1. Всяка държава членка извършва национална оценка на риска, за да установи, оцени, разбере и ограничи засягащите я рискове от изпиране на пари и финансиране на тероризма, както и рисковете от неприлагане и избягване на целеви финансови санкции. Тя поддържа тази оценка на риска в актуален вид и я преразглежда най-малко на всеки ч4 години.
Когато държавите членки считат, че рисковата ситуация го налага, те могат да преразглеждат по-често националната оценка на риска или да провеждат ad hoc секторни оценки на риска.