Preamble: 1

(1)

Метанът има цялостен принос за изменението на климата, който отстъпва единствено на този на въглеродния диоксид (CO2), и е отговорен за приблизително една трета от затоплянето в настоящия момент. Количеството на метан в атмосферата през последното десетилетие се е увеличило рязко в световен мащаб.

(2)

В своя шести доклад за оценка Междуправителственият комитет по изменение на климата (МКИК), създаден в рамките на ООН, публикува констатацията, че е необходимо значително намаляване на антропогенните емисии на метан до 2030 г., за да се ограничи глобалното затопляне до 1,5 oC. Според доклада, въпреки че средно престоят на метана в атмосферния слой е по-кратък (между 10 и 12 години), отколкото на CO2 (стотици години), неговият парников ефект за период от 20 години е над 80 пъти по-значителен от този на CO2. По-специално, според МКИК за период от 100 години метанът има 29,8 пъти по-голям потенциал за глобално затопляне от CO2, докато за период от 20 години този потенциал е 82,5 пъти по-голям.

(3)

Съгласно доклада „Качество на въздуха в Европа – 2020 г.“ на Европейската агенция за околна среда метанът е газообразен прекурсор за тропосферния озон и допринася за замърсяването на въздуха. Справянето с емисиите на метан би било насочено не само към околната среда и климата, но и към подобряване на опазването на човешкото здраве.

(4)

Според неотдавнашните оценки на Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП) и Коалицията за климат и чист въздух (CCAC) намаляването на емисиите на метан с 45 % до 2030 г., въз основа на наличните целенасочени мерки и допълнителни мерки в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие, може да доведе до избягване на 0,3 oC от глобалното затопляне до 2045 г.

(5)

Според онлайн услугата за данни на Международната агенция по енергетика World Energy Balances Съюзът е най-големият вносител на енергия от изкопаеми горива в света и като такъв е важен фактор за емисиите на метан в световен мащаб.

(6)

Европейският зелен пакт съчетава всеобхватен набор от взаимно допълващи се мерки и инициативи, насочени към постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г. В съобщението си относно Европейския зелен пакт от 11 декември 2019 г. Комисията посочва, че декарбонизацията на газовия сектор би била улеснена, включително чрез решаване на въпроса за емисиите на метан, свързани с енергопотреблението. През октомври 2020 г. Комисията прие стратегия на ЕС за намаляване на емисиите на метан („стратегията за метана“), в която се определят мерките за ограничаване на емисиите на метан в Съюза, включително в сектора на енергетиката, и на световно равнище. С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (4) се поставя целта за постигане на неутралност по отношение на климата в цялата икономика най-късно до 2050 г. и се определя обвързваща цел на Съюза за вътрешно намаление на нетните емисии на парникови газове (емисиите след приспадане на поглъщанията) до 2030 г. с най-малко 55 % в сравнение с нивата от 1990 г. От оценката на въздействието, придружаваща предложението за настоящия регламент, следва, че съгласно допусканията на предпочитания вариант на политиката за законодателното предложение за метана, съчетани с допусканията в законодателния пакет „Подготвени за цел 55“, 77 % от всички емисии на метан, свързани с нефт, газ и въглища, предвидени за 2030 г., могат да бъдат намалени по разходно ефективен начин от социална и екологична гледна точка. Това би допринесло за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 oC и би позволило на Съюза ефективно да поеме водеща роля в борбата с емисиите на метан и да укрепи енергийната си сигурност.

(7)

Емисиите на метан са включени в обхвата на целите на Съюза за намаляване на парниковите газове до 2030 г., определени в Регламент (EС) 2021/1119, и на обвързващите национални цели за намаляване на емисиите съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (5). Понастоящем обаче няма правна уредба на Съюза, в която да се определят конкретни мерки за намаляването на антропогенните емисии на метан в сектора на енергетиката. Освен това, макар че Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (6) обхваща емисиите на метан от рафинирането на суров нефт и газ, тя не обхваща емисиите на метан от други дейности в сектора на енергетиката.

(8)

В този контекст настоящият регламент следва да се прилага по отношение на намаляването на емисиите на метан при проучване и добив на суров нефт и природен газ нагоре по веригата, в недействащи кладенци, временно запечатани и постоянно запечатани и изоставени кладенци, при събиране и преработка на природен газ, при пренос, разпределение и подземно съхранение на газ, както и в терминали за втечнен природен газ (ВПГ). Настоящият регламент следва да се прилага и за действащи подземни въглищни мини и открити въглищни мини, както и за закрити или изоставени подземни въглищни мини.

(9)

Правилата за точното измерване, мониторинг, докладване и проверка на емисиите на метан в секторите на нефт, газ и въглища, както и за намаляването на тези емисии, включително чрез прегледи за откриване и отстраняване на течове (прегледи за LDAR) и ограничения за изпускането в атмосферата и изгарянето във факел, като същевременно се гарантира защитата на работниците от емисиите на метан, следва да бъдат разгледани в подходяща правна уредба на Съюза. Уредбата, посочена в настоящия регламент, следва да повиши прозрачността по отношение на вноса в Съюза на енергия от изкопаеми източници и да допринесе за по-широко използване на решения за намаляване на емисиите на метан в световен мащаб. Следва да се използва 20-годишен и 100-годишен времеви хоризонт за потенциала за глобално затопляне.

(10)

За спазването на задълженията по настоящия регламент вероятно ще бъдат необходими инвестиции от регулираните субекти и свързаните с такива инвестиции разходи следва да се вземат предвид при определянето на тарифите, при условие че се спазват принципите за ефикасност. Необходимите разходи не следва да водят до несъразмерна финансова тежест за крайните ползватели и потребителите.

(11)

Всяка държава членка следва да определи поне един компетентен орган, който да контролира ефективното спазване на предвидените в настоящия регламент задължения от операторите, предприятията, операторите на мини и вносителите и следва да уведоми Комисията за този орган, както и за всички промени, свързани с него. Тези компетентни органи следва да разполагат с достатъчно финансови и човешки ресурси и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират спазването на настоящия регламент в съответствие със задачите, които са им специално възложени. Компетентните органи следва да създадат звено за контакт. Като вземат под внимание трансграничния характер на операциите и емисиите на метан в сектора на енергетиката, компетентните органи следва да си сътрудничат помежду си и с Комисията. В този контекст Комисията и компетентните органи следва да създадат заедно мрежа от публични органи, прилагащи настоящия регламент, за да насърчат тясното сътрудничество, с необходимите договорености за обмен на информация и най-добри практики и да осигурят възможности за консултации.

(12)

За да се гарантира гладкото и ефективно прилагане на настоящия регламент, Комисията следва да подкрепя държавите членки чрез инструмента за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (7), като предоставя специализиран технически експертен опит за разработване и изпълнение на реформи, включително реформи за насърчаване намаляването на емисиите на метан в сектора на енергетиката. Тази техническа подкрепа би могла да включва например укрепване на административния капацитет, хармонизиране на законодателните уредби и споделяне на съответните най-добри практики.

(13)

За да гарантират изпълнението на задачите на компетентните органи, операторите, предприятията, операторите на мини и вносителите следва да оказват на тези органи цялото необходимо съдействие. Освен това операторите, предприятията, операторите на мини и вносителите следва да предприемат всички необходими действия, определени от компетентните органи, в рамките на определения от компетентните органи срок или всеки друг срок, договорен с тях.

(14)

Един от основните механизми, който следва да бъде на разположение на компетентните органи, са инспекциите, включително проверка на документи и записи, измервания на емисии и проверки на място. Инспекциите следва да се извършват периодично, въз основа на оценка на рисковете, като рисковете за околната среда, свързани с всеки обект, извършвана от компетентните органи. Компетентните органи следва да вземат предвид установените механизми за контрол и най-добрите практики, с които разполагат. Освен това инспекции следва да се извършват и с цел да се разследват обосновани жалби и случаи на неспазване и за да се гарантира, че ремонтите или замяната на компоненти и мерките за намаляване на емисиите се провеждат в съответствие с настоящия регламент, както и с цел редовна проверка на спазването на настоящия регламент от страна на вносителите. Когато компетентните органи установят тежко нарушение на настоящия регламент, те следва да отправят искане за предприемане на коригиращи действия от страна на оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя. Като алтернативен вариант компетентните органи следва да могат да вземат решение да дадат указания на оператора, предприятието, оператора на мина или вносителя да им представи за одобрение серия от коригиращи действия за отстраняване на нарушението. Компетентните органи следва да съхраняват документация за инспекциите и съответната информация следва да бъде обществено достъпна в съответствие с Директива 2003/4/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8).

(15)

За да се определи тежестта на нарушението на настоящия регламент, компетентните органи следва да вземат предвид щетите върху околната среда и въздействието върху безопасността и здравето на хората, както и вероятността нарушението да засегне в значителна степен надеждността и устойчивостта на данните в задълженията за мониторинг и докладване съгласно настоящия регламент.

(16)

Като се има предвид близостта на някои източници на емисии на метан до градски или жилищни райони и тяхното въздействие върху здравето, околната среда и климата, физически или юридически лица следва да могат да подават надлежно обосновани жалби пред компетентните органи за евентуални нарушения на настоящия регламент. В този контекст следва да е възможно да се използва европейският портал за електронно правосъдие, за да се съхранява съответната информация, предоставена от държавите членки, по-специално данните за контакт на компетентните органи, най-важните стъпки от процедурата за подаване на жалби, както и правата и основните правила, които трябва да се спазват. Компетентните органи следва редовно да информират жалбоподателите за процедурата и взетите решения и жалбоподателите следва да получат окончателно решение в рамките на разумен срок след подаването на жалбата.

(17)

Една надеждна рамка за проверка подобрява достоверността на докладваните данни. Освен това високата степен на детайлизиране и техническа сложност на измерванията на емисиите на метан изискват правилна проверка на данните за емисиите на метан, докладвани от операторите, предприятията, операторите на мини и вносителите. Макар че е възможна собствена проверка, проверката от трета страна гарантира по-голяма независимост и прозрачност. Освен това тя дава възможност за използване на хармонизиран набор от компетентности и ниво на експертен опит, които може да не са достъпни за всички публични субекти. Проверяващите органи следва да бъдат акредитирани от органи за акредитация в съответствие с Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета (9) или упълномощени другояче по начин, сравним с този в Регламент (ЕО) № 765/2008. С оглед на това независими проверяващи органи следва да гарантират, че докладите за емисиите, изготвени от операторите, предприятията, операторите на мини и вносителите, са точни и в съответствие с изискванията, предвидени в настоящия регламент. Дейностите по проверка следва да бъдат приведени в съответствие с приложимите европейски или други международни стандарти и методики за проверяващите органи и техните дейности и следва надлежно да отчитат естеството на проверяваните дейности. Проверяващите органи следва да преглеждат данните в докладите за емисиите, за да оценят надеждността, достоверността и точността на данните. За да се гарантира точността на данните, проверяващите органи следва при необходимост да извършват предварително оповестени и внезапни проверки на място. Проверяващите органи следва да са отделени от компетентните органи и да са независими от операторите, предприятията, операторите на мини и вносителите, които следва да им оказват цялото необходимо съдействие, за да се позволи или улесни извършването на дейностите по проверка, по-специално по отношение на достъпа до обектите и представянето на документи или записи.

(18)

При изпълнението на своите задължения и упражняването на правомощията си съгласно настоящия регламент Комисията, компетентните органи и проверяващите органи следва да вземат предвид информацията, предоставена на международно равнище, например от Международната обсерватория за емисиите на метан (IMEO), по-специално по отношение на методиките за обобщаване и анализ на данните и проверка на методиките и статистическите процеси, използвани от операторите, предприятията, операторите на мини и вносителите за количествено определяне на данните в техните доклади за емисиите. Базовите критерии във връзка с това могат да включват рамката за докладване на Партньорството за метан при добива на нефт и газ (OGMP), документи с технически насоки и образци за докладване.

(19)

IMEO е създадена през октомври 2020 г. от Съюза в партньорство с ЮНЕП, CCAC и Международната агенция по енергетика, и представена по време на срещата на високо равнище на Г-20 през октомври 2021 г. IMEO има задачата да събира, съгласува, проверява и публикува данни за антропогенните емисии на метан в световен мащаб. IMEO би могла да играе роля в идентифицирането на източници на свръхемисии чрез система за ранно откриване и предупреждение.

(20)

Като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) (10) и Парижкото споразумение, прието по силата на РКООНИК (11) („Парижкото споразумение“), Съюзът е задължен да предоставя ежегодно доклад за инвентаризацията на антропогенните емисии на парникови газове, представляващ обобщение на националните инвентаризации на парниковите газове на държавите членки, изготвен с използването на методиките за добри практики, приети от МКИК.

(21)

С Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (12) от държавите членки се изисква да докладват на Комисията данните от инвентаризацията на парниковите газове и техните национални прогнози. Съгласно посочения регламент докладването се извършва, като се използват насоките за докладване по линия на РКООНИК, и често се основава по-скоро на възприетите емисионни фактори, отколкото на преки измервания при източника, което предполага неопределеност по отношение на произхода, честотата и размера на емисиите.

(22)

Данни за държавите, докладвани съгласно разпоредбите за докладване по линия на РКООНИК, се предоставят на секретариата на РКООНИК съгласно различните нива на докладване в съответствие с насоките на МКИК. В този контекст МКИК предлага като цяло използването на методи от по-високо ниво за тези източници на емисии, които оказват значително влияние върху общата инвентаризация на парниковите газове на дадена държава с оглед на абсолютното равнище, тенденция или неопределеност.

(23)

Нивото представлява равнище на методическа сложност. Съществуват три нива. При методите от ниво 1 обикновено се използват възприетите емисионни фактори на МКИК и се изискват най-основните и най-малко дезагрегирани данни за дейността. На по-високите нива обикновено се използват по-подробни методи и специфични за източника, технологията, региона или държавата емисионни фактори, които често се основават на измервания и обикновено изискват в по-голяма степен дезагрегирани данни за дейността. По-специално на ниво 2 се изисква използването на специфични за държавата, вместо на възприетите емисионни фактори, докато на ниво 3 се изискват данни или измервания за всяка отделна инсталация и то включва прилагането на по-стриктна оценка „отдолу нагоре“ по вид източник на равнището на отделното съоръжение. В своите уточнения от 2019 г. на насоките на МКИК от 2006 г. за националните инвентаризации на парниковите газове МКИК заяви, че преминаването от ниво 1 към ниво 3 представлява повишаване на определеността на измерванията на свързаните с метан емисии.

(24)

Държавите членки имат различни практики по отношение на нивото, на което докладват на секретариата на РКООНИК своите свързани с енергетиката емисии на метан. Докладването на ниво 2 за големи източници на емисии е в съответствие с насоките за докладване на МКИК, тъй като ниво 2 се счита за метод от по-високо ниво. Докладването на ниво 1, най-ниското равнище, все още е много често срещано в няколко държави членки за емисиите на метан от въглища, газ и нефт. В резултат на това методиките за оценка и докладването на свързаните с енергетиката емисии на метан варират в отделните държави членки.

(25)

Понастоящем доброволните отраслови инициативи продължават да бъдат основният път за действие за количествено определяне и намаляване на емисиите на метан в много държави. Важна отраслова инициатива в сектора на енергетиката е OGMP — доброволна инициатива за измерване и докладване на емисиите на метан, създадена през 2014 г. от ЮНЕП и CCAC, в чийто съвет е представена Комисията. OGMP поставя ударение върху установяването на най-добри практики за подобряване на наличието на глобална информация относно количественото определяне и управлението на емисиите на метан и за насочване на действията за намаляване на емисиите към намаляване на емисиите на метан. Работата на OGMP по разработването на стандарти и методики включва правителства, гражданското общество и предприятия. Към днешна дата над 115 дружества с активи в над 60 държави на пет континента, представляващи над 35 % от световното производство на нефт и газ и над 70 % от потоците ВПГ, са станали членове на OGMP 2.0 на ЮНЕП. Рамката на OGMP 2.0 е най-новата версия на динамичен стандарт за емисии на метан и може да осигури подходяща основа за стандарти за емисиите на метан, основаващи се на стабилни научни стандарти.

(26)

В този контекст е необходимо да се подобрят измерването на емисиите на метан и качеството на докладваните данни, включително относно основните източници на емисии на метан, свързани с произвежданата и потребяваната в Съюза енергия. Освен това следва да се гарантират наличието на данни при източника и надеждното количествено определяне на емисиите на метан, като по този начин се увеличат надеждността на докладването, както и обхватът за подходящите мерки за намаляване на емисиите.

(27)

За да бъдат ефективни количественото определяне и докладването, от операторите и предприятията следва да се изисква да определят количествено и да докладват емисиите на метан по източник и да предоставят обобщени данни на разположение на държавите членки, за да могат те да подобрят точността на своите инвентаризации и доклади. Освен това е необходима ефективна проверка на докладваните данни. За да се сведе до минимум административната тежест за операторите и предприятията, те следва да докладват ежегодно.

(28)

Настоящият регламент, основаващ се на съответните части от рамката на OGMP 2.0, допринася за събирането на надеждни и устойчиви данни, които да формират достатъчна основа за мониторинг на емисиите на метан, и предвижда при необходимост допълнителни действия за последващо ограничаване на емисиите на метан.

(29)

Рамката OGMP 2.0 има пет равнища на докладване. Докладването при източника започва на равнище 3, което се счита за съпоставимо с ниво 3 от РКООНИК. То позволява използването на общи емисионни фактори. Докладването на равнище 4 от OGMP 2.0 изисква преки измервания на емисиите на метан при източника и позволява използването на специфични емисионни фактори. Докладването на равнище 5 от OGMP 2.0 изисква допълнителни измервания при обекта освен количественото определяне при източника на емисиите на метан при източника. Освен това рамката OGMP 2.0 изисква от дружествата да докладват преките измервания на емисиите на метан в срок от три години от присъединяването към OGMP 2.0 за оперативни активи и в срок от пет години за неоперативни активи. Сроковете, в които операторите и предприятията трябва да представят изискваните съгласно настоящия регламент доклади, следва да бъдат определени въз основа на възприетия в OGMP 2.0 подход по отношение на докладването при източника и като се отчита, че голям брой на дружествата от Съюза вече са се присъединили към OGMP 2.0 В допълнение към количественото определяне при източника количественото определяне при обекта позволява оценка, проверка и съгласуване на оценките при източника, обобщени по обект, като по този начин се осигурява повишаване на доверието в докладваните емисии. Подобно на рамката OGMP 2.0, следва да се изискват измервания при обекта, за да се съгласува количественото определяне при източника.

(30)

Според данните от инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, която се основава на националните инвентаризации на парниковите газове, докладвани в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999, повече от половината от всички преки емисии на метан от сектора на енергетиката се дължат на непреднамерено изпускане на емисии в атмосферата. По отношение на нефта и газа такива непреднамерени емисии на метан представляват най-големият дял от емисиите на метан.

(31)

Непреднамерените течове на метан в атмосферата могат да настъпят по време на сондиране и добив, както и по време на преработка, съхранение, пренос и разпределение до крайните потребители. Такива течове могат да настъпят и в недействащи кладенци, временно запечатани кладенци или постоянно запечатани и изоставени кладенци. Някои емисии на метан могат да са резултат от несъвършенства или от обичайното амортизиране на технически компоненти, като например съединения, фланци и клапи, или от повредени компоненти, например в случай на аварии. Течове от стените на оборудване под налягане могат да бъдат причинени и от корозия.

(32)

С цел намаляване на емисиите на метан операторите следва да вземат всички подходящи мерки за намаляване на емисиите с цел свеждане до минимум на емисиите на метан при своите операции.

(33)

По-специално емисиите на метан от течове най-често се намаляват чрез прегледи за откриване и отстраняване на течове (прегледи за LDAR), които се извършват най-напред за да се установят течове и след това те да бъдат отстранени или изпускащите компоненти да бъдат заменени. Поради това операторите следва да провеждат периодични прегледи за LDAR, включително на компонентите, изпускащи метан в атмосферата, за да се проверява за неизправно оборудване.

(34)

За тази цел следва да се разработи хармонизиран подход, който да гарантира еднакви условия на конкуренция за всички оператори в Съюза. Този подход следва да включва минимални изисквания за прегледи за LDAR, като същевременно на държавите членки и операторите се предоставя достатъчна степен на гъвкавост. Тази гъвкавост е от съществено значение, за да се допуснат иновациите и разработването на нови компоненти, нови технологии за LDAR и нови методи за откриване, като по този начин се предотврати ограничаването на технологията в ущърб на опазването на околната среда. Непрекъснато се появяват нови технологии за LDAR и нови методи за откриване и държавите членки следва да насърчават иновациите в този сектор, така че да могат да бъдат възприети най-малко отделящите и също така точни - и разходоефективни компоненти, технологии за LDAR и методи за откриване.

(35)

В задълженията във връзка с прегледите за LDAR следва да се отразят добрите практики. Прегледите за LDAR следва да бъдат насочени главно към намиране и отстраняване възможно най-бързо на течове чрез ремонт или замяна на изпускащия компонент, вместо към тяхното количествено определяне, като тези зони, при които има по-висок риск от течове, следва да се проверяват по-често. Определянето на честотата на прегледите за LDAR и решението за ремонт или замяна на компонент следва да се влияят не само от необходимостта от ремонт или замяна на компоненти, от които се изпуска метан над прага за емисии на метан, но и от експлоатационни съображения, при които се вземат предвид рисковете за безопасността. Поради това там, където е установен по-висок риск за безопасността или по-висок риск от емисии на метан, компетентните органи следва да могат да препоръчват по-висока честота на прегледите за LDAR във връзка със съответните компоненти или замяната на компоненти с технология, която е по-малко податлива на течове. Всички течове, независимо от техния размер, следва да бъдат подлагани на преглед и проверка, тъй като малките течове могат да преминат в по-големи. След отстраняването на течовете следва да бъде потвърдено, че то е ефективно. За да се даде възможност за използването на нови или по-модерни компоненти или технологии за откриване на емисии на метан, следва да се уточни размера на загубата на метан, при или над което се изисква ремонт, като същевременно изборът на устройството за откриване се остави на операторите. Когато е уместно, следва да е възможно използването на технологии за откриване, като например непрекъснат мониторинг, като част от прегледите за LDAR, при условие че те отговарят на изискванията на настоящия регламент за модерни технологии за откриване. Най-добре представящите се оператори, които добиват или преработват нефт или газ, следва да могат да извършват прегледите за LDAR с различна честота, при условие че са изпълнени условията на настоящия регламент и е получено одобрението на компетентните органи.

(36)

С цел установяване на течове прегледите за LDAR следва да се извършват, като се използват подходящи налични технологии и техники за откриване: възможно най-близо до всеки отделен потенциален източник на емисии за надземните компоненти и компонентите над морското равнище; при интерфейса между земята и атмосферата като първи етап и, ако бъде открит потенциален теч, възможно най-близо до източника на емисии като втори етап за подземните компоненти; и прилагане на най-добрите техники за откриване, предлагани на пазара, за компонентите, разположени в морето под морското равнище или под морското дъно.

(37)

Що се отнася до подземните компоненти, прегледите за LDAR обикновено се извършват, като се използва процес на два етапа. Първият етап се състои в първоначално откриване на теч и при него се определя дали да се копае земята, или да се предприеме сондиране с прът, ако има пряк достъп до тръбопровода. Операторите копаят или сондират земята, ако течът се намира на или над първия праг за откриване на течове. Вторият етап се състои в предприемане на последващо откриване на теч и при него се определя дали течът да се отстрани. Операторите отстраняват теча, ако той се намира на или над втория праг за откриване на течове.

(38)

Минималните граници на откриване служат, за да се гарантира, че устройствата за откриване са достатъчно чувствителни, за да откриват течове, както се изисква съгласно настоящия регламент. Тези минимални граници на откриване, както и техниките за откриване, които трябва да се използват, следва да бъдат определени от Комисията, като се вземат предвид различните видове компоненти и прегледите за LDAR, за всички категории компоненти, заедно с праговете, приложими към първия етап от прегледите за LDAR за подземни компоненти.

(39)

Ремонтът или замяната следва да се извършват незабавно след откриването на теч на прага, предвиден в настоящия регламент, или над него, или възможно най-скоро след това. Въпреки че може да е необходимо да се вземат предвид извънредните аспекти на безопасността и административните и техническите аспекти, следва да се предоставят доказателства, за да се оправдаят евентуални забавяния в ремонта или замяната. При ремонта или замяната следва да се използват най-добрите технологии, предлагани на пазара, които осигуряват дългосрочна защита срещу бъдещи течове.

(40)

Възможно е малките свързани системи, за които се съдържа определение в Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета (13), да имат проблеми със сигурността на доставките и стабилността на мрежата в случай на спиране на системата. Поради това, за да се избегнат такива рискове за сигурността на доставките, дейностите по ремонт или замяна следва да се извършват по време на планирано спиране на системата.

(41)

С оглед на силното въздействие на емисиите на парниковите газове изпускането в атмосферата следва да бъде забранено, освен в случай на извънредни обстоятелства или на неизправност или по време на определени специални събития, при които изпускането е неизбежно и строго необходимо. За да се гарантира, че операторите не използват оборудване, проектирано за изпускане в атмосферата, следва да се приемат технологични стандарти, които позволяват използването на алтернативи с по-ниски емисии.

(42)

Изгарянето във факел се счита за планово, когато се извършва по време на нормалния добив на нефт, газ и въглища при липсата на подходящи съоръжения или геология, позволяваща обратно нагнетяване на произведения газ, използването му на място или изпращането му на пазара. Следва да се забрани плановото изгаряне във факел. Изгарянето във факел следва да бъде позволено само когато то е единствената алтернатива на изпускането в атмосферата и когато последното не е забранено. Премахването на плановото изгаряне във факел също би увеличило наличието на природен газ за пазарите на газ. Изпускането в атмосферата е по-вредно за околната среда от изгарянето във факел, тъй като изпуснатият газ обикновено съдържа високи нива на метан, докато при изгарянето във факел метанът се окислява до въглероден диоксид, който има по-малък потенциал за глобално затопляне. Поради това, когато няма друг избор, изгарянето във факел следва да се предпочита пред изпускането в атмосферата.

(43)

За да се използва изгаряне във факел като алтернатива на изпускането в атмосферата, е необходимо съоръженията за изгаряне във факел да бъдат ефикасни при изгарянето на метана. Поради това, за случаите, в които изгарянето във факел е позволено, следва да бъде включено също така изискване за ефикасност на изгарянето, а съоръженията за изгаряне във факел с проектирана ефикасност на унищожаване и премахване под 99 % следва постепенно да бъдат премахнати. Следва да се изисква и използването на самовъзпламенители или запалителни горелки с непрекъснато действие, които осигуряват по-надеждно горене, тъй като не се влияят от вятъра.

(44)

Обратното нагнетяване в пластовете или използването на място на метан, или изпращането на метана на пазара следва винаги да бъде за предпочитане пред изгарянето във факел или изпускането в атмосферата. Операторите, които изпускат в атмосферата, следва да предоставят на компетентните органи доказателство, че не е било възможно обратно нагнетяване, използване на място, съхранение за по-късна употреба, изпращане на метана на пазара или изгаряне във факел, а операторите, които изгарят във факел, следва да предоставят на компетентните органи доказателство, че не е било възможно обратно нагнетяване, използване на място, съхранение за по-късна употреба или изпращане на метана на пазара.

(45)

Операторите следва незабавно да уведомят компетентните органи за значими събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел, и да представят ежегодно на тези органи по-подробни доклади относно всички събития по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел. Те следва също така да гарантират, че оборудването и съоръженията за изпускане в атмосферата и изгаряне във факел отговарят на заложените в правото на Съюза стандарти.

(46)

Емисиите на метан от недействащи кладенци, временно запечатани кладенци и постоянно запечатани и изоставени кладенци пораждат рискове за здравето, безопасността и околната среда. Поради това все още следва да се прилагат задълженията за мониторинг (включително за количествено определяне и мониторинг на налягането, когато съществува оборудване за мониторинг на налягането) и докладване и тези кладенци и сондажни обекти следва да бъдат постоянно запечатани, почистени и възстановени, според случая. В тези случаи държавите членки следва да имат водеща роля, по-специално да изготвят инвентаризации и когато не може да бъде установена отговорна страна – да докладват за емисиите на метан и да изготвят планове за намаляване на емисиите в рамките на ясни срокове.

(47)

В случай на постоянно запечатани и изоставени кладенци следва да се предостави подходяща документация, доказваща, че няма емисии на метан, за всички кладенци, които са били постоянно запечатани и изоставени в рамките на 30 години преди, от или след датата на влизане в сила на настоящия регламент, а за кладенци, постоянно запечатани и изоставени повече от 30 години преди влизане в сила на настоящия регламент — когато такава документация е налична. Тази документация следва да включва поне количествено определяне въз основа на емисионни фактори или въз основа на проби, или надеждни доказателства за постоянна изолация под повърхността в съответствие с ISO 16530-1:2017 — приложимия международен стандарт за цялостност на сондажа за нефтената и газовата промишленост.

(48)

Когато компетентните органи разполагат с надеждни доказателства за съществени количества емисии на метан в недействащ кладенец в морето, във временно запечатан кладенец или в постоянно запечатан и изоставен кладенец, според случая, които са потвърдени от независима трета страна, компетентните органи следва да вземат решение относно прилагането на задълженията за временно запечатани кладенци по отношение на този кладенец.

(49)

Броят на недействащите кладенци, временно запечатаните кладенци и постоянно запечатаните и изоставени кладенци на територията на държавите членки варира значително, като някои държави членки имат много голям брой такива кладенци на своя територия. На такива държави членки следва да се разреши да прилагат по-постепенен подход към изпълнението на задълженията по отношение на инвентаризацията на тези кладенци, за да се гарантира пропорционалността на разходите и административната тежест, свързани с инвентаризацията.

(50)

Тъй като вероятността на течовете на метан от кладенци в морето да достигнат повърхността зависи от няколко фактора и има тенденция да намалява с нарастването на дълбочината на водата и тъй като ресурсите, необходими за преглед и намеса в кладенци в морето, се увеличават с нарастването на дълбочината на водата и разстоянието от брега, следва да се обмислят изключения от някои задължения по настоящия регламент за кладенци в морето, разположени на по-голяма дълбочина на водата, ако могат да бъдат предоставени солидни доказателства, че въздействието върху климата на потенциалните емисии на метан от тези кладенци е много вероятно да бъде незначително.

(51)

Данните от инвентаризацията на емисиите на парникови газове в Съюза показват, че емисиите на метан от въглищни мини са най-големият самостоятелен източник на емисии на метан в сектора на енергетиката на Съюза. През 2019 г. преките емисии от въгледобивния сектор представляваха 31 % от всички емисии на метан, почти колкото е комбинираният процент на преките емисии на метан от нефт и природен газ, а именно 33 %.

(52)

Понастоящем няма специално законодателство за целия Съюз, което да ограничава емисиите на метан от въгледобивния сектор, въпреки наличието на широк кръг от технологии за намаляване на емисиите. На равнището на Съюза или на международно равнище не съществува специален стандарт за въглищата за мониторинг, докладване и проверка. В Съюза докладването на емисиите на метан от въгледобивната промишленост е част от докладването от държавите членки на емисиите на парникови газове. Данните от подземните въглищни мини са включени и в Европейския регистър за изпускането и преноса на замърсители, създаден с Регламент (ЕО) № 166/2006 на Европейския парламент и на Съвета (14).

(53)

Неотдавнашни проучвания показват, че емисиите на метан са свързани главно с подземни миннодобивни дейности както в действащи, така и в закрити и изоставени въглищни мини. При действащите подземни въглищни мини концентрацията на метан във въздуха се контролира непрекъснато, тъй като представлява опасност за здравето и безопасността. В случай на подземни въглищни мини преобладаващата част от емисиите на метан се отделя чрез системи за вентилация и дегазация или дегазационни уредби, които представляват двата основни начина за намаляване на концентрациите на метан във вентилационната изработка на една въглищна мина.

(54)

След като производството е спряло и дадена въглищна мина е закрита или изоставена, от нея продължава да се отделя метан, по-нататък посочен като „метан от изоставена мина“ (МИМ). Такива емисии на метан обикновено се отделят при ясно определени точкови източници, като вентилационни шахти или отвори за намаляване на налягането. С увеличаването на амбициите в областта на климата и изместването на производството на енергия към източници на енергия с по-ниска въглеродна интензивност е вероятно емисиите на МИМ в Съюза да нараснат. Очаква се, дори 10 години след преустановяване на миннодобивната дейност, от ненаводнените въглищни мини да продължава да се отделя метан, чиито нива да достигнат приблизително 40 % от нивата, регистрирани към момента на закриване. Освен това третирането на МИМ продължава да бъде разпокъсано поради различните права и задължения на собственост и експлоатация в рамките на Съюза. Поради това държавите членки следва да направят инвентаризации на закритите подземни въглищни мини и изоставени подземни въглищни мини, чиято експлоатация е прекратена след 3 август 1954 г., като от установената отговорна страна следва да се изисква да инсталира устройства за измерване на емисиите на метан.

(55)

В действащите открити въглищни мини в Съюза се добиват лигнитни въглища и се отделя по-малко метан, отколкото от подземните въглищни мини. Мините за лигнитни въглища в Съюза са предимно открити повърхностни въглищни мини, с изключение на една подземна мина за лигнитни въглища в една държава членка. През 2019 г., според инвентаризацията на парниковите газове в Съюза, действащите открити въглищни мини са отделили 166 килотона метан в сравнение с 828 килотона метан, отделени от подземните въглищни мини. Измерването на емисиите на метан от открити въглищни мини е предизвикателство поради склонността на метана да се разпръсква на голяма площ. Поради това, и въпреки наличието на подходяща технология, емисиите на метан от открити въглищни мини се измерват рядко. Емисиите на метан от открити въглищни мини могат да бъдат изведени с използването на специфични за басейна емисионни фактори за въглища и, с по-голяма прецизност, като се използват специфични за мината или находището емисионни фактори, тъй като въглищните басейни имат находища с различна метаноемкост. Емисионните фактори могат да бъдат изведени от измерването на съдържанието на газ на пластовете, които са извадени като проби при проучвателен сондаж. Поради това операторите на мини следва да определят количествено емисиите на метан в открити въглищни мини, като използват такива емисионни фактори.

(56)

Емисиите на метан от напълно наводнени подземни въглищни мини обикновено намаляват значително с течение на времето, тъй като хидрогеоложките условия се стабилизират след закриването на въглищната мина и приключването на процеса по наводняването. Поради това следва да бъде възможно такива въглищни мини да бъдат освободени от задълженията за количествено определяне, когато това е надлежно обосновано.

(57)

Операторите на мини следва да извършват непрекъснато измерване и количествено определяне на емисиите на метан от вентилационни шахти в подземни въглищни мини и непрекъснато измерване на изпуснат в атмосферата и изгорен във факел метан в дегазационни станции. Те следва да използват специфични емисионни фактори по отношение на откритите въглищни мини. Следва да докладват данните на компетентните органи.

(58)

Намаляването на емисиите на метан може да бъде постигнато най-добре при действащи и закрити подземни въглищни мини или изоставени подземни въглищни мини. Към момента ефективното намаляване на емисиите на метан от действащи подземни въглищни мини и закрити или изоставени открити въглищни мини е ограничено от технологията. За да се подкрепят обаче изследванията и развитието на технологиите за намаляване на такива емисии на метан в бъдеще, следва да се извършват ефективен и подробен мониторинг, докладване и проверка на размера на тези емисии на метан.

(59)

Действащите подземни въглищни мини са мини или за въглища за ТЕЦ, или за коксуващи се въглища. Въглищата за ТЕЦ се използват главно като източник на енергия, а коксуващите се въглища се използват като гориво и като реагент в процеса на производство на стомана. Емисиите на метан от въглищните мини както за въглища за ТЕЦ, така и за коксуващи се въглища следва да подлежат на измерване, докладване и проверка и спрямо тях да се прилагат мерки за намаляване на емисиите. Мерките за намаляване на емисиите следва да се прилагат чрез постепенно преустановяване на изпускането в атмосферата и изгарянето във факел. Мерките за намаляване на емисиите не следва да водят до влошаване на безопасността на работниците.

(60)

За действащите подземни въглищни мини мерките за намаляване на емисиите следва да се прилагат чрез постепенно премахване на съоръженията за изгаряне във факел с проектирана ефикасност на унищожаване и премахване под 99 %. Въпреки че наводняването на закрити или изоставени подземни въглищни мини може да предотврати емисиите на метан, то не се извършва систематично и носи рискове за околната среда. В тези въглищни мини следва постепенно да бъдат премахнати и съоръженията за изгаряне във факел с проектирана ефикасност на унищожаване и премахване под 99 %. Тъй като геоложките ограничения и съображенията по отношение на околната среда предотвратяват въвеждането на универсален подход към изоставени подземни въглищни мини, държавите членки следва да създадат свой собствен план за намаляване, като отчитат тези ограничения и техническата осъществимост за намаляването на МИМ.

(61)

За да се намалят емисиите на метан от действащите въглищни мини, на държавите членки следва да се разреши да обмислят въвеждането на системи от стимули за намаляване на емисиите на метан, при спазване на приложимите правила за държавната помощ. Тези системи могат по-специално да стимулират инвестициите в улавяне и подаване на метан в мрежата и намаляване на емисиите на метан от вентилационните шахти и от изгаряне във факел. На държавите членки следва да се разреши да обмислят специални системи от такси и налози за улесняване на инвестициите в намаляване на емисиите на метан, наред с другото, като част от програмите за държавна помощ, насочени към извеждането от експлоатация на капацитета за производство на въглища, при спазване на приложимите правила за държавната помощ.

(62)

Съществуващите най-добри практики за намаляване на емисиите на метан следва да бъдат разрешени в закрити или изоставени въглищни мини, например разработването на геотермални проекти и проекти за акумулиране на топлинна енергия в наводнени въглищни мини, приложения за производство на водноелектрическа енергия в ненаводнени въглищни мини, улавяне на емисии на метан чрез обезгазяване, използване на подходящи за безопасността устройства за обезгазяване, използване на рудничен газ за енергопроизводство или събиране на вода от мини и други възможни употреби.

(63)

Съюзът е зависим от вноса за 70 % от потреблението си на антрацитни и черни въглища, 97 % от потреблението си на нефт и 90 % от потреблението си на природен газ. Въпреки че делът на глобалните антропогенни емисии на метан, отделени в Европа, се оценява на едва около 6 %, потреблението и зависимостта от внос на изкопаеми горива допринасят значително за емисиите на метан в Съюза.

(64)

Въздействията на емисиите на метана върху глобалното затопляне са трансгранични. Въпреки че някои от третите държави, които произвеждат енергия от изкопаеми енергоизточници, са започнали да предприемат действия на местно равнище за намаляване на емисиите на метан в своя сектор на енергетиката, много от производителите от трети държави и износителите не подлежат на каквато и да е регулация на собствения си вътрешен пазар. Те се нуждаят от ясни стимули, за да намалят своите емисии на метан. Следователно на пазарите и на широката общественост следва да бъде предоставяна прозрачна информация относно емисиите на метан, свързани с производството на суров нефт, природен газ и въглища, пуснати на пазара на Съюза.

(65)

Понастоящем са налице ограничени точни данни (отчитани на ниво 3 от РКООНИК или чрез еквивалентни методи) относно международните емисии на метан. Много трети държави, изнасящи гориво от изкопаеми източници, все още не са представили в Секретариата на РКООНИК пълни инвентаризационни данни. Освен това са налице доказателства за голямо увеличение на емисиите на метан от дейности за производство на нефт и газ в световен мащаб, а именно от 65 на 80 Mt/г. през последните 20 години.

(66)

Както е обявено в стратегията за метана, Съюзът се ангажира да работи в сътрудничество със своите партньори в областта на енергетиката и с други ключови трети държави вносителки и износителки на енергия от изкопаеми енергоизточници с цел справяне с емисиите на метан в световен мащаб. Дипломацията за климата относно емисиите на метан вече дава важни резултати. През септември 2021 г. Съюзът и Съединените американски щати обявиха Глобалния ангажимент за метана, началото на който беше поставено на Конференцията на ООН по изменението на климата (СОР 26) през ноември 2021 г. Глобалният ангажимент за метана представлява политически ангажимент за съвместна работа с цел колективно намаляване до 2030 г. на емисиите на метан в световен мащаб с 30 % в сравнение с равнищата от 2020 г. и за предприемане на всеобхватни действия на местно равнище за постигането на тази цел. Той включва и ангажимент за постигане на напредък по отношение на използването на най-добрите налични методики за инвентаризация за количествено определяне на емисиите на метан. Над 100 държави, които отделят почти половината от антропогенните емисии на метан в света, вече са се присъединили към Глобалния ангажимент за метана.

(67)

IMEO играе важна роля за повишаване на прозрачността относно емисиите на метан в сектора на енергетиката в световен мащаб, като Комисията следва да продължи сътрудничеството си с IMEO.

(68)

Успоредно с продължаването на дипломатическата си дейност за постигане на глобални ангажименти за значително намаление на емисиите на метан Съюзът допълнително насърчава всички усилия, свързани със значителното намаляване на тези емисии в световен мащаб, и по-специално в третите държави, доставящи на Съюза енергия от изкопаеми енергоизточници.

(69)

Следователно от вносителите в Съюза на суров нефт, природен газ и въглища следва да се изисква да предоставят на съответните компетентни органи информация относно предприетите от износителите в Съюза и от производителите от трети държави мерки, свързани с измерването, докладването, проверката и намаляването на емисиите на метан, по-специално относно прилагането на регулаторни или доброволни мерки за контрол на емисиите на метан от производителите от трети държави, доставящи суров нефт, природен газ или въглища, например прегледи за LDAR или мерки за контрол и ограничаване на събитията по изпускане в атмосферата и изгаряне във факел. Определените в изискванията във връзка с информацията равнища на измерване и докладване, прилагани по отношение на вносителите, следва да съответстват на тези, които се прилагат по отношение на операторите от Съюза. Освен това задължението вносителите да представят информация относно мерките, предприети за контрол на емисиите на метан, не следва да представлява по-голяма тежест от съответното задължение за операторите от Съюза. Държавите членки следва да съобщават на Комисията информацията за тези мерки. Въз основа на тази информация Съюзът следва да създаде и управлява база данни за прозрачност на метана, съдържаща, наред с другото, информация, докладвана от предприятията в Съюза и от вносителите на суров нефт, природен газ и въглища. Една такава база данни би послужила като източник на информация за решенията на вносителите в Съюза за закупуване на суров нефт, природен газ и въглища, както и за други заинтересовани страни и обществеността. В допълнение към базата данни за прозрачност на метана Комисията следва да разработи профили на метановите показатели, които съдържат данните за емисиите на метан, свързани със суровия нефт, природния газ и въглищата, пуснати на пазара на Съюза. Тези профили следва също така да включват оценка на усилията, положени от производителите в Съюза, вносителите и производителите от трети държави и износителите на енергия от изкопаеми горива към Съюза за измерване и докладване, както и за намаляване на техните емисии на метан. Тези профили следва да включват още и информация за регулаторните действия по отношение на измерването, докладването, проверката и намаляването на емисиите, предприети от третите държави — производителки на суровия нефт, природния газ и въглищата.

(70)

Освен това Комисията следва да създаде инструмент за глобален мониторинг на метана, който да дава информация за настъпването, мащаба и местоположението на събития с високи емисии на метан от енергийни източници, както и механизъм за бързо реагиране за справяне със събития със свръхемисии, възникващи в рамките на Съюза или извън него. Във връзка с това Комисията следва да взема предвид всяка надлежно обоснована информация, получавана от държавите членки или трети страни относно събития със свръхемисии. Държавите членки следва да се насърчават да обменят такава информация с Комисията. Тези инструменти следва допълнително да насърчават действителни и доказуеми резултати от прилагането на регулаторни мерки относно емисиите на метан и от ефективни действия, предприемани от предприятията в Съюза и тези, които доставят енергия от изкопаеми енергоизточници за Съюза. Следва да е възможно тези инструменти да се основават на съществуващи международни инструменти или рамки. Тези инструменти следва да обединяват данни от няколко сертифицирани доставчика на данни и услуги, включително от компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (15), и IMEO. Те следва да предоставят информация за целите на двустранните диалози на Комисията със съответните трети държави относно политиките и мерките във връзка с емисиите на метан.

(71)

Взети заедно, базата данни за прозрачност на метана, профилите на метановите показатели, инструментът за глобален мониторинг на метана и механизмът за бързо реагиране следва да допринасят за повишаване на прозрачността за купувачите в Съюза, като им позволяват да вземат информирани решения относно снабдяването, и за подобряване на възможността за по-широко използване на решения за намаляване на емисиите на метан в световен мащаб. Освен това тези инструменти следва допълнително да насърчават предприятия от трети държави да прилагат международни стандарти за измерване и докладване емисиите на метана, например приетите съгласно рамката на OGMP 2.0, или да приемат ефективни мерки за измерване, докладване и намаляване на емисиите, както и да позволяват извършването на проверка.

(72)

Новите договори, сключвани от вносителите от Съюза за доставката на суров нефт, природен газ или въглища, следва да засилят използването в трети държави на правила за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на метан, еквивалентни на определените в настоящия регламент. Следва да се въведат правила, позволяващи на доставчиците от трети държави и вносителите от Съюза да доказват еквивалентността на тези мерки с изискванията съгласно настоящия регламент по отношение на суровия нефт, природния газ или въглищата, внасяни в Съюза. Въпреки че клаузи с такава сила не могат да бъдат налагани в случай на съществуващи договори, възможно е такива да бъдат включени в нови договори или в съществуващи договори в процес на подновяване, макар и мълчаливо. В този контекст за предприятията биха били полезни препоръчваните от Комисията примерни клаузи.

(73)

Следва да бъде възможно мониторингът, докладването и проверката на емисиите на метан да се постигат в еквивалентна степен не само чрез мерки, прилагани от отделни предприятия, но и на равнището на трети държави чрез съществуващите правни рамки, уреждащи този род мониторинг, докладване и проверка. Поради това на Комисията следва да се предостави правомощието да установява изискванията относно доказателствата, които да бъдат представяни от третите държави в това отношение, като работи активно с всички трети държави износителки и надлежно отчита всякакви различни обстоятелства, съществуващи в тези трети държави, и задълженията на Съюза по силата на международното право. На Комисията следва също така да се предостави правомощието, когато това е целесъобразно, да установява еквивалентност за определени трети държави или да отменя тази еквивалентност.

(74)

За да се гарантира правилното изпълнение на задълженията на вносителите, както и на производителите или износителите, установени в трети държави, доставящи суров нефт, природен газ или въглища в Съюза, следва да се предвидят инструменти, включително диалози относно събитията със свръхемисии, решения за еквивалентност по отношение на мониторинга, докладването и проверката и приемане на рамки за сътрудничество. Комисията следва да е в състояние да предлага инструменти за сътрудничество с трети държави. Приемането на тези инструменти следва да бъде предмет на съответните разпоредби на Договорите, когато е приложимо.

(75)

Комисията не следва да започва диалог с трети държави относно събитията със свръхемисии, следва да се въздържа от приемане на решения за еквивалентност и не следва да препоръчва започването на преговори за рамка за сътрудничество, когато това би довело до риск от заобикаляне на ограничителни мерки, приети съгласно член 29 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) или член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) във връзка с вноса на суров нефт, природен газ и въглища.

(76)

Щом базата данни за прозрачност на метана, профилите на метановите показатели, инструментът за глобален мониторинг на метана и механизмът за бързо реагиране бъдат внедрени, Комисията следва да установи методиката за изчисляване на интензитета на метана при производството на суров нефт, природен газ и въглища. Тази методика следва да се оповести публично. Въз основа на това Комисията следва да оцени потенциалното въздействие на различните равнища на максималните стойности на интензитета на метана върху сигурността на енергийните доставки, както и върху конкурентоспособността на икономиката на Съюза.

(77)

На Комисията следва да се предостави правомощието да установи задължителни максимални стойности и класове на интензитета на метана, свързани с производството на суров нефт, природен газ и въглища, пуснати на пазара на Съюза, въз основа на методиката за изчисляване на интензитета на метана при производството на суров нефт, природен газ и въглища, както и на оценката на потенциалното въздействие от установяването на максимални стойности на интензитета на метана. Тези стойности следва да бъдат определени на такива равнища, че да се насърчава намаляването на емисиите на метан в световен мащаб, а същевременно да се запази и сигурността на енергийните доставки на равнището на Съюза и на национално равнище, като се гарантира недискриминационно третиране и се опазва конкурентоспособността на икономиката на Съюза.

(78)

За да се гарантира хармонизирано прилагане на настоящия регламент и да се създаде обща техническа рамка за всички участници в нефтения, газовия и въгледобивния сектор, Комисията следва да предвиди възможността, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета (16), да поиска от съответните европейски организации за стандартизация да изготвят хармонизирани стандарти за измерването и количественото определяне на емисиите на метан в нефтения, газовия и въгледобивния сектор, за прегледите за LDAR и за оборудването за изпускане в атмосферата и изгаряне във факел. Тези стандарти следва да станат задължителни за целите на прилагането на настоящия регламент, за да се гарантира хармонизиран подход между операторите, предприятията и операторите на мини, както и на субектите, участващи в гарантирането на спазването на настоящия регламент, по-специално Комисията, компетентните органи и проверяващите органи. Когато хармонизираните стандарти не могат да бъдат внедрени или не гарантират съответствие с изискванията на настоящия регламент, Комисията следва да бъде оправомощена да приема технически предписания, които да покриват необходимите изисквания. Докато тези стандарти или технически предписания не започнат да се прилагат, операторите, предприятията и операторите на мини следва да се придържат към най-съвременните промишлени практики и най-добрите налични технологии.

(79)

Държавите членки следва да установят правила относно санкциите, приложими за нарушения на настоящия регламент, и да предприемат всички мерки, необходими за осигуряване на прилагането им. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Те следва да могат да включват глоби и периодични имуществени санкции. За да имат санкциите значителен възпиращ ефект, те следва да бъдат адекватни на вида на нарушението, на икономическата полза, произтичаща от нарушението, и на вида и тежестта на щетите върху околната среда и въздействието върху безопасността и здравето на човека. При налагането на санкции съответните органи следва да вземат надлежно под внимание естеството, тежестта и продължителността на въпросното нарушение. Санкциите следва да се налагат по недискриминационен начин и в съответствие с правото на Съюза, международното и националното право. Следва да се прилагат приложими процесуални гаранции и да се спазват принципите на Хартата на основните права на Европейския съюз.

(80)

От съображения за последователност следва да се изготви списък на видовете нарушения, за които следва да бъдат налагани санкции. Освен това, за да се способства за последователното налагане на санкции в държавите членки, следва да бъдат включени общи неизчерпателни и ориентировъчни критерии за налагането на санкции. Възпиращият ефект на санкциите следва да бъде подсилен чрез възможността за публикуване на информацията, свързана с наложените от държавите членки санкции, при спазване на регламенти (EС) 2016/679 (17) и (ЕС) 2018/1725 (18) на Европейския парламент и на Съвета, когато санкциите се налагат на физически лица.

(81)

В резултат на разпоредбите, съгласно които при определянето на тарифите следва да бъдат взети предвид инвестициите от регулираните субекти, Регламент (ЕС) 2019/942 на Европейския парламент и на Съвета (19) следва да бъде изменен, за да се възложи на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) задачата да представи набор от показатели и базови стойности за сравнение на единичните инвестиционни разходи, свързани с измерването, количественото определяне, мониторинга, докладването, проверката и намаляването на емисиите на метан за съпоставими проекти.

(82)

За да се определят елементите на постепенното преустановяване на изпускането в атмосферата и изгарянето във факел в мините за коксуващи се въглища, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на настоящия регламент чрез налагане на ограничения за изпускането на метан в атмосферата от вентилационни шахти на мини за коксуващи се въглища. Освен това, за да може да се изисква допълнителна информация от вносителите, когато е необходимо, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на настоящия регламент чрез изменение или добавяне на информацията, която трябва да бъде предоставена от вносителите. Също така, за да се определи методиката за изчисляване на интензитета на метана, свързан със суров нефт, природен газ и въглища, пуснати на пазара на Съюза, на равнището на производителя, както и за да се установят съответните максимални стойности и класове на интензитета на метана, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на настоящия регламент. И накрая, за да се гарантира хармонизирано прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да се делегира правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС за допълване на настоящия регламент чрез приемане на хармонизирани стандарти и технически предписания. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (20). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(83)

За да се гарантират еднакви условия на прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за приемането на подробни правила по отношение на образците за докладване на емисиите на метан, минималните граници на откриване и техниките за откриване по отношение на устройствата за откриване и праговете, приложими на първия етап от прегледите за LDAR, както и процедурата, изискванията и индивидуалните решения във връзка с еквивалентността на мерките за мониторинг, докладване и проверка в трети държави, в съответствие с член 291 от ДФЕС. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (21).

(84)

Комисията следва да извършва мониторинг и да прави преглед на прилагането на настоящия регламент и да представя доклад на Европейския парламент и на Съвета. Докладът следва да съдържа по-специално оценка на ефективността и ефикасността на настоящия регламент, на постигнатото равнище на намаляване на емисиите на метан и на необходимостта от допълнителни или алтернативни мерки. В него следва да се отчита приложимото законодателство на Съюза в съответните области. В зависимост от заключенията в доклада и като част от прегледа на настоящия регламент Комисията може да прецени да представи законодателни предложения, когато е целесъобразно.

(85)

Доколкото целите на настоящия регламент, а именно определянето на правила за точното измерване, количественото определяне, мониторинга, докладването и проверката, както и за намаляването на емисиите на метан в сектора на енергетиката в Съюза, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците от действието, могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели,