РАЗДЕЛ 7 Правила за оценяване

Член 45

Член 32 от Директива 78/660/ЕИО, според който оценката на перата, показани в годишния счетоводен отчет, се извършва по придобивна цена или себестойност, се прилага към инвестициите, като се спазват разпоредбите на членове 46—49 от настоящата директива.

Член 46

1. Държавите-членки могат да изискват или разрешават инвестициите в раздел В на актива да бъдат оценявани по текущата им стойност, изчислена съобразно членове 48 и 49.

2. Инвестициите, отчетени в раздел Г на актива, се записват по текущата им стойност.

3. Когато инвестициите се записват по придобивна цена, текущата им стойност се посочва в бележките към отчета.

Въпреки това, държавите-членки, в които към датата на съобщаване на настоящата директива инвестициите се записват по придобивна цена, могат да разрешат на застрахователните предприятия да посочат за пръв път в бележките към отчета текущата стойност на инвестициите в раздел В, група I на актива най-късно пет години от датата по член 70, параграф 1, а текущата стойност на другите инвестиции — най-късно три години след същата дата.

4. Когато инвестициите се записват по текуща стойност, придобивната им цена се посочва в бележките към отчета.

5. Към всички инвестиции, показани в позиции с арабски цифри или в група В I на актива, се прилага един и същ метод на оценяване. ►M1 Държавите-членки могат да разрешават дерогации от това изискване. ◄

▼M1

6. В бележките по счетоводните отчети се упоменава/т методът/ите, прилаган/и по отношение на всяка инвестиционна позиция, заедно с така изчислените суми.

▼M1

Article 46a

1. Where assets and liabilities are valued in accordance with Section 7a of Directive 78/660/EEC, paragraphs 2 to 6 of this Article shall apply.

2. The investments shown as assets under D shall be shown at their fair value.

3. Where investments are shown at their purchase price, their fair value shall be disclosed in the notes on the accounts.

4. Where investments are shown at their fair value, their purchase price shall be disclosed in the notes on the accounts.

5. The same valuation method shall be applied to all investments included in any item denoted by an arabic numeral or shown as assets under C(I). Member States may permit derogations from this requirement.

6. The method(s) applied to each investment item shall be stated in the notes on the accounts, together with the amounts so determined.

▼B

Член 47

Когато към инвестициите се прилага методът на текущата стойност, прилагат се член 33, параграфи 2 и 3 от Директива 78/660/ЕИО, с изключение на предвиденото в членове 37 и 44 от настоящата директива.

Член 48

1. При инвестиции, различни от терени и сгради, „текуща стойност“ е пазарната стойност, освен ако друго не е предвидено в параграф 5.

2. Когато инвестициите са допуснати до търговия на официална фондова борса, „пазарна стойност“ е стойността на датата на приключване на баланса, а ако тази дата не е работен ден за борсата, стойността в последния ден на борсова търговия, предхождащ тази дата.

3. Когато съществува пазар на инвестиции, различни от посочените в параграф 2, „пазарна стойност“ е средната цена, на която тези инвестиции са били търгувани на датата на приключване на баланса, а ако тази дата не е работен ден за борсата, цената в последния ден на борсова търговия, предхождащ тази дата.

4. Когато на датата на съставяне на отчета инвестициите по параграф 2 и 3 са продадени или предстои да бъдат продадени в кратък срок, пазарната стойност се намалява с действителните или прогнозирани разходи за реализация.

5. Освен в случаите, когато се прилага методът на изравняване (equity) съобразно член 59 от Директива 78/660/ЕИО, всички други инвестиции се оценяват предпазливо на основата на тяхната вероятна стойност на реализация.

6. Във всички случаи методът на оценяване се описва точно, а изборът му се мотивира в бележките към отчета.

Член 49

1. По отношение на терените и сградите „текуща стойност“ е пазарната стойност на датата на оценката, при нужда намалена в съответствие с параграфи 4 и 5.

2. „Пазарна стойност“ е цената, на която терените и сградите могат да бъдат продадени чрез частен договор между изразил съгласие продавач и несвързан с него купувач на датата на оценката, при условие че имотът е предмет на публично предлагане на пазара, пазарните условия позволяват извършването на редовна продажба и за нейното договаряне има достатъчно време с оглед естеството на имота.

3. Пазарната стойност се определя чрез отделно оценяване на всеки поземлен имот и сграда, извършвано най-малко веднъж на пет години по методи, които са общопризнати или са признати от органите за застрахователен надзор. Член 35, параграф 1, буква б) от Директива 78/660/ЕИО не се прилага.

4. Когато стойността на поземлен имот или сграда е намаляла в сравнение с предходната оценка по параграф 3, стойността съответно се коригира. Така получената по-ниска стойност не се увеличава в следващите баланси, освен ако подобно увеличение се дължи на ново определяне на пазарната стойност в съответствие с параграфи 2 и 3.

5. Когато на датата на съставяне на отчета терените и сградите са продадени или предстои да бъдат продадени в кратък срок, стойността, изчислена съобразно параграфи 2 и 4, се намалява с действителните или прогнозирани разходи за реализация.

6. Когато пазарната стойност на поземлен имот или сграда не може да бъде определена, за текуща стойност се приема стойността, получена по метода на придобивната цена или производствените разходи.

7. Методът, по който е изчислена текущата стойност на терените и сградите, и разпределението на тази стойност по години се посочват в бележките към отчета.

Член 50

Член 33 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към застрахователни предприятия по следния начин:

а) параграф 1, буква а) се прилага към активи, показани в раздел Е, група I съгласно член 6 от настоящата директива.

б) параграф 1, буква в) се прилага към активи, показани в раздел В, групи I—IV, и раздел Е, група I (с изключение на дялове) и раздел Е, група III съгласно член 6 от настоящата директива.

Член 51

Член 35 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към застрахователните предприятия при спазване на следните разпоредби:

а) член 35 от цитираната директива се прилага към активите, показани в раздели Б и В, и към дълготрайните активи, показани в раздел Е, група I съгласно член 6 от настоящата директива;

б) параграф 1, буква в), аа) се прилага към активи, показани в раздел В, групи II, III и IV, и в раздел Е, група III съгласно член 6 от настоящата директива.

Държавите-членки могат да изискват стойността на прехвърлимите ценни книжа, показани като инвестиции, да бъде коригирана така, че те да бъдат отразени на по-ниската стойност, която ще им бъде придадена към датата на приключване на баланса.

Член 52

Член 38 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към активите, показани в раздел Е, група I съгласно член 6 от настоящата директива.

Член 53

Член 39 от Директива 78/660/ЕИО се прилага към активите, показани в раздел Д, групи I, II и III, и в раздел Е, група II съгласно член 6 от настоящата директива.

Член 54

При общото застраховане сумата на отложените аквизиционни разходи се определя на основа, която съответства на основата, използвана за пренесените премии.

При животозастраховането изчисляването на отложените аквизиционни разходи, може да бъде част от актюерското изчисление, предвидено в член 59.

Член 55

1.

а) Ако не са оценени по пазарна стойност, дълговите и други ценни книжа с фиксиран доход в раздел В, групи II и III на актива се показват в баланса по придобивна цена. Държавите-членки могат да изискват или разрешават подобни дългови ценни книжа да бъдат показани в баланса със стойност, равна на сумата, платима на падежа.

б) Когато придобивната цена на ценните книжа съгласно буква а) надвишава сумата, платима на падежа, разликата се отнася към отчета за печалбите и загубите. Държавите-членки могат да изискват или разрешават разликата да бъде отписана на части, като пълното отписване се извършва при изплащането на книжата. Разликата трябва да бъде показана отделно в баланса или в бележките към отчета.

в) Когато придобивната цена на ценните книжа съгласно буква а) е по-ниска от сумата, платима на падежа, държавите-членки могат да изискват или разрешават разликата да бъде отнесена в приход на части през оставащия период до изплащането. Разликата трябва да бъде показана отделно в баланса или в бележките към отчета.

2. Когато дълговите или други ценни книжа с фиксиран доход, които не са оценени по пазарна стойност, се продават преди датата на падежа и полученото се използва за закупуване на други дългови ценни книжа с фиксиран доход, държавите-членки могат да разрешат разликата между полученото от продажбата и отчетната стойност на книжата да бъде разпределена равномерно през оставащия период до датата на падежа на първоначалната инвестиция.

Член 56 Технически резерви

Член 56

Технически резерви

Размерът на техническите резерви във всеки момент трябва да позволява на предприятието да изпълни всички нормално предвидими задължения, които произтичат от застрахователни договори.

Член 57 Пренос-премиен резерв

Член 57

Пренос-премиен резерв

1. Пренос-премийният резерв по начало се изчислява поотделно за всеки застрахователен договор. Държавите-членки могат да разрешават използването на статистически методи, и по-специално на пропорционалния метод и метода на постоянната стойност, когато се предполага, че те ще дадат приблизително същите резултати, както изчисляването поотделно.

2. При видовете застраховки, при които цикълът на риска не позволява да бъде приложено изходното положение pro rata temporis (времева корелация между риска и премията), се прилагат методи на изчисляване, които отразяват различното развитие на риска във времето.

Член 58 Резерв за неизтекли рискове

Член 58

Резерв за неизтекли рискове

Резервът за неизтекли рискове съгласно член 26 се изчислява на основата на вредите и административните разходи, които евентуално биха възникнали след края на финансовата година по договори, сключени преди тази дата, доколкото тяхната прогнозна стойност превишава пренос-премийния резерв и изискуемите премии по тези договори.

Член 59 Резерв за застраховка „Живот“

Член 59

Резерв за застраховка „Живот“

1. Резервът за застраховка „Живот“ по начало се изчислява за всеки отделен договор за застраховка живот. Държавите-членки могат да разрешават използването на статистически или математически методи, когато се предполага, че те ще дадат приблизително същите резултати, както изчисляването поотделно. В бележките към отчета се включва резюме на използваните основни изходни положения.

2. Изчислението се прави всяка година от актюер или от друг специалист в тази област на основата на признати актюерски методи.

Член 60 Провизии за предстоящи плащания

Член 60

Провизии за предстоящи плащания

1. Общо застраховане

а) По начало се формира провизия за всяка отделна вреда на основата на предвидимия размер на бъдещите разходи. Могат да бъдат използвани статистически методи, ако те водят до начисляване на достатъчна провизия с оглед на естеството на рисковете; държавите-членки могат да предвидят, че такива методи ще бъдат прилагани след предварително одобрение.

б) В тази провизия се вземат предвид и настъпилите, но необявени вреди към датата на приключване на баланса; сумата на провизията се определя с оглед на миналия опит с броя и размера на вредите, обявени след датата на приключване на баланса.

в) Разходите за покриване на вредите се включват в изчислението на провизията независимо от техния източник.

г) Суми, които подлежат на връщане поради встъпване в правата на застрахованите спрямо трети лица (суброгация) или придобиване на право на собственост върху застрахования обект (абандон), се приспадат от резерва за предстоящи плащания; те се оценяват предпазливо. Когато размерът на тези суми е значителен, те се посочват в бележките към отчета.

д) Чрез дерогация от разпоредбата на буква г), държавите-членки могат да изискват или разрешават сумите, подлежащи на връщане, да бъдат показани в актива.

е) Когато обезщетението за вреда трябва да бъде изплатено във вид на анюитет, сумите, които трябва да бъдат заделени за тази цел, се изчисляват според признати актюерски методи.

ж) Забраняват се скритите намаления или сконтиране, направени чрез занижаване на текущата стойност на провизията за предстоящи плащания спрямо предвидимата сума за покриване, която ще бъде извършена по-късно, или по друг начин.

Държавите-членки могат да разрешават изрични намаления или сконтиране с цел отразяване на приходите от инвестиции. Такива намаления или сконтиране се разрешават, само ако:

i) предвижданата средна дата за покриване на вредите настъпва най-рано четири години след отчетната дата;

ii) намалението или сконтирането се извършва на основата на призната разумна основа; компетентният орган трябва да бъде уведомен предварително за всяка промяна на метода;

iii) при изчисляване на общата сума за покриването на вреди предприятието взема предвид всички фактори, които могат да доведат до нейното увеличаване;

iv) предприятието разполага с достатъчно данни, за да създаде надежден модел за ръста на ликвидациите на вреди;

v) лихвеният процент, използван при актуализацията, не превишава предпазливата финансова оценка на приходите от активи, инвестирани като равностойни на резервите за вредите през периода, нужен за изплащане на последните. Наред с това той не трябва да превишава и никой от следните два показателя:

— приходите от инвестиране на посочените активи през миналите пет години,

— приходите от инвестиране на посочените активи през годината, предхождаща датата на приключване на баланса.

При извършването на намаление или сконтиране предприятието посочва в приложението към своя отчет общия размер на резервите преди намалението или сконтирането, категориите вреди, за които е извършено намаление или сконтиране, и за всяка категория вреди — използваните методи, по-специално използваните ставки за прогнозните стойности по буква ж) (iii) и (v), и възприетите критерии за определяне на периода, който предстои да изтече до покриването на вредите.

2. Животозастраховане

а) Размерът на провизията за предстоящи плащания е равен на сумите, дължими на ползващите се лица, увеличени с разходите за покриване на вредите. Той включва провизията за настъпили, но необявени вреди.

б) Държавите-членки могат да изискват сумите по буква а) да бъдат показани в позиция В 2 на пасива.

Член 61

1. До извършването на по-нататъшно координиране държавите-членки могат да изискват или разрешават прилагане на следните методи, когато поради естеството на съответния вид или тип застраховка информацията за изискуемите премии, дължимите обезщетения или и двете суми за годината на застраховане не е достатъчна за извършването на точна прогноза при съставянето на годишните счетоводни отчети.

Първи метод

Превишението на начислените премии над вредите и разходите, изплатени по договори, чието действие започва през годината на застраховане, съставлява технически резерв, който се включва в техническия резерв за предстоящи плащания, показан в позиция В 3 на пасива на баланса. Резервът може да бъде изчислен и на основата на определен процент от начислените премии, когато този метод е подходящ за съответния вид застрахователен риск. При нужда размерът на този технически резерв се увеличава с цел достигане на достатъчен размер за удовлетворяване на настоящите и бъдещите задължения. Техническият резерв, формиран по този метод, се замества с резерв за предстоящи плащания, изчислен по обичайния ред, след като бъде събрана достатъчно информация и не по-късно от края на третата година след годината на застраховане.

Втори метод

Цифрите, показани в техническата сметка или в някои нейни пера, трябва да се отнасят за година, която изцяло или отчасти предхожда финансовата година. Не е необходимо годината да предхожда финансовата година с повече от 12 месеца. При нужда техническите резерви, показани в годишния счетоводен отчет, се увеличават, за да достигнат достатъчен размер за удовлетворяване на настоящите и бъдещите задължения.

2. Когато бъде възприет един от методите по параграф 1, той се прилага системно през отделните финансови години, освен ако обстоятелствата налагат промяна. Използването на един от методите се оповестява в бележките към отчета, като се изтъкват и мотивите за възприемането му; при промяна на прилагания метод отражението върху активите, пасивите, финансовото състояние и финансовия резултат се описва в бележките към отчета. Когато се използва първият метод, в бележките към отчета се посочва продължителността на периода, който предхожда формирането на резерв за предстоящи плащания по обичайния ред. Когато се използва вторият метод, в бележките към отчета се посочват продължителността на периода, с който годината, за която се отнасят цифрите, предхожда финансовата година, и мащабът на съответните операции.

3. По смисъла на този член „година на застраховане“ е финансовата година, през която влизат в сила застрахователните договори за съответния вид или тип застраховка.

Член 62

До извършването на по-нататъшно координиране държавите-членки, които изискват формиране на изравнителни резерви, предписват правилата за оценяване, приложими към тези провизии.

РАЗДЕЛ 7 Правила за оценяване

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти