Оперативен лизинг

За целите на настоящите насоки оперативният лизинг следва да се отнася до договор за лизинг, който по същество не прехвърля на лизингополучателя всички рискове и ползи, произтичащи от собствеността върху отдадения на лизинг актив.

В съответствие с общите критерии, предвидени в точки 15 — 21, дейностите по оперативен лизинг следва да се считат за спомагателни на банковата дейност във всяка от следните примерни ситуации:

• а. лизингът на активи се предоставя на институции или финансови институции в рамките на групата или извън нея (напр. лизинг на сгради или помещения);
• б. отдаването на лизинг на активи се допълва от периодично предлагане и продажба на банкови продукти или услуги на лизингополучателя чрез институция или финансова институция от групата (напр. услуги по текуща сметка или платежни услуги); или
• в. лизингът на активи разчита в значителна степен на банковата дейност, включително ситуации, при които предприятието:
• i. разчита в значителна степен на съответните банкови продукти или услуги, предоставяни от институция или финансова институция от групата. Например, когато (i) инициирането и подготовката на договора се основават на оценка на кредитния риск, извършена от институция или финансова институция от групата; или (ii) събирането на лизинговите плащания — или всякакви действия за събиране на вземанията по оперативния лизинг или възстановяване на контрола върху базовите активи — се управлява от институция или финансова институция от групата; или
• ii. разчита в значителна степен на финансиране, предоставено от институциите или финансовите институции от групата.