+РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/869 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2022 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2009, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2019/943 и на директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013
---+ГЛАВА I Общи разпоредби
------+Член 1 Предмет, цели и обхват
---------+Член 1 1.
---------+Член 1 2.
------+Член 2 Определения
---+ГЛАВА II Проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес
------+Член 3 Списък на Съюза на проектите от общ интерес и на проектите от взаимен интерес
---------+Член 3 1.
---------+Член 3 2.
---------+Член 3 3.
---------+Член 3 4.
---------+Член 3 5.
---------+Член 3 6.
---------+Член 3 7.
------+Член 4 Критерии за оценка на проектите от групите
---------+Член 4 1.
---------+Член 4 2.
---------+Член 4 3.
---------+Член 4 4.
---------+Член 4 5.
------+Член 5 Изпълнение и наблюдение на проектите в списъка на Съюза
---------+Член 5 1.
---------+Член 5 2.
---------+Член 5 3.
---------+Член 5 4.
---------+Член 5 5.
---------+Член 5 6.
---------+Член 5 7.
---------+Член 5 8.
---------+Член 5 9.
---------+Член 5 10.
------+Член 6 Европейски координатори
---------+Член 6 1.
---------+Член 6 2.
---------+Член 6 3.
---------+Член 6 4.
---------+Член 6 5.
---+ГЛАВА III Издаване на разрешения и участие на обществеността
------+Член 7 Приоритетен статут на проектите в списъка на Съюза
---------+Член 7 1.
---------+Член 7 2.
---------+Член 7 3.
---------+Член 7 4.
---------+Член 7 5.
---------+Член 7 6.
---------+Член 7 7.
---------+Член 7 8.
------+Член 8 Организация на процеса на издаване на разрешения
---------+Член 8 1.
---------+Член 8 2.
---------+Член 8 3.
---------+Член 8 4.
---------+Член 8 5.
---------+Член 8 6.
------+Член 9 Прозрачност и участие на обществеността
---------+Член 9 1.
---------+Член 9 2.
---------+Член 9 3.
---------+Член 9 4.
---------+Член 9 5.
---------+Член 9 6.
---------+Член 9 7.
------+Член 10 Времетраене и изпълнение на процеса на издаване на разрешения
---------+Член 10 1.
---------+Член 10 2.
---------+Член 10 3.
---------+Член 10 4.
---------+Член 10 5.
---------+Член 10 6.
---------+Член 10 7.
---------+Член 10 8.
---------+Член 10 9.
---+ГЛАВА IV Междусекторно планиране на инфраструктурата
------+Член 11 Анализ на разходите и ползите за цялата енергийна система
---------+Член 11 1.
---------+Член 11 2.
---------+Член 11 3.
---------+Член 11 4.
---------+Член 11 5.
---------+Член 11 6.
---------+Член 11 7.
---------+Член 11 8.
---------+Член 11 9.
---------+Член 11 10.
---------+Член 11 11.
---------+Член 11 12.
---------+Член 11 13.
---------+Член 11 14.
------+Член 12 Сценарии за десетгодишния план за развитие на мрежата
---------+Член 12 1.
---------+Член 12 2.
---------+Член 12 3.
---------+Член 12 4.
---------+Член 12 5.
---------+Член 12 6.
---------+Член 12 7.
---------+Член 12 8.
------+Член 13 Определяне на недостатъците по отношение на инфраструктурата
---------+Член 13 1.
---------+Член 13 2.
---------+Член 13 3.
---------+Член 13 4.
---------+Член 13 5.
---------+Член 13 6.
---+ГЛАВА V Интегриране на мрежите за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето
------+Член 14 Планиране на мрежите, разположени в морето
---------+Член 14 1.
---------+Член 14 2.
---------+Член 14 3.
---------+Член 14 4.
---------+Член 14 5.
------+Член 15 Трансгранично разпределяне на разходите за мрежи за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето
---------+Член 15 1.
---------+Член 15 2.
---+ГЛАВА VI Нормативна уредба
------+Член 16 Осигуряване на възможност за инвестиции с трансгранично въздействие
---------+Член 16 1.
---------+Член 16 2.
---------+Член 16 3.
---------+Член 16 4.
---------+Член 16 5.
---------+Член 16 6.
---------+Член 16 7.
---------+Член 16 8.
---------+Член 16 9.
---------+Член 16 10.
---------+Член 16 11.
---------+Член 16 12.
------+Член 17 Регулаторни стимули
---------+Член 17 1.
---------+Член 17 2.
---------+Член 17 3.
---------+Член 17 4.
---------+Член 17 5.
---------+Член 17 6.
---------+Член 17 7.
---+ГЛАВА VII Финансиране
------+Член 18 Допустимост на проекти за получаване на финансова помощ от Съюза съгласно Регламент (ЕС) 2021/1153
---------+Член 18 1.
---------+Член 18 2.
---------+Член 18 3.
---------+Член 18 4.
---------+Член 18 5.
------+Член 19 Указания за критериите за предоставяне на финансова помощ от Съюза
---+ГЛАВА VIII Заключителни разпоредби
------+Член 20 Упражняване на делегирането
---------+Член 20 1.
---------+Член 20 2.
---------+Член 20 3.
---------+Член 20 4.
---------+Член 20 5.
---------+Член 20 6.
------+Член 21 Докладване и оценка
------+Член 22 Преглед
------+Член 23 Информация и публичност
------+Член 24 Дерогация за междусистемните връзки за Кипър и Малта
---------+Член 24 1.
---------+Член 24 2.
---------+Член 24 3.
---------+Член 24 4.
---------+Член 24 5.
------+Член 25 Изменение на Регламент (ЕО) № 715/2009
------+Член 26 Изменение на Регламент (ЕС) 2019/942
------+Член 27 Изменение на Регламент (ЕС) 2019/943
------+Член 28 Изменение на Директива 2009/73/ЕО
------+Член 29 Изменение на Директива (ЕС) 2019/944
------+Член 30 Преходни разпоредби
------+Член 31 Преходен период
---------+Член 31 1.
---------+Член 31 2.
---------+Член 31 3.
---------+Член 31 4.
---------+Член 31 5.
------+Член 32 Отмяна
---------+Член 32 1.
---------+Член 32 2.
---------+Член 32 3.
------+Член 33 Влизане в сила
---+ПРИЛОЖЕНИЕ I ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ И ОБЛАСТИ НА ЕНЕРГИЙНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
---+ПРИЛОЖЕНИЕ II КАТЕГОРИИ ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА
---+ПРИЛОЖЕНИЕ III РЕГИОНАЛНИ СПИСЪЦИ НА ПРОЕКТИ
---+ПРИЛОЖЕНИЕ IV ПРАВИЛА И ПОКАЗАТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРОЕКТИТЕ
---+ПРИЛОЖЕНИЕ V АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ ЗА ЦЯЛАТА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА
---+ПРИЛОЖЕНИЕ VI УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ И ОБЩЕСТВЕНО УЧАСТИЕ
---+ПРИЛОЖЕНИЕ VII СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И ПРОЕКТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС („СПИСЪК НА СЪЮЗА“),
|
English -
European Union -
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/869 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 30 май 2022 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2009, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2019/943 и на директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2022/869 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
от 30 май 2022 година
относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2009, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2019/943 и на директиви 2009/73/ЕО и (ЕС) 2019/944 и за отмяна на Регламент (ЕС) № 347/2013
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
1. Преглед
| Наименование |
Регулация |
|
ГЛАВА I Общи разпоредби
|
ГЛАВА I Общи разпоредби
|
|
ГЛАВА II Проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес
|
ГЛАВА II Проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес
|
|
ГЛАВА III Издаване на разрешения и участие на обществеността
|
ГЛАВА III Издаване на разрешения и участие на обществеността
|
|
ГЛАВА IV Междусекторно планиране на инфраструктурата
|
ГЛАВА IV Междусекторно планиране на инфраструктурата
|
|
ГЛАВА V Интегриране на мрежите за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето
|
ГЛАВА V Интегриране на мрежите за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето
|
|
ГЛАВА VI Нормативна уредба
|
ГЛАВА VI Нормативна уредба
|
|
ГЛАВА VII Финансиране
|
ГЛАВА VII Финансиране
|
|
ГЛАВА VIII Заключителни разпоредби
|
ГЛАВА VIII Заключителни разпоредби
|
|
ПРИЛОЖЕНИЕ I ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ И ОБЛАСТИ НА ЕНЕРГИЙНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
|
ПРИЛОЖЕНИЕ I
ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ И ОБЛАСТИ НА ЕНЕРГИЙНАТА ИНФРАСТРУКТУРА
(посочени в член 1, параграф 1)
Настоящият регламент се прилага за следните приоритетни коридори и области на трансевропейската енергийна инфраструктура:
1. ПРИОРИТЕТНИ ЕЛЕКТРОПРЕНОСНИ КОРИДОРИ
1) Електроенергийни междусистемни връзки север – юг в Западна Европа (NSI West Electricity — „МВСЮ Западен електроенергиен регион“): междусистемни връзки между държавите членки от региона и със средиземноморския район, включително Иберийския полуостров, по-специално за интегриране на електроенергия от възобновяеми енергийни източници, за укрепване на вътрешните електроенергийни инфраструктури, за да се засили пазарната интеграция на региона и да се сложи край на изолацията на Ирландия, и за гарантиране на необходимото удължаване до сушата на мрежите за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето, и на укрепването на вътрешната мрежа, необходимо за осигуряване на адекватна и надеждна преносна мрежа и за снабдяване на държавите членки без излаз на море с електроенергия, произведена в морето.
Обхванати държави членки: Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия и Португалия.
2) Електроенергийни междусистемни връзки север – юг в Централна, Източна и Югоизточна Европа („NSI East Electricity“ — „МВСЮ Източен електроенергиен регион“): междусистемни връзки и вътрешни електропроводи по направленията север – юг и изток – запад за доизграждане на вътрешния пазар и интегриране на електропроизводството от възобновяеми енергийни източници, за да се сложи край на изолацията на Кипър, и за гарантиране на необходимото удължаване до сушата на мрежите за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето, и на укрепването на вътрешната мрежа, необходимо за осигуряване на адекватна и надеждна преносна мрежа и за снабдяване на държавите членки без излаз на море с електроенергия, произведена в морето.
Обхванати държави членки: България, Чехия, Германия, Хърватия, Гърция, Кипър, Италия, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия.
3) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката („BEMIP в областта на електроенергетиката“): междусистемни връзки и вътрешни електропроводи в района на Балтийско море, за да се насърчи пазарната интеграция, като същевременно се интегрират по-големи дялове електроенергия от възобновяеми източници в региона.
Обхванати държави членки: Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция.
2. ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ ЗА МРЕЖИ, РАЗПОЛОЖЕНИ В МОРЕТО
4) Мрежи, разположени в северните морета („NSOG“): развитие на електроенергийни мрежи в морето, развитие на интегрирана електроенергийна мрежа – както и, ако е целесъобразно, на мрежа за пренос на водород – в морето, и свързаните с нея междусистемни връзки в Северно море, Ирландско море, Келтско море, Ламанша и съседните води с цел пренос на електроенергия или, ако е целесъобразно, на водород от инсталации на база възобновяеми енергийни източници, разположени в морето, до центрове за потребление и акумулиране или с цел увеличаване на трансграничния обмен на електроенергия от възобновяеми източници.
Обхванати държави членки: Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Франция, Люксембург, Нидерландия и Швеция.
5) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на мрежите, разположени в морето („BEMIP в областта на мрежите в морето“): развитие на електроенергийни мрежи в морето, развитие на интегрирана електроенергийна мрежа – както и, ако е целесъобразно, на мрежа за пренос на водород – в морето и свързаните с нея междусистемни връзки в Балтийско море и съседните води с цел пренос на електроенергия или, ако е целесъобразно, на водород от инсталации на база възобновяеми енергийни източници, разположени в морето, до центрове за потребление и акумулиране или с цел увеличаване на трансграничния обмен на електроенергия от възобновяеми източници.
Обхванати държави членки: Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция.
6) Мрежи, разположени в южни и западни морета (SW offshore): развитие на електроенергийни мрежи в морето, развитие на интегрирана електроенергийна мрежа – както и, ако е целесъобразно, на мрежа за пренос на водород – в морето и свързаните с нея междусистемни връзки в Средиземно море, включително в Кадиския залив, и съседните води с цел пренос на електроенергия или, ако е целесъобразно, на водород от инсталации на база възобновяеми енергийни източници, разположени в морето, до центрове за потребление и акумулиране или с цел увеличаване на трансграничния обмен на електроенергия от възобновяеми източници.
Обхванати държави членки: Гърция, Испания, Франция, Италия, Малта и Португалия.
7) Мрежи, разположени в южни и източни морета (SE offshore): развитие на електроенергийни мрежи в морето, развитие на интегрирана електроенергийна мрежа – както и, ако е целесъобразно, на мрежа за пренос на водород – в морето и свързаните с нея междусистемни връзки в Средиземно море, Черно море и съседните води с цел пренос на електроенергия или, ако е целесъобразно„ на водород от инсталации на база възобновяеми енергийни източници, разположени в морето, до центрове за потребление и акумулиране или с цел увеличаване на трансграничния обмен на електроенергия от възобновяеми източници.
Обхванати държави членки: България, Хърватия, Гърция, Италия, Кипър, Румъния и Словения.
8) Мрежи, разположени в Атлантическия океан: развитие на електроенерегийни мрежи в морето, развитие на интегрирана електроенергийна мрежа в морето и свързаните с нея междусистемни връзки във водите на Северния Атлантически океан с цел пренос на електроенергия от инсталации на база възобновяеми енергийни източници, разположени в морето, до центрове за потребление и акумулиране и с цел увеличаване на трансграничния обмен на електроенергия.
Обхванати държави членки: Ирландия, Испания, Франция и Португалия.
3. ПРИОРИТЕТНИ КОРИДОРИ ЗА ПРЕНОС НА ВОДОРОД И ЕЛЕКТРОЛИЗЬОРИ
9) Междусистемни връзки за водород в Западна Европа („HI West“ — „МСВВ Запад“): инфраструктура за водород и промяна на предназначението на газовата инфраструктура, създаващи условията за развитието на интегрирана опорна мрежа за водород пряко или косвено (чрез междусистемна връзка с трета държава), която свързва държавите в региона, отговаря на техните специфични нужди от инфраструктура за водород и способства за развитието на мрежа за транспортиране на водород, обхващаща целия Съюз, и която, що се отнася до островите и островните системи, също така намалява енергийната изолация, подкрепя иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и допринася значително за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза.
Електролизьори: подпомагане на внедряването на съоръжения за преобразуване на електроенергия в газ, чиято цел е да се създадат предпоставки за намаляване на емисиите на парникови газове и да се допринесе за сигурната, ефикасна и надеждна работа на системите и за интегрирането на интелигентни енергийни системи, и освен това, що се отнася до островите и островните системи, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза.
Обхванати държави членки: Белгия, Чехия, Дания, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия и Португалия.
10) Междусистемни връзки за водород в Централна, Източна и Югоизточна Европа („HI East“ — „МСВВ Изток“): инфраструктура за водород и промяна на предназначението на газовата инфраструктура, създаващи условията за развитието на интегрирана опорна мрежа за водород пряко или косвено (чрез междусистемна връзка с трета държава), която свързва държавите в региона, отговаря на техните специфични нужди от инфраструктура за водород и способства за развитието на мрежа за транспортиране на водород, обхващаща целия Съюз, и която, що се отнася до островите и островните системи, също така намалява енергийната изолация, подкрепя иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и допринася значително за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза.
Електролизьори: подпомагане на внедряването на съоръжения за преобразуване на електроенергия в газ, чиято цел е да се създадат предпоставки за намаляване на емисиите на парникови газове и да се допринесе за сигурната, ефикасна и надеждна работа на системите и за интегрирането на интелигентни енергийни системи, и освен това, що се отнася до островите и островните системи, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза.
Обхванати държави членки: България, Чехия, Германия, Гърция, Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Австрия, Полша, Румъния, Словения и Словакия.
11) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на водорода („BEMIP в областта на водорода“): инфраструктура за водород и промяна на предназначението на газовата инфраструктура, създаващи условията за развитието на интегрирана опорна мрежа за водород пряко или косвено (чрез междусистемна връзка с трета държава), която свързва държавите в региона, отговаря на техните специфични нужди от инфраструктура за водород и способства за развитието на мрежа за транспортиране на водород, обхващаща целия Съюз, и която, що се отнася до островите и островните системи, също така намалява енергийната изолация, подкрепя иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и допринася значително за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза.
Електролизьори: подпомагане на внедряването на съоръжения за преобразуване на електроенергия в газ, чиято цел е да се създадат предпоставки за намаляване на емисиите на парникови газове и да се допринесе за сигурната, ефикасна и надеждна работа на системите и за интегрирането на интелигентни енергийни системи, и освен това, що се отнася до островите и островните системи, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза.
Обхванати държави членки: Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Финландия и Швеция.
4. ПРИОРИТЕТНИ ТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ
12) Внедряване на интелигентни електроенергийни мрежи: възприемане на технологии за интелигентни електроенергийни мрежи в целия Съюз с цел да се постигне ефективна интеграция на поведението и действията на всички ползватели, свързани към електроенергийната мрежа, по-специално производството на големи количества електроенергия от възобновяеми източници или от разпределени енергийни източници и реакцията на потреблението, съхраняването на енергия, електрическите превозни средства и други източници на гъвкавост, както и (що се отнася до островите и островните системи) намаляване на енергийната изолация, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза.
Обхванати държави членки: всички.
13) Трансгранична мрежа за въглероден диоксид: развитие на инфраструктура за пренос на въглероден диоксид между държавите членки и със съседни трети държави за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, уловен от промишлени инсталации, с цел постоянно съхранение в геоложки формации, както и с цел оползотворяване на въглеродния диоксид за синтетични горивни газове, което води до трайно неутрализиране на въглеродния диоксид.
Обхванати държави членки: всички.
14) Интелигентни газопреносни мрежи: възприемане на технологии за интелигентни газопреносни мрежи в целия Съюз с цел да се постигне ефективна интеграция в газопреносната мрежа на множество източници на нисковъглеродни газове и по-специално на газове от възобновяеми източници, да се подкрепи внедряването на иновативни и цифрови решения за управление на мрежите и да се способства за интегрирането на интелигентния енергиен сектор и за реакцията на потреблението, включително съответните физически подобрения, ако са необходими за функционирането на оборудването и инсталациите с цел интегриране на нисковъглеродните газове и по-специално на газовете от възобновяеми източници.
Обхванати държави членки: всички.
|
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II КАТЕГОРИИ ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА
|
ПРИЛОЖЕНИЕ II
КАТЕГОРИИ ЕНЕРГИЙНА ИНФРАСТРУКТУРА
Категориите енергийна инфраструктура, които следва да се развиват с цел осъществяване на приоритетите за енергийната инфраструктура, изброени в приложение I, са следните:
1)
по отношение на електроенергията:
а)
въздушни електропроводи за високо и свръхвисоко напрежение, които пресичат граница или са разположени на територията на държава членка, в т.ч. в изключителната икономическа зона, ако са проектирани за напрежение 220 kV или по-високо, и подземни и подводни кабелни електропроводи, ако са проектирани за напрежение 150 kV или по-високо. За държавите членки и малките изолирани системи, чиято преносна система като цяло e с по-ниско напрежение, тези прагове на напрежението са равни на най-високото напрежение в съответните им електроенергийни системи;
б)
всяко оборудване или инсталация, попадащи в категорията енергийна инфраструктура по буква а) и позволяващи пренос на електроенергия от възобновяеми източници от разположени в морето обекти за производство (енергийна инфраструктура за електроенергия от възобновяеми източници в морето);
в)
отделни или агрегирани съоръжения за акумулиране на енергия, използвани за постоянно или временно акумулиране на енергия в наземна или подземна инфраструктура или в геоложки обекти, при условие че те са директно свързани към електропроводи за високо напрежение и електроразпределителни линии, проектирани за напрежение 110 kV или по-високо. За държавите членки и малките изолирани системи, чиято преносна система като цяло e с по-ниско напрежение, тези прагове на напрежението са равни на най-високото напрежение в съответните им електроенергийни системи;
г)
всякакво оборудване или инсталации, които са от основно значение за безопасната, сигурна и ефективна работа на системите, посочени в букви а), б) и в), включително системите за защита, следене и управление за всички напрежения и подстанции;
д)
интелигентни електроенергийни мрежи: всякакво оборудване или инсталации, цифрови системи и компоненти, интегриращи информационни и комуникационни технологии (ИКТ) посредством оперативни цифрови платформи, системи за управление и сензорни технологии на равнището на преносните мрежи и на разпределителните мрежи за средно и високо напрежение с цел изграждане на по-ефективни и интелигентни преносни и разпределителни мрежи, увеличаване на преносната способност, за да се интегрират нови форми за производство, акумулиране и потребление на енергия и да се улеснят нови бизнес модели и пазарни структури, включително инвестиции в острови и островни системи с цел намаляване на енергийната изолация, подпомагане на иновативните и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и оказване на значителен принос за устойчивостта на островната енергийна система и енергийната система на Съюза;
е)
всякакво оборудване или инсталации, които попадат в категорията, посочена в буква а), и имат двойна функционалност: междусистемна свързаност и система за свързване на мрежите в морето от обектите за производство на енергия от възобновяеми източници, разположени в морето, до две или повече държави членки и трети държави, участващи в проекти, включени в списъка на Съюза, включително удължаване до сушата на това оборудване до първата подстанция от преносната система на сушата, както и всякакви съседни съоръжения или инсталации, които са разположени в морето и имат основно значение за безопасната, сигурна и ефективна експлоатация, включително системи за защита, следене и управление, и необходимите подстанции, ако те също гарантират оперативна съвместимост, наред с другото, съвместимост на интерфейсите между различни технологии („мрежи за енергия от възобновяеми източници, разположени в морето“).
2)
по отношение на интелигентните газопреносни мрежи: всяко от следните съоръжения или инсталации, предназначени за създаване на възможности и за улесняване на интегрирането в газопреносната мрежа на разнородни нисковъглеродни газове, и по-специално газове от възобновяеми източници, включително биометан или водород: цифрови системи и компоненти, интегриращи ИКТ, системи за управление и сензорни технологии с цел осигуряване на възможност за интерактивно и интелигентно следене, измерване, контрол на качеството и управление на производството, транспортирането, разпределението, съхраняването и потреблението на газ в газовата мрежа. Освен това тези проекти могат също да включват съоръжения, които създават възможност за реверсивно подаване на газ от разпределителното към преносното ниво, включително съответните физически модернизации, ако са необходими за функционирането на оборудването и инсталациите за интегриране на нисковъглеродните газове, и по-специално на газове от възобновяеми източници;
3)
по отношение на водорода:
а)
тръбопроводи за транспортиране, основно под високо налягане, на водород, включително преоборудвана инфраструктура за природен газ, които предоставят достъп на множество ползватели на мрежата въз основа на прозрачни и недискриминиращи условия;
б)
хранилища, свързани с посочените в буква а) тръбопроводи за транспортиране на водород под високо налягане;
в)
съоръжения за приемане, съхранение и регазификация и понижаване на налягането на втечнен водород или на водород, вграден в други химични вещества, с цел подаването на водорода в мрежата, ако е приложимо;
г)
всякакво оборудване или инсталации, които са от основно значение за безопасната, сигурна и ефективна работа на водородната система или за осигуряване на възможност за реверсивно подаване на газ, включително компресорни станции;
д)
всяко оборудване или инсталация, позволяващи използването на водород или горива на базата на водород в транспортния сектор в рамките на основната мрежа на TEN-T, определени в съответствие с глава III от Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета (
11
).
Всеки от активите, изброени в букви а) —г), може да е създаден чрез ново строителство или чрез преобразуване на съоръжения за природен газ в съоръжения за водород, или чрез комбинация от двете;
4)
относно съоръженията за електролиза:
а)
електролизьори, които:
i)
са с мощност от поне 50 MW, осигурена от един-единствен електролизьор или от набор от електролизьори, които образуват единен, координиран проект;
ii)
чието производство съответства на изискването за намаление на емисиите от парникови газове през целия жизнен цикъл със 70 % спрямо емисиите на използваното за сравнение изкопаемо гориво, възлизащи на 94 g CO2eq/MJ, както е установено в член 25, параграф 2 и в приложение V на Директива (ЕС) 2018/2001. Намаленията на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл се изчисляват по методиката, посочена в член 28, параграф 5 от Директива (ЕС) 2018/2001, или като вместо нея се използва стандарт ISO 14067 или ISO 14064-1. Емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл трябва да включват непреките емисии. Количествено определеното намаление на емисиите на парникови за целия жизнен цикъл се проверява в съответствие с член 30 от Директива (ЕС) 2018/2001, когато е приложимо, или от независима трета страна; и
iii)
имат свързана с мрежата функция, особено с оглед на цялостната гъвкавост на системата и цялостната системна ефективност на електроенергийните и водородните мрежи;
б)
оборудване, свързано с електролизьорите, включително тръбопроводна връзка към мрежата;
5)
по отношение на въглеродния диоксид:
а)
специално предвидени за целта газопроводи, различни от тези на газопроводната мрежа за транспортиране от находището, използвани за транспортиране на въглероден диоксид, получен от повече от един източник, с цел постоянно геоложко съхраняване на въглероден диоксид в съответствие с Директива 2009/31/ЕО;
б)
фиксирани съоръжения за втечняване, буферно съхранение и конвертори на въглероден диоксид с оглед на по-нататъшното му транспортиране по тръбопроводи и в специални видове транспорт като кораби, баржи, камиони и влакове;
в)
без да се засяга забраната за съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации в държава членка, повърхностните съоръжения и съоръженията за инжектиране, свързани с инфраструктурата в рамките на геоложка формация, която се използва в съответствие с Директива 2009/31/ЕО за постоянно съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации, когато те не включват използването на въглероден диоксид за засилено извличане на въглеводороди и са необходими, за да се даде възможност за трансграничен пренос и съхранение на въглероден диоксид;
г)
всякакво оборудване или инсталации, които са от основно значение за правилната, сигурна и ефективна работа на въпросната система, включително системи за защита, следене и управление.
|
|
ПРИЛОЖЕНИЕ III РЕГИОНАЛНИ СПИСЪЦИ НА ПРОЕКТИ
|
ПРИЛОЖЕНИЕ III
РЕГИОНАЛНИ СПИСЪЦИ НА ПРОЕКТИ
1. ПРАВИЛА ЗА ГРУПИ
1) По отношение на енергийната инфраструктура, попадаща в компетентността на националните регулаторни органи, всяка група се състои от представители на държавите членки, националните регулаторни органи, ОПС, както и Комисията, Агенцията, ООРСЕС и ЕМОПС за електроенергия или ЕМОПС за газ.
За другите категории енергийна инфраструктура всяка група се състои от представители на Комисията и на държавите членки и организаторите на проекти, имащи отношение към съответните приоритети, посочени в приложение I.
2) В зависимост от броя на проектите, кандидатстващи за включване в списъка на Съюза, от недостатъците в регионалната инфраструктура и от развитието на пазара групите и техните органи за вземане на решения могат да се разделят, обединяват или да заседават в различни конфигурации, както е необходимо за обсъждането на въпроси, които са общи за всички групи или се отнасят само до конкретни региони. Тези въпроси може да са свързани с междурегионалната последователност или с броя предложени проекти, включени в проектите на регионалните списъци, за които съществува опасност да станат неуправляеми.
3) Всяка група организира своята работа в съответствие с регионалните усилия за сътрудничество съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 715/2009, член 34 от Регламент (ЕС) 2019/943, член 7 от Директива 2009/73/ЕО и член 61 от Директива (ЕС) 2019/944, както и други съществуващи структури за регионално сътрудничество.
4) Както е целесъобразно с оглед на изпълнението на съответните приоритетни коридори и области на енергийната инфраструктура, определени в приложение I, всяка група кани организаторите на проект, потенциално отговарящ на изискванията за подбор като проект от общ интерес, както и представители на национални администрации, на регулаторни органи, на гражданското общество и на ОПС от трети държави. Решението за поканване на представители на трети държави се постига чрез консенсус.
5) За приоритетните коридори на енергийната инфраструктура, посочени в раздел 2 от приложение I, всяка група кани, по целесъобразност, представители на държавите членки без излаз на море, компетентните органи, националните регулаторни органи и ОПС.
6) Всяка група кани, по целесъобразност, организациите, представляващи съответните заинтересовани лица, в т.ч. представители от трети страни, и ако бъде счетено за целесъобразно – самите заинтересовани лица, включително производители, ОРС, доставчици, потребители, местното население и организации от Съюза за опазване на околната среда, за да изразят конкретния си опит. Всяка група организира изслушвания или консултации, когато това е необходимо за изпълнението на нейните задачи.
7) По отношение на заседанията на групите, всяка група публикува на платформа, достъпна за заинтересованите лица, своите вътрешни правила, актуален списък на организациите, членуващи в групата, редовно актуализирана информация относно напредъка на дейностите, дневен ред на заседанията и протоколи от заседанията, ако са налични. Разискванията на органите за вземане на решения на групите и класирането на проектите в съответствие с член 4, параграф 5 са поверителни. Всички решения относно функционирането и работата на регионалните групи се постигат с консенсус между държавите членки и Комисията.
8) Комисията, Агенцията и групите се стремят към съгласуваност между групите. За тази цел Комисията и Агенцията осигуряват, когато е целесъобразно, обмен на информация между съответните групи относно всички дейности, представляващи междурегионален интерес.
9) Участието на националните регулаторни органи и Агенцията в групите не застрашава изпълнението на техните цели и задължения съгласно настоящия регламент или съгласно Регламент (ЕС) 2019/942, членове 40 и 41 от Директива 2009/73/ЕО и членове 58, 59 и 60 от Директива (ЕС) 2019/944.
2. ПРОЦЕС ЗА СЪСТАВЯНЕ НА РЕГИОНАЛНИ СПИСЪЦИ
1) Организатори на проекти, потенциално отговарящи на изискванията за включване в списъка на Съюза, за които целта е да придобият такъв статут, подават заявление за избиране като проект, включен в списъка на Съюза, което заявление съдържа:
а)
оценка на техните проекти по отношение на приноса им за осъществяването на приоритетите, определени в приложение I;
б)
посочване на съответната категория проекти, определена в приложение II;
в)
анализ на изпълнението на съответните критерии, определени в член 4;
г)
за проекти, постигнали достатъчна степен на зрелост — изготвен конкретно за проекта анализ на разходите и ползите, основаващ се на методиките, разработени от Агенцията съгласно член 11;
д)
за проекти от взаимен интерес — писмата за подкрепа от правителствата на пряко засегнатите държави, с които те изразяват подкрепата си за проекта, или други необвързващи споразумения;
е)
всяка друга информация, имаща отношение към оценката на проекта.
2) Всички получатели гарантират поверителността на чувствителната от търговска гледна точка информация.
3) Предложените проекти от общ интерес за пренос и акумулиране на електроенергия, които попадат в категориите енергийна инфраструктура, определени в точка 1, букви а), б), в), г) и е) от приложение II към настоящия регламент, са част от последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на електроенергията в целия Съюз, разработен от ЕМОПС за електроенергия съгласно член 30 от Регламент (ЕС) 2019/943. Предложените проекти за пренос на електроенергия от общ интерес, попадащи в категориите енергийна инфраструктура, определени в точка 1, букви б) и е) от приложение II към настоящия регламент, произтичат от и са в съответствие с развитието на интегрирани мрежи, разположени в морето, и укрепването на мрежата, посочено в член 14, параграф 2 от настоящия регламент.
4) Считано от 1 януари 2024 г. предложените проекти от общ интерес за водород, които попадат в категориите енергийна инфраструктура, определени в точка 3 от приложение II към настоящия регламент, са част от последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на газа в цялата Общност, разработен от ЕМОПС за газ съгласно член 8 от Регламент (ЕО) № 715/2009.
5) До 30 юни 2022 г. и след това за всеки десетгодишен план за развитие на мрежата в целия Съюз ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ издават актуализирани указания относно включването на проекти в съответния им десетгодишен план за развитие на мрежата в целия Съюз, посочени в точки 3 и 4, за да гарантират равнопоставеност и прозрачност на процеса. За всички проекти, включени в действащия към съответния момент списък на Съюза, в указанията се определя опростен процес за включване в десетгодишните планове за развитие на мрежата в целия Съюз, като се вземат предвид документацията и данните, които вече са били представени в рамките на предишен процес за включване в десетгодишните планове за развитие на мрежата в целия Съюз, доколкото информацията в тях продължава да е валидна.
ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ провеждат консултации с Комисията и с Агенцията относно проектите на съответните им указания за включване на проекти в десетгодишните планове за развитие на мрежата в целия Съюз и вземат предвид препоръките, отправени от Комисията и от Агенцията, преди публикуването на окончателните указания.
6) Предложените проекти за транспортиране и съхраняване на въглероден диоксид, които попадат в категорията енергийна инфраструктура, определена в приложение II, точка 5, се представят като част от план, разработен от поне две държави членки, за развитие на трансгранична инфраструктура за транспортиране и съхраняване на въглероден диоксид, който план се представя на Комисията от заинтересованите държави членки или от организации, определени от тези държави членки.
7) ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ предоставят информация на групите относно начина, по който са приложили указанията за оценка на включването в десетгодишните планове за развитие на мрежите в целия Съюз.
8) За проектите, които попадат в тяхната компетентност, националните регулаторни органи и ако е необходимо — Агенцията, проверяват, когато е възможно в контекста на регионалното сътрудничество съгласно член 7 от Директива 2009/73/ЕО и член 61 от Директива (ЕС) 2019/944, последователното прилагане на критериите и на методиката за анализ на разходите и ползите и оценяват трансграничното им значение. Те представят оценката си на групата. Комисията гарантира, че критериите и методиките, посочени в член 4 и приложение IV от настоящия регламент, се прилагат по хармонизиран начин, за да се гарантира съгласуваност между регионалните групи.
9) За всички проекти, които не са обхванати от точка 8 от настоящото приложение, Комисията оценява прилагането на критериите, определени в член 4 от настоящия регламент. Комисията взема също така предвид потенциала за разширяване в бъдеще чрез включване на допълнителни държави членки. Комисията представя оценката си на групата. За проекти, кандидатстващи за статут на проект от взаимен интерес, представителите на трети държави и регулаторните органи се канят да представят оценката.
10) Всяка държава членка, за чиято територия даден предложен проект не се отнася, но за която предложеният проект може да има потенциално нетно положително въздействие или потенциален значителен ефект, като например за околната среда или действието на енергийната инфраструктура на територията ѝ, може да представи на групата становището си, в което да определи ясно своя интерес.
11) Групата разглежда при поискване от страна на държава членка от групата, представените от държава членка в съответствие с член 3, параграф 3 обосновани причини, поради които тя не одобрява проект, отнасящ се до нейната територия.
12) Групата преценява дали е приложен принципът „енергийната ефективност на първо място“, що се отнася до установяването на регионалните нужди от инфраструктура и по отношение на всеки от кандидатстващите проекти. Групата разглежда по-специално възможностите за решения като управление на търсенето, решения за пазарни договорености, прилагане на цифрови решения и саниране на сгради като приоритетни решения, когато те се считат за по-ефективни от гледна точка на разходите в контекста на цялата система, отколкото изграждането на нова инфраструктура за доставки.
13) Групата заседава, за да разгледа и класира предложените проекти въз основа на прозрачна оценка на проектите и като използва критериите, посочени в член 4, като взема предвид оценката на регулаторните органи или оценката на Комисията за проекти, които не попадат в компетентността на националните регулаторни органи.
14) Изготвените от групите проекти за регионални списъци, съдържащи предложените проекти, които попадат в компетентността на националните регулаторни органи, както и всички становища съгласно точка 10 от настоящия раздел, се предават на Агенцията шест месеца преди датата на приемане на списъка за Съюза. Проектите за регионални списъци и придружаващите ги становища се оценяват от Агенцията в срок от три месеца след датата на получаването им. Агенцията представя становище относно проектите за регионални списъци, по-специално относно последователното прилагане на критериите и на анализа на разходите и ползите във всички региони. Становището на Агенцията се приема в съответствие с процедурата, посочена в член 22, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2019/942.
15) В срок от един месец след датата на получаване на становището на Агенцията органът за вземане на решения на всяка група приема своя окончателен регионален списък на предложени проекти, при спазване на разпоредбите, установени в член 3, параграф 3, като се основава на предложението на групите и взема предвид становището на Агенцията и оценката на националните регулаторни органи, представена в съответствие с точка 8, или оценката на Комисията, представена в съответствие с точка 9 — когато става дума за проекти, непопадащи в компетентността на националните регулаторни органи, и препоръката от Комисията, целяща запазването на управляем общ брой проекти в списъка за Съюза, особено по границите, във връзка с конкуриращи се или потенциално конкуриращи се проекти. Органите за вземане на решения на групите представят окончателните регионални списъци на Комисията заедно със становищата, посочени в точка 10.
16) Ако въз основа на проектите на регионални списъци и след като се вземе предвид становището на Агенцията общият брой на проектите, предложени за включване в списъка на Съюза, превишава броя, който би могъл да бъде управляван в дадена категория, Комисията съветва всяка една от заинтересованите групи да не включва в регионалния списък на Съюза проекти, които са класирани с най-нисък приоритет в тази категория от съответната група в съответствие с класацията, изготвена съгласно член 4, параграф 5.
|
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IV ПРАВИЛА И ПОКАЗАТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРОЕКТИТЕ
|
ПРИЛОЖЕНИЕ IV
ПРАВИЛА И ПОКАЗАТЕЛИ ВЪВ ВРЪЗКА С КРИТЕРИИТЕ ЗА ПРОЕКТИТЕ
1) Проект от общ интерес със значително трансгранично въздействие е проект на територията на държава членка и отговаря на следните условия:
а)
за пренос на електроенергия, ако проектът увеличава преносната способност на мрежата или разполагаемата преносна способност за търговски потоци на границата на споменатата държава членка с една или няколко други държави членки, като по този начин се увеличава трансграничната преносна способност на мрежата на границата на споменатата държава членка с една или няколко други държави членки с най-малко 500 мегавата (MW) в сравнение със ситуацията, при която проектът не е въведен в експлоатация, или проектът намалява енергийната изолация на невзаимосвързани системи в една или повече държави членки и увеличава трансграничната преносна способност на мрежата на границата между две държави членки с най-малко 200 MW;
б)
за акумулиране на електроенергия, ако проектът осигурява поне 225 мегавата инсталирана мощност и има капацитет за акумулиране, който позволява нетно годишно производство на електроенергия от 250 гигаватчаса годишно;
в)
за интелигентни електроенергийни мрежи — ако проектът е разработен за оборудване и съоръжения за високо и средно напрежение и ако в него участват или ОПС, ОПС и ОРС, или ОРС от поне две държави членки. Проектът може да включва само ОРС, при условие че те са от поне две държави членки и че е осигурена оперативна съвместимост. Проектът трябва да отговаря на поне два от следните критерии: той включва 50 000 ползватели, производители, потребители или произвеждащи потребители на електроенергия, обхваща район с потребление от най-малко 300 гигаватчаса годишно и поне 20 % от потреблението на електроенергия, свързано с проекта, произхожда от променливи възобновяеми източници, или намалява енергийната изолация на невзаимосвързани системи в една или повече държави членки. Не е необходимо проектът да включва обща физическа граница. За проекти, свързани с малки изолирани системи съгласно определението в член 2, точка 42 от Директива (ЕС) 2019/944, включително острови, тези нива на напрежението са равни на най-високото напрежение в съответната електроенергийна система;
г)
за транспортиране на водород, ако проектът създава възможност за транспортиране на водород през границите на обхванатите държави членки или увеличава съществуващата пропускателна способност за трансгранично транспортиране на водород на границата между две държави членки с не по-малко от 10 % спрямо ситуацията преди въвеждането на проекта в експлоатация, и ако е обосновано в достатъчна степен, че проектът е съществена част от планирана трансгранична мрежа за водород и са представени достатъчно доказателства за съществуващи планове и сътрудничество със съседни държави и оператори на мрежи, или — за проекти, които намаляват енергийната изолация на невзаимосвързани системи в една или повече държави членки — проектът има за цел да снабдява, пряко или непряко, най-малко две държави членки;
д)
за съоръженията за съхранение или за приемане на водород, посочени в приложение II, точка 3, ако проектът е насочен към осъществяването, пряко или непряко, на доставки за най-малко две държави членки;
е)
за електролизьори — проектът осигурява инсталирана мощност от най-малко 50 MW, осигурявана от един-единствен електролизьор или от набор от електролизьори, които образуват единен, координиран проект и носи преки или косвени ползи за най-малко две държави членки, и по-специално по отношение на проекти на острови и островни системи, подкрепя иновативни и други решения, включващи най-малко две държави членки, със значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху неговата цел за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и допринася значително за устойчивостта на островната енергийна система и тази на Съюза;
ж)
за интелигентни газопреносни мрежи, ако в проекта участват ОПС, ОПС и ОРС или ОРС от поне две държави членки. ОРС могат да участват, но само с подкрепата на ОПС от поне две държави членки, които са тясно свързани с проекта и осигуряват оперативна съвместимост;
з)
по отношение на преноса на електроенергия от възобновяеми източници в морето проектът е предназначен за пренос на електроенергия от разположени в морето производствени обекти с капацитет от най-малко 500 MW и дава възможност за пренос на електроенергия към наземната мрежа на конкретна държава членка, като се увеличава количеството електроенергия от възобновяеми източници, налично на вътрешния пазар. Проектът се разработва в райони, в които използването на електроенергия от възобновяеми източници в морето е слабо и където този проект ще окаже значително положително въздействие върху целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и върху целта му за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и ще допринесе значително за устойчивостта на енергийната система и пазарната интеграция, като същевременно не възпрепятства трансграничните мощности и потоци;
и)
за проекти, свързани с въглероден диоксид, проектът се използва за транспортиране и когато е приложимо, съхранение на антропогенен въглероден диоксид с произход от най-малко две държави членки.
2) Проект от взаимен интерес със значително трансгранично въздействие е проект, който отговаря на следните условия:
а)
за проекти от взаимен интерес, попадащи в категорията, определена в приложение II, точка 1, букви а) и е), проектът увеличава преносната способност на мрежата или разполагаемата преносна способност за търговски потоци на границата на тази държава членка с една или повече трети държави и носи значителни ползи на равнището на Съюза, пряко или непряко (чрез междусистемна свързаност с трета държава), съгласно специфичните критерии, изброени в член 4, параграф 3. Изчислението на ползите за държавите членки се извършва и публикува от ЕМОПС за електроенергия в рамките на десетгодишен план за развитие на мрежата в целия Съюз;
б)
за проекти от взаимен интерес, попадащи в категорията, определена в приложение II, точка 3, ако проектът за водород увеличава пропускателната способност на границата на държава членка с една или няколко трети държави и създава значителни ползи на равнището на Съюза, пряко или непряко (чрез междусистемна свързаност с трета държава), съгласно специфичните критерии, изброени в член 4, параграф 3. Изчислението на ползите за държавите членки се извършва и публикува от ЕМОПС за газ в рамките на десетгодишен план за развитие на мрежата в целия Съюз;
в)
за проекти от взаимен интерес, попадащи в категорията, определена в приложение II, точка 5, ако проектът може да бъде използван за транспортиране и съхранение на антропогенни емисии на въглероден диоксид от най-малко две държави членки и трета държава.
3) Във връзка с проекти, попадащи в категориите енергийна инфраструктура, определени в приложение II, точка 1, букви (a), б), в), г) и е), критериите, изброени в член 4, се оценяват, както следва:
а)
преносът на електроенергия от възобновяеми източници към големи центрове на потребление и съхранение се измерва в съответствие с анализа, направен в последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на електроенергията в целия Съюз, и по-специално:
i)
за преноса на електроенергия, чрез оценяване на размера на мощностите за производство от възобновяеми енергийни източници (по видове технологии, в MW), които се свързват към мрежата и чиято електроенергия ще може да се пренася благодарение на проекта, в сравнение със сумарния размер на мощностите за производство от възобновяеми енергийни източници в съответните държави членки през 2030 г. съгласно националните планове в областта на енергетиката и климата, представени от държавите членки в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999;
ii)
за съхранение на енергия, чрез сравняване на новия капацитет, осигурен с проекта, със сумарния съществуващ капацитет за същата технология на съхранение в анализирания район, както е определен в приложение V;
б)
пазарната интеграция, конкуренцията и гъвкавостта на системата се измерват в съответствие с анализа, направен в последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на електроенергията в целия Съюз, по-специално чрез:
i)
при трансграничните проекти, включително проектите за повторно инвестиране — чрез изчисляване на въздействието върху преносната способност на мрежата в двете посоки на пренасяне, измерено като мощност (в MW), и на техния принос за постигане на целта за междусистемна свързаност от минимум 15 %, а при проекти със значително трансгранично въздействие — на въздействието върху преносната способност на мрежата на границите между съответните държави членки, между съответните държави членки и трети държави, или в рамките на съответните държави членки, както и въздействието върху балансирането на потреблението и енергоподаването и върху работата на мрежата в съответните държави членки;
ii)
оценка на въздействието за анализирания район, определен в приложение V, по отношение на разходите за производство и пренос за цялата енергийна система и по отношение на изменението и сближаването на пазарните цени, предизвикано от проекта при различни сценарии на планиране, по-специално като се вземат предвид промените, предизвикани в подреждането по краткосрочни пределни разходи на централите;
в)
сигурността на доставките, оперативната съвместимост и надеждната работа на системата се оценяват в съответствие с анализа, направен в последния наличен десетгодишен план за развитие на мрежата в областта на електроенергията в целия Съюз, по-специално чрез оценка на въздействието на проекта върху прогнозното отпадане на товари в анализирания район, определен в приложение V, изразявайки оценката като адекватност на мощностите за производство и пренос за множество характерни периоди на натоварване, при отчитане на очакваните промени при определени от климата крайни метеорологични явления и тяхното въздействие върху устойчивостта на инфраструктурата. Където е целесъобразно, се оценява въздействието на проекта върху независимия и надежден контрол на работата на системите и услугите.
4) Във връзка с проекти, попадащи в категорията енергийна инфраструктура, определена в приложение II, точка 1, буква д), критериите, изброени в член 4, се оценяват, както следва:
а)
равнище на устойчивост, измерено чрез оценяване на степента, в която мрежите са способни да свързват и транспортират енергия от различни видове възобновяеми източници;
б)
сигурност на доставките, измерена посредством оценка на размера на загубите в разпределителните мрежи, преносните мрежи или и двете, процента на използване (т.е. средното натоварване) на компонентите на електроенергийната мрежа, разполагаемостта на мрежовите компоненти (във връзка с планови и извънпланови ремонти) и нейното въздействие върху експлоатационните показатели на мрежата и върху продължителността и честотата на прекъсванията, включително авариите, свързани с климатични фактори;
в)
пазарна интеграция, измерена чрез оценка на иновативното внедряване в експлоатацията на системата, намаляването на енергийната изолация и взаимосвързаността, както и степента на интегриране на други сектори и улесняване на нови бизнес модели и пазарни структури;
г)
сигурност на системата, гъвкавост и качество на доставките, измерени чрез оценяване на иновативния подход към гъвкавостта на системите, киберсигурността, ефективното оперативно взаимодействие между нивата на ОПС и ОРС, възможността за включване на мерки, отнасящи се до реакцията на потреблението, акумулирането и енергийната ефективност, икономически ефективното ползване на цифрови инструменти и на информационни и комуникационни технологии за целите на наблюдението и управлението, стабилността на електроенергийната система и показателите за качество на напрежението.
5) Във връзка с проекти за водород, попадащи в категорията енергийна инфраструктура, определена в приложение II, точка 3, критериите, изброени в член 4, се оценяват, както следва:
а)
устойчивост, измерена въз основа на приноса на проекта за намаляване на емисиите на парникови газове в различни приложения за крайно потребление в секторите с трудно намаляване на емисиите, като промишленост и транспорт; възможности за гъвкавост и сезонно акумулиране, отнасящи се до производството на електроенергия от възобновяеми източници; или за интегрирането на водород от възобновяеми източници и нисковъглероден водород, за да се вземат предвид нуждите на пазара и да се насърчи използването на водород от възобновяеми източници;
б)
пазарна интеграция и оперативна съвместимост, измерени чрез изчисляване на допълнителната стойност на проекта за интеграцията на пазарните области и сближаването на цените и за общата гъвкавост на системата;
в)
сигурност и гъвкавост на доставките, измерени чрез изчисляване на допълнителната стойност на проекта за устойчивостта, разнообразието и гъвкавостта на доставките на водород;
г)
конкуренция, измерена въз основа на оценка на приноса на проекта за диверсифициране на доставките, включително за улесняване на достъпа до местни източници за доставка на водород.
6) Във връзка с проекти за интелигентни газопреносни мрежи, попадащи в категорията енергийна инфраструктура, определена в приложение II, точка 2, критериите, изброени в член 4, се оценяват, както следва:
а)
равнище на устойчивост, измерено чрез оценяване на дела на газовете от възобновяеми източници и нисковъглеродните газове, интегрирани в газопреносната мрежа, свързаните с тях намаления на емисиите на парникови газове с оглед на общата декарбонизация на системата и достатъчно ефективното откриване на пропуски (неплътности);
б)
качество и сигурност на доставките, измерени чрез оценяване на съотношението между надеждно наличните газови доставки и върховото потребление, дела на количествата от внос, заместени от местни газове от възобновяеми източници и нисковъглеродни газове, експлоатационната стабилност на системата, продължителността и броя на прекъсванията за един клиент;
в)
даване на възможност за услуги за гъвкавост като реакция на потреблението и съхранение чрез улесняване на интегрирането на интелигентния енергиен сектор чрез създаването на връзки с други носители на енергия и сектори, измерено чрез оценяване на създадените възможности за икономии на разходи в свързани енергийни сектори и системи, като системи за топлоснабдяване и електроснабдяване, транспорт и промишленост.
7) Във връзка с проектите за електролизьори, попадащи в категорията енергийна инфраструктура, определена в приложение II, точка 4, критериите, изброени в член 4, се оценяват, както следва:
а)
устойчивост, измерена чрез оценяване на дела на водорода от възобновяеми източници или на нисковъглеродния водород, по-специално от възобновяеми източници, отговарящ на критериите, определени в приложение II, точка 4, буква а), подточка ii), интегриран в мрежата, или чрез оценка на степента на използване на синтетични горива с такъв произход и съответните намаления на емисиите на парникови газове;
б)
сигурност на доставките, измерена чрез оценяване на приноса на проекта към безопасната, стабилна и ефективна работа на системата, включително чрез оценяване на избегнатите ограничения на производството на електроенергия от възобновяеми източници;
в)
услуги за осигуряване на гъвкавост, като реакция на потреблението и съхранение чрез улесняване на интегрирането на интелигентния енергиен сектор посредством създаването на връзки с други енергоносители и сектори, измерено чрез оценяване на създадените възможности за икономии на разходи в свързани енергийни сектори и системи, като мрежи за газ, водород, топлоснабдяване и електроснабдяване, в транспортния и промишления сектор.
8) По отношение на инфраструктурата за въглероден диоксид, попадаща в категориите енергийна инфраструктура, определени в приложение II, точка 5, критериите, изброени в член 4, се оценяват, както следва:
а)
устойчивост, измерена чрез оценка на общото очаквано намаление на емисиите на парникови газове през целия жизнен цикъл на проекта и липсата на алтернативни технологични решения, например, но не само, енергийна ефективност, електрификация, включваща възобновяеми източници, за постигане на същото равнище на намаление на емисиите на парникови газове като количеството въглероден диоксид, което трябва да бъде уловено в свързани промишлени инсталации на сравнима цена в рамките на сравним график, като се вземат предвид емисиите на парникови газове от енергията, необходима за улавяне, транспортиране и съхранение на въглеродния диоксид, според случая, като се вземе предвид инфраструктурата, включително, когато е приложимо, други потенциални бъдещи употреби;
б)
устойчивост и сигурност, измерени чрез оценка на сигурността на инфраструктурата;
в)
смекчаването на тежестта и риска за околната среда чрез трайното неутрализиране на въглеродния диоксид.
|
|
ПРИЛОЖЕНИЕ V АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ ЗА ЦЯЛАТА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА
|
ПРИЛОЖЕНИЕ V
АНАЛИЗ НА РАЗХОДИТЕ И ПОЛЗИТЕ ЗА ЦЯЛАТА ЕНЕРГИЙНА СИСТЕМА
Методиките за анализ на разходите и ползите, разработени от ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ, следва да бъдат последователни, като същевременно се отчитат секторните особености. Методиките за хармонизиран и прозрачен анализ на разходите и ползите за цялата енергийна система за проектите, включени в списъка на Съюза, са еднакви за всички категории инфраструктура, освен ако не са обосновани специфични различия. Те са насочени към разходите в по-широк смисъл, включително външните фактори, с оглед на целите на Съюза за 2030 г. в областта на енергетиката и климата и на целта му за неутралност по отношение на климата до 2050 г., и спазват следните принципи:
1)
Анализираният район за отделния проект обхваща всички държави членки и трети държави, на чиято територия е разположен проектът, всички техни съседни държави членки и всички останали държави членки, в които проектът има значително въздействие. За тази цел ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ си сътрудничат с всички имащи отношение оператори на системи в съответните трети държави. При проекти, попадащи в категорията енергийна инфраструктура, определена в точка 3 от приложение II, ЕМОПС за електроенергия и ЕМОПС за газ си сътрудничат с организатора на проекта, включително когато той не е оператор на системи.
2)
Всеки анализ на разходите и ползите включва анализи на чувствителността по отношение на набора от входни данни, включително разходите за производство и парникови газове, както и очакваното развитие на търсенето и предлагането, включително по отношение на възобновяеми енергийните източници, и включително гъвкавостта на двете и наличието на съхранение, датата за въвеждане в експлоатация на различни проекти в рамките на една и съща зона за анализ, въздействието върху климата и други съответни параметри;
3)
В тях се уточнява анализът, който трябва да бъде извършен въз основа на съответния многосекторен набор от данни, като се определя въздействието със и без всеки един проект, и се включват съответните взаимозависимости с други проекти;
4)
В тях се дават указания за разработването и използването на енергийните мрежи и моделирането на пазара, необходимо за анализа на разходите и ползите. Моделирането позволява цялостна оценка на икономическите ползи, включително върху пазарната интеграция, сигурността на доставките и конкуренцията, както и елиминирането на енергийната изолация, на социалните, екологичните и климатичните въздействия, в това число междусекторните въздействия. Методиката е напълно прозрачна и включва подробности относно причините, параметрите и начините на изчисляване на всяка една от ползите и всеки един от разходите;
5)
В тях са включени обяснения за това как е приложен принципът за поставяне на енергийната ефективност на първо място по време на всички етапи от десетгодишните планове за развитие на мрежата в целия Съюз;
6)
В тях се разяснява, че разработването и внедряването на енергия от възобновяеми източници няма да бъде възпрепятствано от проекта;
7)
Те гарантират определянето на държавите членки, за които проектът има положителен нетен резултат, бенефициерите, държавите членки, за които проектът има отрицателни нетни резултати, и платците — които може да бъдат държави членки, различни от тези, на чиято територия е изградена инфраструктурата;
8)
В тях се вземат предвид най-малко капиталовите разходи, оперативните разходи и разходите за поддръжка, както и разходите за съответната система през техническия жизнен цикъл на проекта като цяло, например разходите за извеждане от експлоатация и управление на отпадъците, включително външните разходи. В методиките се дават указания относно дисконтовите проценти, техническия жизнен цикъл и остатъчната стойност, които да се използват за изчисляване на разходите и ползите. Освен това те включват задължителна методика за изчисляване на съотношението ползи/разходи и нетната настояща стойност, както и диференциация на ползите в съответствие е равнището на надеждност на методите за тяхната оценка. Вземат се предвид също така методите за изчисляване на въздействието на проектите върху климата и околната среда, както и приносът към енергийните цели на Съюза, като например навлизането на възобновяеми енергийни източници, енергийната ефективност и целите за междусистемна свързаност;
9)
Те гарантират, че мерките за адаптиране към изменението на климата, предприети за всеки проект, подлежат на оценка и отразяват разходите за емисиите на парникови газове и че оценката е надеждна и съгласувана с други политики на Съюза, за да се позволи сравнение с други решения, които не изискват нови инфраструктури.
|
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VI УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ И ОБЩЕСТВЕНО УЧАСТИЕ
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VI
УКАЗАНИЯ ЗА ПРОЗРАЧНОСТ И ОБЩЕСТВЕНО УЧАСТИЕ
1) В наръчника на процедурите, посочен в член 9, параграф 1, се съдържа поне:
а)
изброяване на нормативните актове, на които се основават решенията и становищата за различните типове съответни проекти от общ интерес, включително правото в областта на околната среда;
б)
списък на съответните решения и становища, които трябва да бъдат получени;
в)
имената и координатите на компетентния орган, на други съответни органи и на основните заинтересовани страни;
г)
алгоритъма на работа, включващ кратко описание на всеки етап от процеса, в т.ч. ориентировъчен график и кратък преглед на процеса на вземане на решение за различните типове съответни проекти от общ интерес;
д)
информация за обхвата, структурата и степента на подробност на документите, които се представят със заявлението за решения, включително контролен списък;
е)
етапите и средствата за участието на широката общественост в процеса;
ж)
начините, по които компетентният орган, други съответни органи и организаторът на проекта следва да докажат, че становищата, изразени в обществената консултация, са взети предвид, например като посочат измененията, направени в местоположението и структурата на проекта, или като посочат причините, поради които съответните становища не са взети предвид;
з)
доколкото е възможно, преводи на съдържанието на наръчника на всички езици на съседните държави членки, изготвени съгласувано със съответните съседни държави членки.
2) В подробния график, посочен в член 10, параграф 6, буква б), се посочва поне следното:
а)
необходимите решения и становища;
б)
органите, заинтересованите лица и обществеността, които е вероятно да имат отношение към проекта;
в)
отделните етапи на процедурата и тяхното времетраене;
г)
основните възлови резултати, които трябва да бъдат постигнати с оглед на приемането на цялостно решение, и съответните срокове;
д)
планираните от органите ресурси и възможните потребности от допълнителни ресурси.
3) Без да се нарушават изискванията за обществени консултации съгласно правото в областта на околната среда, за да се увеличи общественото участие в процеса на издаване на разрешения и да се осигурят предварително информация и диалог с обществеността, се прилагат следните принципи:
а)
заинтересованите лица, имащи отношение към даден проект от общ интерес, включително съответните национални, регионални и местни органи, собствениците на терена и гражданите, живеещи в околностите на проекта, широката общественост и нейните сдружения, организации и групи, се информират подробно и с тях се правят допитвания на ранен етап, по приобщаващ начин, когато изразените от обществеността интереси все още могат да бъдат взети предвид, и по открит и прозрачен начин. Когато е необходимо, компетентният орган подкрепя активно дейностите, предприети от организатора на проекта;
б)
компетентните органи гарантират, че процедурите за обществени консултации във връзка с проекти от общ интерес се групират, когато това е възможно, включително обществените консултации, изисквани съгласно националното законодателство. Всяка обществена консултация обхваща всички тематични въпроси, свързани с конкретния етап на процедурата, като даден тематичен въпрос, свързан с конкретния етап от процедурата, не трябва да бъде разглеждан при повече от една обществена консултация; една обществена консултация обаче може да се проведе на повече от едно географско място. Тематичните въпроси, повдигани при обществената консултация, се посочват ясно в уведомлението за тази консултация;
в)
становища и възражения са допустими само от началото на обществената консултация до изтичането на крайния срок;
г)
организаторите на проекти гарантират, че консултациите се провеждат през период, който позволява открито и приобщаващо обществено участие.
4) Концепцията за общественото участие включва като минимум информация за:
а)
запитаните заинтересовани лица;
б)
предвидените мерки, включително предложените места и дати на специалните срещи;
г)
човешките ресурси, предвидени за различните задачи.
5) Във връзка с провеждането на публичното допитване, което следва да бъде извършено преди подаването на документацията по заявката, съответните страни трябва поне:
а)
да публикуват в електронен и, когато е целесъобразно, в печатен формат информационна брошура от не повече от 15 страници, в която се прави ясен и сбит преглед на описанието, целта и предварителния график на етапите от разработването на проекта, на националния план за развитие на мрежата, на разгледаните алтернативни трасета, на видовете и характеристиките на възможното въздействие, включително когато то има презграничен или трансграничен характер, и възможните мерки за неговото смекчаване, като тази информационна брошура трябва да бъде публикувана преди началото на консултацията и в нея трябва да се посочват адресите на уебсайта на проекта от общ интерес, посочен в член 9, параграф 7, на платформата за прозрачност, посочена в член 23, и наръчника за процедурите, посочен в точка 1 от настоящото приложение;
б)
да публикуват информацията за консултацията на уебсайта на проекта от общ интерес, посочен в член 9, параграф 7, на информационните табла в помещенията на местните администрации и в най-малко едно или, ако е приложимо, две местни средства за масово осведомяване;
в)
да поканят писмено или по електронен път съответните заинтересовани лица, сдружения, организации и групи на специални срещи, на които се обсъждат въпроси, будещи загриженост.
6) На уебсайта на проекта, посочен в член 9, параграф 7, се публикува поне следната информация:
а)
датата на последното актуализиране на уебсайта на проекта;
б)
преводи на неговото съдържание на всички езици на държавите членки, които имат отношение към проекта или върху които проектът оказва значително трансгранично въздействие в съответствие с точка 1 от приложение IV;
в)
информационната брошура, посочена в точка 5, актуализирана с най-новите данни относно проекта;
г)
редовно актуализирано нетехническо обобщение, отразяващо текущото състояние на проекта, включително географска информация, с ясно посочване, в случай на актуализации, на измененията спрямо предишните версии;
д)
планът за изпълнение съгласно член 5, параграф 1, актуализиран с най-новите данни за проекта;
е)
финансовите средства, предвидени и предоставени от Съюза за проекта;
ж)
планирането на проекта и допитването до обществеността с ясно посочване на датите и местата за допитванията до обществеността и изслушванията, както и предвидените тематични въпроси, свързани с тези изслушвания;
з)
координати за контакт, на които може да бъде получена допълнителна информация или документи;
и)
координати за контакт за предаване на становища и възражения по време на обществените консултации.
|
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VII СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И ПРОЕКТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС („СПИСЪК НА СЪЮЗА“),
|
ПРИЛОЖЕНИЕ VII
СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И ПРОЕКТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС („СПИСЪК НА СЪЮЗА“),
(посочен в член 3, параграф 4)
А. ПРИНЦИПИ, ПРИЛАГАНИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА СПИСЪКА НА СЪЮЗА
Някои ПОИ/ПВИ представляват част от клъстери поради това, че са взаимозависи, потенциално конкуриращи се или конкуриращи се. Бяха изготвени следните видове клъстери от ПОИ/ПВИ:
а)
клъстер от взаимозависими ПОИ/ПВИ се определя като „клъстер X, включващ следните ПОИ/ПВИ:“. Такива клъстери се образуват за да бъдат набелязани всички ПОИ/ПВИ, които са необходими за преодоляване на едни и същи затруднения през държавните граници и които имат ефект на полезно взаимодействие, ако бъдат изпълнени заедно. В този случай, за да се получат ползи за целия Съюз, следва да бъдат реализирани всички ПОИ/ПВИ;
б)
клъстер от потенциално конкуриращи се ПОИ/ПВИ се определя като „клъстер X, включващ един или повече от следните ПОИ/ПВИ:“. Такива клъстери отразяват неопределеността по отношение на степента на затрудненията през държавните граници. В този случай не всички ПОИ/ПВИ, включени в клъстера, трябва да бъдат реализирани. Дали да бъдат реализирани всички, няколко или един от всички ПОИ/ПВИ се решава от пазара, при спазване на необходимото планиране, издаване на разрешения и одобрения от регулаторните органи. Необходимостта от ПОИ/ПВИ ще бъде преразгледана — също и по отношение на нуждите от преносна/пропускателна способност — в последващ процес по набелязване на ПОИ/ПВИ;
в)
клъстер от конкуриращи се ПОИ/ПВИ се определя като „клъстер X, включващ един от следните ПОИ/ПВИ:“. Тези клъстери са насочени към преодоляване на едни и същи затруднения. Въпреки това, степента на затрудненията е по-определена от тази при клъстерите с потенциално конкуриращи се ПОИ/ПВИ и следователно беше решено да бъде реализиран само един ПОИ/ПВИ. Кой ПОИ/ПВИ да бъде реализиран се решава от пазара, при спазване на необходимото планиране, издаване на разрешения и одобрения от регулаторните органи. При необходимост нуждата от ПОИ/ПВИ се оценява повторно при последващ процес по набелязване на ПОИ/ПВИ.
Всички ПОИ/ПВИ са предмет на правата и задълженията, установени съгласно Регламент (ЕС) 2022/869.
2) Подстанции и компресорни станции
Подстанциите, подстанциите за постоянен ток с високо напрежение (ПТВН), преобразуващи променливо напрежение в променливо напрежение, и компресорните станции се разглеждат като част от ПОИ/ПВИ, ако са с географско разположение по линии за пренос или в близост до тръбопроводи, в зависимост от случая. Подстанциите, подстанциите за ПТВН, преобразуващи променливо напрежение в променливо напрежение и компресорните станции се разглеждат като самостоятелни ПОИ и са изброени изрично в списъка на Съюза, ако са с различно географско разположение от това на линиите за пренос или тръбопроводи, в зависимост от случая. Те са предмет на правата и задълженията, формулирани в Регламент (ЕС) 2022/869.
3) Проекти, които вече не се смятат за ПОИ или ПВИ, и проекти, които са станали част от други ПОИ или ПВИ
Няколко проекта, включени в първия списък на Съюза, вече не се смятат за ПОИ или ПВИ поради една или повече от следните причини:
а)
проектът вече е възложен за изпълнение или предстои да бъде възложен за изпълнение до март 2026 г. и следователно не би се ползвал от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/869;
б)
съгласно новите данни, проектът не отговаря на общите критерии;
в)
проектът не е бил повторно представен, за да бъде избран като ПОИ/ПВИ;
г)
държава членка, на чиято територия ще се изпълнява проектът, не е дала съгласието си; или
д)
проектът е класиран по-ниско отколкото други кандидатури за ПОИ/ПВИ в процеса на подбор.
Включването на тези проекти (с изключение на възложените за изпълнение или тези, които ще бъдат възложени за изпълнение до март 2026 г.) в следващия списък на Съюза може да се разгледа, ако причините за невключването им в настоящия списък на Съюза вече не са валидни.
Тези проекти не са ПОИ или ПВИ, но с цел постигане на прозрачност и яснота са включени с първоначалните си номера на ПОИ или ПВИ в част В от настоящото приложение, като „Проекти, които вече не се считат за ПОИ или ПВИ“.
В процеса на изпълнение някои проекти, включени в първия списък на Съюза, станаха неразделна част от други (клъстери от) ПОИ или ПВИ.
Такива проекти вече не се смятат за независими ПОИ или ПВИ, но от съображения за прозрачност и яснота са изброени с техните първоначални номера на ПОИ или ПОИ в част В от настоящото приложение като „проекти, които понастоящем са неразделна част от други ПОИ или ПВИ“.
4) Недопустими части от ПОИ/ПВИ
Някои ПОИ/ПВИ включват една или повече недопустими инвестиции. Изброените по-долу инвестиции не трябва да се считат за част от списъка на Съюза:
а)
вътрешни укрепвания по проекта „MEDLINK“ (част от ПВИ 1.35), а именно електропреносната линия за променливо напрежение между Annaba и Tougourt в Алжир и тази между De Jebil и Marsa Dhib в Тунис;
б)
вътрешни усилвания по междусистемната връзка между Subotica (RS) и Sándorfalva (HU) (част от ПВИ 2.12), а именно въздушната линия между Novi Sad 3 и Sombor 3, въздушната линия между Srbobran и Sremska Mitrovica 2 и реконструкцията на подстанция Subotica 3;
в)
вътрешни усилвания по междусистемната връзка между Wadi El Natroon (EG) и Mesogeia/St Stefanos (EL) [понастоящем известна като „междусистемна връзка GREGY“] (част от ПВИ 2.13) — вътрешни участъци в Египет (EG);
г)
вътрешни усилвания по междусистемната връзка между Бобов дол (BG) и Leskovac 2 (RS) [понастоящем известна като „Централнобалкански коридор“] (част от ПВИ 2.26), а именно модернизиране на въздушната линия между Nis 2 и Krusevac 1, модернизиране на подстанция Krusevac 1, модернизиране на въздушната линия Krusevac 1 и Kraljevo 3, модернизиране на въздушната линия между Kraljevo и Pozega, новата подстанция Pozega, новата въздушна линия между Jagodina и Pozarevac, модернизирането на въздушната линия между Pozega и Vůte и новата подстанция в Pozarevac 3;
д)
вътрешни участъци на испанската опорна мрежа (част от ПОИ 9.1.3): Coruña — Zamora, Huelva — Algeciras, Castilla y León (между Zamora — Haro), Guitiriz — Zamora, и връзката Castilla La Mancha — Madrid;
е)
вътрешния участък Freiburg — Offenbach в Германия (част от ПОИ 9.2.1);
ж)
участъка в района на Limburg и връзката му с опорната мрежа север — юг в източната част на Нидерландия (NL) (част от ПОИ 9.6);
з)
вътрешния участък в Германия, започващ близо до Bremen в посока Hanover (част от ПОИ 9.7.4);
и)
вътрешния участък във Франция от Port-de-la-Nouvelle през Barbaira (част от ПОИ 9.27.2);
й)
вътрешния участък във Франция Bordeaux — Lussagnet (част от ПОИ 9.27.3);
к)
вътрешния участък в Германия, започващ близо до Bremen в южна посока (част от ПОИ 9.28);
л)
вътрешния участък в Обединеното кралство от Bacton до вътрешната мрежа за водород на Обединеното кралство (част от ПВИ 9.35);
м)
вътрешните участъци в Тунис на Северноафриканския коридор за водород (част от ПВИ 10.12);
н)
вътрешния участък в Швеция, свързващ Kiruna и Luleå по газопровода за водород Nordic Hydrogen Route — Bothnian Bay (част от ПОИ 11.1);
о)
вътрешните участъци във Финландия (географските препратки са дадени за ориентиране): Mäntsälä, Imatra, Kouvola, Kotka; вътрешната линия на Nordic-Baltic Hydrogen Corridor (Северно-балтийски коридор за водород) в Литва, свързващ Klaipėda (част от ПОИ 11.2);
п)
отсечката Швеция — Финландия и връзката на Baltic Sea Hydrogen Collector (резервоар за водород в Балтийско море) с остров Готланд (част от ПОИ 11.3).
5) Номериране на проектите в списъка на Съюза
Проектите, включени в първия списък на Съюза, запазват в настоящия списък на Съюза своя първоначален номер на ПОИ/ПВИ. Новите проекти, включени в настоящия списък на Съюза, получават нов уникален номер на ПОИ/ПВИ.
Б. СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИТЕ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И НА ПРОЕКТИТЕ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС
1) Междусистемни връзки север — юг в Западна Европа (NSI West Electricity)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
1.1.
|
Междусистемна връзка Португалия — Испания между Beariz — Fontefría (ES), Fontefria (ES) — Ponte de Lima (PT) и Ponte de Lima — Vila Nova de Famalicão (PT), включително подстанциите в Beariz (ES), Fontefría (ES) и Ponte de Lima (PT)
|
|
1.2.
|
Междусистемна връзка между Gatica (ES) и Cubnezais (FR) [понастоящем известна като „Biscay Gulf (Бискайски залив)“]
|
|
1.3.
|
Междусистемна връзка между La Martyre (FR) и Great Island или Knockraha (IE) [понастоящем известна като „Celtic Interconnector“]
|
|
1.4.
|
1.4.1 Вътрешна линия от Emden-East до Osterath за увеличаване на преносната способност от Северна Германия до Райнланд [понастоящем известна като „A-Nord“]
|
|
1.5.
|
Вътрешна линия в Германия между Brunsbüttel/Wilster до Großgartach/Grafenrheinfeld за увеличаване на преносната способност на северните и южните граници [понастоящем известна като „Suedlink“]
|
|
1.6.
|
Вътрешна линия между Osterath и Philippsburg (DE) за увеличаване на преносната способност на западните граници [понастоящем известна като „Ultranet“]
|
|
1.7.
|
1.7.1 Междусистемна връзка между Navarra (Испания) и Landes (FR) [понастоящем известна като „Pyrenean crossing 1 (пиринейски проход 1)“]
1.7.2 Междусистемна връзка между региона на Aragón (Испания) и Marsillon (FR) [понастоящем известна като „Pyrenean crossing 2 (пиринейски проход 2)“]
|
|
1.8.
|
Междусистемна връзка между Lonny (FR) и Gramme (BE)
|
|
1.9.
|
Вътрешни линии на северната белгийска граница между Zandvliet и Lillo-Liefkenshoek (BE) и между Liefkenshoek и Mercator, включващи подстанция в Lillo (BE) [понастоящем известни като „BRABO II + III“]
|
|
1.10.
|
Междусистемна връзка между континентална Италия — Корсика (FR) и Сардиния (IT) [понастоящем известна като „SACOI 3“]
|
|
1.11.
|
Разширянане на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа в Kaunertal (AT)
|
|
1.12.
|
Пречиствателна помпено-акумулираща водноелектрическа централа NAVALEO (ES)
|
|
1.13.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Silvermines (IE)
|
|
1.14.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа RIEDL (DE)
|
|
1.16.
|
Съоръжение за акумулиране на енергия чрез сгъстен въздух на Green Hydrogen Hub (DK)
|
|
1.17.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа WSK PULS (DE)
|
|
1.18.
|
Помпено-акумулираща ВЕЦ с обратими турбини AGUAYO II (ES)
|
|
1.22.
|
Вътрешна линия между района на Бордо и района на Нант (FR) [понастоящем известна като „GiLA“]
|
|
1.23.
|
Вътрешна линия между Montalto и Avenza (IT) [понастоящем известна като „HG North Tyrhenian Corridor“]
|
|
1.24.
|
Вътрешна линия между Ovelgönne/Rastede/Wiefelstede/Westerstede и Bürstadt и Marxheim (Taunus) (DE) [понастоящем известна като „Rhine-Main-Link“]
|
|
1.25.
|
Помпено-акумулираща ВЕЦ с възможност за управление на мрежата в реално време „PSKW-Rio“ (DE)
|
|
1.26.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа CHR IRENE (ES)
|
|
1.27.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа PSP CONSO II (ES)
|
|
1.28.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Villarosa (IT)
|
|
1.29.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Taccu Sa Pruna (IT)
|
|
1.30.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Favazzina (IT)
|
|
1.31.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Serra Del Corvo (IT)
|
|
1.32.
|
Съоръжение за акумулиране на енергия чрез сгъстен въздух „CAES Ahaus, Германия“ (DE)
|
Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
1.19.
|
Междусистемна връзка между Сицилия (IT) и Тунис (TN) [понастоящем известна като „ELMED“]
|
|
1.20.
|
Междусистемна връзка между района Zeebrugge (BE) и Kemsley, Кент (UK) [понастоящем известна като „Cronos“]
|
|
1.21.
|
Междусистемна връзка между районите Emden (DE) и Corringham, Есекс (UK) [понастоящем известна като „Tarchon“]
|
|
1.33.
|
Междусистемна връзка между Woodland (IE) и Turleenan (UK) [понастоящем известна като „North-South interconnector (междусистемна връзка север—юг)“] (№ 2.13.1 в четвъртия списък на ПОИ)
|
|
1.34.
|
Междусистемна връзка Maynooth (IE) — Bodelwyddan (UK) [понастоящем известна като „MaresConnect“]
|
|
1.35.
|
Междусистемна връзка La Spezia (IT) — Annaba (DZ) и Suvereto (IT) — Marsa Dhib (TN) [понастоящем известна като „Medlink“]
|
2) Междусистемни връзки север — юг в Централна Източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
2.1.
|
Клъстер Австрия — Германия, включващ следните ПОИ:
2.1.1 Междусистемна връзка Isar/Altheim/Ottenhofen (DE) — S.Peter (AT)
2.1.3 Вътрешна линия Westtirol — Zell-Ziller (AT)
2.1.4 Междусистемна връзка Pleinting (DE) — St.Peter (AT)
|
|
2.2.
|
Вътрешна линия в Германия Wolmirstedt — Isar [понастоящем известна като „SuedOstLink“]
|
|
2.3.
|
Клъстер от вътрешни линии в Чешката република, включващ следните ПОИ:
2.3.2 Вътрешна линия Prestice — Kocin
2.3.3 Вътрешна линия Kocin — Mirovka
|
|
2.4.
|
Междусистемна връзка Würmlach (AT) — Somplago (IT)
|
|
2.5.
|
Клъстер Унгария — Румъния, включващ следните ПОИ:
2.5.1 Междусистемна връзка Józsa (HU) — Oradea (RO)
2.5.2 Вътрешна линия Urechesti (RO) — Targu Jiu (RO)
2.5.3 Вътрешна линия Targu Jiu (RO) — Paroseni (RO)
2.5.4 Вътрешна линия Paroseni (RO) — Baru Mare (RO)
2.5.5 Вътрешна линия Baru Mare (RO) и Hasdat (RO)
2.5.6 Модернизиране на подстанция Rosiori (RO)
2.5.7 Междусистемна връзка Nadab (RO) — Bekescsaba (HU)
|
|
2.6.
|
Клъстер Израел — Кипър — Гърция [понастоящем известен като междусистемен електропровод „Great Sea Interconnector“], включващ следните ПОИ:
2.6.1 Междусистемна връзка Hadera (IL) — Kofinou (CY)
2.6.2 Междусистемна връзка Kofinou (CY) — Korakia, Крит (EL)
|
|
2.7.
|
Междусистемна връзка Otrokovice (CZ) — Ladce (SK)
|
|
2.8.
|
Междусистемна връзка Lienz (AT) — регион Veneto (IT)
|
|
2.9.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Amfilochia (EL)
|
|
2.10.
|
Система за акумулиране на енергия с батерии Ptolemaida (EL)
|
|
2.11.
|
Модернизиране на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа в Čierny Váh (SK) [понастоящем известна като „SE Integrator“]
|
|
2.14.
|
Вътрешна линия Villanova — Fano (IT) [понастоящем известна като „Adriatic HVDC link“]
|
|
2.15.
|
Вътрешна линия Lienz — Malta — Obersielach (AT)
|
|
2.16.
|
Междусистемна връзка Hradec (CZ) — Röhrsdorf (DE)
|
|
2.17.
|
Междусистемна връзка Galatina (IT) — Thesprotia (EL) [понастоящем известна като „GRITA 2“]
|
|
2.18.
|
Вътрешна линия St. Peter — Dürnrohr (AT)
|
|
2.19.
|
Вътрешна линия Foggia — Forli (IT) [понастоящем известна като „HG Adriatic Corridor“]
|
|
2.20.
|
Междусистемна връзка Sajóivánka (HU) — Rimavská Sobota (SK) (№ 3.17 в четвъртия списък на ПОИ)
|
|
2.21.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Яденица (BG) (№ 3.23 в четвъртия списък на ПОИ)
|
|
2.22.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Kozjak (SI)
|
|
2.23.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Батак (BG)
|
|
2.24.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Доспат (BG)
|
Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
2.12.
|
Междусистемна връзка Subotica (RS) — Sándorfalva (HU) [понастоящем известна като „Pannonian Corridor“ (Панонски коридор)]
|
|
2.13.
|
Междусистемна връзка бряг на Sidi Barrani (EG) — Mesogeia/St Stefanos (EL) [понастоящем известна като „междусистемен електропровод GREGY“]
|
|
2.25.
|
Втора междусистемна връзка Villanova (IT) — Lastva (ME)
|
|
2.26.
|
Междусистемна връзка Бобов дол (BG) — Лесковац 2 (RS) [понастоящем известна като „Централнобалкански коридор“]
|
|
2.27.
|
Междусистемна връзка Anaklia (GE) — Constanta Sud (RO) [понастоящем известна като „Черноморски междусистемен кабел“]
|
|
2.28.
|
Междусистемна връзка Mukacheve (UA) — Veůké Kapušany (SK)
|
|
2.29.
|
Междусистемна връзка Artsyz (UA) — Isaccea (RO)
|
3) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката (BEMIP Electricity)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
3.2.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Естония
|
|
3.3.
|
Интеграция и синхронизиране на електроенергийната система на балтийските държави с европейските мрежи, в т. ч. следните ПОИ:
3.3.3 Вътрешна линия между Paide и Sindi (EE)
3.3.5 Други аспекти на инфраструктурата, свързани със синхронизирането на системата на балтийските държави с континенталната европейска мрежа
3.3.6 Междусистемна връзка между Литва и Полша [понастоящем известна като „Harmony Link“]
3.3.11 Вътрешна линия между Dunowo и Żydowo Kierzkowo (PL)
3.3.12 Вътрешна линия между Piła Krzewina и Żydowo Kierzkowo (PL)
3.3.13 Вътрешна линия между Morzyczyn-Dunowo-Słupsk-Żarnowiec (PL)
3.3.14 Вътрешна линия между Żarnowiec-Gdańsk/Gdańsk Przyjaźń-Gdańsk Błonia (PL)
|
|
3.5.
|
Четвърта междусистемна връзка между Финландия и Швеция [понастоящем известна като „Aurora line 2“]
|
|
3.6.
|
Междусистемна връзка между Финландия и Естония [понастоящем известна като „Estlink 3“]
|
|
3.7.
|
Междусистемна връзка между Финландия и Швеция [понастоящем известна като „Fenno-Skan 3“]
|
|
3.8.
|
Междусистемна връзка между Швеция и Дания [понастоящем известна като „Upgrade to Konti-Skan“]
|
|
3.9.
|
Проект на Латвия и Литва за трансгранично разширяване на енергийната инфраструктура
|
|
3.10.
|
Помпено-акумулираща водноелектрическа централа във Финландия [понастоящем известна като „Kemijoki PSP“]
|
4) Морска електроенергийна мрежа в северните морета („NSOG“)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
4.2.
|
Хибридна междусистемна връзка в морето между Белгия и Дания [понастоящем известен като „Triton Link“]
|
|
4.3.
|
Подстанция за високо напрежение в морето и връзка с Menuel (FR) [понастоящем известна като „Offshore Wind connection Centre Manche 1“]
|
|
4.4.
|
Подстанция за високо напрежение в морето и връзка с Tourbe (FR) [понастоящем известна като „Offshore Wind connection Centre Manche 2“]
|
|
4.7.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Fécamp — Grand Large 1 (FR)
|
|
4.8.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Fécamp — Grand Large 2 (FR)
|
|
4.9.
|
Хибриден междусистемен електропровод в морето между Германия и Нидерландия
|
Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
4.5.
|
Многоцелеви междусистемен електропровод между остров Princess Elisabeth (BE) и Kent (UK) [понастоящем известен като „Nautilus“]
|
|
4.6.
|
Многоцелева междусистемна връзка за ПТВН между Великобритания и Нидерландия [понастоящем известна като „LionLink“]
|
|
4.10.
|
Хибридна междусистемна връзка в морето между Обединеното кралство и Германия [понастоящем известна като „HansaLink — фаза 1“]
|
5) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката за мрежите, разположени в морето („BEMIP за мрежите в морето“)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
5.1.
|
Хибридна междусистемна връзка в морето между Латвия и Естония [понастоящем известна като „ELWIND“]
|
|
5.2.
|
Хибридна междусистемна връзка в морето Bornholm Energy Island (BEI) между Дания и Германия
|
6) Мрежи, разположени в южни и западни морета (SW offshore)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
6.1.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Окситания (FR)
|
|
6.2.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби PACA (FR)
|
|
6.3.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Golfe de Lion Centre (FR)
|
7) Мрежи, разположени в южни и източни морета (SE offshore)
За този коридор не са представени проекти.
8) Мрежи, разположени в Атлантическия океан:
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
8.1.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Южен Бретан (FR)
|
|
8.2.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби в южната част на Атлантическия океан Oléron 1 (FR)
|
|
8.3.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби в южната част на Атлантическия океан Oléron 2 (FR)
|
|
8.4.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Golfe de Gascogne Sud (FR)
|
|
8.5.
|
Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Bretagne Nord-Ouest (FR)
|
9) Междусистемни връзки за водород в Западна Европа (HI West)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
9.1.
|
Коридор Португалия — Испания — Франция — Германия:
9.1.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Португалия
9.1.2 Междусистемен газопровод за водород Португалия — Испания
9.1.3 Вътрешна инфраструктура за водород в Испания
9.1.4 Междусистемен газопровод за водород Испания — Франция [понастоящем известен като BarMar]
9.1.5 Вътрешна инфраструктура за водород във Франция, осигуряваща връзка с Германия [понастоящем известна като HyFen]
9.1.6 Вътрешна инфраструктура за водород в Германия, осигуряваща връзка с Франция [понастоящем известна като „H2Hercules South-West“]
|
|
9.2.
|
Трансгранични водородни долини Франция — Германия:
9.2.1 Водородна долина в Германия до границата с Франция [понастоящем известна като „RHYn“]
9.2.2 Водородна долина във Франция до границата с Германия [понастоящем известна като „Mosahyc“]
|
|
9.3.
|
Вътрешна инфраструктура за водород във Франция до границата с Белгия [понастоящем известна като френско-белгийски коридор H2]
|
|
9.4.
|
Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „H2ercules West“]
|
|
9.5.
|
Вътрешна инфраструктура за водород в Белгия [понастоящем известна като белгийска опорна мрежа за водород]
|
|
9.6.
|
Вътрешна инфраструктура за водород в Нидерландия [понастоящем известна като национална опорна мрежа за водород]
|
|
9.7.
|
Междусистемни газопроводи за водород — национална опорна мрежа за водород (NL) — Германия:
Германска част:
9.7.1 Участък Limburg и връзката му с опорната мрежа север — юг в източната част на Нидерландия до Oude (NL) [понастоящем известен като „H2ercules North“]
9.7.2 Междусистемен газопровод за водород от опорната мрежа за водород север — юг до Vlieghuis (NL) — Vlieghuis — Ochtrup (DE)
9.7.3 Междусистемен газопровод за водород от Нидерландия до Германия (понастоящем известен като коридор „Delta Rhine H2“)
9.7.4 Междусистемен газопровод за водород Германия — Нидерландия 2 [понастоящем известен като „Hyperlink“]
9.7.5 Междусистемен газопровод за водород от опорната мрежа за водород север — юг в Winterswijk/Vreden до Германия [понастоящем известен като „H2ercules North-West“]
|
|
9.8.
|
Газопровод за водород в морето в Германия [понастоящем известен като „AquaDuctus“]
|
|
9.9.
|
Междусистемен газопровод за водород Дания — Германия:
9.9.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „HYPERLINK III“]
9.9.2 Вътрешна инфраструктура за водород в Дания [понастоящем известна като „DK Hydrogen Pipeline West“]
|
|
9.10.
|
Приемни съоръжения за амоняк в Белгия:
9.10.1 Приемно съоръжение за амоняк Antwerp
9.10.2 Приемно съоръжение за амоняк Amplifhy Antwerp
9.10.3 Приемно съоръжение за амоняк Zeebrugge New Molecules development
9.10.4 Приемно съоръжение за амоняк Antwerp VEPA
|
|
9.11.
|
Приемни съоръжения за амоняк в Германия:
9.11.1 Терминал на приемно съоръжение за амоняк Brunsbüttel
9.11.3 Приемно съоръжение за амоняк Wilhelmshaven (Uniper)
|
|
9.12.
|
9.12.2 Приемно съоръжение за амоняк Amplifhy Rotterdam
|
|
9.13.
|
Приемно съоръжение за амоняк Dunkerque (FR)
|
|
9.15.
|
Съоръжения за електролиза в Испания:
9.15.4 Електролизьор Valle andaluz del Hidrógeno verde — Huelva
9.15.5 Електролизьор Asturias H2 valley
9.15.6 Електролизьор Valdo Eume
9.15.7 Електролизьор Catalina
9.15.8 Електролизьор ErasmoPower2X
|
|
9.16.
|
Съоръжения за електролиза във Франция:
9.16.6 Електролизьор GHYga H2
9.16.7 Електролизьор H2V 59
|
|
9.17.
|
9.17.4 Електролизьор ScheldeH2 (NL)
|
|
9.18.
|
Съоръжения за електролиза в Германия:
9.18.3 Електролизьор Rheinfelden
9.18.4 Електролизьор GreenRoot
|
|
9.20.
|
Датско хранилище за водород (DK)
|
|
9.21.
|
Хранилище за водород Hystock Opslag (NL)
|
|
9.22.
|
Хранилища за водород в Германия:
9.22.1 Хранилище за водород Salthy в Harsefeld
9.22.3 Хранилище за водород Salthy в Harsefeld II A+B
9.22.4 Хранилище за водород EWE в Huntorf
9.22.5 Хранилище за водород UST в Krummhörn
9.22.6 Хранилище NWKG H2
9.22.7 Хранилище за водород EWE в Jemgum
9.22.8 Gasunie SpHyGER Etzel
9.22.9 Разширение на хранилище RWE H2 в Gronau-Epe (№ 9.22.2 в първия списък на Съюза)
9.22.10 Хранилище RWE H2 в Gronau-Epe — 2-ро разширяване
9.22.11 Хранилище за водород UST в Epe
|
|
9.24.
|
Хранилища за на водород в Испания:
9.24.1 Хранилище H2 (North -1)
9.24.2 Хранилище H2 (North - 2)
|
|
9.26.
|
Междусистемни газопроводи за водород Франция — Люксембург — Белгия:
9.26.1 Междусистемен газопровод за водород Франция — Люксембург [понастоящем известен като „Hy4link (FR)“]
9.26.2 Вътрешен газопровод за водород в Люксембург до границата с Белгия [понастоящем известен като „Hy4link (LU)“]
|
|
9.27.
|
Вътрешна инфраструктура за водород във Франция от Бордо до средиземноморското крайбрежие:
9.27.1 MidHY
9.27.2 HySoW Средиземно море
9.27.3 HySoW Атлантика
|
|
9.28.
|
Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „HYPERLINK 4-5“]
|
|
9.29.
|
Водороден коридор Италия — Швейцария — Германия:
9.29.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Италия от Poggio Renatico до швейцарската граница
9.29.2 Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „Alpine HyWay“]
|
|
9.30.
|
Съоръжения за електролиза в Дания:
9.30.1 Електролизьор HØST PtX в Esbjerg (известен преди като Jyske Banke Nord PtX) (№ 9.19 в първия списък на Съюза)
9.30.2 Електролизьор Hela
9.30.3 Електролизьор Vidar
9.30.4 Електролизьор Plug Idomlund
9.30.5 Електролизьор Esbjerg
|
|
9.31.
|
H2Austria&Bavaria + електролизьор с хранилище за водород (AT)
|
|
9.32.
|
Електролизьор CHYMIA (BE)
|
|
9.33.
|
Хранилища за водород във Франция:
9.33.1 Хранилище GeoH2 (№ 9.23 в първия списък на Съюза)
9.33.2 Хранилище HyPSTER_3
9.33.3 Хранилище HySoW
|
Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
9.34.
|
Вътрешна инфраструктура за водород в Швейцария (част от водородния коридор Италия — Швейцария — Германия) [понастоящем известна като „Alpine H2 corridor“])
|
|
9.35.
|
Междусистемен газопровод за водород Белгия — Обединено кралство
|
10) Междусистемни връзки за водород в Централна, Източна и Югоизточна Европа (HI East):
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
10.1.
|
Коридор SoutH2 Тунис — Италия — Австрия — Германия:
10.1.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Италия [понастоящем известна като „Italian H2 Backbone“]
10.1.2 Вътрешна инфраструктура за водород в Австрия [понастоящем известна като „H2 Readiness of the TAG pipeline system“]
10.1.3 Вътрешна инфраструктура за водород в Австрия [понастоящем известна като „H2 Backbone WAG and Penta West“]
10.1.4 Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем е известна като „HyPipe Bavaria — The Hydrogen Hub“)
|
|
10.2.
|
Чешко-немска междусистемна връзка за водород :
10.2.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Чехия в посока към Германия [понастоящем известна като „Czech H2 Backbone West“]
10.2.2 Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „FLOW East — Making Hydrogen Happen“]
10.2.3 Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „H2ercules Network South-East“]
|
|
10.3.
|
Междусистемна връзка за водород Гърция — България:
10.3.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Гърция в посока към границата с България [понастоящем известен като „H2DRIA pipeline“]
10.3.2 Вътрешна инфраструктура за водород в България в посока към границата с Гърция
|
|
10.5.
|
Централноевропейски коридор за водород Украйна — Словакия — Чехия — Германия:
10.5.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Словакия [понастоящем известна като „Slovak Hydrogen Backbone“]
10.5.2 Вътрешна инфраструктура за водород в Чехия [понастоящем известна като „Czech Hydrogen Backbone North“]
|
|
10.6.
|
Междусистемна връзка за водород Словакия — Унгария:
10.6.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Словакия [понастоящем известна като „SK-HU H2 corridor“]
10.6.2 Вътрешна инфраструктура за водород в Унгария [понастоящем известна като „HU/SK hydrogen corridor“]
|
|
10.7.
|
Коридор за водород Гърция — Италия:
10.7.1 Вътрешна инфраструктура за водород в Гърция [понастоящем известна като „Komnina — Florovouni pipeline“]
10.7.2 Газопровод за водород в морето между Гърция и Италия [понастоящем известен като газопровод „H2 Poseidon pipeline“]
|
|
10.8.
|
Приемно съоръжение за амоняк Ionian Energy Terminal (Йонийски енергиен терминал) (GR)
|
|
10.9.
|
Съоръжение за електролиза Thalis 1 (GR)
|
|
10.10.
|
Хранилище за водород EWE в Ruedersdorf (DE)
|
|
10.11.
|
Подземно хранилище за водород Fiume Treste Livello (IT)
|
Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
10.12.
|
Газопровод за водород в морето между Тунис и Италия [понастоящем известен като „North Africa Hydrogen Corridor“] (част от коридора South2)
|
|
10.13.
|
Вътрешна инфраструктура за водород в Украйна [понастоящем известна като „Central European Hydrogen Corridor (украинска част)“]
|
11) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на водорода (BEMIP Hydrogen)
Проекти от общ интерес, разработени в региона:
|
№
|
Определение
|
|
11.1.
|
Междусистемен газопровод за водород между Швеция и Финландия [понастоящем известен като „Nordic Hydrogen Route — Bothnian Bay“]
|
|
11.2.
|
Междусистемен газопровод за водород между Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Германия [понастоящем известен като Nordic-Baltic Hydrogen Corridor (Северно-балтийски коридор за водород)]
|
|
11.3.
|
Междусистемен газопровод за водород между Финландия и Германия [понастоящем известен като Baltic Sea Hydrogen Collector (резервоар за водород в Балтийско море)]
|
|
11.4.
|
Междусистемни връзки за водород Германия — Полша [понастоящем известни като „Pomeranian Green Hydrogen cluster“]
|
|
11.5.
|
Съоръжения за електролиза във Финландия:
11.5.1 Porvoo, фаза 2
11.5.2 Проект FOX
11.5.3 Проект Plug Power Kristinestad
|
12) Приоритетна тематична област „Внедряване на интелигентни електроенергийни мрежи“
Проекти от общ интерес, разработени в тематичната област:
|
№
|
Определение
|
|
12.2.
|
CARMEN (BG, RO), за подсилване на трансграничното сътрудничество и споделянето на данни между ОПС, задълбочаване на сътрудничеството между операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, подкрепа за разширяването на мрежата и увеличаване на капацитета за интегриране на нови възобновяеми енергийни източници, както и за повече стабилност, сигурност и гъвкавост на електроенергийната мрежа
|
|
12.3.
|
Danube InGrid (HU, SK) — за постигане на ефективна интеграция на поведението и действията на всички потребители на пазара, свързани към електроснабдителните мрежи в Унгария и Словакия
|
|
12.4.
|
Gabreta Smart Grids (CZ, DE) — за увеличаване на възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа, създаване на възможност за дистанционно следене и управление на мрежите „средно напрежение“ и подобряване на възможността за наблюдение на мрежата и планиране на създаването на мрежи
|
|
12.5.
|
GreenSwitch (AT, HR, SI) — за увеличаване на възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа на разпределени възобновяеми енергийни източници и ефективно интегриране на нови товари, подобряване на възможността за наблюдение на разпределителната мрежа и увеличаване на трансграничната преносна способност
|
|
12.6.
|
Selena (CZ, HU, SK), за повишаване на енергийната сигурност, ефективност и устойчивост в Чешката република, Унгария и Словакия чрез модернизиране и интегриране на техните електроразпределителни мрежи
|
|
12.7.
|
Tune (HU, SI, SK), за повече управляемост и за усилване на електроенергийните мрежи в Словения, Словакия и Унгария
|
13) Приоритетна тематична област „Трансгранична мрежа за въглероден диоксид“
Проекти от общ интерес, разработени в тематичната област:
|
№
|
Определение
|
|
13.1.
|
CO2 TransPorts ще изгради инфраструктура за подпомагане на широкомащабното улавяне, транспортиране и съхранение на CO2 от пристанищните зони на Ротердам, Антверпен и North Sea Port
|
|
13.2.
|
ARAMIS — трансграничен проект за транспортиране и съхранение на CO2, поглъщане от източници на емисии в хинтерланда на пристанище Ротердам, транспортиране по тръбопроводи до хранилища в нидерландския континентален шелф
|
|
13.4.
|
Bifrost — проект за транспортиране и съхранение в хранилища в Дания от източници на емисии в Дания, Германия и Полша
|
|
13.5.
|
Callisto — разработване на мултимодални възли за CO2 в Средиземно море, в които се съхраняват емисии на CO2 от Франция и Италия в обекти за съхранение в морето до град Равена
|
|
13.6.
|
CCS Baltic Consortium — трансгранично транспортиране на CO2 по тръбопровод и с железопътен транспорт или камиони между Латвия и Литва през мултимодален терминал за течен CO2 в Klaipeda
|
|
13.7.
|
Коридор Delta Rhine — проект за транспортиране на CO2 по тръбопроводи от източници на емисии от района на Рур в Германия и района на Ротердам в Нидерландия до хранилища в морето край бреговете на Нидерландия
|
|
13.8.
|
EU2NSEA — трансгранична мрежа за CO2, изградена между Белгия, Германия и Норвегия за събиране и на CO2 от Дания, Франция, Латвия, Нидерландия, Полша и Швеция, с хранилища в норвежкия континентален шелф
|
|
13.10.
|
Norne — преносна инфраструктура в Дания с хранилища на сушата и евентуално в морето, ще се извършва транспортиране с кораб от източници на емисии предимно в Дания, Швеция, Белгия и Обединеното кралство до Дания
|
|
13.11.
|
Prinos — Apollo CO2 — хранилище в морето край Prinos на емисии от Гърция, транспортирани по тръбопровод, и от България, Хърватия, Кипър, Гърция, Италия и Словения — транспортирани с кораби
|
|
13.12.
|
Pycasso — транспортиране и съхранение на CO2 до обект за съхранение на сушата в югозападната част на Франция, промишлени източници на емисии от Франция и Испания
|
|
13.15.
|
BaltiCO2Net — проектът включва 17 инициативи за улавяне на промишлени емисии в пет държави — членки на ЕС (DK, DE, LV, PL, SE) с предвидено съхранение на сушата в Дания
|
|
13.16.
|
Терминал ECO2CEE — LCO2 в Гданск, приемащ CO2 от промишлеността в Полша по тръбопровод, и терминал в Klaipeda, приемащ CO2 от литовски завод по тръбопровод, с железопътен транспорт или с камиони (№ 13.3 в първия списък на Съюза)
|
Проекти от взаимен интерес, разработени в тематичната област:
|
№
|
Определение
|
|
13.13.
|
Northern Lights — проект за трансгранично свързване между няколко европейски инициативи за улавяне на CO2 (сред които Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Швеция), транспортиране с кораб до съоръжения за съхранение в норвежкия континентален шелф
|
|
13.14.
|
Nautilus CCS — емисии от районите на Le Havre, Dunkirk, Duisburg и Rogaland, които трябва да бъдат уловени и транспортирани с кораб до различни поглътители в Северно море (разширяване на № 12.8 в петия списък на ПОИ)
|
|
13.17.
|
Atlas — съхранение в обекта Atlas (NO) в морето и транспортиране на CO2 със съдове „совалки“ със способност за директно разтоварване и плаващо съоръжение за събиране, съхранение и разтоварване на енергоносители (FCSO) като вариант за CO2, уловен в промишлени обекти в ЕС
|
|
13.18.
|
Carbon Connect — 200 км трансграничен подводен тръбопровод за транспортиране и съхранение на антропогенен CO2 от Зеебрюге (Белгия) до британския сектор в южната част на Северно море
|
|
13.19.
|
Германска мрежа за транспортиране на въглероден диоксид — по проекта се планира изграждане и експлоатация на широка мрежа от тръбопроводи за CO2 в Германия за пренос на емисии до поглътители на CO2 в Северна Европа, както и свързване на мрежата с различни национални мрежи
|
14) Приоритетна тематична област „Интелигентни газопреносни мрежи“
|
№
|
Определение
|
|
14.1.
|
GREENCONNECT (Мрежа за ефективни мрежи с възможност за транспортиране на газ от възобновяеми източници и трансгранична експлоатация за нови междусистемни връзки и пренос на енергия с нулеви нетни емисии)
|
|
14.2.
|
Проект за интелигентна газопреносна мрежа в Хърватия и Словения
|
|
14.3.
|
Проект SmartSwitch — по-интелигентно използване на съществуващата гръцка и българска газопреносна система за интегриране на водорода и газовете от възобновяеми източници в мрежата
|
15) Проекти, които запазват статута си на проекти от общ интерес (дерогация по член 24)
|
№
|
Определение
|
|
15.1.
|
Свързване на Малта към Европейската газопреносна мрежа — междусистемен газопровод с Италия при Gela
|
|
15.2.
|
Газопровод от залежите на природен газ в източната част на Средиземноморието до континентална Гърция през Кипър и Крит [понастоящем известен като „EastMed Pipeline“], с измервателна и регулираща станция при Megalopoli
|
В. СПИСЪЦИ НА „ПРОЕКТИ, КОИТО ВЕЧЕ НЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ПОИ ИЛИ ПВИ“ И НА „ПРОЕКТИ, КОИТО ВЕЧЕ СА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ДРУГИ ПОИ ИЛИ ПВИ“
1) Междусистемни връзки север — юг в Западна Европа (NSI West Electricity)
Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ
2) Междусистемни връзки север — юг в Централна Източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity)
Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ
3) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката (BEMIP Electricity)
Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ
|
3.1.
|
|
3.3.1
|
|
3.3.2
|
|
3.3.4
|
|
3.3.7
|
|
3.3.8
|
|
3.3.9
|
|
3.3.10
|
|
3.3.15
|
|
3.4.1
|
|
3.4.2
|
4) Морска електроенергийна мрежа в северните морета („NSOG“)
Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ
9) Междусистемни връзки за водород в Западна Европа (HI West)
Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ
|
9.11.2
|
|
9.12.1
|
|
9.12.3
|
|
9.14.
|
|
9.15.1
|
|
9.15.2
|
|
9.15.3
|
|
9.16.1
|
|
9.16.2
|
|
9.16.3
|
|
9.16.4
|
|
9.16.5
|
|
9.17.1
|
|
9.17.2
|
|
9.17.3
|
|
9.18.1
|
|
9.18.2
|
|
9.19.
|
|
9.22.2
|
|
9.25.
|
10) Междусистемни връзки за водород в Централна, Източна и Югоизточна Европа (HI East):
Проекти, които вече са неразделна част от други ПОИ/ПВИ
|
Първоначален ПОИ/ПВИ номер на проекта
|
Номер на ПОИ/ПВИ, в който понастоящем проектът е включен
|
|
10.4.
|
10.5 и 10.13
|
12) Приоритетна тематична област „Внедряване на интелигентни електроенергийни мрежи“
Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ
13) Приоритетна тематична област „Трансгранична мрежа за въглероден диоксид“
Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ
|
,
1.1 Препратки
1.2 Идентифицирани изисквания
1.3 Свързани стандарти
2. Идентифицирани изисквания
Изисквания
| Източник |
Изискване |
3. Свързани стандарти
Стандарти
| Източник |
Изискване |
Свързани задачи
|