+Член 458 Макропруденциален или системен риск, установен на равнище държава членка
---+Член 458 1.
---+Член 458 2.
---+Член 458 3.
---+Член 458 4.
---+Член 458 5.
---+Член 458 6.
---+Член 458 7.
---+Член 458 8.
---+Член 458 9.
---+Член 458 10.

Член 458 Макропруденциален или системен риск, установен на равнище държава членка

-

1. Преглед

,
Член 458 1.
Държавата членка определя органа, който отговаря за прилагането на настоящия член. Този орган е компетентният орган или определеният орган.
Член 458 2.
Когато определеният в съответствие с параграф 1 орган установи промени в интензивността на макропруденциалния или системния риск във финансовата система, който може да има сериозни отрицателни последици за финансовата система и реалната икономика в конкретна държава членка и който според този орган не може да се преодолее толкова ефективно чрез други макропруденциални инструменти, предвидени в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, колкото чрез прилагането на по-строги национални мерки, то той уведомява съответно Комисията и ЕССР. ЕССР незабавно препраща уведомлението на Европейския парламент, на Съвета и на ЕБО.

Уведомлението се придружава от следните документи и включва, както е приложимо, съответните количествени или качествени доказателства относно:

a) 

промените в интензивността на макропруденциалния или системния риск;

б) 

причините, поради които тези промени биха могли да представляват заплаха за финансовата стабилност на национално равнище или за реалната икономика;

в) 

основанията, поради които органът смята, че макропруденциалните инструменти, предвидени в член 124 и член 164 от настоящия регламент и в член 133 и член 136 от Директива 2013/36/ЕС, са по-малко подходящи и ефективни за справяне със съответните рискове от проектите на национални мерки, посочени в буква г) от настоящия параграф;

г) 

проектите на национални мерки за лицензирани на национално равнище институции или подгрупа от такива институции, предназначени да редуцират промените в интензивността на риска и отнасящи се до:

i) 

нивото на собствения капитал, посочено в член 92;

ii) 

изискванията за големите експозиции, посочени в член 392 и членове 395—403;

iii) 

ликвидните изисквания, посочени в шеста част;

iv) 

рисковите тегла за справяне със нереално високите цени на активите в сектора на жилищните имоти и търговските недвижими имоти;

v) 

изискванията за публично оповестяване, посочени в осма част;

vi) 

размера на предпазния капиталов буфер, посочен в член 129 от Директива 2013/36/ЕС; или

vii) 

експозициите в рамките на финансовия сектор;

д) 

обяснение защо определените в съответствие с параграф 1 органи считат проектите за мерки за подходящи, ефективни и пропорционални за справяне със ситуацията; и

е) 

оценка на възможното положително или отрицателно въздействие на проектите за мерки върху вътрешния пазар въз основа на информацията, с която разполага съответната държава членка.
Член 458 3.
Когато на определените в съответствие с параграф 1 органи се разрешава да прилагат национални мерки съгласно настоящия член, те предоставят на съответните компетентни органи или определени органи в други държави членки цялата необходима информация.
Член 458 4.
На Съвета се предоставя правомощието да приеме, въз основа на предложение на Комисията, с квалифицирано мнозинство акт за изпълнение за отхвърляне на проекта за национални мерки, посочени в параграф 2, буква г).

В рамките на един месец от получаването на уведомлението по параграф 2 ЕССР и ЕБО представят становищата си по посочените в букви а)—е) от същия параграф елементи на Съвета, на Комисията и на съответната държава членка.

Като отчита във възможно най-голяма степен посочените във втора алинея становища и в случай че са налице убедителни, надеждни и подробни доказателства, че мярката ще окаже отрицателно въздействие върху вътрешния пазар, което надхвърля ползите за финансовата стабилност, произтичащи от намаляването на установения макропруденциален или системен риск, Комисията може в срок от един месец да предложи на Съвета акт за изпълнение за отхвърляне на проекта за национални мерки.

В случай че в рамките на срока от един месец Комисията не представи предложение, съответната държавата членка може незабавно да приеме проекта за национални мерки със срок до две години или до изчезването на макропруденциалния или системния риск, ако това се случи по-рано.

Съветът приема решение относно предложението на Комисията в срок от един месец от получаването на предложението и излага своите мотиви за отхвърлянето или приемането на проекта за национални мерки.

Съветът отхвърля проекта за национални мерки, само ако прецени, че не са спазени едно или няколко от следните условия:

a) 

естеството на промените в интензивността на макропруденциалния или системния риск представлява заплаха за финансовата стабилност на национално равнище;

б) 

макропруденциалните инструменти, посочени в настоящия регламент и в Директива 2013/36/ЕС, са по-малко подходящи или ефективни за справяне с установения макропруденциален или системен риск от проектите за национални мерки;

в) 

проектите за национални мерки не водят до несъразмерни отрицателни последици за финансовата система или за части от нея в други държави членки или Съюза като цяло, като не представляват или създават пречка пред функционирането на вътрешния пазар; и

г) 

въпросът засяга само една държава членка.

Оценката на Съвета взема под внимание становището на ЕССР и ЕБО и се основава на доказателствата, представени съгласно параграф 2 от определения в съответствие с параграф 1 орган.

В случай че до един месец от получаване на предложението на Комисията Съветът не приеме акт за изпълнение за отхвърляне на проекта за национални мерки, заинтересованата държава членка може да приеме мерките и да ги прилага за срок до две години или до изчезването на макропруденциалния или системния риск, ако това се случи по-рано.
Член 458 5.
Други държави членки могат да признаят мерките, приети в съответствие с настоящия член, и да ги прилагат към лицензирани на национално равнище институции, които имат клонове или експозиции държавата членка, на която е разрешено да прилага мерките.
Член 458 6.
Когато признават мерките, определени в съответствие с настоящия член, държавите членки уведомяват ЕССР. ЕССР препраща незабавно тези уведомления на Съвета, Комисията, ЕБО и държавата членка, на която е разрешено да прилага мерките.
Член 458 7.
При вземането на решение за признаване на мерките, определени в съответствие с настоящия член, държавата членка отчита критериите по параграф 4.
Член 458 8.
Държавата членка, на която е разрешено да прилага мерките, може да отправи искане към ЕССР да издаде препоръка, както е посочено в член 16 от Регламент (ЕС) № 1092/2010, към една или повече държави членки, които не признават мерките.
Член 458 9.
Преди изтичането на разрешението, издадено в съответствие с параграфи 2 и 4, заинтересованата държава членка, в консултация с ЕССР, ЕБО и Комисията, прави преглед на ситуацията и може да приеме, в съответствие с процедурата, посочена в параграфи 2 и 4, ново решение за удължаване на срока на прилагане на националните мерки всеки път с до две допълнителни години.
Член 458 10.
Независимо от процедурата по параграфи 3—9 от настоящия член, на държавите членки се разрешава да увеличат рисковите тегла над тези, предвидени в настоящия регламент, с до 25 %, за експозициите, посочени в параграф 2, буква г), подточки iv) и vii) от настоящия член, и да намалят максималния размер на големите експозиции, предвиден в член 395, с до 15 % за срок до две години или до изчезването на макропруденциалния или системния риск, ако това се случи по-рано, при условие че са спазени условията и изискванията за уведомяване по параграф 2, установени в настоящия член.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти