Дял ІІ — Изисквания относно дисконтовия процент за променливото възнаграждение

В член 94, параграф 1, буква ж) от Директива 2013/36/ЕС¹ се изисква институциите да определят подходящи съотношения между постоянните и променливите елементи на общото възнаграждение за онези категории от персонала, чиято професионална дейност има съществено въздействие върху рисковия профил на институцията (категоризиран персонал² ). Максималното съотношение между променливата и постоянната част от общото възнаграждение е ограничено до 100%. Държавите членки могат да дадат възможност това съотношение да бъде завишено най - много до 200% .

¹ Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (OВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338). 2 Персоналът следва да бъде категоризиран, като се приложат регулаторните технически стандарти относно критериите за категоризиране на персонала, чиято професионална дейност има съществено въздействие върху рисковия профил на институцията.

В настоящите насоки се определя изчисляването и прилагането на дисконтовия процент, посочен в член 94, параграф 1, буква ж), точка iii) от Директива 2013/36/ЕС. Държавите членки могат да дадат възможност на институциите да прилагат дисконтовия процент за целите на изчисляването на съотношението между променливите и постоянните елементи на възнаграждението до максимум 25% от общото променливо възнаграждение, при условие че то се изплаща в инструменти, които са разсрочени за период, не по - малък от пет години.

Насоките се прилагат за институциите, които използват възможността да прилагат дисконтовия процент за целите на изчисляване на съотношението между променливите и постоянните елементи на възнаграждението, и за компетентните органи в държавите членки, които са използвали възможността да приложат дисконтовия процент.

1 дисконтовия процент = 𝑛 (1+ 𝑖 + 𝑔 + 𝑖𝑑 )

i = процент на инфлацията на държавата членка или третата държава g = лихвен процент за държавните облигации на ЕС, средна стойност за ЕС id = стимулиращ фактор за използването на дългосрочно разсрочване n = брой на годините в периода на предоставяне

Прилагането на формулите е пояснено допълнително в примери 1, 2 и 3 от приложението към настоящите насоки.