Член 5 Възстановяване на морските екосистеми

1.   Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за подобряване до добро състояние на площите с типовете местообитания, изброени в приложение II, които не са в добро състояние. Тези мерки се прилагат по отношение на:

Процентът, посочен в първа алинея, буква г) от настоящия член, се определя така, че да не възпрепятства постигането или запазването на добро състояние на околната среда, определено съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО.

2.   Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за повторното установяване на типовете местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II, в места, в които тези типове местообитания не се срещат, с цел постигане на благоприятната референтна площ за тези типове местообитания. Такива мерки се прилагат до 2030 г. за площи, представляващи най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, количествено определена в националния план за възстановяване, посочен в член 15, до 2040 г. за площи, представляващи най-малко 60 % от тази площ, и до 2050 г. – 100 % от тази площ.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, ако дадена държава членка счита, че е невъзможно до 2050 г. да бъдат въведени мерки за възстановяване, които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ за конкретен тип местообитание на 100 % от площта, въпросната държава членка може да определи по-нисък процент на равнище между 90 % и 100 % в своя национален план за възстановяване, както е посочено в член 15, и да предостави подходяща обосновка. В този случай държавата членка постепенно въвежда мерки за възстановяване, които са необходими за постигане на този по-нисък процент до 2050 г. До 2030 г. тези мерки за възстановяване обхващат най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г., а до 2040 г. те обхващат поне 60 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г.

4.   Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 3 за конкретни типове местообитания, задължението, посочено в параграф 2, се прилага за останалата допълнителна площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, изброени в приложение II, към които принадлежат тези конкретни типове местообитания.

5.   Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване на морските местообитания на видовете, изброени в приложение III към настоящия регламент и в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на морските местообитания на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, като тези мерки, в допълнение към мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, са необходими за подобряване на качеството и количеството на тези местообитания, включително чрез повторното им установяване, както и за подобряване на свързаността, до постигането на достатъчно качество иколичество на тези местообитания.

6.   Определянето на най-подходящите места за мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5 от настоящия член се основава на най-добрите налични знания и най-новите научно-технически достижения за определянето на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, както и на качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5 от настоящия член, като се използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО, член 12 от Директива 2009/147/ЕО и член 17 от Директива 2008/56/ЕО.

7.   Държавите членки гарантират, че състоянието е известно за следните площи:

8.   При мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2, се обръща внимание на необходимостта от подобряване на екологичната съгласуваност и свързаността между типовете местообитания, изброени в приложение II, и се вземат предвид екологичните изисквания на видовете, посочени в параграф 5, които се срещат в тези типове местообитания.

9.   Държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че в площите, които са обект на мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II, до достигане на добро състояние, както и непрекъснато подобряване на качеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5, докато се постигне достатъчно качество на тези местообитания.

Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че няма значително влошаване на площите, в които е достигнато добро състояние и в които е постигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете.

10.   Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, не по-късно от датата на публикуване на техните национални планове за възстановяване в съответствие с член 17, параграф 6 от настоящия регламент, държавите членки полагат усилия да въведат необходимите мерки с цел предотвратяване на значителното влошаване на площите, в които се срещат типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, които са в добро състояние или които са необходими за постигането на целите за възстановяване, посочени в параграф 14 от настоящия регламент.

11.   По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 9, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:

12.   По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 10, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:

13.   В рамките на защитените зони по „Натура 2000“ неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 9 и 10, е обосновано, ако се дължи на:

14.   Държавите членки гарантират, че са налице: