+ПРИЛОЖЕНИЕ VII СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И ПРОЕКТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС („СПИСЪК НА СЪЮЗА“),

ПРИЛОЖЕНИЕ VII СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И ПРОЕКТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС („СПИСЪК НА СЪЮЗА“),




ПРИЛОЖЕНИЕ VII

СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И ПРОЕКТИ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС („СПИСЪК НА СЪЮЗА“),

(посочен в член 3, параграф 4)

А.   ПРИНЦИПИ, ПРИЛАГАНИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕТО НА СПИСЪКА НА СЪЮЗА

1) Клъстери от ПОИ и ПВИ

Някои ПОИ/ПВИ представляват част от клъстери поради това, че са взаимозависи, потенциално конкуриращи се или конкуриращи се. Бяха изготвени следните видове клъстери от ПОИ/ПВИ:

а) 

клъстер от взаимозависими ПОИ/ПВИ се определя като „клъстер X, включващ следните ПОИ/ПВИ:“. Такива клъстери се образуват за да бъдат набелязани всички ПОИ/ПВИ, които са необходими за преодоляване на едни и същи затруднения през държавните граници и които имат ефект на полезно взаимодействие, ако бъдат изпълнени заедно. В този случай, за да се получат ползи за целия Съюз, следва да бъдат реализирани всички ПОИ/ПВИ;

б) 

клъстер от потенциално конкуриращи се ПОИ/ПВИ се определя като „клъстер X, включващ един или повече от следните ПОИ/ПВИ:“. Такива клъстери отразяват неопределеността по отношение на степента на затрудненията през държавните граници. В този случай не всички ПОИ/ПВИ, включени в клъстера, трябва да бъдат реализирани. Дали да бъдат реализирани всички, няколко или един от всички ПОИ/ПВИ се решава от пазара, при спазване на необходимото планиране, издаване на разрешения и одобрения от регулаторните органи. Необходимостта от ПОИ/ПВИ ще бъде преразгледана — също и по отношение на нуждите от преносна/пропускателна способност — в последващ процес по набелязване на ПОИ/ПВИ;

в) 

клъстер от конкуриращи се ПОИ/ПВИ се определя като „клъстер X, включващ един от следните ПОИ/ПВИ:“. Тези клъстери са насочени към преодоляване на едни и същи затруднения. Въпреки това, степента на затрудненията е по-определена от тази при клъстерите с потенциално конкуриращи се ПОИ/ПВИ и следователно беше решено да бъде реализиран само един ПОИ/ПВИ. Кой ПОИ/ПВИ да бъде реализиран се решава от пазара, при спазване на необходимото планиране, издаване на разрешения и одобрения от регулаторните органи. При необходимост нуждата от ПОИ/ПВИ се оценява повторно при последващ процес по набелязване на ПОИ/ПВИ.

Всички ПОИ/ПВИ са предмет на правата и задълженията, установени съгласно Регламент (ЕС) 2022/869.

2) Подстанции и компресорни станции

Подстанциите, подстанциите за постоянен ток с високо напрежение (ПТВН), преобразуващи променливо напрежение в променливо напрежение, и компресорните станции се разглеждат като част от ПОИ/ПВИ, ако са с географско разположение по линии за пренос или в близост до тръбопроводи, в зависимост от случая. Подстанциите, подстанциите за ПТВН, преобразуващи променливо напрежение в променливо напрежение и компресорните станции се разглеждат като самостоятелни ПОИ и са изброени изрично в списъка на Съюза, ако са с различно географско разположение от това на линиите за пренос или тръбопроводи, в зависимост от случая. Те са предмет на правата и задълженията, формулирани в Регламент (ЕС) 2022/869.

3) Проекти, които вече не се смятат за ПОИ или ПВИ, и проекти, които са станали част от други ПОИ или ПВИ

Няколко проекта, включени в първия списък на Съюза, вече не се смятат за ПОИ или ПВИ поради една или повече от следните причини:

а) 

проектът вече е възложен за изпълнение или предстои да бъде възложен за изпълнение до март 2026 г. и следователно не би се ползвал от разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/869;

б) 

съгласно новите данни, проектът не отговаря на общите критерии;

в) 

проектът не е бил повторно представен, за да бъде избран като ПОИ/ПВИ;

г) 

държава членка, на чиято територия ще се изпълнява проектът, не е дала съгласието си; или

д) 

проектът е класиран по-ниско отколкото други кандидатури за ПОИ/ПВИ в процеса на подбор.

Включването на тези проекти (с изключение на възложените за изпълнение или тези, които ще бъдат възложени за изпълнение до март 2026 г.) в следващия списък на Съюза може да се разгледа, ако причините за невключването им в настоящия списък на Съюза вече не са валидни.

Тези проекти не са ПОИ или ПВИ, но с цел постигане на прозрачност и яснота са включени с първоначалните си номера на ПОИ или ПВИ в част В от настоящото приложение, като „Проекти, които вече не се считат за ПОИ или ПВИ“.

В процеса на изпълнение някои проекти, включени в първия списък на Съюза, станаха неразделна част от други (клъстери от) ПОИ или ПВИ.

Такива проекти вече не се смятат за независими ПОИ или ПВИ, но от съображения за прозрачност и яснота са изброени с техните първоначални номера на ПОИ или ПОИ в част В от настоящото приложение като „проекти, които понастоящем са неразделна част от други ПОИ или ПВИ“.

4) Недопустими части от ПОИ/ПВИ

Някои ПОИ/ПВИ включват една или повече недопустими инвестиции. Изброените по-долу инвестиции не трябва да се считат за част от списъка на Съюза:

а) 

вътрешни укрепвания по проекта „MEDLINK“ (част от ПВИ 1.35), а именно електропреносната линия за променливо напрежение между Annaba и Tougourt в Алжир и тази между De Jebil и Marsa Dhib в Тунис;

б) 

вътрешни усилвания по междусистемната връзка между Subotica (RS) и Sándorfalva (HU) (част от ПВИ 2.12), а именно въздушната линия между Novi Sad 3 и Sombor 3, въздушната линия между Srbobran и Sremska Mitrovica 2 и реконструкцията на подстанция Subotica 3;

в) 

вътрешни усилвания по междусистемната връзка между Wadi El Natroon (EG) и Mesogeia/St Stefanos (EL) [понастоящем известна като „междусистемна връзка GREGY“] (част от ПВИ 2.13) — вътрешни участъци в Египет (EG);

г) 

вътрешни усилвания по междусистемната връзка между Бобов дол (BG) и Leskovac 2 (RS) [понастоящем известна като „Централнобалкански коридор“] (част от ПВИ 2.26), а именно модернизиране на въздушната линия между Nis 2 и Krusevac 1, модернизиране на подстанция Krusevac 1, модернизиране на въздушната линия Krusevac 1 и Kraljevo 3, модернизиране на въздушната линия между Kraljevo и Pozega, новата подстанция Pozega, новата въздушна линия между Jagodina и Pozarevac, модернизирането на въздушната линия между Pozega и Vůte и новата подстанция в Pozarevac 3;

д) 

вътрешни участъци на испанската опорна мрежа (част от ПОИ 9.1.3): Coruña — Zamora, Huelva — Algeciras, Castilla y León (между Zamora — Haro), Guitiriz — Zamora, и връзката Castilla La Mancha — Madrid;

е) 

вътрешния участък Freiburg — Offenbach в Германия (част от ПОИ 9.2.1);

ж) 

участъка в района на Limburg и връзката му с опорната мрежа север — юг в източната част на Нидерландия (NL) (част от ПОИ 9.6);

з) 

вътрешния участък в Германия, започващ близо до Bremen в посока Hanover (част от ПОИ 9.7.4);

и) 

вътрешния участък във Франция от Port-de-la-Nouvelle през Barbaira (част от ПОИ 9.27.2);

й) 

вътрешния участък във Франция Bordeaux — Lussagnet (част от ПОИ 9.27.3);

к) 

вътрешния участък в Германия, започващ близо до Bremen в южна посока (част от ПОИ 9.28);

л) 

вътрешния участък в Обединеното кралство от Bacton до вътрешната мрежа за водород на Обединеното кралство (част от ПВИ 9.35);

м) 

вътрешните участъци в Тунис на Северноафриканския коридор за водород (част от ПВИ 10.12);

н) 

вътрешния участък в Швеция, свързващ Kiruna и Luleå по газопровода за водород Nordic Hydrogen Route — Bothnian Bay (част от ПОИ 11.1);

о) 

вътрешните участъци във Финландия (географските препратки са дадени за ориентиране): Mäntsälä, Imatra, Kouvola, Kotka; вътрешната линия на Nordic-Baltic Hydrogen Corridor (Северно-балтийски коридор за водород) в Литва, свързващ Klaipėda (част от ПОИ 11.2);

п) 

отсечката Швеция — Финландия и връзката на Baltic Sea Hydrogen Collector (резервоар за водород в Балтийско море) с остров Готланд (част от ПОИ 11.3).

5) Номериране на проектите в списъка на Съюза

Проектите, включени в първия списък на Съюза, запазват в настоящия списък на Съюза своя първоначален номер на ПОИ/ПВИ. Новите проекти, включени в настоящия списък на Съюза, получават нов уникален номер на ПОИ/ПВИ.

Б.   СПИСЪК НА СЪЮЗА НА ПРОЕКТИТЕ ОТ ОБЩ ИНТЕРЕС И НА ПРОЕКТИТЕ ОТ ВЗАИМЕН ИНТЕРЕС

1) Междусистемни връзки север — юг в Западна Европа (NSI West Electricity)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

1.1.

Междусистемна връзка Португалия — Испания между Beariz — Fontefría (ES), Fontefria (ES) — Ponte de Lima (PT) и Ponte de Lima — Vila Nova de Famalicão (PT), включително подстанциите в Beariz (ES), Fontefría (ES) и Ponte de Lima (PT)

1.2.

Междусистемна връзка между Gatica (ES) и Cubnezais (FR) [понастоящем известна като „Biscay Gulf (Бискайски залив)“]

1.3.

Междусистемна връзка между La Martyre (FR) и Great Island или Knockraha (IE) [понастоящем известна като „Celtic Interconnector“]

1.4.

1.4.1  Вътрешна линия от Emden-East до Osterath за увеличаване на преносната способност от Северна Германия до Райнланд [понастоящем известна като „A-Nord“]

1.5.

Вътрешна линия в Германия между Brunsbüttel/Wilster до Großgartach/Grafenrheinfeld за увеличаване на преносната способност на северните и южните граници [понастоящем известна като „Suedlink“]

1.6.

Вътрешна линия между Osterath и Philippsburg (DE) за увеличаване на преносната способност на западните граници [понастоящем известна като „Ultranet“]

1.7.

1.7.1  Междусистемна връзка между Navarra (Испания) и Landes (FR) [понастоящем известна като „Pyrenean crossing 1 (пиринейски проход 1)“]

1.7.2  Междусистемна връзка между региона на Aragón (Испания) и Marsillon (FR) [понастоящем известна като „Pyrenean crossing 2 (пиринейски проход 2)“]

1.8.

Междусистемна връзка между Lonny (FR) и Gramme (BE)

1.9.

Вътрешни линии на северната белгийска граница между Zandvliet и Lillo-Liefkenshoek (BE) и между Liefkenshoek и Mercator, включващи подстанция в Lillo (BE) [понастоящем известни като „BRABO II + III“]

1.10.

Междусистемна връзка между континентална Италия — Корсика (FR) и Сардиния (IT) [понастоящем известна като „SACOI 3“]

1.11.

Разширянане на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа в Kaunertal (AT)

1.12.

Пречиствателна помпено-акумулираща водноелектрическа централа NAVALEO (ES)

1.13.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Silvermines (IE)

1.14.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа RIEDL (DE)

1.16.

Съоръжение за акумулиране на енергия чрез сгъстен въздух на Green Hydrogen Hub (DK)

1.17.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа WSK PULS (DE)

1.18.

Помпено-акумулираща ВЕЦ с обратими турбини AGUAYO II (ES)

1.22.

Вътрешна линия между района на Бордо и района на Нант (FR) [понастоящем известна като „GiLA“]

1.23.

Вътрешна линия между Montalto и Avenza (IT) [понастоящем известна като „HG North Tyrhenian Corridor“]

1.24.

Вътрешна линия между Ovelgönne/Rastede/Wiefelstede/Westerstede и Bürstadt и Marxheim (Taunus) (DE) [понастоящем известна като „Rhine-Main-Link“]

1.25.

Помпено-акумулираща ВЕЦ с възможност за управление на мрежата в реално време „PSKW-Rio“ (DE)

1.26.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа CHR IRENE (ES)

1.27.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа PSP CONSO II (ES)

1.28.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Villarosa (IT)

1.29.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Taccu Sa Pruna (IT)

1.30.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Favazzina (IT)

1.31.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Serra Del Corvo (IT)

1.32.

Съоръжение за акумулиране на енергия чрез сгъстен въздух „CAES Ahaus, Германия“ (DE)

Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:



№

Определение

1.19.

Междусистемна връзка между Сицилия (IT) и Тунис (TN) [понастоящем известна като „ELMED“]

1.20.

Междусистемна връзка между района Zeebrugge (BE) и Kemsley, Кент (UK) [понастоящем известна като „Cronos“]

1.21.

Междусистемна връзка между районите Emden (DE) и Corringham, Есекс (UK) [понастоящем известна като „Tarchon“]

1.33.

Междусистемна връзка между Woodland (IE) и Turleenan (UK) [понастоящем известна като „North-South interconnector (междусистемна връзка север—юг)“] (№ 2.13.1 в четвъртия списък на ПОИ)

1.34.

Междусистемна връзка Maynooth (IE) — Bodelwyddan (UK) [понастоящем известна като „MaresConnect“]

1.35.

Междусистемна връзка La Spezia (IT) — Annaba (DZ) и Suvereto (IT) — Marsa Dhib (TN) [понастоящем известна като „Medlink“]

2) Междусистемни връзки север — юг в Централна Източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

2.1.

Клъстер Австрия — Германия, включващ следните ПОИ:

2.1.1  Междусистемна връзка Isar/Altheim/Ottenhofen (DE) — S.Peter (AT)

2.1.3  Вътрешна линия Westtirol — Zell-Ziller (AT)

2.1.4  Междусистемна връзка Pleinting (DE) — St.Peter (AT)

2.2.

Вътрешна линия в Германия Wolmirstedt — Isar [понастоящем известна като „SuedOstLink“]

2.3.

Клъстер от вътрешни линии в Чешката република, включващ следните ПОИ:

2.3.2  Вътрешна линия Prestice — Kocin

2.3.3  Вътрешна линия Kocin — Mirovka

2.4.

Междусистемна връзка Würmlach (AT) — Somplago (IT)

2.5.

Клъстер Унгария — Румъния, включващ следните ПОИ:

2.5.1  Междусистемна връзка Józsa (HU) — Oradea (RO)

2.5.2  Вътрешна линия Urechesti (RO) — Targu Jiu (RO)

2.5.3  Вътрешна линия Targu Jiu (RO) — Paroseni (RO)

2.5.4  Вътрешна линия Paroseni (RO) — Baru Mare (RO)

2.5.5  Вътрешна линия Baru Mare (RO) и Hasdat (RO)

2.5.6  Модернизиране на подстанция Rosiori (RO)

2.5.7  Междусистемна връзка Nadab (RO) — Bekescsaba (HU)

2.6.

Клъстер Израел — Кипър — Гърция [понастоящем известен като междусистемен електропровод „Great Sea Interconnector“], включващ следните ПОИ:

2.6.1  Междусистемна връзка Hadera (IL) — Kofinou (CY)

2.6.2  Междусистемна връзка Kofinou (CY) — Korakia, Крит (EL)

2.7.

Междусистемна връзка Otrokovice (CZ) — Ladce (SK)

2.8.

Междусистемна връзка Lienz (AT) — регион Veneto (IT)

2.9.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Amfilochia (EL)

2.10.

Система за акумулиране на енергия с батерии Ptolemaida (EL)

2.11.

Модернизиране на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа в Čierny Váh (SK) [понастоящем известна като „SE Integrator“]

2.14.

Вътрешна линия Villanova — Fano (IT) [понастоящем известна като „Adriatic HVDC link“]

2.15.

Вътрешна линия Lienz — Malta — Obersielach (AT)

2.16.

Междусистемна връзка Hradec (CZ) — Röhrsdorf (DE)

2.17.

Междусистемна връзка Galatina (IT) — Thesprotia (EL) [понастоящем известна като „GRITA 2“]

2.18.

Вътрешна линия St. Peter — Dürnrohr (AT)

2.19.

Вътрешна линия Foggia — Forli (IT) [понастоящем известна като „HG Adriatic Corridor“]

2.20.

Междусистемна връзка Sajóivánka (HU) — Rimavská Sobota (SK) (№ 3.17 в четвъртия списък на ПОИ)

2.21.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Яденица (BG) (№ 3.23 в четвъртия списък на ПОИ)

2.22.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Kozjak (SI)

2.23.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Батак (BG)

2.24.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа Доспат (BG)

Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:



№

Определение

2.12.

Междусистемна връзка Subotica (RS) — Sándorfalva (HU) [понастоящем известна като „Pannonian Corridor“ (Панонски коридор)]

2.13.

Междусистемна връзка бряг на Sidi Barrani (EG) — Mesogeia/St Stefanos (EL) [понастоящем известна като „междусистемен електропровод GREGY“]

2.25.

Втора междусистемна връзка Villanova (IT) — Lastva (ME)

2.26.

Междусистемна връзка Бобов дол (BG) — Лесковац 2 (RS) [понастоящем известна като „Централнобалкански коридор“]

2.27.

Междусистемна връзка Anaklia (GE) — Constanta Sud (RO) [понастоящем известна като „Черноморски междусистемен кабел“]

2.28.

Междусистемна връзка Mukacheve (UA) — Veůké Kapušany (SK)

2.29.

Междусистемна връзка Artsyz (UA) — Isaccea (RO)

3) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката (BEMIP Electricity)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

3.2.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа в Естония

3.3.

Интеграция и синхронизиране на електроенергийната система на балтийските държави с европейските мрежи, в т. ч. следните ПОИ:

3.3.3  Вътрешна линия между Paide и Sindi (EE)

3.3.5  Други аспекти на инфраструктурата, свързани със синхронизирането на системата на балтийските държави с континенталната европейска мрежа

3.3.6  Междусистемна връзка между Литва и Полша [понастоящем известна като „Harmony Link“]

3.3.11  Вътрешна линия между Dunowo и Żydowo Kierzkowo (PL)

3.3.12  Вътрешна линия между Piła Krzewina и Żydowo Kierzkowo (PL)

3.3.13  Вътрешна линия между Morzyczyn-Dunowo-Słupsk-Żarnowiec (PL)

3.3.14  Вътрешна линия между Żarnowiec-Gdańsk/Gdańsk Przyjaźń-Gdańsk Błonia (PL)

3.5.

Четвърта междусистемна връзка между Финландия и Швеция [понастоящем известна като „Aurora line 2“]

3.6.

Междусистемна връзка между Финландия и Естония [понастоящем известна като „Estlink 3“]

3.7.

Междусистемна връзка между Финландия и Швеция [понастоящем известна като „Fenno-Skan 3“]

3.8.

Междусистемна връзка между Швеция и Дания [понастоящем известна като „Upgrade to Konti-Skan“]

3.9.

Проект на Латвия и Литва за трансгранично разширяване на енергийната инфраструктура

3.10.

Помпено-акумулираща водноелектрическа централа във Финландия [понастоящем известна като „Kemijoki PSP“]

4) Морска електроенергийна мрежа в северните морета („NSOG“)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

4.2.

Хибридна междусистемна връзка в морето между Белгия и Дания [понастоящем известен като „Triton Link“]

4.3.

Подстанция за високо напрежение в морето и връзка с Menuel (FR) [понастоящем известна като „Offshore Wind connection Centre Manche 1“]

4.4.

Подстанция за високо напрежение в морето и връзка с Tourbe (FR) [понастоящем известна като „Offshore Wind connection Centre Manche 2“]

4.7.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Fécamp — Grand Large 1 (FR)

4.8.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Fécamp — Grand Large 2 (FR)

4.9.

Хибриден междусистемен електропровод в морето между Германия и Нидерландия

Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:



№

Определение

4.5.

Многоцелеви междусистемен електропровод между остров Princess Elisabeth (BE) и Kent (UK) [понастоящем известен като „Nautilus“]

4.6.

Многоцелева междусистемна връзка за ПТВН между Великобритания и Нидерландия [понастоящем известна като „LionLink“]

4.10.

Хибридна междусистемна връзка в морето между Обединеното кралство и Германия [понастоящем известна като „HansaLink — фаза 1“]

5) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката за мрежите, разположени в морето („BEMIP за мрежите в морето“)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

5.1.

Хибридна междусистемна връзка в морето между Латвия и Естония [понастоящем известна като „ELWIND“]

5.2.

Хибридна междусистемна връзка в морето Bornholm Energy Island (BEI) между Дания и Германия

6) Мрежи, разположени в южни и западни морета (SW offshore)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

6.1.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Окситания (FR)

6.2.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби PACA (FR)

6.3.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Golfe de Lion Centre (FR)

7) Мрежи, разположени в южни и източни морета (SE offshore)

За този коридор не са представени проекти.

8) Мрежи, разположени в Атлантическия океан:

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

8.1.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Южен Бретан (FR)

8.2.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби в южната част на Атлантическия океан Oléron 1 (FR)

8.3.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби в южната част на Атлантическия океан Oléron 2 (FR)

8.4.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Golfe de Gascogne Sud (FR)

8.5.

Връзка с разположени в морето ветроенергийни уредби Bretagne Nord-Ouest (FR)

9) Междусистемни връзки за водород в Западна Европа (HI West)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

9.1.

Коридор Португалия — Испания — Франция — Германия:

9.1.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Португалия

9.1.2  Междусистемен газопровод за водород Португалия — Испания

9.1.3  Вътрешна инфраструктура за водород в Испания

9.1.4  Междусистемен газопровод за водород Испания — Франция [понастоящем известен като BarMar]

9.1.5  Вътрешна инфраструктура за водород във Франция, осигуряваща връзка с Германия [понастоящем известна като HyFen]

9.1.6  Вътрешна инфраструктура за водород в Германия, осигуряваща връзка с Франция [понастоящем известна като „H2Hercules South-West“]

9.2.

Трансгранични водородни долини Франция — Германия:

9.2.1  Водородна долина в Германия до границата с Франция [понастоящем известна като „RHYn“]

9.2.2  Водородна долина във Франция до границата с Германия [понастоящем известна като „Mosahyc“]

9.3.

Вътрешна инфраструктура за водород във Франция до границата с Белгия [понастоящем известна като френско-белгийски коридор H2]

9.4.

Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „H2ercules West“]

9.5.

Вътрешна инфраструктура за водород в Белгия [понастоящем известна като белгийска опорна мрежа за водород]

9.6.

Вътрешна инфраструктура за водород в Нидерландия [понастоящем известна като национална опорна мрежа за водород]

9.7.

Междусистемни газопроводи за водород — национална опорна мрежа за водород (NL) — Германия:

Германска част:

9.7.1  Участък Limburg и връзката му с опорната мрежа север — юг в източната част на Нидерландия до Oude (NL) [понастоящем известен като „H2ercules North“]

9.7.2  Междусистемен газопровод за водород от опорната мрежа за водород север — юг до Vlieghuis (NL) — Vlieghuis — Ochtrup (DE)

9.7.3  Междусистемен газопровод за водород от Нидерландия до Германия (понастоящем известен като коридор „Delta Rhine H2“)

9.7.4  Междусистемен газопровод за водород Германия — Нидерландия 2 [понастоящем известен като „Hyperlink“]

9.7.5  Междусистемен газопровод за водород от опорната мрежа за водород север — юг в Winterswijk/Vreden до Германия [понастоящем известен като „H2ercules North-West“]

9.8.

Газопровод за водород в морето в Германия [понастоящем известен като „AquaDuctus“]

9.9.

Междусистемен газопровод за водород Дания — Германия:

9.9.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „HYPERLINK III“]

9.9.2  Вътрешна инфраструктура за водород в Дания [понастоящем известна като „DK Hydrogen Pipeline West“]

9.10.

Приемни съоръжения за амоняк в Белгия:

9.10.1  Приемно съоръжение за амоняк Antwerp

9.10.2  Приемно съоръжение за амоняк Amplifhy Antwerp

9.10.3  Приемно съоръжение за амоняк Zeebrugge New Molecules development

9.10.4  Приемно съоръжение за амоняк Antwerp VEPA

9.11.

Приемни съоръжения за амоняк в Германия:

9.11.1  Терминал на приемно съоръжение за амоняк Brunsbüttel

9.11.3  Приемно съоръжение за амоняк Wilhelmshaven (Uniper)

9.12.

9.12.2  Приемно съоръжение за амоняк Amplifhy Rotterdam

9.13.

Приемно съоръжение за амоняк Dunkerque (FR)

9.15.

Съоръжения за електролиза в Испания:

9.15.4  Електролизьор Valle andaluz del Hidrógeno verde — Huelva

9.15.5  Електролизьор Asturias H2 valley

9.15.6  Електролизьор Valdo Eume

9.15.7  Електролизьор Catalina

9.15.8  Електролизьор ErasmoPower2X

9.16.

Съоръжения за електролиза във Франция:

9.16.6  Електролизьор GHYga H2

9.16.7  Електролизьор H2V 59

9.17.

9.17.4  Електролизьор ScheldeH2 (NL)

9.18.

Съоръжения за електролиза в Германия:

9.18.3  Електролизьор Rheinfelden

9.18.4  Електролизьор GreenRoot

9.20.

Датско хранилище за водород (DK)

9.21.

Хранилище за водород Hystock Opslag (NL)

9.22.

Хранилища за водород в Германия:

9.22.1  Хранилище за водород Salthy в Harsefeld

9.22.3  Хранилище за водород Salthy в Harsefeld II A+B

9.22.4  Хранилище за водород EWE в Huntorf

9.22.5  Хранилище за водород UST в Krummhörn

9.22.6  Хранилище NWKG H2

9.22.7  Хранилище за водород EWE в Jemgum

9.22.8  Gasunie SpHyGER Etzel

9.22.9  Разширение на хранилище RWE H2 в Gronau-Epe (№ 9.22.2 в първия списък на Съюза)

9.22.10  Хранилище RWE H2 в Gronau-Epe — 2-ро разширяване

9.22.11  Хранилище за водород UST в Epe

9.24.

Хранилища за на водород в Испания:

9.24.1  Хранилище H2 (North -1)

9.24.2  Хранилище H2 (North - 2)

9.26.

Междусистемни газопроводи за водород Франция — Люксембург — Белгия:

9.26.1  Междусистемен газопровод за водород Франция — Люксембург [понастоящем известен като „Hy4link (FR)“]

9.26.2  Вътрешен газопровод за водород в Люксембург до границата с Белгия [понастоящем известен като „Hy4link (LU)“]

9.27.

Вътрешна инфраструктура за водород във Франция от Бордо до средиземноморското крайбрежие:

9.27.1  MidHY

9.27.2  HySoW Средиземно море

9.27.3  HySoW Атлантика

9.28.

Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „HYPERLINK 4-5“]

9.29.

Водороден коридор Италия — Швейцария — Германия:

9.29.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Италия от Poggio Renatico до швейцарската граница

9.29.2  Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „Alpine HyWay“]

9.30.

Съоръжения за електролиза в Дания:

9.30.1  Електролизьор HØST PtX в Esbjerg (известен преди като Jyske Banke Nord PtX) (№ 9.19 в първия списък на Съюза)

9.30.2  Електролизьор Hela

9.30.3  Електролизьор Vidar

9.30.4  Електролизьор Plug Idomlund

9.30.5  Електролизьор Esbjerg

9.31.

H2Austria&Bavaria + електролизьор с хранилище за водород (AT)

9.32.

Електролизьор CHYMIA (BE)

9.33.

Хранилища за водород във Франция:

9.33.1  Хранилище GeoH2 (№ 9.23 в първия списък на Съюза)

9.33.2  Хранилище HyPSTER_3

9.33.3  Хранилище HySoW

Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:



№

Определение

9.34.

Вътрешна инфраструктура за водород в Швейцария (част от водородния коридор Италия — Швейцария — Германия) [понастоящем известна като „Alpine H2 corridor“])

9.35.

Междусистемен газопровод за водород Белгия — Обединено кралство

10) Междусистемни връзки за водород в Централна, Източна и Югоизточна Европа (HI East):

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

10.1.

Коридор SoutH2 Тунис — Италия — Австрия — Германия:

10.1.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Италия [понастоящем известна като „Italian H2 Backbone“]

10.1.2  Вътрешна инфраструктура за водород в Австрия [понастоящем известна като „H2 Readiness of the TAG pipeline system“]

10.1.3  Вътрешна инфраструктура за водород в Австрия [понастоящем известна като „H2 Backbone WAG and Penta West“]

10.1.4  Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем е известна като „HyPipe Bavaria — The Hydrogen Hub“)

10.2.

Чешко-немска междусистемна връзка за водород :

10.2.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Чехия в посока към Германия [понастоящем известна като „Czech H2 Backbone West“]

10.2.2  Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „FLOW East — Making Hydrogen Happen“]

10.2.3  Вътрешна инфраструктура за водород в Германия [понастоящем известна като „H2ercules Network South-East“]

10.3.

Междусистемна връзка за водород Гърция — България:

10.3.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Гърция в посока към границата с България [понастоящем известен като „H2DRIA pipeline“]

10.3.2  Вътрешна инфраструктура за водород в България в посока към границата с Гърция

10.5.

Централноевропейски коридор за водород Украйна — Словакия — Чехия — Германия:

10.5.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Словакия [понастоящем известна като „Slovak Hydrogen Backbone“]

10.5.2  Вътрешна инфраструктура за водород в Чехия [понастоящем известна като „Czech Hydrogen Backbone North“]

10.6.

Междусистемна връзка за водород Словакия — Унгария:

10.6.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Словакия [понастоящем известна като „SK-HU H2 corridor“]

10.6.2  Вътрешна инфраструктура за водород в Унгария [понастоящем известна като „HU/SK hydrogen corridor“]

10.7.

Коридор за водород Гърция — Италия:

10.7.1  Вътрешна инфраструктура за водород в Гърция [понастоящем известна като „Komnina — Florovouni pipeline“]

10.7.2  Газопровод за водород в морето между Гърция и Италия [понастоящем известен като газопровод „H2 Poseidon pipeline“]

10.8.

Приемно съоръжение за амоняк Ionian Energy Terminal (Йонийски енергиен терминал) (GR)

10.9.

Съоръжение за електролиза Thalis 1 (GR)

10.10.

Хранилище за водород EWE в Ruedersdorf (DE)

10.11.

Подземно хранилище за водород Fiume Treste Livello (IT)

Проекти от взаимен интерес, разработени в региона:



№

Определение

10.12.

Газопровод за водород в морето между Тунис и Италия [понастоящем известен като „North Africa Hydrogen Corridor“] (част от коридора South2)

10.13.

Вътрешна инфраструктура за водород в Украйна [понастоящем известна като „Central European Hydrogen Corridor (украинска част)“]

11) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на водорода (BEMIP Hydrogen)

Проекти от общ интерес, разработени в региона:



№

Определение

11.1.

Междусистемен газопровод за водород между Швеция и Финландия [понастоящем известен като „Nordic Hydrogen Route — Bothnian Bay“]

11.2.

Междусистемен газопровод за водород между Финландия, Естония, Латвия, Литва, Полша и Германия [понастоящем известен като Nordic-Baltic Hydrogen Corridor (Северно-балтийски коридор за водород)]

11.3.

Междусистемен газопровод за водород между Финландия и Германия [понастоящем известен като Baltic Sea Hydrogen Collector (резервоар за водород в Балтийско море)]

11.4.

Междусистемни връзки за водород Германия — Полша [понастоящем известни като „Pomeranian Green Hydrogen cluster“]

11.5.

Съоръжения за електролиза във Финландия:

11.5.1  Porvoo, фаза 2

11.5.2  Проект FOX

11.5.3  Проект Plug Power Kristinestad

12) Приоритетна тематична област „Внедряване на интелигентни електроенергийни мрежи“

Проекти от общ интерес, разработени в тематичната област:



№

Определение

12.2.

CARMEN (BG, RO), за подсилване на трансграничното сътрудничество и споделянето на данни между ОПС, задълбочаване на сътрудничеството между операторите на преносни системи и операторите на разпределителни системи, подкрепа за разширяването на мрежата и увеличаване на капацитета за интегриране на нови възобновяеми енергийни източници, както и за повече стабилност, сигурност и гъвкавост на електроенергийната мрежа

12.3.

Danube InGrid (HU, SK) — за постигане на ефективна интеграция на поведението и действията на всички потребители на пазара, свързани към електроснабдителните мрежи в Унгария и Словакия

12.4.

Gabreta Smart Grids (CZ, DE) — за увеличаване на възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа, създаване на възможност за дистанционно следене и управление на мрежите „средно напрежение“ и подобряване на възможността за наблюдение на мрежата и планиране на създаването на мрежи

12.5.

GreenSwitch (AT, HR, SI) — за увеличаване на възможностите за присъединяване към електроенергийната мрежа на разпределени възобновяеми енергийни източници и ефективно интегриране на нови товари, подобряване на възможността за наблюдение на разпределителната мрежа и увеличаване на трансграничната преносна способност

12.6.

Selena (CZ, HU, SK), за повишаване на енергийната сигурност, ефективност и устойчивост в Чешката република, Унгария и Словакия чрез модернизиране и интегриране на техните електроразпределителни мрежи

12.7.

Tune (HU, SI, SK), за повече управляемост и за усилване на електроенергийните мрежи в Словения, Словакия и Унгария

13) Приоритетна тематична област „Трансгранична мрежа за въглероден диоксид“

Проекти от общ интерес, разработени в тематичната област:



№

Определение

13.1.

CO2 TransPorts ще изгради инфраструктура за подпомагане на широкомащабното улавяне, транспортиране и съхранение на CO2 от пристанищните зони на Ротердам, Антверпен и North Sea Port

13.2.

ARAMIS — трансграничен проект за транспортиране и съхранение на CO2, поглъщане от източници на емисии в хинтерланда на пристанище Ротердам, транспортиране по тръбопроводи до хранилища в нидерландския континентален шелф

13.4.

Bifrost — проект за транспортиране и съхранение в хранилища в Дания от източници на емисии в Дания, Германия и Полша

13.5.

Callisto — разработване на мултимодални възли за CO2 в Средиземно море, в които се съхраняват емисии на CO2 от Франция и Италия в обекти за съхранение в морето до град Равена

13.6.

CCS Baltic Consortium — трансгранично транспортиране на CO2 по тръбопровод и с железопътен транспорт или камиони между Латвия и Литва през мултимодален терминал за течен CO2 в Klaipeda

13.7.

Коридор Delta Rhine — проект за транспортиране на CO2 по тръбопроводи от източници на емисии от района на Рур в Германия и района на Ротердам в Нидерландия до хранилища в морето край бреговете на Нидерландия

13.8.

EU2NSEA — трансгранична мрежа за CO2, изградена между Белгия, Германия и Норвегия за събиране и на CO2 от Дания, Франция, Латвия, Нидерландия, Полша и Швеция, с хранилища в норвежкия континентален шелф

13.10.

Norne — преносна инфраструктура в Дания с хранилища на сушата и евентуално в морето, ще се извършва транспортиране с кораб от източници на емисии предимно в Дания, Швеция, Белгия и Обединеното кралство до Дания

13.11.

Prinos — Apollo CO2 — хранилище в морето край Prinos на емисии от Гърция, транспортирани по тръбопровод, и от България, Хърватия, Кипър, Гърция, Италия и Словения — транспортирани с кораби

13.12.

Pycasso — транспортиране и съхранение на CO2 до обект за съхранение на сушата в югозападната част на Франция, промишлени източници на емисии от Франция и Испания

13.15.

BaltiCO2Net — проектът включва 17 инициативи за улавяне на промишлени емисии в пет държави — членки на ЕС (DK, DE, LV, PL, SE) с предвидено съхранение на сушата в Дания

13.16.

Терминал ECO2CEE — LCO2 в Гданск, приемащ CO2 от промишлеността в Полша по тръбопровод, и терминал в Klaipeda, приемащ CO2 от литовски завод по тръбопровод, с железопътен транспорт или с камиони (№ 13.3 в първия списък на Съюза)

Проекти от взаимен интерес, разработени в тематичната област:



№

Определение

13.13.

Northern Lights — проект за трансгранично свързване между няколко европейски инициативи за улавяне на CO2 (сред които Белгия, Германия, Ирландия, Франция, Швеция), транспортиране с кораб до съоръжения за съхранение в норвежкия континентален шелф

13.14.

Nautilus CCS — емисии от районите на Le Havre, Dunkirk, Duisburg и Rogaland, които трябва да бъдат уловени и транспортирани с кораб до различни поглътители в Северно море (разширяване на № 12.8 в петия списък на ПОИ)

13.17.

Atlas — съхранение в обекта Atlas (NO) в морето и транспортиране на CO2 със съдове „совалки“ със способност за директно разтоварване и плаващо съоръжение за събиране, съхранение и разтоварване на енергоносители (FCSO) като вариант за CO2, уловен в промишлени обекти в ЕС

13.18.

Carbon Connect — 200 км трансграничен подводен тръбопровод за транспортиране и съхранение на антропогенен CO2 от Зеебрюге (Белгия) до британския сектор в южната част на Северно море

13.19.

Германска мрежа за транспортиране на въглероден диоксид — по проекта се планира изграждане и експлоатация на широка мрежа от тръбопроводи за CO2 в Германия за пренос на емисии до поглътители на CO2 в Северна Европа, както и свързване на мрежата с различни национални мрежи

14) Приоритетна тематична област „Интелигентни газопреносни мрежи“



№

Определение

14.1.

GREENCONNECT (Мрежа за ефективни мрежи с възможност за транспортиране на газ от възобновяеми източници и трансгранична експлоатация за нови междусистемни връзки и пренос на енергия с нулеви нетни емисии)

14.2.

Проект за интелигентна газопреносна мрежа в Хърватия и Словения

14.3.

Проект SmartSwitch — по-интелигентно използване на съществуващата гръцка и българска газопреносна система за интегриране на водорода и газовете от възобновяеми източници в мрежата

15) Проекти, които запазват статута си на проекти от общ интерес (дерогация по член 24)



№

Определение

15.1.

Свързване на Малта към Европейската газопреносна мрежа — междусистемен газопровод с Италия при Gela

15.2.

Газопровод от залежите на природен газ в източната част на Средиземноморието до континентална Гърция през Кипър и Крит [понастоящем известен като „EastMed Pipeline“], с измервателна и регулираща станция при Megalopoli

В.   СПИСЪЦИ НА „ПРОЕКТИ, КОИТО ВЕЧЕ НЕ СЕ СЧИТАТ ЗА ПОИ ИЛИ ПВИ“ И НА „ПРОЕКТИ, КОИТО ВЕЧЕ СА НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ДРУГИ ПОИ ИЛИ ПВИ“

1) Междусистемни връзки север — юг в Западна Европа (NSI West Electricity)

Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ



1.4.2

1.4.3

1.15.

2) Междусистемни връзки север — юг в Централна Източна и Югоизточна Европа (NSI East Electricity)

Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ



2.1.2

2.3.1

3) План за взаимосвързване на Балтийския енергиен пазар в областта на електроенергетиката (BEMIP Electricity)

Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ



3.1.

3.3.1

3.3.2

3.3.4

3.3.7

3.3.8

3.3.9

3.3.10

3.3.15

3.4.1

3.4.2

4) Морска електроенергийна мрежа в северните морета („NSOG“)

Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ



4.1.

9) Междусистемни връзки за водород в Западна Европа (HI West)

Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ



9.11.2

9.12.1

9.12.3

9.14.

9.15.1

9.15.2

9.15.3

9.16.1

9.16.2

9.16.3

9.16.4

9.16.5

9.17.1

9.17.2

9.17.3

9.18.1

9.18.2

9.19.

9.22.2

9.25.

10) Междусистемни връзки за водород в Централна, Източна и Югоизточна Европа (HI East):

Проекти, които вече са неразделна част от други ПОИ/ПВИ



Първоначален ПОИ/ПВИ номер на проекта

Номер на ПОИ/ПВИ, в който понастоящем проектът е включен

10.4.

10.5 и 10.13

12) Приоритетна тематична област „Внедряване на интелигентни електроенергийни мрежи“

Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ



12.1.

13) Приоритетна тематична област „Трансгранична мрежа за въглероден диоксид“

Номера на ПОИ/ПВИ, които вече не се считат за ПОИ/ПВИ



13.9

1. Преглед

,
Наименование Регулация

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания
Източник Изискване

3. Свързани стандарти

Стандарти
Източник Изискване