+ПРИЛОЖЕНИЕ III Минимален брой на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване
---+1. Неорганизирани източници
---+2. Организирани източници
---+1. Критични нива за опазване на растителността и природните екосистеми
---+2. Дългосрочна цел за озона за защита на човешкото здраве и растителността

ПРИЛОЖЕНИЕ III Минимален брой на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване

ПРИЛОЖЕНИЕ III

Минимален брой на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване

1. Преглед

,
1. Неорганизирани източници

1.   Неорганизирани източници

Таблица 1 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности и целевите стойности за опазване на човешкото здраве и алармените прагове и информационните прагове (за всички замърсители с изключение на озона)

Население на зоната

(в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби,

ако концентрацията надхвърля оценъчните прагове

NO2, SO2, CO, бензен

 

ПЧ10

ПЧ2,5

Pb, Cd, As, Ni

в ПЧ10

Бензо(а)пирен в PM10

0 – 249

2

 

2

2

1

1

250 – 499

2

 

2

2

1

1

500 – 749

2

 

2

2

1

1

750 – 999

3

 

2

2

2

2

1 000  – 1 499

4

 

3

3

2

2

1 500  – 1 999

5

 

3

4

2

2

2 000  – 2 749

6

 

4

4

2

3

2 750  – 3 749

7

 

5

5

2

3

3 750  – 4 749

8

 

5

6

3

4

4 750  – 5 999

9

 

6

7

4

5

6 000 +

10

 

7

8

5

5


Таблица 2 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания с цел оценка на съответствието с целевите стойности за озона, дългосрочните цели и алармените и информационните прагове (само за озона)

Население на зоната

(в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби (1)

< 250

1

< 500

2

< 1 000

2

< 1 500

3

< 2 000

4

< 2 750

5

< 3 750

6

≥ 3 750

1 допълнителен пункт на 2 милиона жители


Таблица 3 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянно измерване за оценка на съответствието с пределно допустимите стойности и целевите стойности за опазване на човешкото здраве и информацията и алармените прагове и информационните прагове в зоните, където се прилага 50 % намаляване на такива измервания (за всички замърсители с изключение на озона)

Население на зоната

(в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби,

ако броят на пунктовете за вземане на проби е намален с до 50 %

NO2, SO2, CO, бензен

 

ПЧ10

ПЧ2,5

Pb, Cd, As, Ni

в ПЧ10

Бензо(а)пирен в PM10

0 – 249

1

 

1

1

1

1

250 – 499

1

 

1

1

1

1

500 – 749

1

 

1

1

1

1

750 – 999

2

 

1

1

1

1

1 000  – 1 499

2

 

1

2

1

1

1 500  – 1 999

3

 

2

2

1

1

2 000  – 2 749

3

 

2

2

1

2

2 750  – 3 749

4

 

2

3

1

2

3 750  – 4 749

4

 

3

3

2

2

4 750  – 5 999

5

 

3

4

2

3

6 000 +

5

 

4

4

3

3


Таблица 4 – Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания с цел оценка на съответствието с целевите стойности за озона, дългосрочните цели и алармените и информационните прагове в зони, където се прилага намаляване с 50 % на тези измервания (само за озона)

Население на зоната

(в хиляди)

Минимален брой пунктове за вземане на проби, ако броят на пунктовете за вземане на проби е намален с до 50 % (2)

< 250

1

< 500

1

< 1 000

1

< 1 500

2

< 2 000

2

< 2 750

3

< 3 750

3

≥ 3 750

1 допълнителен пункт на 4 милиона жители

Във всяка зона минималният брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания, посочен в таблици 1—4 от настоящата точка, включва най-малко един фонов пункт за мониторинг за вземане на проби и един пункт за вземане на проби в гореща точка на замърсяване на въздуха съгласно точка Б от приложение IV, при условие че това не увеличава броя на пунктовете за вземане на проби. За азотния диоксид, праховите частици, бензена и въглеродния оксид това включва най-малко един пункт за вземане на проби, специализиран в измерване на приноса на емисиите от транспорта. Въпреки това, в случаите, когато се изисква само един пункт за вземане на проби, той трябва да бъде разположен в гореща точка на замърсяване на въздуха.

За всяка зона, за азотния диоксид, праховите частици, бензена и въглеродния оксид, общият брой на фоновите пунктове за мониторинг за вземане на проби и общият брой на пунктовете за вземане на проби в горещи точки на замърсяване на въздуха не трябва да се различават повече от 2 пъти. Броят на пунктовете за вземане на проби за ПЧ2,5 и азотен диоксид в градските фонови пунктове за мониторинг трябва да отговаря на изискванията, посочени в точка Б.
2. Организирани източници

2.   Организирани източници

За оценка на замърсяването в близост до организирани източници броят на пунктовете за вземане на проби с постоянно измерване се изчислява, като се вземат предвид плътността на емисиите, вероятните модели за тяхната дисперсия в атмосферния въздух и очакваната експозиция на населението. Такива пунктове за вземане на проби могат да се разполагат по така, че е възможно да се наблюдава прилагането на най-добрите налични техники („НДНТ“), определени в Директива 2010/75/ЕС.

Б.   Минимален брой на пунктовете за вземане на проби с постоянно измерване за оценка на съответствието със задълженията за намаляване на средната експозиция на ПЧ2,5 и NO2 за опазване на човешкото здраве

За целта се организира най-малко по един пункт за вземане проби поотделно за ПЧ2,5 и за NO2 на териториална единица със средна експозиция и най-малко по един пункт за вземане на проби на милион жители, пресметнато за градски райони с повече от 100 000 жители. Тези пунктове за вземане на проби могат да съвпадат с пунктовете за вземане на проби съгласно точка А.

В.   Минимален брой пунктове за вземане на проби за постоянни измервания за оценка на съответствието с критичните нива за SO2 и NОх и с дългосрочните цели за озона
1. Критични нива за опазване на растителността и природните екосистеми

1.   Критични нива за опазване на растителността и природните екосистеми

Ако максималните концентрации надвишават критичните нива

един пункт за вземане на проби на всеки 20 000  km2

Ако максималните концентрации надвишават оценъчния праг

един пункт за вземане на проби на всеки 40 000  km2

В островни зони броят на пунктовете за вземане на проби за постоянни измервания се изчислява, като се вземат предвид вероятните модели на дисперсия на замърсяване на атмосферния въздух и възможната експозиция на растителността.
2. Дългосрочна цел за озона за защита на човешкото здраве и растителността

2.   Дългосрочна цел за озона за защита на човешкото здраве и растителността

За измерване във фонови пунктове за мониторинг в извънградски райони държавите членки осигуряват най-малко един пункт за вземане на проби на 50 000 km2 като средна плътност за всички зони в дадена държава. За сложен терен се препоръчва един пункт за вземане на проби на 25 000 km2.

Г.   Минимален брой на пунктовете за вземане на проби за постоянно измерване на ултрафини частици при вероятност от възникване на висока концентрация

Ултрафините частици се измерват на избрани места в допълнение към другите замърсители на въздуха. Когато е целесъобразно, пунктовете за вземане на проби за измерване на ултрафините частици съвпадат с пунктовете за вземане на проби за прахови частици или азотен диоксид, посочени в точка А от настоящото приложение, и се разполагат в съответствие с раздел 4 от приложение VII. За тази цел се създава най-малко един пункт за вземане на проби на 5 милиона жители на място, където има вероятност да възникнат високи концентрации на ултрафини частици. Държавите членки с по-малко от 5 милиона жители създават най-малко един пункт за вземане на проби за постоянни измервания на място, където има вероятност да възникнат високи концентрации на ултрафини частици.

За държави членки с повече от два милиона жители комбинираните пунктове, разположени в градски или извънградски фонови пунктове за мониторинг, създадени в съответствие с член 10, не се включват за целите на изпълнението на изискванията за минималния брой пунктове за вземане на проби за ултрафини частици, определени тук.

(1)  Най-малко един пункт за вземане на проби в райони, където е вероятна експозиция на населението на най-високи концентрации на озон. В агломерациите най-малко 50 % от пунктовете за вземане на проби се разполагат в крайградски райони.

(2)  Най-малко един пункт за вземане на проби в райони, където е вероятна експозиция на населението на най-високи концентрации на озон. В агломерациите най-малко 50 % от пунктовете за вземане на проби се разполагат в крайградски райони.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти