Член 8 Критерии за оценка

1.   Държавите членки оценяват качеството на атмосферния въздух по отношение на замърсителите, посочени в член 7, във всички зони, в съответствие с критериите, посочени в параграфи 2 – 6 от настоящия член, и в съответствие с приложение IV.

2.   Във всички зони, класифицирани като превишаващи оценъчните прагове, установени за замърсителите, посочени в член 7, се използват постоянни измервания за оценяване качеството на атмосферния въздух. Тези постоянни измервания могат да бъдат допълнени с приложения за моделиране или индикативни измервания за оценяване на качеството на въздуха и за получаване на адекватна информация за пространственото разпределение на замърсителите на въздуха и за пространствената представителност на постоянните измервания.

3.   Считано от 2 години след приемането на актовете за изпълнение, посочени в параграф 7 от настоящия член, в допълнение към постоянните измервания се използват приложения за моделиране или индикативни измервания за оценка на качеството на атмосферния въздух във всички зони, в които нивото на замърсителите надвишава съответна пределно допустима стойност или целева стойност, посочена в приложение I.

Приложенията за моделиране или индикативните измервания, посочени в първа алинея, предоставят информация за пространственото разпределение на замърсителите. Когато се използват приложения за моделиране, те също така предоставят информация за пространствената представителност на постоянните измервания и се извършват толкова често, колкото е подходящо, но най-малко на всеки 5 години.

4.   Във всички зони, класифицирани под оценъчните прагове, установени за замърсителите, посочени в член 7, за извършване на оценка на качеството на атмосферния въздух са достатъчни приложенията на моделиране, индикативните измервания, обективните оценки или комбинация от тях.

5.   Резултатите от приложенията за моделиране, използвани съгласно параграф 3 или 4 от настоящия член или член 9, параграф 3, или от индикативните измервания се вземат предвид при оценката на качеството на въздуха по отношение на пределно допустимите стойности и целевите стойности.

Ако са налични постоянни измервания с площ на пространствена представителност, обхващаща района на превишаването, изчислено от приложението за моделиране, държавата членка може да избере да не докладва моделираното превишаване като превишаване на съответните пределно допустими и целеви стойности.

6.   Ако приложенията за моделиране, използвани в съответствие с параграфи 3 или 4, показват превишаване на която и да е пределно допустима стойност или целева стойност в район от зоната, който не е обхванат от постоянни измервания и от тяхната площ на пространствена представителност, може да се използва поне едно допълнително постоянно или индикативно измерване в евентуални допълнителни горещи точки на замърсяване на въздуха в зоната, определена от приложението за моделиране.

Ако приложенията за моделиране, използвани в съответствие с член 9, параграф 3, показват превишаване на която и да е пределно допустима стойност или целева стойност в район от зоната, който не е обхванат от постоянни измервания и от тяхната площ на пространствена представителност, се използва поне едно допълнително постоянно или индикативно измерване в евентуални допълнителни горещи точки на замърсяване на въздуха в зоната, определена от приложението за моделиране.

Когато се използват допълнителни постоянни измервания, тези измервания се установяват в рамките на 2 календарни години след моделирането на превишаването. Когато се използват допълнителни индикативни измервания, тези измервания се установяват в рамките на 1 календарна година след моделирането на превишаването. Измерванията обхващат най-малко 1 календарна година в съответствие с изискванията за минимален обхват на данните, определени в точка Б от приложение V, за да се оцени нивото на концентрация на съответния замърсител.

Когато държава членка реши да не провежда допълнителни постоянни или индикативни измервания, за оценката на качеството на въздуха се използва превишаването, показано чрез приложения за моделиране.

7.   В срок до 11 юни 2026 г. Комисията предоставя чрез актове за изпълнение допълнителни технически подробности за:

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 26, параграф 2.

8.   Когато ще се оценяват регионални модели на въздействието върху екосистеми, се обмисля възможността за използване на биоиндикатори, включително в съответствие с мониторинга, предприет съгласно Директива (ЕС) 2016/2284.