ПРИЛОЖЕНИЕ V

ПРИЛОЖЕНИЕ V

Референтни методи за оценка на концентрациите в атмосферния въздух и норми за отлагания

▼M2

I.    Референтен метод за вземане на проби и анализ на съдържанието на арсен, кадмий и никел в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби за съдържанието на арсен, кадмий и никел в атмосферния въздух е описан в стандарт EN 12341:2014. Референтният метод за измерване на съдържанието на арсен, кадмий и никел е описан в стандарт EN 14902:2005 „Стандартен метод за измерване на Pb, Cd, As и Ni във фракцията PM10 от суспендираните във въздуха частици“.

Всяка държава членка може също да използва други методи, за които може да докаже, че дават резултати, еквивалентни на тези от посочения по-горе метод.

II.    Референтен метод за вземане на проби и анализ на съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух

Референтният метод за вземане на проби за съдържанието на полициклични ароматни въглеводороди в атмосферния въздух е описан в стандарт EN 12341:2014. Референтният метод за измерване на съдържанието на бензо(а)пирен в атмосферния въздух е описан в стандарт EN 15549:2008 „Качество на въздуха. Стандартен метод за измерване на концентрацията на бензо(а)пирен в атмосферния въздух“. В отсъствието на метод по стандарт на CEN за останалите въглеводороди, посочени в член 4, параграф 8, се допуска държавите членки да използват методи по национални стандарти или по стандарти на ISO, като например метода по стандарт ISO 12884.

Всяка държава членка може също така да използва други методи, за които може да докаже, че дават резултати, еквивалентни на тези от посочения по-горе метод.

III.    Референтен метод за вземане на проби и анализ на съдържанието на живак в атмосферния въздух

Референтният метод за измерване на съдържанието в атмосферния въздух на общ газообразен живак е описан в стандарт EN 15852:2010 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на общия газообразен живак“.

Всяка държава членка може също така да използва други методи, за които може да представи доказателство, че дават резултати, еквивалентни на тези от посочения по-горе метод.

IV.    Референтен метод за вземане на проби и анализ на отлагането на арсен, кадмий, живак, никел и полициклични ароматни въглеводороди

Референтният метод за определяне на отлагането на арсен, кадмий и никел е методът, описан в стандарт EN 15841:2009 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на отлагането от атмосферата на арсен, кадмий, олово и никел“.

Референтният метод за определяне на отлагането на живак е методът, описан в стандарт EN 15853:2010 „Качество на атмосферния въздух. Стандартен метод за определяне на отлагането на живак“.

Референтният метод за определяне на отлагането на бензо(а)пирен и на другите полицклични въглеводороди, посочени в член 4, параграф 8, е описан в стандарт EN 15980:2011 „Качество на въздуха. Определяне на отлагането на бензо(a)антрацен, бензо(b)флуорантен, бензо(j)флуорантен, бензо(k)флуорантен, бензо(а)пирен, дибензо(a,h)антрацен и индено(1,2,3-cd)пирен“.

▼M1

V.   Референтни методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух

Понастоящем не могат да бъдат определени референтни методи за моделиране на качеството на атмосферния въздух. Комисията може да извършва изменения с цел адаптиране на настоящата точка към научно-техническия прогрес. Тези мерки, предназначени да изменят несъществени елементи на настоящата директива, се приемат в съответствие с процедурата по регулиране с контрол, посочена в член 6, параграф 3.

( 1 ) ОВ С 110, 30.4.2004 г., стр. 16.

( 2 ) Становище на Европейския парламент от 20 април 2004 г. (все още непубликувано в Официален вестник), Решение на Съвета от 15 ноември 2004 г.

( 3 ) ОВ L 242, 10.9.2002 г., стр. 1.

( 4 ) ОВ L 296, 21.11.1996 г., стр. 55. Директива, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).

( 5 ) ОВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003.

( 6 ) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23.

( 7 ) ОВ L 35, 5.2.1997 г., стр. 14. Решение, изменено с Решение 2001/752/ЕО на Комисията (ОВ L 282, 26.10.2001 г., стр. 69).