ПРИЛОЖЕНИЕ IV Оценка на качеството на атмосферния въздух и местоположение на пунктовете за вземане на проби

1.

Качеството на атмосферния въздух се оценява на всички места, с изключение на изброените в точка 2.

Точки Б и В се прилагат за местоположението на пунктовете за вземане на проби. Принципите, определени в точки Б и В, също се прилагат, доколкото те са съобразени с определяне на конкретните пунктове за мониторинг, в които концентрациите на съответните замърсители се установяват в случаи, когато качеството на атмосферния въздух се измерва чрез индикативни измервания или приложения за моделиране.

2.

Спазването на пределно допустимите стойности и на целевите стойности, ориентирани към опазване на човешкото здраве, не се оценява на следните места:

а)

пунктовете за вземане на проби, ориентирани към опазване на човешкото здраве, се разполагат така, че да предоставят надеждни данни за всичко изброено по-долу:

б)

пунктовете за вземане на проби по принцип се разполагат по такъв начин, че да се избегне измерване на микрохабитати в непосредствена близост до пункта за вземане на проби, което означава, че пунктът за вземане на проби, когато това е осъществимо, е разположен така, че пробата да е представителна за качеството на въздуха за участък от улица с дължина не по-малка от 100 m за пунктове, където се измерват емисиите от пътното движение, най-малко 25 m × 25 m за пунктове, където се измерват емисиите от битовите отоплителни системи, и най-малко 250 m × 250 m за пунктове, където се измерват емисиите от промишлени площадки или други източници, като летища;

в)

Когато се цели извършването на оценка на качеството на въздуха в горещите точки на замърсяване на въздуха, пунктовете за вземане на проби биват разполагани в районите в рамките на зоните с най-високата концентрация, на която населението е вероятно да бъде изложено пряко или косвено за период, който е значим в сравнение с периода на осредняване на пределно допустимите стойности или на целевите стойности; такива пунктове за вземане на проби се разполагат, когато е уместно и доколкото е възможно, в райони, в които е вероятно чувствителното население и уязвимите групи да бъдат пряко или непряко изложени на риск за период, който е значителен спрямо периода на осредняване на пределно допустимите стойности или целевите стойности, включително, но не само, жилищни райони, училища, болници, заведения за помощ в ежедневието или офис пространства;

г)

пунктовете за вземане на проби в градските фонови пунктове за мониторинг се разполагат така, че техните нива на замърсяване да се повлияват от интегрираните емисии от всички имащи значение източници; нивото на замърсяване не бива да е доминирано от един източник, освен ако това не е обичайна ситуация за по-голям градски район; тези пунктове за вземане на проби следва, по общо правило, да са представителни за няколко квадратни километра;

д)

пунктовете за вземане на проби във фонови пунктове за мониторинг в извънградските райони се разполагат така, че тяхното ниво на замърсяване да се влияе от интегрирания принос от съответни източници, но не от градски райони, главни пътища или промишлени обекти в близост до тях, т.е. на разстояние по-малко от 5 km;

е)

когато се цели извършване на оценка на емисиите от автомобилния транспорт, пунктовете за вземане на проби се разполагат по такъв начин, че да предоставят данни за улиците, където се наблюдават най-високите концентрации, като се взема предвид обемът на трафика (представляващ най-голямата гъстота на трафика в зоната), местните условия за разсейване и пространственото земеползване (напр. в улици тип „каньон“);

ж)

когато целта е да бъде извършвана оценка на емисиите от битовото отопление, пунктовете за вземане на проби се разполагат от подветрената страна на основните източници в рамките на съответната преобладаваща посока на вятъра за тези източници;

з)

когато целта е да бъде оценяван приносът на промишлени източници, пристанища или летища, се инсталира поне един пункт за вземане на проби от подветрената страна на основния източник в съответната преобладаваща посока на вятъра в най-близкия жилищен район; когато фоновата концентрация не е известна, се разполага допълнителен пункт за вземане на проби от наветрената страна спрямо основния източник срещу преобладаващата посока на вятъра; пунктовете за вземане на проби могат да се разполагат по начин, който да позволява наблюдение на прилагането на НДНТ;

и)

пунктовете за вземане на проби, когато е възможно, също са представителни за сходни места, които не се намират в непосредствена близост до пунктовете за вземане на проби; в зоните, в които нивото на замърсителите на въздуха е над оценъчния праг, зоната, за която е представителен всеки пункт за вземане на проби, трябва да бъде ясно определена; цялата зона, когато е възможно, е обхваната от различните райони на представителност, определени за тези пунктове за вземане на проби; концентрациите в райони в дадена зона, които не са обхванати от пунктовете за вземане на проби в тази зона, се оценяват с подходящи методи;

й)

отчита се необходимостта от разполагане на пунктовете за вземане на проби на острови, когато това се налага поради съображения за опазване на човешкото здраве;

к)

когато е възможно, точките за вземане на проби, измерващи арсен, кадмий, олово, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди, се разполагат съвместно с пунктовете за вземане на проби за ПЧ10.

а)

географският район може да включва области, които не са съседни, но площта му се ограничава от границите на разглежданата зона;

б)

ако представителността се оценява чрез приложения за моделиране, трябва да се използва подходяща за целта система за моделиране и получените чрез моделиране концентрации да се използват на мястото, където се намира пунктът за вземане на проби, за да се предотврати изкривяване на оценката вследствие на систематични грешки в измерванията чрез моделиране;

в)

могат да се вземат предвид други показатели, различни от абсолютната концентрация, напр. процентили;

г)

нивата на допустимо отклонение и възможните гранични стойности за различните замърсители могат да варират в зависимост от характеристиките на пункта за вземане на проби;

д)

средногодишната стойност на наблюдаваната концентрация на замърсители се използва като показател за качеството на въздуха за дадена година.

а)

потокът около входното отверстие на пункта за вземане на проби трябва да не е ограничен (в общия случай да е свободен в дъга от поне 270o, или съответно 180o при пунктове за вземане на проби, намиращи се на линията на разположение на сгради) и да няма каквито и да било прегради, препятстващи движението на въздуха в близост до него (разстояние най-малко 1,5 метра от сгради, балкони, дървета и други прегради и на не по-малко от 0,5 m от най-близката сграда, в случая на пунктове за вземане на проби, които са представителни за качеството на въздуха по линията на разположение на сградите);

б)

по принцип входното отверстие на пункта за вземане на проби следва да бъде разположен на височина между 0,5 m (зоната на дишане) и 4 m над земята; по-високо разположение може също да бъде подходящо, ако пунктът за вземане на проби е разположен във фонов пункт за мониторинг; решението да се приложи такова по-високо разположение трябва да бъде напълно документирано;

в)

входното отверстие на пробовземната сонда не се разполага в непосредствена близост до източниците, за да се избегне директното поглъщане на емисии, които не са смесени с атмосферния въздух, на който е малко вероятно да са изложени членове на обществеността;

г)

изходното отверстие на пробовземното устройство е разположено по начин, при който не се допуска повторното циркулиране на изходящия въздух през входния отвор;

д)

за всички замърсители пробовземните сонди, които измерват емисиите от пътното движение, са разположени на не по-малко от 25 m от големи кръстовища и на не повече от 10 m от бордюри; за целите на настоящата точка „бордюр“ означава линията, която отделя движещите се моторни превозни средства от други зони; „голямо кръстовище“ означава кръстовище, което прекъсва транспортния поток и води до различен вид емисии (при спиране и потегляне) в сравнение с останалата част от пътя;

е)

за измерванията на отлаганията във фонови пунктове за мониторинг се прилагат насоките и критериите за ЕМЕП;

ж)

за измерване на озона държавите членки гарантират, че пунктът за вземане на проби е разположен далеч от източници като пещи и димоотводи на горивни инсталации и на повече от 10 m от най-близкия път, като разстоянието се увеличава в зависимост от интензивността на движението;

з)

може да се отчита влиянието и на следните фактори:

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.