+Член 14 2.

Член 14 2.

Националният орган за уреждане на спорове е правно обособен и функционално независим от всеки мрежов оператор и всеки орган от публичния сектор, който притежава или контролира спорната физическа инфраструктура. Държавите членки, които запазват собствеността или контрола над мрежовите оператори, осигуряват ефективно структурно разделение на функциите, свързани с националните процедури за уреждане на спорове, и тези на единната информационна точка, от дейностите, свързани със собствеността или контрола.

Националните органи за уреждане на спорове упражняват независимо и обективно своите функции и не търсят, нито приемат указания от друг орган при вземането на решение по отнесените до тях спорове. Това не пречи на упражняването на надзор съгласно националното право. Единствено компетентните апелативни органи имат правомощието да спират действието или да отменят решения на националните органи за уреждане на спорове.

1. Преглед

,

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти