6.7. Мрежова сигурност

а)

документират архитектурата на мрежата по разбираем и актуален начин;

б)

определят и прилагат контрол за защита на вътрешните домейни на своята мрежа от непозволен достъп;

в)

конфигурират контрол за предотвратяване на достъп и мрежова комуникация, които не са необходими за функционирането на съответните субекти;

г)

определят и прилагат контрол за отдалечен достъп до мрежовите и информационните системи, включително достъп на доставчиците на услуги;

д)

не използват системите, предназначени за администриране на прилагането на политиката за сигурност, за други цели;

е)

изрично забраняват или деактивират ненужните връзки и услуги;

ж)

когато е целесъобразно, позволяват достъп до своите мрежови и информационни системи изключително чрез устройства, разрешени от тях;

з)

разрешават връзките на доставчиците на услуги само след искане за разрешение и за определен период от време, като например продължителността на операция по поддръжка;

и)

установяват комуникация между отделните системи само чрез надеждни канали, които са изолирани чрез логическо, криптографско или физическо разделяне от други комуникационни канали и осигуряват гарантирано определяне на крайните им точки и защита от промяна или разкриване на данните от канала;

й)

приемат план за пълен преход към комуникационни протоколи за мрежовия слой от последно поколение по сигурен, подходящ и постепенен начин и установяват мерки за ускоряване на този преход;

к)

приемат план за изпълнение за внедряване на международно съгласувани и оперативно съвместими съвременни стандарти за комуникация по електронна поща с цел защита на тази комуникация, за да се намалят уязвимостите, отнасящи се до заплахи, свързани с електронната поща, и установяват мерки за ускоряване на това внедряване;

л)

прилагат най-добри практики за сигурността на системата за имена на домейни (DNS), както и за сигурността на интернет маршрутизацията и хигиената на маршрутизацията на трафика, произхождащ от мрежата и предназначен за нея.