6.3.2.1 Historical observation period

Историческият период на наблюдение следва да бъде колкото е възможно по - обширен и следва да съдържа данни от различни периоди с различни икономически обстоятелства. За тази цел институцията следва като минимум да избере исторически период на наблюдение по такъв начин, че:

• (а) продължителността на историческия период на наблюдение т.е. времето между най - старото неизпълнение, взето предвид в съвкупността от референтни данни, и момента на оценката на LGD, е най - малко с минималната продължителност, посочена в член 181, параграф 1, буква й) от Регламент (ЕС) № 575/2013 за експозиции към предприятия, институции, централни правителства и централни банки и, за експозиции на дребно — периодът, посочен в член 181, параграф 2, алинея 2 от същия регламент и, ако е приложимо, Делегиран регламент на Комисията за приемане на техническите стандарти, посочени в член 181, параграф 3, буква б) от същия регламент;
• (б) гарантира, че съвкупността от референтни данни включва достатъчен брой завършени процеси на възстановяване, за да осигури надеждни оценки на LGD;
• (в) се състои от последователни периоди и включва последните периоди преди момента на оценката на LGD;
• (г) включва целия период, за който институцията може по подходящ начин да възпроизведе текущо приложимото определение за неизпълнение;
• (д) всички налични вътрешни данни се считат за „подходящи“, както е посочено в член 181, параграф 1, буква й) и член 181, параграф 2, подпараграф 2 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и са включени в историческия период на наблюдение.

При оценката на това дали съвкупността от референтни данни включва достатъчен брой завършени процеси на възстановяване в съответствие с точка 147(б) институциите следва да вземат предвид броя завършени процеси на възстановяване в общия брой на наблюденията.