Член 11 Възстановяване на селскостопанските екосистеми

1.   Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, необходими за подобряване на биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, в допълнение към площите, които са обект на мерки за възстановяване съгласно член 4, параграфи 1, 4 и 7, като вземат под внимание изменението на климата, социалните и икономическите потребности на селските райони и необходимостта да се гарантира устойчиво селскостопанско производство в Съюза.

2.   Държавите членки въвеждат мерки, които целят постигането на нарастваща тенденция на национално равнище най-малко при два от следните три показателя за селскостопанските екосистеми, уточнени по-подробно в приложение IV, измервани в периода от 18 август 2024 г. до 31 декември 2030 г. и на всеки шест години след това, до достигането на задоволителните нива, определени в съответствие с член 14, параграф 5:

3.   Държавите членки въвеждат мерки за възстановяване, чиято цел е да се гарантира, че индексът на обикновените видове птици, живеещи върху земеделски земи, определен на национално равнище въз основа на видовете, посочени в приложение V, индексиран на 1 септември 2025 г. = 100, достига следните нива:

4.   Държавите членки въвеждат мерки, които целят възстановяване на органичните почви в селското стопанство, представляващи пресушени торфища. Тези мерки се прилагат най-малко по отношение на:

Държавите членки могат да въведат мерки за възстановяване, включително възстановяване на оводняването, в местата за добив на торф и да отчитат тези площи като принос за постигането на съответните цели, посочени в първа алинея, букви а), б) и в).

Освен това държавите членки могат да въведат мерки за възстановяване с цел възстановяване на оводняванетов органични почви, които представляват пресушени торфища, използвани за друго земеползване, различно от използване за селскостопански цели и добив на торф, и да отчитат тези площи с възстановено оводняване до максимум 40 % като принос за постигането на целите, посочени в първа алинея, букви а), б) и в).

Мерките за възстановяване, които се състоят във възстановяване на оводняването в торфищата, включително постигане на необходимите нива на водите, допринасят за намаляването на нетните емисии на парникови газове и за увеличаването на биологичното разнообразие, като същевременно се вземат предвид националните и местните обстоятелства.

Когато това е надлежно обосновано, дадена държава членка може да намали степента на възстановяването на оводняването торфищата, които се използват за селскостопански цели, до по-малко от изискваното съгласно първа алинея, букви а), б) и в) от настоящия параграф, ако има вероятност това възстановяване на оводняването да окаже значително отрицателно въздействие върху инфраструктурата, сградите, адаптирането към изменението на климата или други обществени интереси и ако то не може да се извърши върху земя, различна от земеделска земя. Всяко подобно намаляване се определя в съответствие с член 14, параграф 8.

Задължението на държавите членки да постигнат целите за възстановяване на оводняването, посочени в първа алинея, букви а), б) и в), не предполага задължение за земеделските стопани и частните собственици на земя да възстановяват оводняванетов земята си, за която възстановяването на оводняванетов земеделска земя остава доброволно, без да се засягат задълженията, произтичащи от националното право.

По целесъобразност държавите членки стимулират възстановяването на оводняването, за да го превърнат в привлекателен вариант за земеделските стопани и частните собственици на земя, и насърчават достъпа до обучение и консултации за земеделските стопани и другите заинтересовани страни относно ползите от възстановяването на оводняването и вариантите за последващо управление на земята и свързаните с това възможности.