ПРИЛОЖЕНИЕ V ФАЗИ И ПРИНЦИПИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОЦЕНКАТА НА СПЕЦИФИЧНИЯ ЗА ОБЕКТА РИСК

1.   

За да бъде характеризирано дадено замърсяване, е необходимо да се определи естеството на наличните на обекта замърсители (напр. тежки метали, органични замърсители и т.н.) и да се установят техният източник, концентрация, химична форма и разпределение в почвата, почвообразуващият слой и подземните води. Наличието и концентрацията на замърсители в различните среди се определят чрез вземане на проби и проучване на място и извън него, ако има съмнение за пренос на замърсители. Проби за замърсителите, свързани с потенциално замърсяващи дейности, се вземат в съответните среди въз основа на екологичния контекст и физико-химичните свойства на замърсителите, които влияят на тяхното поведение в околната среда. Вземат се предвид естествените и антропогенните фонови нива.

2.   

Оценката на експозицията изисква да се определи пътят, по който замърсителите в почвата могат да достигнат до приемниците. Пътищата на експозиция могат да включват вдишване, поглъщане, контакт с кожата, поглъщане от растенията, миграция в подземните води и др. Концентрациите на замърсителите в средата на експозиция се съчетават с параметрите на експозицията (напр. честота и продължителност на експозицията, степен на поглъщане в почвата и т.н.) и характеристиките на приемника, като възраст, пол и здравословно състояние, за да се оцени дневната доза на експозиция. Връзките между източника, пътя и приемника се обобщават в графичен, схематичен и опростен вид („концептуален модел на обекта“). Експозицията може да бъде оценена чрез пряк анализ в точката на експозиция или чрез моделиране на преноса на замърсител към средата на експозиция.

3.   

Оценката на токсичността или опасностите включва анализ на потенциалните неблагоприятни въздействия на замърсителите върху човешкото здраве и околната среда въз основа на дозата и продължителността на експозицията. При оценката на токсичността или опасностите се отчита присъщата токсичност на замърсителите и чувствителността на различни изложени приемници (хора и екосистеми), като например животни, микроорганизми, растения, деца, бременни жени, възрастни хора и т.н. Токсикологичната информация се използва за изчисляване на референтните дози или концентрации за целите на характеризирането на риска.

4.   

За характеризирането на риска се изисква интегриране на информацията от предходните етапи, за да се оценят вероятността и размерът на неблагоприятното въздействие на замърсения обект върху човешкото здраве и околната среда, включително вследствие на мигриране на замърсяването в други носители в околната среда. Характеризирането на риска помага да се оценят и определят приоритетните нужди от мерки за намаляване на риска и ремедиация и да се гарантира, че състоянието на почвата е съвместимо с настоящото и планираното земеползване. То може също да способства за определяне на целите на ремедиацията на почвата или управлението на даден обект, например вместване в максимално допустими граници или постигане на специфични за обекта скринингови стойности, основани на риска. Оценката на риска включва голям брой хипотези и неопределености. Поради това от съществено значение е да се направи оценка на тези хипотези и неопределености, за да се разбере цялостното значение на получените резултати и да се вземат добре информирани решения.