Член 19 Планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха

1.   Когато в определени зони нивата на замърсителите в атмосферния въздух превишават която и да е пределно допустима стойност или целева стойност, определени в раздел 1 от приложение I, държавите членки изготвят планове за качеството на въздуха за тези зони, в които се определят подходящи мерки за постигане на съответната пределно допустима стойност или целева стойност, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък и във всеки случай не по-дълъг от 4 години от края на календарната година, през която е регистрирано първото превишаване. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на която и да е пределно допустима стойност или целева стойност.

Когато в дадена зона превишаването на пределно допустима стойност вече е обхванато от пътна карта за качеството на въздуха, държавите членки гарантират, че определените в тази пътна карта мерки са подходящи за свеждането на периода на превишаване до възможно най-кратък период, и когато е целесъобразно, предприемат допълнителни и по-ефективни мерки и следват процедурата за актуализиране на пътната карта за качеството на въздуха, както е посочено в параграф 5.

2.   Когато в териториални единици, обхващащи поне една зона, нивата на замърсителите в атмосферния въздух надвишават която и да е целева стойност за озона, определена в раздел 2 от приложение I, държавите членки изготвят планове за качеството на въздуха за тези териториални единици, в които се определят подходящи мерки за постигане на целевата стойност за озона, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на целевата стойност за озона.

Когато в дадена териториална единица превишаването на дадена целева стойност за озона вече е обхванато от пътна карта за качеството на въздуха, държавите членки гарантират, че определените в тази пътна карта мерки са подходящи за свеждането на периода на превишаване до възможно най-кратък период, и когато е целесъобразно, следват процедурата за актуализиране на пътната карта за качеството на въздуха, както е посочено в параграф 5.

Държавите членки обаче могат да се въздържат от изготвяне на такива планове за качеството на въздуха или пътни карти за качеството на въздуха с цел справяне с превишаването на стойностите за озона, когато няма значителен потенциал за намаляване на концентрациите на озон, като се имат предвид географските и метеорологичните условия, и когато мерките биха довели до непропорционални разходи.

Когато не е изготвен план за качество на въздуха или пътна карта за качеството на въздуха, държавите членки предоставят на обществеността и на Комисията подробна обосновка защо няма значителен потенциал за намаляване на превишаването, което води до решение да не се изготвя план за качеството на въздуха или пътна карта за качеството на въздуха.

Най-малко на всеки 5 години държавите членки правят повторна оценка на потенциала за намаляване на концентрациите на озон.

За териториалните единици, където целевата стойност за озона е превишена, държавите членки гарантират, че съответната национална програма за контрол на замърсяването на въздуха, изготвена съгласно член 6 от Директива (ЕС) 2016/2284, включва мерки за справяне с прекурсорите на озона, обхванати от споменатата директива.

3.   Когато в дадена териториална единица със средна експозиция задължението за намаляване на средната експозиция, посочено в раздел 5 от приложение I, не е постигнато, държавите членки изготвят планове за качеството на въздуха за тези териториални единици със средна експозиция, в които се определят подходящи мерки за постигане на задължението за намаляване на средната експозиция, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването на задължението за намаляване на средната експозиция.

4.   Когато от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2029 г. в дадена зона или териториална единица нивата на замърсителите са над пределно допустимите стойности или целевите стойности, които трябва да бъдат постигнати до 1 януари 2030 г., както е посочено в раздел 1, таблица 1 от приложение I и в раздел 2, точка Б от приложение I, и без да се засяга параграф 2, трета алинея от настоящия член, държавите членки изготвят пътна карта за качеството на въздуха за съответния замърсител, за да се постигнат съответните пределно допустими стойности или целеви стойности до изтичането на крайния срок за постигане. Тези планове за качество на въздуха се изготвят във възможно най-кратък срок и не по-късно от 2 години след календарната година, през която е регистрирано превишаването.

Държавите членки обаче могат да се въздържат от изготвяне на такива пътни карти за качеството на въздуха, когато базовият сценарий, като се следва информацията, изисквана в точка А, подточка 5 от приложение VIII, показва, че пределно допустимата стойност или целевата стойност ще бъде постигната с мерките, които вече са в сила, включително когато превишаването се дължи на временни дейности, оказващи влияние върху нивата на замърсителите в рамките на една година. Когато дадена пътна карта за качеството на въздуха не е изготвена съгласно настоящата алинея, държавите членки предоставят на обществеността и на Комисията подробна обосновка.

5.   Когато случаите на превишаване на която и да е пределно допустима стойност, задължение за намаляване на средната експозиция или целева стойност продължават през третата календарна година след крайния срок за изготвяне на план за качество на въздуха или пътна карта за качеството на въздуха и без да се засяга параграф 2, трета алинея, държавите членки актуализират плана за качество на въздуха или пътната карта за качеството на въздуха и съдържащите се в тях мерки, включително тяхното въздействие върху прогнозните емисии и концентрации, не по-късно от 5 години след крайния срок за изготвяне на предишния план за качество на въздуха или пътната карта за качеството на въздуха и предприемат допълнителни и по-ефективни мерки, за да поддържат периода на превишаване възможно най-кратък.

6.   Плановете за качество на въздуха и пътните карти за качество на въздуха съдържат най-малко следната информация:

Държавите членки включват, когато е подходящо, мерките, посочени в член 20, параграф 2 и конкретни мерки, насочени към защитата на чувствителни лица и уязвими групи от населението, включително деца, в своите планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха.

При изготвянето на планове за качество на въздуха или на пътни карти за качеството на въздуха държавите членки оценяват риска от превишаване на съответните алармени прагове за съответните замърсители. Този анализ се използва за изготвяне на краткосрочни планове за действие, когато е приложимо.

Когато трябва да бъдат изготвяни планове за качество на въздуха или пътни карти за качество на въздуха по отношение на няколко замърсители или стандарти за качество на въздуха, държавите членки изработват, когато е подходящо, интегрирани планове за качество на въздуха или пътни карти за качество на въздуха, обхващащи всички съответни замърсители и стандарти за качество на въздуха.

Държавите членки гарантират, доколкото е възможно, съответствието на техните планове за качество на въздуха и пътни карти за качество на въздуха с другите планове, които имат значително въздействие върху качеството на въздуха, включително изискваните съгласно директиви 2002/49/ЕО, 2010/75/ЕС и (ЕС) 2016/2284, както и законодателството в областта на климата, биологичното разнообразие, енергетиката, транспорта и селското стопанство.

7.   Държавите членки се консултират с обществеността, в съответствие с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (21), и с компетентните органи, които поради своите отговорности в областта на замърсяването на въздуха и качеството на въздуха е вероятно да бъдат засегнати от изпълнението на плановете за качество на въздуха и пътните карти за качество на въздуха, относно проектите на планове за качество на въздуха и проектите на пътни карти за качество на въздуха и всички съществени актуализации на плановете и пътните карти за качество на въздуха преди тяхното финализиране. Държавите членки гарантират, че при консултации с обществеността тя има достъп до проекта на план за качество на въздуха или проекта на пътна карта за качеството на въздуха, съдържащ минималната информация, изисквана съгласно приложение VIII към настоящата директива, и когато е възможно, нетехническо резюме на информацията, посочена в настоящата алинея.

Държавите членки насърчават активното участие на всички заинтересовани страни в подготовката, прилагането и актуализирането на плановете за качество на въздуха и пътните карти за качество на въздуха. При изготвянето на планове за качеството на въздуха и на пътни карти за качеството на въздуха държавите членки гарантират, че заинтересованите страни, чиито дейности допринасят за ситуацията на превишаване, биват насърчавани да предлагат мерки, които могат да предприемат, за да помогнат за прекратяване на ситуациите на превишаване, и че в тези консултации биват насърчавани да участват неправителствени организации, като например екологични и здравни организации, организации на потребителите, организации, представляващи интересите на чувствителните лица и уязвимите групи, други съответни здравни органи, включително организации, представляващи специалистите в областта на здравеопазването, и съответните сдружения на промишлени предприятия.

8.   Плановете и пътните карти за качеството на въздуха се съобщават на Комисията в рамките на 2 месеца след приемането им.