ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/778 НА КОМИСИЯТА от 2 февруари 2016 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на обстоятелствата и условията, при които плащането на извънредните последващи вноски може да бъде частично или напълно отложено, както и по отношение на критериите за определяне на дейностите, услугите и операциите — във връзка с критичните функции, и за определяне на стопанските дейности и свързаните с тях услуги — във връзка с основните стопански дейности (текст от значение за ЕИП)

(1)

Органът за преструктуриране следва, по искане на дадена институция, да позволи посоченото в член 104 от Директива 2014/59/ЕС отсрочено плащане на извънредните последващи вноски, с което да улесни оценката си на това дали институцията отговаря на условията за отлагане по член 104, параграф 3 от Директива 2014/59/ЕС. Съответната институция следва да предостави всяка информация, от която органът за преструктуриране се нуждае, за да извърши тази оценка. Органът за преструктуриране следва да вземе предвид цялата информация, с която разполагат компетентните национални органи, за да се избегне дублиране на изискванията за уведомяване.

(2)

Когато оценява въздействието на плащането на извънредните последващи вноски върху платежоспособността или ликвидността на институцията, органът за преструктуриране следва да анализира въздействието на плащането върху капиталовата и ликвидната позиция на институцията. При анализа следва да се допусне загуба в баланса на институцията, равна на дължимата сума към момента, в който тя стане изискуема, и да се направи прогноза за подходящ период от време на параметрите на капиталова адекватност на институцията след тази загуба; в него следва освен това да се допусне изходящ поток от средства, равен на дължимата сума към момента, в който тя стане изискуема, и да се оцени рискът по отношение на ликвидността.

(3)

В плановете за възстановяване и преструктуриране от институциите и органите за преструктуриране се изисква да могат да определят критичните функции и да гарантират тяхната непрекъснатост при институциите или групите.

(4)

Една от основните цели на преструктурирането е осигуряването на непрекъснатостта на критичните функции на преструктуриращата се институция. Непрекъснатостта защитава финансовата стабилност и реалната икономика и следователно има ключова роля в процеса на планиране на възстановяването и преструктурирането. Критичните функции могат да представляват услуги по приемане на депозити, отпускане и обслужване на заеми, плащане, клиринг, сетълмент, попечителство, дейности на пазарите за финансиране на едро, както и дейности на капиталовите пазари и инвестиционна дейност.

(5)

Критичните функции на дадена институция или група се определят в нейния план за възстановяване. Планът за възстановяване се оценява от органа за преструктуриране и формира основата на плана за преструктуриране. При съставянето на плана за преструктуриране органът за преструктуриране следва да извърши собствена оценка на критичните функции, както и да обясни как критичните функции и основните стопански дейности могат да бъдат правно и икономически разделени от другите функции, така че да се осигури непрекъснатостта им в случай на неизпълнение от институцията.

(6)

Когато се оценява възможността за успешно преструктуриране на дадена институция органите за преструктуриране следва да преценят дали избраната стратегия осигурява непрекъснатостта на критичните функции и дали правомощията за ограничаване или отстраняване на пречките пред успешното преструктуриране са свързани с критичните функции. Аналогично, при използване на инструмента за споделяне на загуби, от обхвата на инструмента могат да се изключат някои задължения, ако изключването е строго необходимо и пропорционално за осигуряване на непрекъснатостта на критичните функции. Критичните функции са от значение и в контекста на функционирането на инструмента на мостова банка, тъй като институцията, която е мостова банка, следва да ги запази.

(7)

Установяването на критичните функции следва да се осъществи на два етапа. Първо, при изготвянето на плановете си за възстановяване институциите извършват самооценка. Второ, органите за преструктуриране правят критически преглед на плановете за възстановяване на отделните институции, за да се гарантира последователност и съгласуваност в използваните от банките подходи. Тъй като органите за преструктуриране имат задълбочена представа за това кои функции са от ключово значение за запазване на финансовата стабилност като цяло, те са тези, които следва да вземат окончателното решение за определяне на критичните функции с оглед на планирането и провеждането на преструктурирането.

(8)

Критичните услуги следва да представляват основните операции, дейности и услуги, които се предоставят на една (специални услуги) или повече (споделени услуги) стопански единици или юридически лица в рамките на групата и които са необходими за осигуряването на една или повече критични функции. Критичните услуги могат да се предоставят от един или няколко органа (например отделно юридическо лице или вътрешен отдел) в рамките на групата (вътрешни услуги) или да се възлагат на външен изпълнител (външни услуги). Дадена услуга следва да се счита за критична, когато нейното нарушаване може да представлява сериозна пречка за изпълнението на критичните функции или напълно да го възпрепятства поради неразривната ѝ свързаност с критичните функции, които институцията изпълнява за трети лица. Тя се определя след като бъде определена съответната критична функция.

(9)

Институциите и органите за преструктуриране следва да определят критичните услуги и в плановете за възстановяване и преструктуриране. Доколкото критичните услуги са възложени на външни изпълнители — трети лица, органът за преструктуриране следва да може да ограничи оценката си до необходимото за установяване на това дали институцията разполага с подходящ план за осигуряване на непрекъснатостта на дейността.

(10)

Определянето на дадена услуга като критична следва да позволи на институциите да осигурят непрекъснатото ѝ наличие, като предвидят за нея защитени от неизпълнение структури или отдели или сключат подходящи споразумения, когато тя е възложена на външен доставчик.

(11)

Основната разлика между критична функция и основна дейност се състои във въздействието на съответните дейности. Критичните функции следва да се оценяват от гледна точка на тяхното значение за функционирането на реалната икономика и финансовите пазари и оттам — за финансовата стабилност като цяло, а основните стопански дейности следва да се разглеждат спрямо значението им за самата институция — като например от гледна точка на значението им за приходите и печалбата на институцията.

(12)

В плана за възстановяване следва подробно да са описани процесите за определяне на стойността и продаваемостта на основните стопански дейности, операции и активи на институцията, поради което в плана за преструктуриране следва също да са онагледени критичните операции и основните стопански дейности на институцията и представен начинът, по който тези функции и стопански дейности могат да бъдат правно и икономически разделени от останалите функции, така че да се осигури непрекъснатост в случай на неизпълнение на задълженията от страна на институцията. При преструктурирането непрекъснатостта на критичните функции и основните стопански дейности може да обоснове изключването на някои задължения от приложното поле на инструмента за споделяне на загуби, както и прехвърлянето на този инструмент към мостова банка.

(13)

Основните стопански дейности често се възприемат във връзка със степента, в която допринасят за финансовите резултати на институцията. Подобен подход обаче е възможно да не отразява напълно всички основни стопански дейности, тъй като институцията може да предоставя услуга, която не генерира непосредствена печалба (а дори може да генерира и загуба), но създава съществена франчайзингова стойност и поради това е важна за дейността ѝ като цяло,