ключови умения:
i)
умения за безопасна работа при използване на необходимите инструменти и оборудване и прилагане на правилниците и стандартите за безопасност, както и за идентифициране на водопроводни, електротехнически и други рискове, свързани със слънчевите инсталации;
ii)
умения за идентифициране на системите и на техните компоненти, специфични за активни и пасивни системи, включително механичния дизайн, и определяне на мястото на елементите, разположението на системата и конфигурацията, и опции за интегриране на решения за съхраняване на енергия, включително чрез комбиниране със станции за зареждане;
iii)
умения за определяне на необходимата площ за монтажа, на ориентацията и наклона на фотоволтаичните и топлинните слънчеви колектори, като се вземат под внимание засенчването, достъпът до слънчевата радиация, здравината на конструкцията, съответствието на начина на монтаж с особеностите на сградата или климата, както и за идентифициране на различните методи за монтаж, подходящи за видовете покриви и укрепването на необходимите за монтажа съоръжения; и
iv)
специално за слънчевите фотоволтаични системи са необходими също умения за приспособяване на електротехнически проекти, включително определяне на проектните стойности на големината на тока, избор на подходящи видове проводници и на параметрите на всяка електрическа верига, определяне на подходящия типоразмер, параметри и разположение на всички съответни съоръжения и подсистеми и избор на подходяща точка на свързване.
д)
Сертифицирането на монтажника следва да бъде за ограничен период от време, така че да се изисква опреснителен семинар или обучение за удължаване на срока на сертифицирането. 1. Преглед
1.1 Препратки1.2 Идентифицирани изисквания1.3 Свързани стандарти2. Идентифицирани изисквания
3. Свързани стандарти
|