Член 105 7.

висшето ръководство е запознато с елементите на търговския портфейл или на други оценени по справедлива стойност позиции, които подлежат на оценка по модел, и осъзнава степента на несигурност, която моделът поражда при отчитането на риска/резултатите от дейността;

доколкото е възможно, институциите се основават на пазарните цени при изграждането на хипотетична оценка за пазарната стойност, като оценяват често целесъобразността на хипотезите за пазарната стойност на конкретна оценявана позиция и на параметрите на модела;

когато са налични оценъчни методики, които са общоприета пазарна практика за конкретните финансови инструменти или стоки, институциите ги използват;

когато моделът е разработен от самата институция, той се основава на уместни допускания, които са оценени и проверени от лица с подходяща квалификация, независими от процеса на разработване на модела;

институциите разполагат с надлежни процедури за контрол на измененията, притежават защитено копие на модела и го използват периодично за проверка на стойностите;

звеното за управление на риска е запознато със слабостите на използваните модели и с най-подходящия начин за тяхното отразяване в резултатите от оценката; и

моделите на институциите се анализират периодично за определяне точността на техните прогнози, което включва оценка относно актуалността на допусканията, анализ на доходността по рискови фактори, сравнение на действителните пазарни стойности с изходните данни от моделите.