Preamble: 1

(1)

Електроенергийният сектор в Съюза преминава през дълбока трансформация, която се характеризира с по-децентрализирани пазари с повече участници, по-голям дял на енергията от възобновяеми източници и системи с по-добра взаимна свързаност. В отговор на това Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета (4) и Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (5) имат за цел да усъвършенстват правната рамка, регулираща вътрешния пазар на електроенергия на Съюза, така че да се осигури оптимално функциониране на пазарите и мрежите в полза на бизнеса и на гражданите на Съюза. Настоящият регламент има за цел да допринесе за изпълнението на целите на Енергийния съюз, от който енергийната сигурност, солидарността, доверието и амбициозната политика в областта на климата са неразделна част.

(2)

Добре функциониращите пазари и системи с подобаваща междусистемна електроенергийна свързаност са най-добрата гаранция за сигурността на доставките на електрическа енергия. Дори когато пазарите и системите функционират добре и са взаимосвързани обаче, рискът от криза в електроснабдяването в резултат от природни бедствия, като например крайно тежки метеорологични условия, зловредни атаки или недостиг на гориво, никога не може да бъде изключен. Последиците от кризи в електроснабдяването често се простират извън националните граници. Дори когато такива кризи започват само в даден район, последствията от тях могат бързо да се разпространят отвъд границите. Някои извънредни обстоятелства, като например периоди на застудяване, горещи вълни или кибератаки, могат да засегнат едновременно цели региони.

(3)

В контекста на взаимосвързани пазари на електроенергия и електроенергийни системи предотвратяването и управлението на кризи не може да се счита за чисто национална задача. Потенциалът за по-ефикасни и по-евтини мерки чрез регионално сътрудничество следва да бъде използван по-добре. Необходими са обща рамка от правила и по-добре координирани процедури, за да се осигури възможност за ефективно сътрудничество между държавите членки и другите участници отвъд границите, в дух на засилена прозрачност, доверие и солидарност между държавите членки.

(4)

С Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (6) бяха установени необходимите мерки, които държавите членки следва да предприемат, за да се гарантира сигурността на доставките на електрическа енергия като цяло. Разпоредбите на тази директива бяха до голяма степен заместени от последващи законодателни актове, по-специално по отношение на това как трябва да се организират пазарите електроенергия, така че да се осигури наличието на достатъчен капацитет, как трябва да си сътрудничат операторите на преносни системи, за да се гарантира стабилност на системата, и по отношение осигуряването на наличие на подходяща инфраструктура. Настоящият регламент разглежда специфичния въпрос на предотвратяване и управление на кризи в електроснабдяването.

(5)

Регламенти (ЕС) 2017/1485 (7) и (ЕС) 2017/2196 (8) на Комисията представляват подробно ръководство с правила относно начина, по който операторите на преносни системи и другите съответни участници следва да действат и да си сътрудничат за обезпечаване на сигурността на системата. Тези технически правила би трябвало да осигурят ефективно справяне на експлоатационно ниво с повечето аварии в електроснабдяването. Настоящият регламент се отнася за кризи в електроснабдяването, които имат по-широк обхват и въздействие. Регламентът определя какво следва да направят държавите членки, за да предотвратят такива кризи, и какви мерки могат да предприемат в случай, че правилата за експлоатация на системата вече не са достатъчни. Дори при кризи в електроснабдяването правилата за експлоатация на системата следва да продължат да се спазват изцяло и настоящият регламент следва да бъде в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/2196.

(6)

Настоящият регламент посочва обща рамка от правила за начина, по който да се предотвратят кризи в електроснабдяването, да се извършва подготовка за тях и да се управляват такива ситуации, да се осигури по-голяма прозрачност на етапа на подготовка и по време на криза в електроснабдяването, както и да се гарантира, че мерките се предприемат координирано и ефективно. Регламентът изисква държавите членки да си сътрудничат на регионално равнище и, когато е приложимо, двустранно, в дух на солидарност. С регламента се определя също така и рамка за ефективния мониторинг на сигурността на доставките на електрическа енергия в Съюза чрез Групата за координация в областта на електроенергетиката, създадена с решение на Комисията от 15 ноември 2012 г. (9) като форум за обмен на информация и насърчаване на сътрудничеството между държавите членки, по-специално в областта на сигурността на доставките на електрическа енергия. Сътрудничеството между държавите членки и рамката за мониторинг са предназначени за постигане на по-добра готовност за справяне с рискове при по-ниски разходи. Настоящият регламент би трябвало също така да заздрави вътрешния пазар на електроенергия чрез засилване на доверието и увереността сред държавите членки и изключване на неподходяща намеса от страна на държавите при кризи в електроснабдяването, по специално чрез избягване на неоправдано съкращаване на трансграничните потоци и на междузоновата преносна способност, като по този начин се намали рискът от отрицателни странични ефекти върху съседните държави членки.

(7)

С Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета (10) се определят общите правила за сигурността на мрежите и информационните системи, докато специфичните правила относно киберсигурността ще бъдат разработени чрез мрежов кодекс, както е предвидено в Регламент (ЕС) 2019/943. Настоящият регламент допълва Директива (ЕС) 2016/1148, като осигурява това киберинцидентите да се идентифицират по подходящ начин като риск и мерките, предприети за справяне с тях, да се отразяват по съответен начин в плановете за готовност за справяне с рисковете.

(8)

В Директива 2008/114/ЕО (11) на Съвета се предвижда процедура с оглед повишаване на сигурността на означените европейски критични инфраструктури, включително някои електроенергийни инфраструктури. Заедно с настоящия регламент Директива 2008/114/ЕО допринася за създаването на всеобхватен подход към енергийната сигурност на Съюза.

(9)

В Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (12) се посочват изисквания към държавите членки да извършват на всеки три години оценка на риска на национално или на съответно под-национално равнище и да разработват и уточняват своето планиране за управлението на риска от бедствия на национално или на съответно под-национално равнище. Специфичните действия за предотвратяване на рискове, готовност и планиране за справяне с рискове, посочени в настоящия регламент, следва да са в съответствие с по-широките национални оценки на риска, които се изискват съгласно Решение № 1313/2013/ЕС и отчитат множество рискове.

(10)

Отговорността за гарантиране на сигурността на доставките на електрическа енергия се носи от всяка държава членка в рамките на нейната територия, но сигурността на доставките на електрическа енергия се поделя също и между Комисията и други действащи лица от Съюза, в рамките на съответните им области на действие и правомощия. Сигурността на доставките на електрическа енергия предполага ефективно сътрудничество между държавите членки, институциите, органите, бюрата и агенциите на Съюза, както и съответните заинтересовани страни. Операторите на разпределителни системи и операторите на преносни системи изпълняват ключова роля за гарантирането на сигурна, надеждна и ефикасна електроенергийна система в съответствие с членове 31 и 40 от Директива (ЕС) 2019/944. Регулаторните органи и други имащи отношение национални органи също така изпълняват важна роля за гарантирането и мониторинга на сигурността на доставките на електрическа енергия в рамките на своите задачи, възложени съгласно член 59 от Директива (ЕС) 2019/944 Държавите членки следва да определят съществуващо или ново образувание за свой единствен компетентен държавен или регулаторен орган с цел гарантиране на прозрачно и приобщаващо участие на всички участници, ефективна подготовка и правилно изпълнение на плановете за готовност за справяне с рискове, както и улесняване на предотвратяването и последващата оценка на кризи в електроснабдяването и на обмена на информация във връзка с тях.

(11)

За общ подход спрямо предотвратяването и управлението на кризи в електроснабдяването е необходимо общо разбиране на държавите членки какво е криза в електроснабдяването. По-специално настоящият регламент следва да улесни координацията между държавите членки за целите на идентифицирането на дадена ситуация, при която съществува или непосредствено предстои да се появи потенциален риск от значителен недостиг на електрическа енергия или от невъзможност за доставяне на електрическа енергия до клиентите. Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ЕМОПС за електроенергия) и държавите членки следва съответно да определят конкретни сценарии при регионални криза в електроснабдяването и при криза в електроснабдяването на национално равнище. Този подход следва да гарантира, че са обхванати всички значими ситуации на криза, като се отчитат регионалните и националните особености, като например топологията на мрежата, електроенергийният микс, обемът на производство и на потребление и степента на гъстота на населението.

(12)

Общият подход към предотвратяването и управлението на кризи в електроснабдяването също изисква държавите членки да използват едни и същи методи и дефиниции за установяване на рисковете, свързани със сигурността на доставките на електрическа енергия, и да са в състояние ефективно да сравнят колко добре се справят в тази област те и техните съседи. В настоящия регламент се определят два индикатора за наблюдение на сигурността на доставките на електрическа енергия в Съюза: „очаквана непредоставена електрическа енергия“, изразявана в GWh за година, и „очаквано отпадане на товари“, изразено в часове за година. Тези показатели са част от оценката на адекватността на европейските ресурси, извършвана от ЕМОПС за електроенергия, както е посочено в член 23 от Регламент (ЕС) 2019/943. Групата за координация в областта на електроенергетиката следва редовно да следи сигурността на доставките на електрическа енергия въз основа на резултатите от тези индикатори. Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори („ACER“) също следва да използва тези индикатори, когато в своите годишни доклади за мониторинг на пазарите на електроенергия докладва относно постигнатото от държавите членки в областта на сигурността на доставките на електрическа енергия, в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета (13).

(13)

За да се осигури съгласуваност на оценките на риска, така че да бъде изградено доверие между държавите членки при криза в електроснабдяването, е необходим общ подход за определяне на сценариите на риска. Поради това, след консултация със съответните заинтересовани страни, ЕМОПС за електроенергия следва да разработи и актуализира обща методика за определяне на риска в сътрудничество с ACER и с Групата за координация в областта на електроенергетиката, в нейния състав само от представители на държавите членки. ЕМОПС за електроенергия следва да предложи методиката, а ACER следва да я одобри. Когато се консултира с Групата за координация в областта на електроенергетиката, ACER трябва да отчете в максимална степен становищата, изразени от Групата за координация в областта на електроенергетиката. ЕМОПС за електроенергия следва да актуализира общата методика за идентифициране на риска, когато получи нова значима информация.

(14)

Въз основа на общата методика за идентифициране на риска ЕМОПС за електроенергия следва редовно да изготвя и актуализира сценарии при регионална криза електроснабдяването и да определя най-значимите рискове за всеки регион, като например крайно тежки метеорологични условия, природни бедствия, недостиг на горива или зловредни атаки. Когато се разглежда кризисният сценарий на недостиг на газ като гориво, рискът от разстройване на доставките на газ следва да се оценява въз основа на сценариите за прекъсвания на доставките и инфраструктурата, разработени от Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ЕМОПС за газ) в съответствие с член 7 от Регламент (ЕС) 2017/1938 на Европейския парламент и на Съвета (14). ЕМОПС за електроенергия следва да може да делегира на регионалните координационни центрове, създадени съгласно член 35 от Регламент (ЕС) 2019/943, задачи, свързани с определянето на сценарии при регионална криза в електроснабдяването. Тези делегирани задачи следва да се извършват в рамките на надзора на ЕМОПС за електроенергия. Въз основа на сценариите при регионална криза в електроснабдяването държавите членки следва да разработват и актуализират своите сценарии при криза на национално равнище, по принцип на всеки четири години. Тези сценарии следва да поставят основата за плановете за готовност за справяне с рисковете. Когато установяват рисковете на национално равнище, държавите членки следва да опишат също и всички рискове, които установяват във връзка със собствеността на инфраструктурата, имаща значение за сигурността на доставките на електрическа енергия, и всички предприети мерки за справяне с тези рискове, като например общо или специфично за сектора законодателство в областта на прединвестиционните проучвания и специалните права за определени акционери, като посочат защо според тях такива мерки са необходими и пропорционални.

(15)

Регионалният подход към определяне на сценариите на риска и разработването на превантивни, подготвителни и смекчаващи последиците мерки би трябвало да донесе значителни ползи от гледна точка на ефективността на тези мерки и оптималното използване на ресурсите. Освен това в случай на криза в електроснабдяването едновременно в няколко района един координиран и предварително съгласуван подход би гарантирал съгласувана реакция и намаляване на риска от отрицателни странични ефекти, каквито чисто националните мерки биха могли да имат в съседните държави членки. По тази причина настоящият регламент изисква държавите членки да си сътрудничат в регионален контекст.

(16)

Регионалните координационни центрове следва да изпълняват поставените им задачи от регионално значение в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/943. За да се гарантира, че те могат ефективно да изпълняват своите задачи и да действат в тясно сътрудничество със съответните национални органи с цел предотвратяване на аварии в електроснабдяването с по-широк мащаб и смекчаване на последиците от такива аварии, за регионалното сътрудничество, което се изисква съгласно този регламент, следва да се използват регионалните структури за сътрудничество на техническо равнище, а именно групите на държавите членки, които имат общ регионален координационен център. Географските региони на регионалните координационни центрове следователно са от значение за определянето на сценарии при регионална криза в електроснабдяването и оценките на риска. При все това, държавите членки следва да имат възможността да образуват подгрупи в регионите за целите на сътрудничеството по отношение на конкретни регионални мерки, или да си сътрудничат за тази цел в съществуващи форуми за регионално сътрудничество, тъй като техническата възможност за предоставяне на взаимна помощ при криза в електроснабдяването е от съществено значение. Това е така, защото не всички държави членки в един по-голям регион биха били непременно в състояние да предоставят електрическа енергия на друга държава членка в условията на криза в електроснабдяването. Следователно не е необходимо всички държави членки в даден регион да сключват регионални споразумения относно конкретни регионални мерки. Вместо това, такива споразумения следва да сключват държавите членки, които са в състояние да оказват техническа помощ помежду си.

(17)

В Регламент (ЕС) 2019/943 е предвидено да се използва обща методика за оценката на средносрочната до дългосрочна адекватност на европейските ресурси (от следващата една година до следващите десет години), за да се гарантира, че решенията на държавите членки относно възможни нужди от инвестиции се вземат по прозрачен начин и чрез общо съгласуване. Целта на оценката на адекватността на европейските ресурси е различна от целта на краткосрочните оценки за адекватност, които се използват за откриване на евентуални проблеми с адекватността в краткосрочен план, а именно сезонни перспективи (за следващите шест месеца) и оценки на адекватността на производството на електрическа енергия за от една седмица напред до поне един ден напред. Във връзка с краткосрочните оценки съществува необходимост от общ подход към начина, по който се установяват евентуални проблеми, свързани с адекватността. ЕМОПС за електроенергия следва да извършва зимни и летни оценки на адекватността, за да подготви държавите членки и операторите на преносни системи за рисковете във връзка със сигурността на доставките на електрическа енергия, които могат да възникнат в следващите шест месеца. За да подобри посочените оценки на адекватността, ЕМОПС за електроенергия следва да разработи обща вероятностна методика за тях, след като се консултира със съответните заинтересовани страни и в сътрудничество с ACER и с Групата за координация в областта на електроенергетиката в нейния състав единствено от представители на държавите членки. ЕМОПС за електроенергия следва да предложи методиката и актуализациите ѝ на ACER, като последната одобрява предложението и актуализациите към него. Когато се консултира с Групата за координация в областта на електроенергетиката, ACER трябва да вземе предвид в максимална степен становищата, изразени от Групата за координация в областта на електроенергетиката. ЕМОПС за електроенергия следва да актуализира и усъвършенства методиката при наличие на съществена нова информация. ЕМОПС за електроенергия следва да може да делегира на регионалните координационни центрове задачи, свързани със сезонни оценки на адекватността, като същевременно делегираните задачи следва да се извършват в рамките на надзора на ЕМОПС за електроенергия.

(18)

Операторите на преносни системи следва да прилагат методиката, използвана за подготовка на сезонните оценки на адекватността, когато правят всякакви други оценки на рисковете в краткосрочен план, а именно прогнози за адекватността на производството за една седмица напред или поне за един ден напред, предвидени в Регламент (ЕС) 2017/1485.

(19)

За да се осигури общ подход към предотвратяването и управлението на кризи в електроснабдяването, компетентният орган на всяка държава членка изготвя план за готовност за справяне с рисковете въз основа на сценарии при регионална криза в електроснабдяването или при криза в електроснабдяването на национално равнище при кризи. Компетентните органи следва да се консултират със заинтересованите страни или представители на групи от заинтересовани страни, като например представители на производители или на техни търговски органи или на оператори на разпределителни системи, когато те са от значение за предотвратяването и справянето с кризи в електроснабдяването. За тази цел компетентните органи следва да вземат решение относно подходящите мерки за извършване на консултацията. В плановете за готовност за справяне с рискове следва да се посочват ефективни, пропорционални и недискриминационни мерки за справяне с всички определени сценарии на криза в електроснабдяването. Въздействието върху околната среда на предложените мерки по отношение на снабдяването и търсенето следва да бъде отчетено. Плановете следва да осигуряват прозрачност, особено по отношение на условията, при които могат да бъдат предприети неосновани на пазара мерки за смекчаване на кризи в електроснабдяването. Всички предвидени неосновани на пазара мерки трябва да са в съответствие с правилата, установени в настоящия регламент. Плановете за готовност за справяне с рискове следва да се оповестяват публично, като същевременно се гарантира поверителността на чувствителната информация.

(20)

Плановете за готовност за справяне с рискове следва да определят национални, регионални и, когато е приложимо, двустранни мерки. Регионалните и, когато е приложимо, двустранните мерки са необходими по-специално в случай на едновременни кризи в електроснабдяването, когато е нужен координиран и предварително съгласуван подход, за да се гарантира съгласувана реакция и да намали риска от отрицателни странични ефекти. За тази цел преди приемането на плановете за готовност за справяне с рискове компетентните органи следва да се консултират с компетентните органи на съответните държави членки. Съответните държави членки са тези, в които може да има отрицателни странични ефекти или други въздействия върху електроенергийната система на всяка от страните, независимо дали тези държави членки са в същия регион или са пряко свързани. В плановете следва да се отчитат съответните национални обстоятелства, включително положението на най-отдалечените региони по смисъла на член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз и на някои изолирани микросистеми, които не са свързани с националните преносни системи. В това отношение държавите членки следва да направят съответните заключения по отношение, наред с другото, на разпоредбите на настоящия регламент във връзка с определянето на сценариите при регионална криза в електроснабдяването и регионалните и двустранните мерки, които са били определени в плановете за готовност за справяне с рискове, както и относно разпоредбите за помощта. Плановете следва да посочват ясно ролите и отговорностите на компетентните органи. Националните мерки следва изцяло да вземат под внимание договорените регионални и двустранни мерки и в пълна степен следва да използват възможностите, предоставяни от регионалното сътрудничество. Плановете следва да бъдат технически и оперативни по характер, тъй като функцията им е да помагат да се предотврати настъпването или разрастването на криза в електроснабдяването и да смекчават последиците от нея.

(21)

Плановете за готовност за справяне с рискове следва да се актуализират редовно. За да бъдат плановете актуални и ефективни, компетентните органи на държавите членки от всеки регион следва да организират веднъж на две години симулации на криза в електроснабдяването в сътрудничество с операторите на преносни системи и други имащи отношение участници, за да се провери уместността на плановете.

(22)

Моделът, представен в настоящия регламент, има за цел да улесни изготвянето на плановете, като дава възможност за включване на допълнителна специфична за държавата членка информация. Моделът има за цел също да улесни консултациите с други държави членки в съответния регион и Групата за координация в областта на електроенергетиката. Консултациите в рамките на региона и в рамките на Групата за координация в областта на електроенергетиката следва да осигурят това мерките, предприети в дадена държава членка или в даден регион, да не поставят в риск сигурността на доставките на електрическа енергия за други държави членки или региони.

(23)

Важно е да се улесни комуникацията и прозрачността между държавите членки когато имат конкретна, сериозна и надеждна информация, че е възможно да настъпи криза в електроснабдяването. При такива обстоятелства засегнатите държави членки следва без неоснователно забавяне да информират Комисията, съседните държави членки и Групата за координация в областта на електроенергетиката, като предоставят по-специално информация за причините за влошаването на състоянието по отношение на електроснабдяването, планираните мерки за предотвратяване на криза в електроснабдяването и за евентуалната нужда от помощ от страна на други държави членки.

(24)

Обменът на информация при криза в електроснабдяването е от съществено значение за осигуряване на координирани действия и целенасочена помощ. По тази причина настоящият регламент задължава компетентния орган без неоснователно забавяне да уведоми държавите членки в региона, съседните държави членки и Комисията, когато е изправен пред криза в електроснабдяването. Компетентният орган следва също така да даде информация за причините за кризата, планираните или взетите мерки за нейното смекчаване и евентуалната нужда от помощ от страна на други държави членки. Когато такава помощ надхвърля сигурността на доставките на електрическа енергия, приложимата правна рамка следва да остане Механизмът за гражданска защита на Съюза.

(25)

При криза в електроснабдяването държавите членки следва да си сътрудничат в дух на солидарност. В допълнение към това общо правило следва да се изготви подходяща разпоредба държавите членки взаимно да си предоставят помощ при криза в електроснабдяването. Тази помощ следва да се основава на договорени и координирани мерки, посочени в плановете за готовност за справяне с рисковете. С настоящия регламент на държавите членки се предоставят широки правомощия при договарянето на съдържанието на такива координирани мерки и по този начин на съдържанието на предлаганата от тях помощ. Държавите членки са тези, които трябва да вземат решение и да се договорят за такива координирани мерки, като вземат предвид търсенето и предлагането. Едновременно с това настоящият регламент гарантира, че за целите на договорената помощ електрическата енергия се доставя координирано. Държавите членки следва да постигат съгласие по необходимите технически, правни и финансови договорености за изпълнението на договорените регионални или двустранни мерки. Съгласно тези технически договорености държавите членки следва да посочат максималните количества електрическа енергия, които трябва да бъдат доставени, като тези количества следва да бъде преразгледани въз основа на техническата осъществимост на доставката на електрическа енергия, след като бъде поискана помощ по време на криза в електроснабдяването. Впоследствие държавите членки следва да предприемат всички необходими мерки за изпълнението на договорените регионални и двустранни мерки и техническите и финансовите договорености.

(26)

Когато договарят координираните мерки и техническите, правните и финансовите договорености и други разпоредби за изпълнение относно помощта, държавите членки следва да вземат предвид социалните и икономическите фактори, включително сигурността на гражданите на Съюза, както и пропорционалността. Държавите членки се насърчават да споделят най-добри практики и да използват Групата за координация в областта на електроенергетиката като платформа за обсъждания за набелязване на съществуващите възможности за предоставяне на помощ, по-специално във връзка с координираните мерки и необходимите технически, правни и финансови договорености, включително справедливо обезщетение. Комисията може да съдейства за подготовката на регионалните и двустранните мерки.

(27)

Помощта между държавите членки по силата на настоящия регламент следва да е обект на справедливо обезщетение, договорено между държавите членки. С настоящия регламент не се хармонизират всички аспекти на подобно справедливо обезщетение между държавите членки. Поради това държавите членки следва да договорят разпоредбите за справедливото обезщетение, преди помощта да бъде предоставена. Държавата членка, която иска помощ, следва незабавно да заплати или да гарантира бързо изплащане на подобно обезщетение на държавата членка, предоставяща помощ. Комисията предоставя необвързващи насоки за основните елементи на справедливото обезщетение и други елементи на техническите, правните и финансовите договорености.

(28)

При предоставянето на помощ по силата на настоящия регламент, държавите членки прилагат правото на Съюза и следователно са задължени да зачитат основните права, гарантирани от правото на Съюза. Поради това подобна помощ може, в зависимост от договорените между държавите членки мерки, да породи задължение за дадена държава членка да изплати обезщетение на засегнатите от нейните мерките. Ето защо, при необходимост държавите членки следва да осигурят въвеждането на национални правила за обезщетения в съответствие с правото на Съюза, и по-специално с основните права. Освен това получаващата помощ държава членка в крайна сметка следва да поеме всички разумни разходи на другата държава членка във връзка с предоставянето на помощ съгласно такива национални правила за обезщетенията.

(29)

При криза в електроснабдяването следва да се предоставя помощ дори ако държавите членки все още не са договорили координираните мерки и техническите, правните и финансовите договорености съгласно изискванията на настоящия регламент относно помощта. За да бъдат в състояние при подобни обстоятелства да предоставят помощ в съответствие с настоящия регламент, държавите членки следва да договорят ad hoc мерки и договорености в замяна на липсващите координирани мерки и технически, правни и финансови договорености.

(30)

С настоящия регламент се въвежда подобен механизъм за помощ между държавите членки като средство за предотвратяване или смекчаване на криза в електроснабдяването в рамките на Съюза. Поради това Комисията следва да преразгледа механизма за помощ съобразно бъдещия опит от неговото функциониране и при необходимост да предложи той да бъде изменен.

(31)

С настоящия регламент следва да се даде възможност на електроенергийните предприятия и клиентите да разчитат на пазарните механизми, посочени в Регламент (ЕС) 2019/943 и Директива (ЕС) 2019/944, възможно най-дълго при справяне с кризи в електроснабдяването. Правилата за вътрешния пазар и правилата за експлоатация на системата обаче следва да се спазват дори при кризи в електроснабдяването. Подобни правила включват член 22, параграф 1, буква и) от Регламент (ЕС) 2017/1485 и член 35 от Регламент (ЕС) 2017/2196, които уреждат съкращаването на трансакциите, ограничаването на предоставянето на междузонова преносна способност за разпределение или ограничаването на предоставянето на графици. Това означава, че към непазарни мерки, като принудително изключване на товари или доставки на количества в повече извън нормалното функциониране на пазара, следва да се прибягва само в краен случай, когато са изчерпани всички възможности, предоставяни от пазара. Следователно принудително изключване на товари следва да се извършва само след изчерпване на всички възможности за доброволно изключване. Освен това всички непазарни мерки следва да са необходими, пропорционални, недискриминационни и временни.

(32)

За да осигури прозрачност след криза в електроснабдяването, компетентният орган, който е обявил кризата в електроснабдяването, извършва последваща оценка на кризисната ситуация и последиците от нея. При тази оценка трябва да се вземат предвид, наред с другото, ефективността и пропорционалността на предприетите мерки, както и разходите за тези мерки. Тази оценка следва да включва също трансгранични аспекти, например влиянието на мерките върху други държави членки и степента на подпомагане, получено от държавата членка, която е обявила кризата в електроснабдяването.

(33)

Задълженията за прозрачност следва да гарантират, че всички мерки за предотвратяване или управление на кризи в електроснабдяването са предприети при спазване на правилата на вътрешния пазар и съответстват на принципите на сътрудничество и солидарност, заложени в Енергийния съюз.

(34)

С настоящия регламент се засилва ролята на Групата за координация в областта на електроенергетиката. Групата следва да изпълнява специфични задачи, особено във връзка с разработването на методика за определяне на сценарии при регионална равнище криза в електроснабдяването, и на методика за оценка на адекватността в краткосрочен и сезонен план, както и във връзка с подготовката на плановете за готовност за справяне с рискове, и следва да има важна роля при наблюдението на резултатите, постигнати от държавите членки в областта на сигурността на доставките на електрическа енергия, и при разработване на най-добри практики на тази основа.

(35)

Една криза в електроснабдяването може да се разпространи извън границите на Съюза и да обхване също и договарящи се страни от Енергийната общност. Като страна по Договора за създаване на Енергийна общност, Съюзът следва да насърчава внасянето на изменения в посочения договор с цел създаване на интегриран пазар и на единно регулаторно пространство посредством осигуряването на подходяща и стабилна нормативна уредба. За осигуряване на ефективното управление на кризи Съюзът следва тясно да си сътрудничи с договарящите се страни от Енергийната общност при предотвратяването, подготовката за кризи в електроснабдяването и управлението на такива кризи.

(36)

Когато Комисията, ACER, Групата за координация в областта на електроенергетиката, ЕМОПС за електроенергия, държавите членки и техните компетентни органи и регулаторни органи или други органи, образувания или лица получават поверителна информация съгласно настоящия регламент, те следва да гарантират поверителността на тази информация. За тази цел към поверителната информация следва да се прилагат установените правила на Съюза и национални правила относно обработването на поверителна информация и процеси.

(37)

Тъй като целта на настоящия регламент, а именно осигуряването на най-ефективна и ефикасна готовност за справяне с рискове в рамките на Съюза, не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради мащаба и последиците си може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тази цел.

(38)

Понастоящем Кипър е единствената държава членка, която не е пряко свързана с друга държава членка. По отношение на определени разпоредби от настоящия регламент следва да се поясни, че докато тази ситуация е непроменена, въпросните разпоредби не се прилагат по отношение на Кипър, а именно разпоредбите относно определянето на сценарии при регионална криза в електроснабдяването, относно включването на регионални и двустранни мерки, които са били определени в плановете за готовност за справяне с рискове и относно помощта. Кипър и другите засегнати държави членки се насърчават да разработват, с подкрепата на Комисията, алтернативни мерки и процедури в областите, обхванати от въпросните разпоредби, при условие че тези алтернативни мерки и процедури не засягат ефективното прилагане на настоящия регламент между останалите държави членки.

(39)

Директива 2005/89/ЕО следва да бъде отменена,