6.3 Планиране на прехода

Институциите следва да разбират своята чувствителност към ЕСУ рискове, по - специално екологичните рискове от прехода и физическите рискове, при различни сценарии, включително тези, които предполагат по - високи нива на физически риск или неорганизиран преход. Институциите следва да разбират как различните сценарии могат да повлияят на усилията им за планиране на прехода.

За целите на наблюдението и преодоляването на специфичните екологични рискове, които могат да произтекат от процеса на приспособяване към свързаните с климата и екологичните регулаторни цели на юрисдикциите, в които извършват дейност, институциите следва внимателно да избират сценариите, като предприемат всички изброени по - долу стъпки:

• а) да оценят потенциалните последици от целите на ЕС, държавите членки и, когато е приложимо, на трети държави за пътищата за преход, поне за избрани сектори, определени въз основа на оценката на съществеността. В този процес институциите следва да вземат предвид вероятните пътища, произтичащи от Европейския зелен пакт, законодателството на ЕС в областта на климата, както и последните доклади и мерки, предписани от Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата;
• б) да разгледат научно обоснованите и актуални сценарии, произхождащи от национални, европейски или международни организации, както е посочено в точка 38;
• в) да отчитат доброволните или нормативно определените цели или ангажименти на институцията по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

Връзката с географското местоположение и детайлността, например по отношение на разбивките по региони на сценариите и пътищата, използвани от институциите, следва да бъдат подходящи за техния бизнес модел и експозициите им.

Обхватът и сложността на сценариите, използвани от институциите, следва да бъдат пропорционални на техния размер и сложност. Малките и несложни институции и другите институции, които не са големи могат да използват опростен набор от основни параметри и допускания с включени рискове, разгледани времеви хоризонти и разбивка на въздействието по региони. Големите институции следва да сравняват своите планове (включително окончателните и междинните цели) със сценарий, съвместим с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 C в съответствие с Парижкото споразумение и с целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., както е установено в Европейския закон за климата.

Институциите следва да гарантират, че сценариите и пътищата, използвани като част от плановете им, са съгласувани в цялата организация и при всички разгледани времеви хоризонти, като например при изграждането на бизнес стратегии и определянето на цели в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. Институциите следва да документират процеса за избор на сценарии и причините за всяка промяна или различно използване. Решенията за използване на различни сценарии за различни цели, както и решенията за изменение на сценариите следва да бъдат ясно обосновани.

6.3.2. Времеви хоризонти и основни междинни етапи

Институциите следва да установят набор от различни времеви хоризонти като част от своите планове, които следва да включват краткосрочен, средносрочен и дългосрочен хоризонт на планиране от най - малко 10 години. При разработените правила за наблюдение и справяне с ЕСУ рисковете в различни времеви хоризонти следва да се отчитат принципите, посочени в точка 19.

Институциите следва да определят основни междинни етапи през равни интервали от време за наблюдаване и справяне с ЕСУ рисковете, произтичащи от краткосрочните, средносрочните и дългосрочните регулаторни цели на юрисдикциите, в които извършват дейност. Това включва целите на ЕС за намаляване на емисиите на ПГ с 55 % до 2030 г. в сравнение с равнището от 1990 г. и постигане на нулеви нетни емисии до 2050 г., други междинни етапи в областта на климата, определени от ЕС или, когато е приложимо, от националното законодателство, както и цели, свързани с други екологични фактори, като например възстановяване на природата¹⁹ или обезлесяване²⁰ .

¹⁹ Регламент (ЕС) 2024/1991 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2024 г. относно възстановяването на природата и за изменение на Регламент (ЕС) 2022/869 (ОВ L, 2024/1991, 29.7.2024 г.).

²⁰ Регламент (ЕС) 2023/1115 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. за предоставянето на пазара на Съюза и за износа от Съюза на определени стоки и продукти, свързани с обезлесяване и деградация на горите, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 995/2010 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 20).

Институциите следва да гарантират взаимодействието и правилното формулиране на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните цели и задачи. Това включва гарантиране, че дългосрочните цели, например ангажиментите за постигане на нулеви нетни емисии на ПГ, са приведени в средносрочни стратегии (напр. средносрочни секторни политики или цели за растеж на бизнес дейностите) и че краткосрочните финансови показатели или цели (напр. показатели за рентабилност, свързани с риска разходи, ключови показатели за ефективност (КПЕ), ключови рискови индикатори (КРИ), рискови лимити, рамки за ценообразуване) са съгласувани и съответстват на средносрочните и дългосрочните цели.

6.3.3. Основа за оценка на съществеността

Целта на процеса на планиране на прехода на институциите следва да бъде управлението на съществените ЕСУ рискове, по - специално екологичния преход и физическите рискове, установени въз основа на надеждна, редовно актуализирана оценка на съществеността на ЕСУ рисковете, извършена в съответствие с раздел 4.1. Институциите следва да определят специални действия за наблюдение и справяне със съществените ЕСУ рискове, произтичащи от експозициите, портфейлите и финансираните икономически дейности и производствен капацитет, които могат да бъдат особено уязвими за процеса на приспособяване на икономиката към приложимите правни и регулаторни цели, свързани с ЕСУ факторите.

6.3.4. Показатели

Институциите следва да използват набор от показатели, включително ориентирани към бъдещето показатели, за да подкрепят определянето на целите и да направляват и наблюдават изпълнението на плановете си.

При определянето на целите си институциите следва да използват набор от показатели, като вземат предвид включените в точка 81. Като вземат предвид своите бизнес стратегии и рисков апетит, институциите следва да определят кои други рисково базирани и ориентирани към бъдещето показатели и цели ще включат в плановете си с оглед на наблюдението и преодоляването на ЕСУ рисковете. Това включва оценяване, изчисляване и използване на показатели за оценка на финансовите последици от планирането на прехода за стопанската дейност и рисковия профил на институциите в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, включително чрез измерване на въздействието на планирането на прехода върху финансовите резултати, източниците на приходи, рентабилността и нивото на риска на портфейлите.

Когато липсват данни, необходими за изчисляване на показателите и подпомагане на определянето на целите, институциите следва да прилагат стъпките, посочени в точки 26, 27 и 29.

Малките и несложни институции и другите институции, които не са големи може да разчитат на по - малък набор от показатели за определяне на целите и да формулират в по - голяма степен качествени цели.

Макар че институциите следва да използват поне комбинация от показатели за рисковете, свързани с климата, те следва да предприемат стъпки за постепенното включване на показатели, които подпомагат оценката на риска и управлението на стратегиите, свързани с излагането на институциите на екологични рискове, различни от свързаните с климата, и управлението им, напр. рискове, произтичащи от влошаването на състоянието на екосистемите и загубата на биологично разнообразие, и потенциалното им отражение заедно с рисковете, свързани с климата, както и социалните и управленските рискове.