ДИРЕКТИВА (ЕС) 2025/2360 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 ноември 2025 година за мониторинга и устойчивостта на почвата (Законодателен акт за мониторинг на почвата)

(1)

Почвата е жизненоважен ограничен ресурс и се счита за невъзобновяем и незаменим ресурс в рамките на човешки живот. Тя е от решаващо значение за икономиката, околната среда и обществото като цяло.

(2)

Здравата почва трябва да е в добро химично, биологично и физично състояние, така че да е в състояние да осигурява екосистемни услуги, които са жизненоважни за хората и околната среда, като безопасна и питателна храна в достатъчно количество, биомаса, чиста вода, кръговрат на хранителните вещества, съхранение на въглерод и местообитания за биологичното разнообразие. Почвата е от съществено значение и за гарантиране на продоволствената сигурност. Според оценките обаче 60—70 % от почвата в Съюза е с влошено качество и качеството ѝ продължава да се влошава.

(3)

Почвата освен това осигурява други услуги като например физическа платформа за инфраструктура и за човешки дейности и е източник на суровини или представлява архив на геоложкото, геоморфологичното и археологическото наследство. За осигуряването не на всички тези други екосистемни услуги е необходима функционираща екосистема. Тези други услуги често са най-преобладаващото използване на почвата, което води до значителна загуба на жизненоважни услуги. Поради това е важно да се намери баланс между тези два вида услуги, осигурени от почвата.

(4)

Увреждането на почвата засяга екосистемните услуги, осигурявани от почвата, което има отрицателно въздействие върху човешкото здраве и околната среда. Увреждането на почвата може да включва аспекти, свързани с физическото увреждане, като например запечатването на почвата и трансформирането на почвата в резултат от човешка дейност като цяло, ерозията на почвата, уплътняването на почвата и намаляването на задържането и инфилтрацията на вода в почвата, и аспекти, свързани с химично или биологично увреждане, като например излишък и изчерпване на хранителни вещества, вкисляване, засоляване и замърсяване на почвата, както и загуба на органичен въглерод в почвата, както и на биологично разнообразие почвата и биологична активност на почвата.

(5)

Увреждането на почвата струва на Съюза десетки милиарди евро ежегодно. Здравето на почвата оказва влияние върху осигуряването на екосистемните услуги, които са с висока икономическа възвръщаемост. Подобряването на здравето на почвата е икономически целесъобразно и може да доведе до значително увеличаване на цената и стойността на земята в Съюза. Освен това производството на едва 1 сантиметър горен почвен слой може да отнеме стотици години, докато процесът на увреждане на почвата и пълната загуба на почва могат да протекат бързо.

(6)

В съобщението на Комисията от 11 декември 2019 г., озаглавено „Европейският зелен пакт“ е очертана амбициозна пътна карта за превръщане на Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите, която има за цел да се опазва, съхранява и увеличава природният капитал на Съюза, както и да се опазват здравето и благосъстоянието на неговите граждани. Като част от Европейския зелен пакт Комисията прие Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., изложена в съобщението ѝ от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. – Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот“, стратегията „От фермата до трапезата“, изложена в съобщението ѝ от 20 май 2020 г., озаглавено „Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“, плана за действие за нулево замърсяване, изложен в съобщението ѝ от 12 май 2021 г., озаглавено „Път към здравословна планета за всички – План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“, Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, изложена в съобщението ѝ от 24 февруари 2021 г., озаглавено „Изграждане на устойчива на климатичните изменения Европа — новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата“, и Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г., изложена в съобщението ѝ от 17 ноември 2021 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за почвите за 2030 г. – Извличане на ползите от здравите почви за хората, храните, природата и климата“.

(7)

Съюзът е ангажиран с Програмата на Организацията на обединените нации (ООН) до 2030 г. за устойчиво развитие и със залегналите в нея цели за устойчиво развитие (ЦУР). Здравата почва допринася пряко за постигането на няколко цели за устойчиво развитие, и по-специално на ЦУР 2 (край на глада), ЦУР 3 (добро здраве и благосъстояние), ЦУР 6 (чиста вода и добри санитарни условия), ЦУР 11 (устойчиви градове и селища), ЦУР 12 (отговорно потребление и производство), ЦУР 13 (действия в областта на климата) и ЦУР 15 (живот на земята). В ЦУР 15.3 е залегнала борба с опустиняването, възстановяване на увредената земя и почва (включително земите, засегнати от опустиняване, суша и наводнения) и стремеж за преустановяване на увреждането на земите в световен мащаб до 2030 г.

(8)

Съюзът и неговите държави членки, в качеството си на страни по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (4), одобрена с Решение 93/626/ЕИО на Съвета (5), договориха на 15-ата конференция на страните по конвенцията глобалната рамка за биологичното разнообразие Кунмин–Монреал, включваща няколко ориентирани към предприемане на действия глобални цели за 2030 г., които са от значение за здравето на почвата. Съгласно тази рамка е необходимо приносът на природата за хората, включително здравето на почвата, да бъде възстановен, поддържан и увеличен.

(9)

Съюзът и неговите държави членки, в качеството си на страни по Конвенцията на ООН за борба с опустиняването в държавите, които изпитват силна суша и/или опустиняване, особено в Африка (UNCCD) (6), одобрена с Решение 98/216/ЕО на Съвета (7), са поели ангажимент да водят борба с опустиняването и да работят за смекчаването на последиците от сушата в засегнатите държави. Четиринадесет държави членки, а именно България, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Унгария, Малта, Португалия, Румъния, Словения и Словакия, са се обявили за държави, засегнати от опустиняване съгласно UNCCD.

(10)

В контекста на Рамкова конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), одобрена с Решение 94/69/ЕО на Съвета (8), земята и почвата се разглеждат едновременно като източник и поглътител на въглерод. Като страни по РКООНИК Съюзът и неговите държави членки са поели ангажимент да насърчават устойчивото управление, опазването и увеличаването на поглътителите и резервоарите на въглерод.

(11)

В Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. се посочва, че е от съществено значение да се увеличат усилията за опазване на почвеното плодородие, намаляване на почвената ерозия и увеличаване на съдържанието на органични вещества в почвата чрез прилагане на устойчиви практики за управление на почвата. В нея се посочва също така, че е необходим значителен напредък при определянето на обектите със замърсена почва, възстановяването на почвата, която е с влошено качество, определянето на условията за добро екологично състояние на почвата, залагането на цели за възстановяване и подобряването на мониторинга на здравето на почвата.

(12)

В Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. е определена дългосрочната визия до 2050 г. всички почвени екосистеми в Съюза да бъдат в добро здравно състояние и следователно по-устойчиви. В качеството си на ключово решение здравата почва допринася за постигането на целите на Съюза, свързани с постигане на неутралност по отношение на климата и устойчивост във връзка с изменението на климата, развиването на чиста и кръгова икономика, включително чиста и кръгова биоикономика, обръщане на тенденцията на загуба на биологично разнообразие, опазване на човешкото здраве, спиране на опустиняването и обръщане на тенденцията на влошаване на качеството на земите.

(13)

Финансирането е изключително важен фактор при прехода към здрава почва. Многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., установена в Регламент (ЕС, Евратом) 2020/2093 на Съвета (9), осигурява няколко налични възможности за финансиране за опазването, устойчивото управление и регенерирането на почвата. „Пакт за почвите за Европа“ е една от петте мисии на ЕС по Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, създадена с Регламент (ЕС) 2021/695 на Европейския парламент и на Съвета (10), и е специално предназначен за насърчаване на здравето на почвата. Мисията на ЕС „Пакт за почвите за Европа“ е ключов инструмент за прилагането на настоящата директива и има за цел да води прехода към здрава почва чрез финансиране на амбициозна програма за научни изследвания и иновации, създаване на мрежа от 100 живи лаборатории и водещи проекти в селски и градски райони, напредък в разработването на хармонизирана рамка за мониторинг на почвата и повишаване на осведомеността за значението на почвата. Други политики и програми на Съюза, в които са залегнали цели, допринасящи за здравето на почвата, са общата селскостопанска политика (ОСП), фондовете на политиката на сближаване, Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE), създадена с Регламент (ЕС) 2021/783 на Европейския парламент и на Съвета (11), програмата „Хоризонт Европа“, инструментът за техническа подкрепа, създаден с Регламент (ЕС) 2021/240 на Европейския парламент и на Съвета (12), Механизмът за възстановяване и устойчивост, създаден с Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета (13), и програмата InvestEU, създадена с Регламент (ЕС) 2021/523 на Европейския парламент и на Съвета (14). Тъй като целта цялата почва в Съюза да бъде в добро състояние е от общ интерес, е необходимо да се увеличи мобилизирането на ресурси, включително частен капитал, и да се засили сътрудничеството със съответните финансови институции, като например Европейската инвестиционна банка, с цел оказване на подкрепа във връзка със здравето на почвата и устойчивостта на почвата.

(14)

В Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. Комисията обяви, че ще представи законодателно предложение относно здравето на почвата, за да се даде възможност за постигане на целите на тази стратегия и постигане на добро здраве на почвата в целия Съюз до 2050 г. В резолюцията си от 28 април 2021 г. относно опазването на почвата Европейският парламент подчерта значението на опазването на почвата и подкрепата за здрава почва в Съюза, като се има предвид, че увреждането на почвата продължава въпреки ограничените и неравномерни действия, предприемани в някои държави членки. Европейският парламент призова Комисията, при пълно зачитане на принципа на субсидиарност, да разработи приложима в целия Съюз правна уредба относно опазването и устойчивото използване на почвата, която да обхваща всички основни заплахи за нея. От значение е да се отбележи, че Европейският парламент подчерта рисковете, произтичащи от липсата на равнопоставеност за функционирането на вътрешния пазар, както и големия потенциал на евентуална обща правна рамка за почвата за насърчаването на лоялната конкуренция в частния сектор, за разработването на иновативни решения и ноу-хау и за засилването на износа на технологии извън Съюза.

(15)

В заключенията си от 23 октомври 2020 г. Съветът подкрепи предприемането от страна на Комисията на повече усилия за по-добро опазване на почвата и почвеното биоразнообразие като невъзобновяем ресурс от жизненоважно значение.

(16)

С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (15) се определя обвързваща цел за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г. и за отрицателни емисии след това, която да бъде постигната, като се даде приоритет на бързото и предвидимо намаляване на емисиите, като при това се увеличат поглъщанията от естествени поглътители. Устойчивото управление на почвата води до по-голямо задържане на въглерод в нея и в повечето случаи до съпътстващи ползи за екосистемите и биологичното разнообразие. В съобщението на Комисията от 15 декември 2021 г., озаглавено „Устойчиви въглеродни цикли“, се подчертава необходимостта от ясно и прозрачно определяне на дейностите, които несъмнено водят до поглъщане на въглерод от атмосферата, като например разработването на рамка на Съюза за сертифициране на поглъщанията на въглерод от естествени екосистеми, включително от почвата. Освен това в Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета (16) не само се отрежда централно място на почвения въглерод за постигането на целите по пътя към неутрална по отношение на климата Европа, но и се отправя призив към държавите членки да разработят система за мониторинг на запасите от въглерод в почвата, като използват, наред с другото, данните от рамковото изследване на земеползването/земното покритие (наричано по-нататък „изследването LUCAS“).

(17)

В Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата се подчертава, че използването на природосъобразни решения във вътрешността на континента, включително възстановяването на подобното на гъба функциониране на почвата, ще доведе до увеличаване на снабдяването с чиста и прясна вода, намаляване на риска от наводнения и облекчаване на последиците от сушите. Важно е да се увеличи до максимум способността на почвата да задържа и пречиства водата и да намалява замърсяването.

(18)

В плана за действие за нулево замърсяване е залегнала визията до 2050 г. замърсяването на въздуха, водата и почвата да е намалено до равнища, които вече не се смятат за вредни за здравето и за природните екосистеми и са съобразени с границите, в рамките на които нашата планета е в състояние да се справи, като по този начин се създава нетоксична околна среда.

(19)

В съобщението на Комисията от 23 март 2022 г., озаглавено „Гарантиране на продоволствената сигурност и повишаване на гъвкавостта на продоволствените системи“ се подчертава, че продоволствената устойчивост е от основно значение за продоволствената сигурност. Здравата почва води до по-голяма устойчивост на хранителната система на Съюза, като осигурява основата за това храната да е питателна и в достатъчни количества.

(20)

Необходимо е да се определят хармонизирани в рамките на Съюза мерки за мониторинг, оценка и подкрепа на здравето на почвата и устойчивостта на почвата и за справяне със замърсените обекти, за да може до 2050 г. почвата да е здрава, да се поддържа в добро състояние и да се постигнат целите на Съюза в областта на климата и биологичното разнообразие, да се предотвратяват сушите и природните бедствия и да се реагира на тях, да се опазва човешкото здраве и да се гарантира продоволствената сигурност и безопасността на храните.

(21)

Над 25 % от цялото биологично разнообразие съществува благодарение на почвата, а освен това тя е второто по големина въглеродно депо на планетата. Благодарение на своята способност да улавя и съхранява въглерод здравата почва допринася за постигането на целите на Съюза в областта на изменението на климата. Биологичното разнообразие в почвата обхваща микроорганизми, включително бактерии, гъби, протисти и нематоди, както и по-големи организми като земни червеи и насекоми, а също и корени на растения, които заедно допринасят за екологичното и функционалното разнообразие на почвените екосистеми. Здравата почва осигурява освен това благоприятно местообитание за развитие на организмите и е от решаващо значение за увеличаване на биологичното разнообразие и за укрепване на стабилността на съответните екосистеми. Подземното и надземното биоразнообразие са тясно свързани и си взаимодействат чрез взаимоизгодни отношения между видовете, като например микоризните гъби, които свързват корените на растенията. Поради това значението на събирането и анализа на информация за наличието на почвени бактерии и гъби следва да бъде отчетено и да служи като основа за потенциалното бъдещо разширяване на мониторинга на биологичното разнообразие.

(22)

Органичните вещества в почвата имат решаващо място в осигуряването на почвени екосистемни услуги и функции, като намаляват увреждането на почвата като ерозия и уплътняване и същевременно увеличават буферирането, водозадържането, инфилтрацията на вода и капацитета на почвата за катионен обмен. Органичните вещества в почвата могат да подобрят не само структурната стабилност на почвата, но и развитието на биомасата, включително увеличаването на добивите от културите. Освен това органичните вещества в почвата оказват положително въздействие върху биологичното разнообразие на почвата и могат да увеличат количеството въглерод, уловен в почвата, а оттам и запасите от органичен въглерод в почвата, като по този начин допринасят за смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

(23)

Наводненията, горските пожари и екстремните метеорологични явления са рисковете от природни бедствия, които предизвикват най-голяма загриженост в цяла Европа. Навсякъде в Съюза бързо нарастват опасенията от суши и недостиг на вода. Държавите членки, за които сушите и недостигът на вода са ключови нововъзникващи или свързани с климата рискове от бедствия, са 24 през 2020 г., докато през 2015 г. те са били само 11. Здравата почва е от съществено значение за гарантиране на устойчивостта спрямо суши и природни бедствия. Практиките, които способстват за подобряване на водозадържането и наличието на хранителни вещества в почвата, на структурата на почвата и на биоразнообразието и задържането на въглерод в нея, повишават устойчивостта на екосистемите, растенията и културите да издържат и да се възстановяват от суши, природни бедствия, горещи вълни и екстремни метеорологични явления, които в бъдеще ще стават все по-чести поради изменението на климата. От друга страна, без правилно управление на почвата, сушата и природните бедствия увреждат почвата и влошават нейното здраве. Подобряването на здравето на почвата способства за намаляване на смъртните случаи и икономическите загуби, свързани с екстремни климатични явления, които за периода 1980—2021 г. в Съюза възлизат на над 182 000 жертви и на приблизително 560 млрд. евро.

(24)

Здравето на почвата допринася пряко за човешкото здраве и благосъстояние. Здравата почва осигурява безопасна и питателна храна и има способността да филтрира замърсители, като по този начин поддържа качеството на питейната вода. Замърсяването на почвата може да навреди на човешкото здраве при поглъщане, вдишване или контакт с кожата. Излагането на човека на микробните съобщества в здравата почва е полезно за развитието на имунната система и устойчивостта срещу определени заболявания и алергии. Здравата почва подпомага растежа на дърветата, цветята и тревите и осигурява зелена инфраструктура, която предлага естетическа стойност, благополучие и подобрено качество на живот.

(25)

Увреждането на почвата засяга почвеното плодородие, добивите, устойчивостта на вредители и хранителната стойност на храните. Тъй като 95 % от храните ни се произвеждат пряко или непряко върху почвата, а населението на света продължава да се увеличава, от решаващо значение е този ограничен природен ресурс да остане здрав, за да се гарантира дългосрочната продоволствена сигурност и да се осигури производителността и рентабилността на селското стопанство на Съюза. Важно е да се поддържа или подобрява здравето на почвата и да се способства за устойчивостта и издръжливостта на продоволствената система.

(26)

Амбициозната дългосрочна цел на настоящата директива е постигането на здрава почва до 2050 г. С оглед на ограничените познания относно състоянието на почвата и относно ефективността и разходите за мерките за регенериране на нейното здраве, настоящата директива е насочена основно към създаването на рамка за мониторинг на почвата и оценката на състоянието на почвата в целия Съюз. Настоящата директива включва и подкрепа за здравето на почвата и устойчивостта на почвата, както и за оценка и управление на рисковете от замърсени терени. Това обаче не налага на държавите членки задължение за постигане на здрава почва до 2050 г., нито определяне на междинни цели. Веднага щом станат известни резултатите от първата оценка на здравето на почвата и свързания с нея анализ на тенденциите, Комисията следва да направи преглед на постигнатия напредък за постигане на целите на настоящата директива и да оцени необходимостта от евентуалното ѝ изменение.

(27)

За решаването на проблема с натиска върху почвата и за подкрепата за здравето на почвата и устойчивостта на почвата е необходимо да се вземат предвид някои характеристики, а именно разнообразието от почвени типове, специфичните местни и климатични условия, както и земеползването или земното покритие. Поради това е целесъобразно държавите членки да определят почвени райони и почвени единици. Почвените райони следва да съответстват на административните територии, за които отговарят подходящи управленски структури, и да обхващат една или няколко цели почвени единици. От своя страна, почвените единици следва да отразяват определена степен на хомогенност на тези характеристики, за целите на мониторинга и оценката на здравето на почвата на цялата територия на държавите членки. За почвените единици следва да отговарят структурите за управление, които да дават възможност на държавите членки да гарантират, че мониторингът и оценката на здравето на почвата се извършват правилно и че подкрепата за здравето на почвата и устойчивостта на почвата е в съответствие с изискванията на настоящата директива.

(28)

За да разработят извадковото проучване за мониторинг на почвата, държавите членки ще трябва да вземат предвид своите почвени райони и почвени единици. За да се гарантира достатъчна степен на хармонизация между държавите членки, на равнището на Съюза следва да се установи набор от минимални критерии за определяне на почвените единици, като се вземат предвид най-малко типът на почвата и земеползването. За тази цел може да се използва картата на почвените региони на Европейския съюз и съседните държави в мащаб 1:5 000 000, публикувана от Федералния институт по науки за земята и природни ресурси (BGR) в партньорство със Съвместния изследователски център (JRC). Тази карта се основава на почвените типове, определени в Световната референтна база за почвени ресурси, координирана от Международния съюз по почвени науки, както и на напълно съпоставими и хармонизирани основни данни на континентално равнище, като например за климата, топографията, релефа, геологията и растителността. По отношение на земеползването, определените в Регламент (ЕС) 2018/841 категории и насоките на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) служат като хармонизирана основа за докладване на земеползването. Следователно за очертаването на почвените единици държавите членки следва да вземат предвид най-малко почвените райони, както и почвените региони и категориите земеползване. Поради пространствената променливост на свойствата на почвата и земеползването една почвена единица може да се състои от несъседни зони. Освен това при очертаването на почвените единици могат да се вземат предвид климатичните и екологичните условия. Може да се използва по-подробна или актуализирана информация на европейско, национално или поднационално равнище, когато е налична. При определянето на своите почвени единици държавите членки могат да използват допълнителни налични данни за климата, екологичните зони или речните басейни. Във връзка с това докладът Alterra 2281 относно „Описанията на европейските екологични зони и слоеве“ от януари 2012 г. е от особено значение, тъй като в него се предвиждат набори от данни относно общата класификация на екологичната стратификация на Европа, агрегирани по екологични зони, които могат да се използват за определянето на почвени единици от държавите членки.

(29)

За да се гарантира подходящо управление във връзка с почвата, от държавите членки следва да се изисква да определят компетентни органи на подходящо равнище, които да отговарят за изпълнението на задълженията по настоящата директива, включително един или повече компетентни органа за всеки почвен район. Следва да бъде допуснато държавите членки да могат да определят допълнителен компетентен орган на подходящото равнище, включително на национално или поднационално равнище. От съществено значение е държавите членки да предоставят на Комисията актуална информация относно определените компетентни органи.

(30)

Следва да бъде допуснато държавите членки да определят подходящия компетентен орган за изпълнение на задължения по настоящата директива на военните обекти. Освен това данните и информацията, отнасящи се до военните обекти, следва да не бъдат оповестявани, ако това може да окаже неблагоприятно въздействие върху обществената сигурност или националната отбрана. Поради това следва да се допуска държавите членки да не оповестяват данни и информация, чието разкриване би засегнало неблагоприятно обществената сигурност или националната отбрана, дори чрез цифровия портал за данни за здравето на почвата, който ще бъде създаден от Комисията и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС), или чрез националния регистър на потенциално замърсените и замърсените обекти, който ще бъде създаден от държавите членки, и следва да бъде допуснато да не докладват такива данни и информация на Комисията и ЕАОС.

(31)

За да има общо разбиране за понятието „здрава почва“, е необходимо да се определи минимална обща съвкупност от измерими критерии, чието неизпълнение би довело до критична загуба на способността на почвата да функционира като жизненоважна жива система и да осигурява екосистемни услуги. Тези критерии следва да отразяват сегашното равнище на почвознанието и да се основават на него.

(32)

За да се опише увреждането на почвата, е необходимо да се установят общи дескриптори на почвата, подлежащи на измерване или експертна оценка. Дори и да съществуват значителни разлики между почвените типове, климатичните условия и земеползването, настоящите научни познания позволяват определянето на критерии на равнището на Съюза за някои от тези дескриптори на почвата. Държавите членки следва обаче да имат възможността да адаптират критериите за някои от тези дескриптори на почвата въз основа на специфичните национални или местни условия, както и да определят критериите за други дескриптори на почвата, за които към настоящия момент не могат да бъдат установени общи критерии на равнището на Съюза. Мониторингът и оценката на дескрипторите на почвата, за които към настоящия момент не могат да бъдат установени ясни критерии, които биха дали възможност за разграничаване на добро и лошо здравно състояние на почвата, ще улеснят евентуалното разработване на такива критерии в бъдеще.

(33)

Критериите за добро здравно състояние на почвата на дескрипторите на почвата следва да бъдат разделени на необвързващи устойчиви целеви стойности и оперативни прагови стойности. Необвързващите устойчиви целеви стойности следва да отразяват дългосрочната амбициозна цел на настоящата директива и не създават задължение за действие. Въз основа на настоящите научни данни тези необвързващи устойчиви целеви стойности следва да отразяват идеалния случай, в който способността на почвата да осигурява екосистемни услуги няма да намалее и няма да бъдат причинени значителни вреди за човешкото здраве или за околната среда. При все това, като се има предвид необходимостта от ефективност и ограничените налични ресурси, както и за да се отразят местните условия, са необходими оперативни прагови стойности, определени от държавите членки. Тези оперативни прагови стойности следва да дадат ход на подкрепата за постигане на здраве на почвата и устойчивост на почвата. За всеки аспект на увреждането на почвата следва да бъдат определени една или няколко пропорционални и осъществими оперативни прагови стойности. Определянето на праговите стойности на национално равнище ще гарантира, че местните условия и практики, използването на почвата и действащите политики могат да бъдат изцяло отчетени. Държавите членки могат да решат да определят оперативната прагова стойност за един или повече аспекти на увреждането на почвата на същото равнище като необвързващата устойчива целева стойност за тези аспекти на увреждането на почвата. Комисията следва да окаже подкрепа на държавите членки при определянето на необвързващите устойчиви целеви стойности и оперативните прагови стойности.

(34)

Някои типове почва имат специфични характеристики, защото са нетипични по природа и представляват редки местообитания за биологичното разнообразие или уникални ландшафти или защото са били силно изменени от човека и биха могли да съдържат осезаеми следи от човешката история. Тези характеристики следва да се вземат предвид в контекста на определението на понятието „здрава почва“ и изискванията за постигане на добро здравно състояние на почвата.

(35)

Подобно на амбициозната дългосрочна цел за постигане на здрава почва до 2050 г. и за да се допринесе за целите на Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г. и по-специално за целта „нулево нетно усвояване на земя“, настоящата директива има за цел също така приемането на поетапен подход във връзка с усвояването на земя. За да се допринесе за постигането на тази дългосрочна цел, е важно да се оценят различните процеси на усвояване на земя, както и да се цели намаляване и смекчаване на тяхното въздействие върху здравето на почвата и екосистемните услуги. Следователно настоящата директива има за цел да създаде рамка за мониторинг за по-видимите аспекти на усвояването на земя, а именно запечатването на почвата и отстраняването на почвата, като се използват инструменти, които вече са налични на равнището на Съюза чрез услуги, предоставяни по компонента „Коперник“ на космическата програма на Съюза, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета (17) („наричани по-нататък услуги по „Коперник“), допълнени по избор с национални данни от дистанционно наблюдение и от националните инвентаризации. Целта е да се наложи общо разбиране по отношение на запечатването на почвата и отстраняването на почвата и да започне предварително обсъждане на национално равнище въз основа на надеждни данни.

(36)

Без да се засягат компетентността на държавите членки в областта на данъчното облагане и принципът „замърсителят плаща“, разпоредбите относно мониторинга на здравето на почвата съгласно глава II от настоящата директива следва да не се разбират като създаващи финансова тежест за собствениците и управителите на земи, различни от държавите членки и компетентните органи.

(37)

Почвата е ограничен ресурс, при който се наблюдава все по-силна конкуренция между различни начини на ползване. Усвояването на земя е процес, който причинява изменение на земеползването и на характеристиките на почвата. То може да се разглежда като всеобхватна концепция, в която могат да бъдат откроени множество аспекти. Първият аспект на усвояването на земя е промяна от естествено и полуестествено земеползване към изграждане на населени райони. Вторият аспект на усвояването на земя е трансформирането на почвата в резултат от човешка дейност, причинена от трайното изменение на почвените компоненти и характеристики, което води до загуба на способността на почвата да осигурява екосистемни услуги. Трансформирането на почвата в резултат от човешка дейност може да бъде допълнително разделено на три основни процеса, а именно запечатване на почвата, отстраняване на почвата и други видове трансформиране на почвата в резултат от човешка дейност. Запечатването на почвата се приравнява на покриване на почвата с изкуствени материали, които са частично или изцяло непропускливи. Сградите са пример за непропускливо запечатване на почвата. Железопътните линии, изградени с пропускливи материали, са вид частично непропускливо запечатване на почвата. За други примери за запечатване на почвата могат да бъдат считани пътищата, площадките за обезвреждане на отпадъци и сметищата. Отстраняването на почвата е временно или дългосрочно отстраняване на повърхностния слой на почвата, а в някои случаи и на подпочвения слой в дадена зона. То се извършва например по време на строителни работи, открити минни или добивни дейности. Има и други, по-малко видими, видове трансформиране на почвата в резултат от човешка дейност като умишленото стабилизиране и уплътняване на почвата, модифицирането на слоеве почва или на подпочвения слой с включването на изкуствени материали или частичното покриване на почвата с композитни материали. Най-видимите и въздействащи подвидове трансформиране на почвата в резултат от човешка дейност, а именно запечатването на почвата и отстраняването на почвата, са най-лесните за наблюдение, особено чрез дистанционно наблюдение и машинно самообучение. Ето защо запечатването на почвата и отстраняването на почвата следва да се наблюдават заедно с въздействието им върху способността на почвата да осигурява екосистемни услуги.

(38)

Сред аспектите на усвояването на земя, разрастването на населените райони е процес, който често се дължи на нуждите на икономическото развитие, което включва промяна в земеползването от естествени и полуестествени площи, включително защитени гори, естествени тревни площи, торфища, земеделски и горски земи, градини и паркове, към населени райони, например като част от урбанизацията. Населените райони, описани в Регламент (ЕС) 2018/841, включват всички видове разработена земя, по-конкретно жилищна, транспортна, търговска и промишлена инфраструктура с различни размери, освен ако те вече не са включени в други категории земеползване. Населените райони включват също така почва, тревиста многогодишна растителност, като торфена трева и градински растения, и дървета в населени места в селски райони, частни градини и градски площи. По-специално усвояването на земеделска почва от селищата често оказва въздействие върху функцията на почвата по отношение на осигуряването на храна. Такива промени в земеползването често са предшественик на някои други аспекти на усвояването на земя, по-специално на запечатването на почвата, и е важно такива промени да се наблюдават, за да се предвиди поне част от процеса на запечатване на почвата. Важно е също така да се отбележи, че почвата в населените места невинаги е напълно запечатана. Напротив, голям брой градски райони все още имат значително количество почва, която не е запечатана, а за някои градски райони това количество е повече от 50 % от повърхността им. Следователно показателят, свързан с този аспект на усвояването на земя, сам по себе си не е достатъчен за цялостния мониторинг на усвояването на земя като цяло, тъй като при него не се прави разграничение между запечатана и незапечатана почва и не се отчитат зелените площи в населените райони, което прави мониторинга и устойчивото управление по-трудни.

(39)

Устойчивият мониторинг и управление на почвата в населени райони, която не е запечатана, и по-специално в гъсто населени градски райони, са също толкова важни, колкото за всички други типове почва, тъй като тя все още осигурява екосистемни услуги, които са жизненоважни за поддържането на добро качество на живот в градските райони. В гъсто населените градски райони се наблюдава широк спектър от проблеми, свързани с околната среда, които са съсредоточени в зони с относително малка площ. Тези проблеми могат да включват, наред с другото, по-висок процент на замърсените обекти, дължащи се на минали промишлени дейности, по-висок риск от наводнения поради запечатване на почвата, по-голямо разпространение на топлинни острови и по-ограничен достъп до зелени площи, които са от съществено значение за психичното и физическото благосъстояние. Почвените екосистемни услуги, осигурявани от здравата почва в градските райони, могат да имат много силно положително въздействие върху голям брой хора, като дават решение на тези конкретни проблеми, и тяхното значение следва да не бъде подценявано. Градските зелени площи, както обществени, така и частни, допринасят и за синьо-зелената мрежа и биологичното разнообразие и са ключов елемент за други политики в областта на околната среда. Това е в съответствие и с член 8 от Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета (18) относно възстановяването на градските екосистеми, който отразява необходимостта държавите членки да поддържат и увеличават площта на градските зелени площи.

(40)

Запечатването на почвата и отстраняването на почвата, като част от аспекта на трансформирането на почвата в резултат от човешка дейност на усвояването на земя, се различават от разрастването на населените райони, тъй като не е задължително да съставляват промяна в земеползването, а по-скоро към конкретна и измерима промяна в почвената покривка и почвените характеристики. Запечатването на почвата и отстраняването на почвата може да доведе до често необратима загуба на способността на почвата да осигурява жизненоважни екосистемни услуги, като осигуряване на храна и биомаса, кръговрат на водата и хранителните вещества, основа за биологичното разнообразие или съхранението на въглерод. Запечатаната почви също така излага населените места на наводнения с по-високи пикове и на по-интензивни прояви на ефекта на топлинния остров.

(41)

По отношение на обектите за възобновяема енергия държавите членки могат да определят почвата като запечатана или като почва в зона, в която е имало отстраняване на почва, или като почва, която не е била запечатана, или като почва в зона, в която е имало отстраняване на почва, в зависимост от вида на строителството. Например соларните паркове могат или да се считат за запечатване на почвата, или не, в зависимост от това как се третира почвата в основата на слънчевите панели. Ако почвата все още може да поддържа дадена екосистема в достатъчна степен, тогава соларните паркове не се считат за запечатване на почвата. Оценката следва да се извършва въз основа на въздействието върху почвата, независимо от целта или външния вид на съответното строителство. Инвентаризациите на зоните с такъв вид строителство, когато има информация как се третира почвата в основата на тези видове строителство, могат да бъдат съчетани с картите за дистанционно наблюдение на запечатването на почвата с оглед на определянето на тези зони като такива с почва, която не е запечатана.

(42)

Смекчаването е от съществено значение по отношение на въздействието на запечатването на почвата и отстраняването на почвата като цяло. Поради това е целесъобразно да се определят някои принципи за смекчаване на въздействието на запечатването на почвата и отстраняването на почвата, като се възприеме подход, основан на усилията, който е съобразен с широк набор от добри практики, насочени към свеждане до минимум и компенсиране на загубата на способността на почвата да осигурява екосистемни услуги. Тези принципи следва да се основават на йерархията на усвояването на земя в Стратегията на ЕС за почвите за 2030 г., като се вземат предвид различните условия и географските и административните обстоятелства в държавите членки. Разпоредбите на настоящата директива относно усвояването на земя не налагат нови процедури за издаване на разрешения и следва да не възпрепятстват издаването на разрешения за дейности, включително за проекти от по-висш обществен интерес, както и следва да не засягат решенията за териториално устройство, които попадат в сферата на компетентност на националните, регионалните или местните органи. Тези принципи могат да включват широк спектър от практики, като свеждане до минимум на запечатването на почвата, отстраняване на запечатването и реконструиране на вече запечатана почва, рационално уплътняване на урбанизираните райони, като същевременно се запазват зелени площи — включително градски зелени площи — и естествени терени, възстановяване на изоставени промишлени терени, като се отдава предпочитание на усвояването на земя за ограничен срок и извършването на рехабилитация на земята при прекратяването на усвояването на земя. За да се смекчи въздействието на запечатването на почва и отстраняването на почва по възможно най-устойчив начин, може да е необходимо мерките за компенсиране, в зависимост от екосистемната услуга, която налага компенсиране, да се предприемат възможно най-близо в географско отношение до източника на загуба на екосистемна услуга. Всъщност, последствие от неправилното прилагане на тези принципи може да бъде изместването на зелени екосистемни площи и услуги с висока стойност далеч от зоните със запечатана почва, водещо до пълна концентрация на запечатване на почвата и отстраняване на почвата в засегнатите зони.

(43)

Оценката на здравето на почвата въз основа на мрежата за мониторинг следва да бъде точна, като в същото време разходите за този мониторинг се поддържат на разумно равнище. Поради това е целесъобразно да се установят критерии за определянето на точки за вземане на проби, които са представителни за почвените единици, отразяващи определена степен на хомогенност на състоянието на почвата, при различни почвени типове, климатични условия и земеползване. Целесъобразно е също така да бъде взето предвид особеното положение на най-отдалечените региони на Съюза, изброени в член 349 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), което оправдава предвиждането на специфични мерки в подкрепа на тези региони. Поради това, когато е необходимо, държавите членки следва да могат да адаптират задълженията относно мониторинга и оценката на здравето на почвата към особените характеристики на най-отдалечените си региони. Мрежата от точки за вземане на проби следва да бъде определена посредством геостатистически методи, да бъде основана на почвени единици и да бъде достатъчно гъста, за да осигурява прогнозна оценка на площта на увредената почва на цялата територия на държавите членки с допустима грешка не повече от 5 % на равнището на почвената единица. Смята се, че тази стойност по принцип осигурява статистическа достоверност на прогнозната оценка и разумна увереност, че съответната цел е постигната. Планирането на извадковото проучване за мониторинг на почвата следва да се основава на най-добрата налична информация за разпределението на свойствата на почвата, като например информацията, получена от предишни национални или поднационални проучвания, съответните измервания от управителите на почва, и измерванията, извършени съгласно правото на Съюза и международното право или специфични програми, като кампанията LUCAS за почвата или Международната програма за сътрудничество при оценка и мониторинг на ефектите от замърсяването на въздуха върху горите (ICP Forests). Без да се засягат задълженията, предвидени в настоящата директива за управлението на замърсени обекти, данните, получени от точките за вземане на проби, взети по време на проучвания на почвата на замърсени обекти, могат да се използват за оценка на критериите за здравното състояние на почвата.

(44)

В архивите на почвата се съхранява представителна подгрупа от почвени проби, което позволява използването на една проба за различни цели, включително за научни изследвания, като по този начин се намаляват дългосрочните разходи за мониторинг на място. Освен това архивите на почвата дават възможност да се направи повторна оценка на почвените проби, взети в миналото, в контекста на настоящето с цел по-добро разбиране на дългосрочните промени в почвата, или за други научноизследователски цели, включително медицински изследвания. Комисията, включително служби като JRC, и държавите членки следва да гарантират, че представителна извадка от почвените проби се съхранява добре във физическите архиви и остава на разположение за по-нататъшни научни изследвания и иновации. Когато държавите членки извършват такова архивиране, представителна извадка от почвените проби следва да се съхранява в специални архиви на почвата за най-малко за два цикъла на мониторинг. Държавите членки следва да могат да решат да изпратят представителна подгрупа от своите почвени проби в специалния архив на почвата на Комисията.

(45)

Комисията следва да подпомага и подкрепя държавите членки, по тяхно искане, при мониторинга на здравето на тяхната почва, като продължи да извършва и като подобрява редовното вземане на почвени проби на място и съответните измервания във връзка с почвата (LUCAS за почвата) като част от изследването LUCAS, провеждано в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета (19). За тази цел, и при съгласието на държавите членки, изследването LUCAS следва да се подобрява и усъвършенства, за да е в пълно съответствие със специфичните изисквания за качество, които трябва да бъдат изпълнени за целите на настоящата директива. За да се облекчат административната и финансовата тежест, следва да бъде допуснато държавите членки да вземат предвид данните за здравето на почвата, събрани в рамките на изследването LUCAS. Тези данни за здравето на почвата следва да бъдат предоставяни своевременно на държавите членки. Получилите подкрепа по този начин държави членки следва да създадат необходимите правни механизми, за да осигурят на Комисията възможност да извършва вземане на почвени проби на място, включително в частно притежавани земни площи, при спазване на приложимото право на Съюза или национално право.

(46)

Комисията разработва услуги за дистанционно наблюдение в контекста на „Коперник“ като програма, насочена към потребителите, създадена с Регламент (ЕС) 2021/696, с което се оказва подкрепа и на държавите членки. За по-навременен и ефективен мониторинг на здравето на почвата държавите членки следва, когато е целесъобразно, да използват данни от дистанционно наблюдение, включително резултатите от услугите по „Коперник“, за мониторинга на съответните дескриптори на почвата и показателите за запечатване на почвата и отстраняване на почвата, и за оценяване на здравето на почвата, ако е приложимо. Комисията и ЕАОС следва да подкрепят проучването на възможности във връзка с продукти за дистанционно наблюдение на почвата и разработването на такива продукти, за да подпомагат държавите членки в мониторинга на съответните дескриптори на почвата и показатели за запечатване на почвата и отстраняване на почвата.

(47)

Като използва за основа и усъвършенства съществуващата обсерватория на ЕС за почвата, Комисията следва да създаде цифров портал за данни за здравето на почвата, който следва да бъде съвместим със стратегията на ЕС за данните, изложена в нейното съобщение от 19 февруари 2020 г., озаглавено „Европейска стратегия за данните“, и с пространствата на данни на ЕС. Цифровият портал за данни за здравето на почвата следва да бъде център, който предоставя достъп до данни за почвата, получени от различни източници, в агрегиран вид на равнище почвена единица или на по-подробно равнище, ако е приложимо, при условие че не е възможно да се установят индивидуалните стойности или местоположението на базисните геореферирани проби. На първо място този портал следва да включва всички данни, събрани от държавите членки и Комисията съгласно изискванията на настоящата директива. Обработването и достъпът до тези данни, включително за научни цели, следва да са в съответствие с приложимото право на Съюза, като апример директиви 2003/4/ЕО (20), 2007/2/ЕО (21) и (ЕС) 2019/1024 (22) на Европейския парламент и на Съвета, както и Регламент (ЕС) 2023/2854 на Европейския парламент и на Съвета (23) и Регламент (ЕО) № 223/2009. Освен това държавите членки следва да могат да правят преглед на данните за здравето на почвата и да изискват коригиране на всички грешки, преди тези данни да бъдат оповестени публично чрез цифровия портал за данни за здравето на почвата. Освен това в този портал следва да е възможно включването на доброволна основа на други данни от значение за почвата, събирани от държавите членки или от други субекти, и по-специално данни, получени в резултат на проекти по програма „Хоризонт Европа“ и мисията на ЕС „Пакт за почвите за Европа“, при условие че тези данни отговарят на определени изисквания по отношение на формата и спецификациите. Тези изисквания следва да бъдат конкретизирани от Комисията с актове за изпълнение.

(48)

Необходимо е също така да се подобри хармонизацията на прилаганите в държавите членки системи за мониторинг на почвата, както и да се използват примерите за полезно взаимодействие между системите за мониторинг на Съюза и националните системи за мониторинг, за да се получават по-добре съпоставими данни в рамките на Съюза. Много важно е да се гарантират качеството и съпоставимостта на измерванията на почвата чрез прилагане на практики на системата за управление на качеството от участващите лаборатории. За да се сведе до минимум административната тежест за лабораториите, дадена държава членка може да счете за достатъчно наличието на една акредитация на лабораториите за по отношение на която и да е от методиките за определяне на стойностите на дескрипторите на почвата. Лабораториите или лицата, с които лабораториите са сключили договор, които извършват измерванията на почвата, следва да прилагат практики на системата за управление на качеството в съответствие с EN ISO/IEC-17025. Могат да се използват равностойни стандарти за управление на качеството на съюзно или международно равнище, а когато е целесъобразно, могат да се търсят полезни взаимодействия със системата за управление на качеството на ICP Forests.

(49)

Важно е да се използват методики за изследване на почвата, които са сертифицирани от международно признати органи като Международната организация по стандартизация (ISO) и Европейския комитет по стандартизация (CEN), както и признати от световната научноизследователска общност, при условие че са налични такива методики. За изследването на почвата е възможно да се използват и други равностойни методики, а именно аналитични процедури, които определят същия параметър или дескриптор и за които е доказано, че дават идентични резултати в границите на подобно стандартно отклонение на повторяемостта(0,95). Сертифицирането на равностойни методики следва да бъде получено от международно признати органи като ISO и CEN и тези равностойни методологии следва да бъдат признати от световната научноизследователска общност.

(50)

С цел да се гарантира опазването на почвата от замърсяване с вещества, които могат да причинят значителни рискове за човешкото здраве и да замърсят околния въздух, повърхностните води, подпочвените води и впоследствие океаните, следва да бъдат установени механизми на политиката за откриване и оценка на такива пораждащи опасения вещества. В това отношение за замърсяването на почвата следва да се разработи подход, който позволява мониторинг и анализ на тези вещества или групи вещества чрез примерен списък, подобно на подхода, използван при повърхностните и подпочвените води. Веществата или групите вещества, които трябва да бъдат включени в такъв примерен списък, следва да включват вещества, представляващи значителен риск за здравето на почвата и устойчивостта на почвата, човешкото здраве или околната среда, и вещества, за които наличната информация показва, че биха могли да представляват значителен риск за или чрез почвата, и за които наличните данни от мониторинга са недостатъчни. Не следва да има горна граница за броя на веществата или групите вещества, които да бъдат включени в примерния списък на замърсителите на почвата за целите на мониторинга и анализа.

(51)

Необходимо е да се събират данни за наличието на замърсители на почвата, които биха могли да представляват риск за човешкото здраве и околната среда, включително пестициди, техните метаболити, пер- и полифлуороалкилирани вещества (PFAS) и други новопоявяващи се замърсители на почвата. Поради това настоящата директива следва да осигури рамка за включването на такива замърсители в примерен списък на замърсителите на почвата, за които са необходими повече данни от мониторинга на почвата с цел справяне с риска за човешкото здраве и околната среда. За да се ограничат разходите за мониторинг, следва да бъде допуснато държавите членки да извършват измервания в ограничен брой точки за вземане на проби за тези замърсители. Комисията би могла да окаже подкрепа на държавите членки чрез измерване на избран брой замърсители на почвата от примерния списък на замърсителите на почвата в изследването LUCAS.

(52)

Пластмасовите микрочастици и наночастици са вещества, които могат да представляват риск за здравето на почвата, както и за основни дейности като селскостопанското производство. Тяхното наличие в почвата може да има последици за почвеното плодородие и по този начин да застрашава здравето и здравословното развитие на културите. Поради това е от съществено значение настоящата директива да даде възможност за включването на пластмасовите микрочастици и наночастици в мониторинга на замърсителите на почвата.

(53)

С цел възможно най-широко използване на данните за здравето на почвата, получени от мониторинга, извършван съгласно настоящата директива, от държавите членки следва да се изисква да създадат условия за лесен достъп на обществеността до тези данни, в агрегиран вид на равнището на почвените единици или на по-детайлно равнище, ако е приложимо, ако не е възможно да се определят индивидуалните стойности или местоположението на базисните пространствено определени проби. Поверителните данни, събирани от Комисията или от държавите членки за изготвянето на европейска статистика, следва да бъдат защитени в съответствие с правилата и мерките, предвидени в Регламент (ЕО) № 223/2009, за да се спечели и запази доверието на лицата, отговарящи за предоставянето на тази информация. Когато Комисията или държавите членки изготвят статистически данни за здравето на почвата, те следва да гарантират, че поверителните данни са съобразени с принципите на Регламент (ЕО) № 223/2009. Освен това, за да се защити собствеността върху данните, е важно Комисията, ЕАОС или държавите членки да разкриват данни само със съгласието на собственика на данните. Държавите членки следва също така да съобщават данните за здравето на почвата и резултатите от оценките на здравето на почвата на съответните заинтересовани страни, като например земеделски стопани, горски стопани, собственици на земя и местни органи. Важно е потенциалните купувачи и наематели на земя да получават, в съответствие с националното право и при поискване от тяхна страна, данните за здравето на почвата и резултатите от оценките на здравето на почвата. Наред с това данните за здравето на почвата, предоставени съгласно настоящата директива, могат да се използват за мониторинг на свързаните с почвата аспекти, провеждан по линия на други правни актове на Съюза, когато е приложимо.

(54)

Резултатите от оценките на здравето на почвата, извършени съгласно настоящата директива, ще послужат за основа на процеса на определяне на конкретните практики, необходими за устойчивото управление на почвата, а по този начин и на подкрепата, която държавите членки следва да осигурят за подобряване на здравето на почвата и устойчивостта на почвата. Без да се засягат задълженията, произтичащи от други правни актове на Съюза и от националното право, разпоредбите на настоящата директива относно подкрепата във връзка със здравето на почвата и устойчивостта на почвата не налагат допълнителни задължения на собствениците и управителите на земи. В същото време управителите на почва, собствениците на земи, управителите на земи и съответните органи следва да получават подкрепа за подобряване на здравето на почвата и устойчивостта на почвата. Тази подкрепа следва да бъде, наред с другото, под формата на информация и съвети относно практики, които подобряват здравето и устойчивостта на почвата, като се вземат предвид местните почвени условия, изграждане на капацитет, повишаване на осведомеността за ползите от практиките, които подобряват здравето на почвата и устойчивостта на почвата, насърчаване на научните изследвания и иновациите; оценка на техническите и финансовите нужди, както и улесняване на достъпа до налично финансиране и неговото усвояване.

(55)

Икономическите инструменти, включително тези по линия на ОСП, чрез които се подпомагат земеделските стопани, са от решаващо значение за поддържането и подобряването на здравето на почвата и устойчивостта на почвата, и в по-малка степен на горската почва. Подкрепата по линия на ОСП е насочена и към здравето на почвата чрез прилагане на условия, екосхеми и мерки за развитие на селските райони. Финансова подкрепа за земеделските и горските стопани, които прилагат практики за подобряване на здравето на почвата и устойчивостта на почвата, може да бъде предоставяна и от частния сектор. Например доброволните маркировки за устойчивост в хранително-вкусовата, дърводобивната и дървопреработвателната промишленост, биотехнологичната промишленост и енергетиката, въведени от частни заинтересовани страни, могат да отразяват приноса на земеделските и горските стопани за подобряването на здравето на почвата и устойчивостта на почвата в съответствие с настоящата директива. Тези маркировки могат да позволят на производителите на храни, дървесина и друга биомаса, които следват тези практики в производството си, да ги отразяват в стойността на своите продукти. Чрез живите лаборатории и водещите проекти на мисията на ЕС „Пакт за почвите за Европа“ ще бъде осигурено допълнително финансиране за мрежа от реални обекти за изпитване, демонстриране и мащабиране на различни решения, включително за въглеродно земеделие. Без да се ограничава действието на принципа „замърсителят плаща“, държавите членки следва да подпомагат чрез подкрепа и съвети собствениците на земи, управителите на земи и ползвателите на земи, засегнати от действията, предприемани съгласно настоящата директива, като вземат предвид по-специално нуждите и ограничените възможности на малките и средните предприятия.

(56)

Съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета (24) държавите членки трябва да опишат в своите стратегически планове по ОСП как е предвидено архитектурата за екологизиране и борба с изменението на климата на тези планове да допринася за постигането на дългосрочните национални цели, определени или произтичащи от законодателните актове, изброени в приложение XIII към посочения регламент, и да бъде в съответствие с тези цели.

(57)

От държавите членки следва да се изисква да следят внимателно въздействието на подкрепата във връзка със здравето на почвата и устойчивостта на почвата, като вземат предвид новите знания, получени в резултат на научни изследвания и иновации. В това отношение се очаква ценен принос от мисията на ЕС „Пакт за почвите за Европа“, и по-специално от живите лаборатории и дейностите на тази мисия в подкрепа на мониторинга на почвата, образованието в областта на почвата и ангажираността на гражданското общество.

(58)

Регенерирането на почвата води до възстановяване на увредената почва в добро здравно състояние. В контекста на регенерирането на почвата могат да бъдат взети предвид резултатите от оценките на здравето на почвата и е подходящо мерките за регенериране да бъдат адаптирани към конкретните характеристики на ситуацията, типа, използването и състоянието на почвата и местните, климатичните и екологичните условия. При зони, характеризиращи се със запечатване или отстраняване на почва, възстановяването на способността на почвата да осигурява екосистемни услуги изисква първо възстановяване на почвата с цел постигане на равнище на функциониране на почвата и осигуряване на екосистемни услуги, което е възможно най-близко до естественото и оптималното ѝ равнище на осигуряване на екосистемни услуги.

(59)

За да се осигурят полезни взаимодействия между различните мерки, приети съгласно други правни актове на Съюза, които биха могли да окажат въздействие върху здравето на почвата, държавите членки следва да гарантират, че дейностите за оказване на подкрепа във връзка със здравето на почвата и устойчивостта на почвата са в съответствие с националните планове за възстановяване, изготвени в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1991, националните стратегии и плановете за действие в областта на биологичното разнообразие, изготвени в съответствие с член 6 от Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие, стратегическите планове, които държавите членки следва да изготвят по линия на ОСП в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115, кодексите за добри селскостопански практики и програмите за действие за определените уязвими зони, приети в съответствие с Директива 91/676/ЕИО на Съвета (25), мерките за опазване и приоритетната рамка за действие, установени за зоните от „Натура 2000“ в съответствие с Директива 92/43/ЕИО на Съвета (26); мерките за постигане на добро екологично и добро химично състояние на водните обекти, включени в плановете за управление на речните басейни, в съответствие с Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (27), мерките за управление на риска от наводнения в съответствие и с Директива 2007/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (28), плановете за управление на сушите, насърчавани в стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, националните програми за действие, установени в съответствие с член 10 от Конвенцията на ООН за борба с опустиняването (UNCCD, целите, определени съгласно регламенти (ЕС) 2018/841 и (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета (29), интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, установени в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (30), националните програми за контрол на замърсяването на въздуха, изготвени съгласно Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета (31),оценките на риска и плановете за управление на риска от бедствия, установени в съответствие с Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (32), националните планове за действие, приети в съответствие с член 4 от Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (33), и оценките на въздействието върху околната среда, извършени съгласно Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (34). Дейностите за оказване на подкрепа във връзка със здравето на почвата и устойчивостта на почвата следва да бъдат застъпени в максимално възможна степен в тези програми, кодекси, рамки за действия, цели, планове и мерки дотолкова, доколкото допринасят за постигането на техните цели. Следователно съответните показатели и данни, като например свързаните с почвата показатели за резултатите съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 и статистическите данни за вложенията и продукцията в селското стопанство, докладвани съгласно Регламент (ЕС) 2022/2379 на Европейския парламент и на Съвета (35), следва да бъдат достъпни за компетентните органи, за да се постигне обвързване на тези данни и показатели и по този начин да стане възможно получаването на възможно най-точна оценка на ефективността на избраните мерки.

(60)

Замърсените обекти често са наследство от десетилетия дейности в Съюза, като например промишлени или военни, и могат да доведат до рискове за човешкото здраве и за околната среда сега и в бъдеще. Поради това е необходимо първо да се определят и проучат потенциално замърсените обекти, а след това, в случай на потвърдено замърсяване, да се оценят рисковете от замърсените обекти и да се предприемат мерки по отношение на неприемливите рискове. Във връзка с това е от съществено значение да се вземе предвид и въздействието на замърсените обекти върху околната среда или среда, различна от почвата, като например подпочвените или повърхностните води. Някои от тези дейности, като например използването на подземни съоръжения за съхранение на опасни вещества, може да са извършени в основната скала или в почвообразуващия слой. Когато от такова подземно съоръжение за съхранение е имало изтичане, замърсителите може да са се придвижили в основната скала или в почвообразуващия слой и най-вероятно няма да бъдат открити в почвата. Замърсителите обаче биха могли да се разпространят и по този начин да окажат въздействие върху човешкото здраве или околната среда. Следователно, ако са предприети такива дейности на потенциално замърсени обекти, основната скала или почвообразуващият слой в близост до дейността ще трябва също да бъдат проучени, за да се провери дали дейността е причинила замърсяване, което оказва въздействие върху човешкото здраве или околната среда.

(61)

Проучването на почвата трябва да определи дали потенциално замърсеният обект е действително замърсен и дали замърсяването представлява риск за човешкото здраве или околната среда. Настоящата директива не изисква в рамките на проучването на почвата анализ на дескриптори на почвата, различни от замърсяването на почвата. Тъй като земеползването може да се променя с течение на времето, е важно информацията за замърсяването да бъде достъпна за обществеността. Например ако трябва да се вземе решение за промяна в земеползването, е важно да се извърши оценка дали замърсяване, установено при предишно проучване на почвата, може да представлява риск за планираното ново земеползване. Ето защо, за да се направи оценка дали даден потенциално замърсен обект е действително замърсен, трябва да се вземат предвид и рисковете за човешкото здраве или околната среда, свързани с чувствителната употреба на обекта. Чувствителната употреба на обекта включва употребата на детски площадки, училища, места за полагане на грижи за деца, или зони в близост до такива обекти, употреба на жилищни райони или употреба на други зони от уязвими групи от населението. Ако проучване на почвата докаже, че потенциално замърсен обект всъщност не е замърсен, обектът повече не следва да се смята от държавата членка за потенциално замърсен, освен ако въз основа на нови данни не възникнат подозрения за замърсяване.

(62)

Тъй като броят на потенциално замърсените обекти и действително замърсените обекти може да бъде много голям и нивото на риск, което представлява замърсеният обект, може да е от много ниско до много високо, е целесъобразно да се следва основан на риска и поетапен подход за определяне и проучване на потенциално замърсените обекти и за управление на замърсените обекти. Този подход може да даде възможност на държавите членки да дадат приоритет на определени обекти. Като дават приоритет на определени обекти, държавите членки могат да вземат предвид потенциалния риск, който предполагаем или потвърден случай на замърсяване представлява за човешкото здраве и околната среда, както и социалния или икономическия контекст. Оценката на потенциалния риск, използвана при определянето на приоритета, е много по-обща от специфичната за обекта оценка на риска, която се извършва на замърсен обект.

(63)

За да определят потенциално замърсените обекти, държавите членки следва да събират данни, включително от предишни научни изследвания, в които се анализира информация за промишлени дейности, инциденти и аварии, като използват стари карти, архиви, статии от пресата, екологични разрешения и сигнали от обществеността или органите, както и данни от биомониторинг на населението или мониторинг на околната среда от научноизследователски проекти. Държавите членки следва да създадат списък на потенциално замърсяващите дейности и да могат да дадат приоритет на определени потенциално замърсени обекти, които е най-вероятно да представляват потенциален риск за човешкото здраве или околната среда, въз основа на вида дейност, мащаба на потенциалното замърсяване, данни за наличието на непосредствен риск или друга съществена информация. Тъй като броят на потенциално замърсените обекти може да се променя във времето, в рамките на определен срок следва да бъде извършено първоначално определяне на тези обекти въз основа на съществуващите данни, като по-нататъшно определяне на такива обекти следва да се прави чрез систематичен подход.

(64)

За да се гарантира своевременното и ефективно извършване на проучванията на почвата на потенциално замърсени обекти, освен задължението да определят сроковете, в които следва да се извършат проучванията на почвата, от държавите членки следва да се изисква да набележат конкретни събития, при които се прилага изискването за извършване на такива проучвания. Такива водещи до прилагането на изискването събития могат да включват искане или преразглеждане на екологично или строително разрешение или лиценз, изискван съгласно правото на Съюза или националното право, изкопни дейности, промени в предназначението на земята или сделки със земя или недвижими имоти. Проучванията на почвата могат да следват различни етапи, като например предварително документно проучване, предишно проучване на конкретния обект с цел събиране на информация за минали промишлени дейности, инциденти или аварии, посещение на място, предварително или проучвателно изследване, по-подробно или описателно проучване, полево или лабораторно изпитване, и могат да включват специфична за обекта оценка на рисковете, които замърсяването поражда за човешкото здраве и околната среда. Ако бъде установено замърсяване, проучването на почвата следва да залегне в основата на характеризирането на замърсяването и неговия екологичен контекст и да предоставя основна информация за специфичната за обекта оценка на риска и за разработването на всякакви мерки за намаляване на риска, които биха били необходими. Докладите за базовото състояние и мерките за мониторинг, въведени съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (36), също могат да се смятат за проучване на почвата, когато е уместно.

(65)

Необходима е гъвкавост във връзка с управлението на замърсените обекти, за да се вземат предвид разходите, ползите и местните особености. Поради това държавите членки следва да възприемат най-малко основан на риска и поетапен подход за определянето и проучването на потенциално замърсени обекти и за управлението на замърсени обекти, при който се отчита разликата между тези две категории и по този начин се дава възможност за отпускането на ресурси, като се вземе предвид конкретният екологичен, социален и икономически контекст. Решенията, свързани с управлението на замърсените обекти, включително относно основания на риска и поетапен подход, следва да се вземат въз основа на естеството и степента на потенциалните рискове за човешкото здраве, включително експозицията на замърсители на уязвими групи от населението, като бременни жени, хора с увреждания, възрастни хора и деца, както и за околната среда, произтичащи от експозицията на замърсители на почвата или на замърсители, мигрирали към подпочвените води, и ако е възможно, кумулативното въздействие върху човешкото здраве, почвените екосистеми и свързаните екосистемни услуги.

(66)

Естествените и антропогенните фонови нива следва да бъдат взети предвид при оценката на риска, тъй като биха могли да спомогнат за определянето на цели за ремедиация или управление на почвата.

(67)

Резултатите от анализа на разходите и ползите във връзка с предприемането на специфична за обекта оценка на риска или ремедиация на почвата следва да бъдат положителни. Например за замърсени обекти в малък мащаб подробната специфична за обекта оценка на риска може да бъде по-скъпа от незабавната ремедиация на почвата или обектът може да бъде очевидно и сериозно замърсен по такъв начин, че да не е необходима подробна специфична за обекта оценка на риска за целите на вземането на решение за ремедиация на почвата. В такива случаи броят на стъпките в основания на риска и поетапен подход за определяне и проучване на потенциално замърсени обекти и за управление на замърсени обекти може да бъде намален, тъй като подробната специфична за обекта оценка на риска, носи малка добавена стойност. Държавите членки следва да установят специална методика за специфичната за обекта оценка на риска на замърсените обекти. Държавите членки следва също така да определят какво представлява неприемлив риск от замърсен обект въз основа на научните познания, принципа на предпазливост, местните особености и вида на настоящото и планираното земеползване.

(68)

За да се намалят до приемливо равнище рисковете за човешкото здраве и околната среда, свързани със замърсените обекти, държавите членки следва да гарантират предприемането на подходящи мерки за намаляване на риска, включително ремедиация на почвата. Оптималните мерки за намаляване на риска следва да бъдат устойчиви и избрани чрез балансиран процес на вземане на решения, при който се отчитат екологичните, социалните и икономическите въздействия. Изборът на техниката или мярката зависи от комбинация от критерии като естеството на замърсителите, характеристиките на почвата, обема на замърсяването, наличното време и пространство, бюджетните ограничения, целите за ремедиация на почвата, текущото и планираното земеползване и потенциала за подобряване на здравето на почвата. Мерките за намаляване на риска не следва да оказват отрицателно въздействие върху оценката на риска и управлението на риска по отношение на водосборните райони за места за черпене на вода, предназначена за консумация от човека съгласно член 8 от Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета (37). Тъй като ремедиацията на почвата е съсредоточена върху премахването на риска, който замърсяването на почвата поражда за човешкото здраве или околната среда, е възможно ремедиацията на почвата да не доведе до подобряване на други дескриптори на почвата. Някои техники за ремедиация на почвата също могат да окажат отрицателно въздействие върху здравето на почвата. Поради това следва да се вземат предвид всички предимства и недостатъци на техниките за ремедиация. Следва да бъде възможно мерките, предприети съгласно други правни актове на Съюза, да бъдат квалифицирани като мерки за намаляване на риска съгласно настоящата директива, ако тези мерки водят до ефективно намаляване на рисковете, породени от замърсени обекти.

(69)

Проучването на потенциално замърсени обекти и управлението на замърсени обекти следва да са съобразени с принципа „замърсителят плаща“ и с принципите на предпазливост и пропорционалност. Държавите членки следва да се стремят да определят замърсителя и да установят поредност в отговорността или верига на вземане на решения за поемане на отговорност, за да определят физическото или юридическото лице, което е отговорно за поемането на разходите за проучването на почвата, оценката на риска и мерките за намаляване на риска. Следва да е възможно държавите членки да могат да решават да проведат допълнително разграничение между вече замърсени и новозамърсени обекти и да прилагат по-строг подход по отношение на замърсяването, причинено след определена референтна дата. При замърсени обекти, за които не може да бъде определено физическото или юридическото лице, отговорно за причиняването на замърсяването, държавите членки следва да могат да използват финансови инструменти и финансови програми на Съюза, за да изпълнят задълженията си по отношение на проучването на почвата и ремедиацията на почвата.

(70)

Замърсяването на почвата вече е уредено съгласно правото на Съюза, като например Директива 2010/75/ЕС или Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (38). Разпоредбите на настоящата директива не засягат изискванията съгласно правото на Съюза в областта.

(71)

Проучванията на почвата, оценките на риска или мерките за намаляване на риска, проведени в потенциално замърсени или замърсени обекти преди 16 декември 2025 г. и които отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, следва да се считат за подходящи за изпълнение на изискванията, предвидени в настоящата директива за такива обекти.

(72)

Мерките, предприети съгласно настоящата директива, следва да са съобразени и с други цели на политиката на Съюза, като например целите, залегнали в Регламент (ЕС) 2024/1252 на Европейския парламент и на Съвета (39), с които по-специално се гарантират сигурни и устойчиви доставки на критични суровини за промишлеността на Съюза.

(73)

Прозрачността е съществен компонент на политиката по отношение на почвата и осигурява публична отчетност и информираност на обществеността, справедливи пазарни условия и мониторинг на напредъка. Поради това държавите членки следва да създадат и поддържат национален регистър на потенциално замърсените и замърсените обекти. Тези регистри следва да съдържат информация за конкретните обекти и да бъдат публично достъпни под формата на онлайн база с пространствени данни с географски координати. Ако регистрите са създадени на поднационално равнище, държавите членки следва да предвидят координирана национална входна точка към различните поднационални регистри, например с централизиран национален уебсайт, съдържащ интернет връзки. Регистрите следва да съдържат информацията, която е необходима, за да може обществеността да бъде информирана за наличието на потенциално замърсени обекти и управлението на замърсени обекти. Като се има предвид, че наличието на замърсяване на почвата в потенциално замърсени обекти по правило може само да се подозира, разликата между потенциално замърсените обекти и замърсените обекти следва да бъде съобщавана и ясно обяснявана на обществеността, за да се избегне пораждането на ненужни опасения. Регистрите, съществуващи към 16 декември 2025 г., които отговарят на изискванията, определени в настоящата директива, следва да се считат за изпълняващи изискванията, предвидени в настоящата директива.

(74)

Съгласно член 19, параграф 1, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) от държавите членки се изисква да предвидят правните средства, необходими за осигуряването на ефективна съдебна защита в областите, обхванати от правото на Съюза. Освен това, в съответствие с Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (40) (наричана по-нататък „Конвенцията от Орхус“), одобрена от Европейската общност на 17 февруари 2005 г. с Решение 2005/370/ЕО на Съвета (41), членовете на заинтересованата общественост трябва да имат достъп до правосъдие, така че да допринасят за закрилата на правото на живот в околна среда, която е адекватна по отношение на здравето на човека и неговото благосъстояние.

(75)

Както е пояснено в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (42), държавите членки нямат право да ограничават процесуалната легитимация във връзка с оспорването на решение на орган на публичната власт до онези членове на заинтересованата общественост, които са участвали в процедурата по вземане на решение, довела до приемането на съответното решение. Освен това всяко производство по обжалване следва да бъде справедливо, безпристрастно и своевременно и да не е прекомерно скъпо, както и да осигурява адекватни средства за правна защита, включително при необходимост правна защита под формата на принудителни мерки. Освен това, в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз (43), на заинтересованата общественост се осигурява най-малко достъп до правосъдие.

(76)

С Директива (ЕС) 2019/1024 се налага публикуването на информация в обществения сектор в безплатни и отворени формати. Общата цел на Директива (ЕС) 2019/1024 е да продължи укрепването на основаната на данни икономика на Съюза чрез увеличаване на количеството взаимнооперативни данни в обществения сектор, които са достъпни за повторна употреба, като така се осигурява справедлива конкуренция и лесен достъп до информация в обществения сектор и се укрепват трансграничните иновации, основани на данни. Основният принцип на посочената директива е, че данните в правителствения сектор следва да бъдат отворени по подразбиране и по замисъл. Целта на Директива 2003/4/ЕО е да се гарантира правото на достъп до информация за околната среда в държавите членки в съответствие с Конвенцията от Орхус. Конвенцията от Орхус и Директива 2003/4/ЕО включват широки задължения, свързани както с предоставянето при поискване на информация за околната среда, така и с активното разпространяване на такава информация. Директива 2003/4/ЕО предвижда ограничен списък от изключения по отношение на разпространението или разкриването на информация за околната среда, като се взема предвид общественият интерес от разпространението, в случай че разпространението или разкриването на информацията би засегнало неблагоприятно определени интереси. Тези интереси включват обществената сигурност или националната отбрана, поверителността на търговската или промишлената информация, когато тази поверителност е предвидена от правото на Съюза или националното право с цел защита на законен икономически интерес, включително на обществения интерес за запазването на статистическата поверителност или данъчната тайна, както и поверителността на личните данни или досиетата на физически лица, когато тези лица не са дали съгласие за публично разкриване на информацията, когато такава поверителност е предвидена от правото на Съюза или националното право. Директива 2007/2/ЕО също така има широк обхват, включващ обмена на пространствена информация, включително на съвкупности от данни относно различни въпроси, свързани с околната среда. Важно е с разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до достъпа до информация и механизмите за обмен на данни, да се допълнят директиви (ЕС) 2019/1024, 2003/4/ЕО и 2007/2/ЕО и да не се създава отделен правен режим. Поради това разпоредбите в настоящата директива относно предоставянето на информация на обществеността и информация относно контрола върху изпълнението следва да се прилагат, без да се засягат посочените директиви.

(77)

Важно е също така с разпоредбите на настоящата директива, отнасящи се до механизмите за обмен на данни, да се даде възможност на държавите членки да използват отново съществуващите инфраструктури за данни, създадени съгласно директиви (ЕС) 2019/1024 и 2007/2/ЕО, за да се гарантира наличието на ефективен и навременен обмен на информация. За тази цел държавите членки и Комисията биха могли да използват инструменти като REPORTNET, управлявани от ЕАОС. Този подход следва принципа на еднократност и избягва налагането на допълнителна тежест за държавите членки за създаване на специална инфраструктура за данни съгласно настоящата директива.

(78)

С цел да се осигури необходимото адаптиране на правилата за мониторинг на здравето на почвата и управление на замърсените обекти, на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 ДФЕС за изменение на настоящата директива с цел адаптиране към научния и техническия напредък методиките за мониторинг на здравето на почвата, примерния списък на мерките за намаляване на риска и фазите и принципите по отношение на специфичната за обекта оценка на риска. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (44). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(79)

За да се гарантират единни условия за прилагане на настоящата директива, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия за определяне на формати или методи за споделяне или събиране на данни за здравето на почвата и за включване на тези данни в цифровия портал за данни за здравето на почвата, както и за определяне на формата, структурата и подробните правила за докладване на данни и информация по електронен път на Комисията. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (45).

(80)

За да окаже подкрепа на държавите членки при изпълнението на техните задължения съгласно настоящата директива, Комисията, в сътрудничество с държавите членки и други заинтересовани страни, когато е целесъобразно, следва да изготвя документи и да разработва научни инструменти, включително възможни методики и процедури, които биха могли да се прилагат. Тези документи и научни инструменти ще осигурят своевременно важна информация на държавите членки, като същевременно се гарантира гъвкавостта за надграждане върху вече въведените методики и процедури. Тези документи и научни инструменти следва да бъдат допълнени с необходимата помощ и изграждане на капацитет. Комисията следва да осигури на държавите членки необходимото за изграждане на капацитет, помощ, подкрепа и многостранно хармонизиране на методите, като по този начин отстрани съществуващите пропуски в данните и затрудненията в работния процес чрез споделяне на експертен опит. За тази цел Комисията следва да се основава на съществуващите механизми на равнището на Съюза и на международно равнище, включително инициативата Soil BON, Глобалното партньорство за почвата, SOILveR, NICOLE, EUROSOLAN, огледалните групи по линия на мисията на ЕС „Пакт за почвите за Европа“ и EIONET. Комисията следва да подкрепя трансграничното сътрудничество между държавите членки, за да се гарантира, че е възприет хармонизиран подход към мониторинга на почвата и е осигурена равнопоставеност между съседните почвени райони.

(81)

В допълнение към съставянето на документи и разработването на научни инструменти Комисията следва да организира редовен обмен на информация, опит и най-добри практики относно прилагането на настоящата директива между държавите членки и, когато е целесъобразно, други заинтересовани страни. Освен това този обмен на информация би могъл да осигури възможност за обсъждане на съобщаването на обществеността на резултатите от оценките на здравето на почвата, практиките, които подобряват устойчивостта на почвата, замърсяването, различно от антропогенното замърсяване от точкови източници;, прилагането на поредност в отговорността при определянето на отговорното(ите) лице(а) за управлението на замърсените обекти, управлението на безстопанствени обекти, техниките за ремедиация на почвата за замърсените обекти, определянето и оценката на естествените и антропогенните фонови нива, подходите за определянето на зоните, в които не са изпълнени индивидуалните критерии за добро здравно състояние на почвата, практиките на системата за управление на качеството за лабораториите, както и принципите на смекчаване на последиците от усвояването на земя.

(82)

До 17 юни 2033 г. Комисията следва да извърши основана на данни оценка и, когато е целесъобразно, да преразгледа настоящата директива въз основа на резултатите от оценките на здравето на почвата. При тази оценка следва да се прецени по-специално необходимостта от определяне на по-конкретни изисквания, за да се гарантира постигането на целите на настоящата директива. В посочената оценка следва също да се разгледа необходимостта от адаптиране към научния и техническия напредък на определението за здрава почва чрез добавяне на разпоредби относно определени дескриптори на почвата или критерии за добро здравно състояние на почвата, основани на нови научни данни, свързани с опазването на почвата, или предвид конкретен проблем на дадена държава членка, произтичащ от нови екологични или климатични обстоятелства. В съответствие с точка 22 от Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество, оценката трябва да се основава на ефикасността, ефективността, важността, съгласуваността и добавената стойност и следва да служи като база за оценки на въздействието на възможните по-нататъшни действия.

(83)

Необходими са координирани мерки от страна на всички държави членки, за да се постигне визията до 2050 г. цялата почва да бъде здрава и да се гарантира дългосрочното осигуряване на екосистемни услуги от почвата в целия Съюз. Самостоятелните действия на държавите членки се оказват недостатъчни, тъй като увреждането на състоянието на почвата продължава и дори се задълбочава. Доколкото целите на настоящата директива не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради обхвата и последиците на действието могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 ДЕС. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящата директива не надхвърля необходимото за постигане на тези цели.

(84)

В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета (46) беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който прие становище на 11 декември 2023 г.

(85)

Съгласно Съвместната политическа декларация от 28 септември 2011 г. на държавите членки и на Комисията относно обяснителните документи (47) държавите членки са поели ангажимент в обосновани случаи да прилагат към съобщението за своите мерки за транспониране един или повече документи, обясняващи връзката между елементите на дадена директива и съответстващите им части от националните инструменти за транспониране. По отношение на настоящата директива законодателят смята, че предоставянето на такива документи е обосновано,