Член 21 Общи принципи за механизми за осигуряване на капацитет

Държавите членки могат да въведат механизми за осигуряване на капацитет наред с прилагането на мерките, посочени в член 20, параграф 3 от настоящия регламент, в съответствие с членове 107, 108 и 109 от ДФЕС.

Преди въвеждането на механизми за осигуряване на капацитет съответните държави членки провеждат всеобхватно проучване относно възможните последици от тези механизми за съседните държави членки, като се консултират поне със съседните си държави членки, с които поддържат електроенергийни връзки, и заинтересованите страни от тези държави членки.

Държавите членки преценяват дали даден механизъм за осигуряване на капацитет под формата на стратегически резерв може да даде отговор на опасенията за адекватността на ресурсите. Когато случаят не е такъв, държавите членки може да приложат различен вид механизъм за осигуряване на капацитет.

Държавите членки не въвеждат механизми за осигуряване на капацитет, когато нито европейските, нито националните оценки на адекватността на ресурсите, или — при липса на национална оценка на адекватността на ресурсите — европейската оценка на адекватността на ресурсите, не са установили опасение за адекватността на ресурсите.

Държавите членки не въвеждат механизми за осигуряване на капацитет, преди подробният план за изпълнение, посочен в член 20, параграф 3, да е получил становище от Комисията, както е посочено в член 20, параграф 5.

Когато държава членка прилага механизъм за осигуряване на капацитет, тя прави преглед на този механизъм и гарантира, че няма да се сключват нови договори в рамките на този механизъм, когато оценката на адекватността нито на европейските, нито на националните ресурси, или при липса на оценка на адекватността на националните ресурси, оценката на адекватността на европейските ресурси, не са установили опасение за адекватността на ресурсите или планът за изпълнение, посочен в член 20, параграф 3, не е получил становище от Комисията съгласно посоченото в член 20, параграф 5.

Механизмите за осигуряване на капацитет се одобряват от Комисията за срок, не по-дълъг от 10 години. Размерът на ангажирания капацитет се намалява въз основа на плановете за изпълнение, посочени в член 20, параграф 3. Държавите членки продължават да прилагат плана за изпълнение след въвеждането на механизма за осигуряване на капацитет.