81. Институциите следва да наблюдават набор от ретроспективни и ориентирани към бъдещето показатели …

Институциите следва да наблюдават набор от ретроспективни и ориентирани към бъдещето показатели и показатели за ЕСУ риска. Големите институции следва да наблюдават най - малко следните показатели:

• а) Размер и дял на експозициите и приходите (лихви, такси и комисиони), произтичащи от делови взаимоотношения с контрагенти, работещи в сектори, които допринасят в голяма степен за изменението на климата, в съответствие със съображение 6 от Делегиран регламент (ЕС) 2020/1818 на Комисията, т.е. секторите, изброени в раздели от А до З и раздел Л от приложение I към Регламент (ЕО) № 1893/2006.

Институциите следва да използват възможно най - подробна секторна диференциация. По - специално, степента на детайлност следва да им дава възможност да наблюдават размера и дела на експозициите и приходите, произтичащи от взаимоотношенията с конкретни контрагенти, като например субекти от сектора на изкопаемите горива и/или дружества, изключени от бенчмарковете на ЕС, съответстващи на Парижкото споразумение¹⁷ .

• б) Показатели за съответствие на портфейла, които показват на секторно равнище степента, в която експозициите и производствените мощности, управлявани от клиентите, са или се очаква да бъдат (не)съответстващи на пътя, съгласуван с приложимата правна и регулаторна цел в областта на климата, като например постигане на нулеви нетни емисии на ПГ до 2050 г., въз основа на показателите за съответствие, които са от значение за избраните сектори, и като се използват методите, описани в раздел 4.2.3, буква б).

Институциите следва да допълнят тези показатели с информация, свързана с оценката на потенциалното въздействие на финансовия риск в резултат на несъответствията.

• в) Финансирани емисии на парникови газове с разбивка по емисии от обхват 1, обхват 2 и обхват 3 като абсолютна стойност и, когато е приложимо, като стойност на интензитета спрямо единици продукция или приходи, разделени по сектори, като се използва възможно най - подробна секторна диференциация и поне за избрани сектори, определени въз основа на оценката на съществеността.

Институциите следва да допълнят тези показатели с качествена или количествена информация и критерии, които подкрепят тълкуването на развитието им във времето, включително например временно увеличение поради предоставянето на финансиране за прехода на контрагенти с висок интензитет на ПГ и установяване на основните фактори за промените в емисиите.

Примери за методики или бази данни, които могат да подпомагат институциите при изчисляването на тези показатели, са Глобалният стандарт за отчитане и докладване на емисиите на парникови газове във финансовия сектор, разработен от Партньорството за финансови институции, отчитащи въглеродни емисии, и Проектът за оповестяване на информация за въглеродните емисии.

• г) Равнището на напредъка, постигнат при изпълнението на ключовите финансови стратегии, определени от институцията, за да се гарантира нейната устойчивост към ЕСУ рискове и готовност за преход към по - устойчива икономика, напр. чрез наблюдение на финансовите потоци към финансови активи или контрагенти, които имат общ набор от характеристики, свързани с целите или рисковия апетит на институцията по отношение на ЕСУ рисковете.
• д) Показатели за взаимодействие на клиентите, които предоставят информация за:
• i. процента на контрагентите, за които е извършена оценка на ЕСУ рисковете, както и по отношение на стратегиите им за преход и плановете за преход, когато има такива, както и съгласуваността им с целите на институцията, като се уточнява обхватът на избраните сектори, продукти и бизнес линии, включени в тези оценки;
• ii. резултатите и заключенията от този ангажимент, като например положителните (или всяка подкласификация в рамките на тази категория) или отрицателните (или всяка подкласификация в рамките на тази категория) оценки на адаптивността и устойчивостта на тези контрагенти към прехода към устойчива икономика, напредъкът в постигането на съответствие с целите и задачите на институцията и последващите действия, предприети от институцията.
• е) Разбивка на портфейлите, обезпечени с недвижими имоти, според равнището на енергийна ефективност на обезпечението.
• ж) Съотношението на финансирането на технологии за нисковъглеродни енергийни доставки по отношение на финансирането на технологии за енергийни доставки от изкопаеми горива.
• з) Съотношението на екологично устойчивите експозиции, чрез които се финансират дейности, които допринасят или дават възможност за постигане на екологичната цел за намаляване на последиците от изменението на климата, посочена в член 9, буква а) от Регламент (ЕС) 2020/852¹⁸ по отношение на експозициите с интензивно използване на ПГ.
• и) Равнищата на физическия риск, на който е изложена институцията, и въздействието им върху финансовите рискове, като се разгледат няколко сценария и всички опасности, свързани с дейността на институцията, допълнени с информация за постигнатия напредък в прилагането на мерките за редуциране на риска.
• й) Мерки за риск от концентрация, свързани с физически рискови фактори (напр. измерване на експозиции и/или обезпечения в райони с висок риск от наводнения, райони с недостиг на вода или горски пожари) и рискови фактори, свързани с риска от прехода (напр. експозиции към сектори с повишен риск от прехода), като се използва достатъчно подробно географско разделение на експозициите.
• к) Размер на историческите загуби, свързани с ЕСУ рискове, и, въз основа на сценарийните методи, прогнозната(ите) оценка(и) на рисковите експозиции и потенциалните бъдещи финансови загуби, свързани с ЕСУ рискове.
• л) Мярка за репутационен риск, произтичащ от ЕСУ фактори, с която се проследява как регулирането, комуникацията, ангажиментите или публичните противоречия по отношение на текущите и бъдещите бизнес линии, оказват пряко или непряко въздействие върху институцията, като се вземат предвид взаимодействията с операционния риск и стратегическите рискове и рисковете, свързани с бизнес модела, като например загуба на бизнес възможности или стратегически партньорства.
• м) Всички свързани с ЕСУ фактори съдебни искове, в които институцията е участвала, участва или може да участва, въз основа на наличната информация.
• н) Състоянието на изграждането на капацитет, свързан с ЕСУ рисковете, като например процента на служителите, които са получили специално обучение.
• о) Показатели, свързани с фактори, които не са свързани с климата, като зависимости на ниво портфейл и въздействие върху екосистемните услуги, или експозиции към контрагенти със съществени зависимости или отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие, като се взема предвид както секторната информация, така и информацията за географското местоположение.
• п) Напредък спрямо всички цели на институцията, определени във връзка с ЕСУ рисковете и ЕСУ целите, включително като част от плана на институцията, посочен в раздел 6, или като част от други ангажименти за устойчивост, поети от институцията.

¹⁷ В съответствие с член 12, параграф 1, букви г) — ж) и член 12, параграф 2 от Регламента относно стандарти за бенчмарковете за климатичен преход.

¹⁸ Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (ОВ L 198, 22.6.2020 г., стp. 13).

1. Преглед

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

3. Свързани стандарти

• EBA -

  EN: Guidelines and other publications of the European Banking Authority (EBA), https://www.eba.europa.eu/. © European Banking Authority. Reproduction is authorised provided the source is acknowledged (EBA legal notice). Divided into sections and converted into the GRCA format, the wording unchanged. Only the versions published by the EBA are authoritative.

  DE: Leitlinien und weitere Veröffentlichungen der Europäischen Bankenaufsichtsbehörde (EBA), https://www.eba.europa.eu/. © European Banking Authority. Wiedergabe mit Quellenangabe gestattet (Rechtlicher Hinweis der EBA). In Abschnitte aufgeteilt und in das GRCA-Format umgewandelt, der Wortlaut unverändert. Maßgeblich sind allein die von der EBA veröffentlichten Fassungen.