РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2021/1230 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 юли 2021 година относно презграничните плащания в рамките на Съюза (кодифициран текст) (текст от значение за ЕИП)

„презгранично плащане“ означава платежна операция, обработена по електронен път по нареждане на платеца, на получателя или чрез получателя, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в различни държави членки;

„национално плащане“ означава платежна операция, обработвана по електронен път, по нареждане на платеца, на получателя или чрез получателя, като доставчикът на платежни услуги на платеца и доставчикът на платежни услуги на получателя се намират в една и съща държава членка;

„платец“ означава физическо или юридическо лице, което е титуляр на платежна сметка и разрешава изпълнението на платежно нареждане по тази сметка или, когато такава липсва, физическо или юридическо лице, което дава платежно нареждане;

„получател“ означава физическо или юридическо лице, определено като краен получател на средствата, предмет на дадена платежна операция;

„доставчик на платежни услуги“ означава всяка от категориите юридически лица, посочени в член 1, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/2366, както и физическите или юридическите лица, посочени в член 32 от същата директива, но изключва институциите, изброени в член 2, параграф 5, точки 2 до 23 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета ( 1 ), които се ползват от освобождаване от държава членка, упражнено съгласно член 2, параграф 5 от Директива (ЕС) 2015/2366;

„ползвател на платежни услуги“ означава физическо или юридическо лице, което се ползва от платежна услуга в качеството си на платец или получател, или и в двете качества;

„платежна операция“ означава действие по нареждане на платеца, на получателя или чрез получателя, състоящо се от внасяне, прехвърляне или теглене на средства, независимо от съответните задължения по основното правоотношение между платеца и получателя;

„платежно нареждане“ означава всяко нареждане от платеца или получателя към неговия доставчик на платежни услуги, с което се иска изпълнението на платежна операция;

„такса“ означава всяка сума, наложена на ползвател на платежни услуги от доставчик на платежни услуги, която е пряко или косвено свързана с платежна операция, всяка сума, наложена на ползвателя на платежни услуги от доставчик на платежни услуги или от лице, предоставящо услуги по превалутиране в съответствие с член 59, параграф 2 от Директива (ЕС) 2015/2366, за услуга по превалутиране, или комбинация от двете суми;

„средства“ означава банкноти и монети, пари по сметки и електронни пари по смисъла на член 2, точка 2 от Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 );

„потребител“ означава физическо лице, което действа за цели, които са извън неговата търговия, стопанска дейност или професия;

„микропредприятие“ означава предприятие, което към момента на сключване на договора за платежни услуги е предприятие по смисъла на член 1 и член 2, параграфи 1 и 3 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията ( 3 );

„обменна такса“ означава такса, платима между доставчиците на платежни услуги на платеца и на получателя за всяка операция по директен дебит;

„директен дебит“ означава платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платец, когато платежната операция се извършва по нареждане на получателя, въз основа на съгласието на платеца, дадено на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца;

„схема за директен дебит“ означава общ набор от норми, практики и стандарти, договорени между доставчиците на платежни услуги за изпълнението на операции по директен дебит.