2.1. Преглед на рамката на ПНПО

Компетентните органи следва да разполагат с всеобхватна рамка на ПНПО, която обхваща следните компоненти, които следва да се оценяват редовно, като се има предвид списъка на правните актове, публикувани отделно на уебсайта на ЕБО, спрямо които следва да се оценява спазването на изискванията от страна на институцията. Моделът за ангажираност по ПНПО, описан в раздел 2.4, определя как тази рамка може да бъде адаптирана за различни институции при прилагането на принципа на пропорционалност. Тези компоненти са:

• а. категоризация на институцията, както е посочено в раздел 2.1.1;
• б. наблюдение на ключовите показатели, както е посочено в дял 3;
• в. анализ на бизнес модела (АБМ), както е посочено в дял 4;
• г. оценка на вътрешното управление и механизмите за контрол в рамките на институцията, както е посочено в дял 5;
• д. оценка на рисковете за капитала, както е посочено в дял 6;
• е. оценка на адекватността на собствения капитал на институцията, както е посочено в дял 7;
• ж. оценка на рисковете за ликвидността и финансирането и оценка на ликвидността и ПНПО оценка на ликвидността и финансирането, както е посочено в дял 8;
• з. обща оценка на ПНПО (включително прилагането на надзорни мерки — и мерки за ранна намеса, когато е необходимо) и комуникация, както е посочено съответно в дял 9 и раздел 2.1.2.

Компетентните органи следва да разглеждат ПНПО като текущ процес, който интегрира резултатите от всички надзорни дейности и всички налични източници на информация в цялостен надзорен преглед на институцията. ПНПО следва да включва разглеждане на следното:

• а. резултата от предишни оценки на ПНПО, анализ на бизнес модела и текущ дистанционен надзор;
• б. финансовата отчетност на институцията, стратегическия(ите) план(ове), регулаторната отчетност (обща отчетност — COREP, финансова отчетност — FINREP и кредитен регистър, когато има такива) и вътрешната отчетност (например управленска информация, отчетност за капитала и ликвидността, вътрешни отчети за риска);
• в. ВААК/ВААЛ и системите за планиране на възстановяването на институцията;
• г. проверки на място;
• д. оценки на вътрешни модели;
• е. целенасочен задълбочен анализ;
• ж. хоризонтални тематични прегледи;
• з. анализ на стрес тестовете;
• и. доклади от трети страни (например одиторски доклади, доклади от капиталови/кредитни анализатори);
• й. други относими секторни или макроикономически изследвания/проучвания.

2.1.1. Категоризация на институциите

Компетентните органи следва да категоризират всички институции, попадащи в обхвата на техните надзорни правомощия, в четири различни категории въз основа на размера, системното значение, естеството, мащаба и сложността на дейностите на съответните институции и като вземат предвид член 97, параграф 4 от Директива 2013/36/ЕС. Категоризирането следва да отразява оценката на системния риск, създаван от институциите за финансовата система.

В рамките на дадена група от предприятия, ако компетентните органи установят, че значимостта на различните предприятия в групата, въз основа на елементите, посочени в точка 17 , варира, те могат да приложат категоризация на индивидуално ниво, за да отразят тези разлики (например чрез определяне на различни категории за различните дъщерни предприятия в групата и/или за консолидираното предприятие).

Компетентните органи следва периодично да преразглеждат категоризацията на своите институции, както и след събития, които могат да повлияят на степента на риск на бизнес моделите, или след значителни корпоративни операции, като например мащабно изтегляне на инвестиции, сливане или придобиване или важно стратегическо действие.

За да се гарантира минимално ниво на съпоставимост, компетентните органи следва да използват изброените по - долу категории като отправна точка:

► Категория 1 — всички институции, определени като „големи институции“ в член 4, параграф 1, точка 146 от Регламент (ЕС) № 575/2013. Компетентните органи могат да класифицират „големи институции“ като институции от категория 2 или категория 3 от съображения за пропорционалност, при условие че те не са Г - СЗИ . Прекласифицирането на „големи институции“, които не са Г - СЗИ, следва да се извършва в съответствие с качествените критерии от категория 2 и категория 3, посочени по - долу, като се вземат предвид размерът на институцията, нейната системна значимост, както и естеството, мащабът и сложността на дейностите ѝ.

► Категория 2 — i) средни до големи институции, различни от включените в категория 1, които не са „малки и несложни институции“ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 145 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и извършват дейност в няколко групи дейности, включително небанкови дейности, или имат значителни трансгранични дейности и предлагат кредитни и финансови продукти на клиенти на дребно и корпоративни клиенти; ii) специализирани институции, които не са от системно значение, със значителни пазарни дялове в своите групи дейности или платежни системи, или платформи за търговия/пазари за финансови инструменти;

• iii) институции, които се считат за значими поради техния размер, дейности или бизнес модел (напр. централни институции на институционални защитни схеми (ИЗС), централни контрагенти (ЦК), централни депозитари на ценни книжа (ЦДЦК), централни кооперативни банки или централни спестовни банки), за икономиката (напр. по отношение на общите активи върху брутния вътрешен продукт — ОА/БВП) или за банковия сектор в дадена държава членка.

► Категория 3 — i) малки до средни институции, различни от включените в категории 1 и 2, които не са „малки и несложни институции“ съгласно определението в член 4, параграф 1, точка 145 от Регламент (ЕС) № 575/2013 и извършват дейност в ограничен брой групи дейности, или имат незначителна трансгранична дейност, които предлагат предимно кредитни продукти на клиенти на дребно, корпоративни и институционални клиенти с ограничено предлагане на финансови продукти;

• ii) специализирани институции с по - малко значими пазарни дялове в своите видове дейност или платежни системи, или финансови борси.

► Категория 4 — всички институции, определени като „малки и несложни институции“ съгласно член 4, параграф 1, точка 145 от Регламент (ЕС) № 575/2013, и всички други малки институции с несложна структура, които не попадат в категории 1—3 (например с ограничен обхват от дейности и незначителни пазарни дялове в техните групи дейности).

2.1.2. Постоянна оценка на рисковете, рамка за ескалация и надзорни мерки

Компетентните органи следва постоянно да оценяват рисковете, на които институцията е или би могла да бъде изложена, чрез своите надзорни дейности в съответствие с модела за ангажираност по ПНПО, описан в раздел 2.4.

Компетентните органи следва да гарантират, че резултатите от техните оценки са ясно документирани, като се обръща специално внимание на основните причини за констатираните недостатъци. Тези констатации следва да намерят отражение в ПНПО оценките, определени в съответствие с настоящите насоки, и да послужат като основа за последващите надзорни мерки, които компетентните органи могат да прилагат съгласно членове 102, 104 и 105 от Директива 2013/36/ЕС и националното законодателство, както и, когато е приложимо, за мерките за ранна намеса, посочени в член 27 от Директива 2014/59/ЕС, или за всякаква комбинация от горепосочените мерки.

Като част от текущата си надзорна дейност компетентните органи следва да предприемат подходящи и навременни последващи действия, за да гарантират, че институцията е отстранила ефективно констатираните недостатъци. В тази връзка компетентните органи следва да създадат рамка за ескалация за надзорните мерки на високо равнище, която да подпомага избора на най - подходящите мерки (както количествени, така и качествени) за отстраняване на констатираните недостатъци. Това не засяга надзорните правомощия, предвидени в приложимата правна рамка, нито правото на преценка на компетентните органи да определят най - подходящите мерки въз основа на конкретните обстоятелства и констатираните недостатъци.

Рамката, посочена в предходната точка, следва да предвижда следните мерки, които не трябва да се разглеждат като строго последователни и могат да бъдат засилени или отслабени според нуждите:

• а. започване на засилен надзорен диалог с институцията, като например провеждане на среща с ръководния орган или изискване на самооценка от страна на институцията;
• б. съобщаване на корективните действия, които се очакват от институцията (необвързващи мерки), като например надзорни очаквания или препоръки;
• в. изискване на конкретни коригиращи действия от страна на институцията (обвързващи мерки), като например определяне на качествени показатели, които институцията трябва да спазва, и/или определяне/увеличаване на изискванията по втори стълб или на изискванията за ликвидност;
• г. прилагане на надзорни мерки за отстраняване на констатираните недостатъци, например административни санкции, корективни мерки или глоби.

При избора на надзорни мерки компетентните органи следва да определят цялостната схема за ескалация, като вземат предвид наличната информация, естеството, размера и сложността на институцията, както и необходимостта да се осигури своевременно отстраняване на констатираните недостатъци. Изборът следва да се ръководи от следните съображения, както е приложимо:

• а. очаквания резултат, който мерките целят да постигнат, и, когато е възможно, очакваните срокове за институцията за отстраняване на недостатъците;
• б. степента на сериозност на недостатъците и потенциалното пруденциално въздействие от нерешаването на проблема (т.е. дали е необходимо да се предприеме конкретна мярка за разрешаването му) и дали недостатъците вече са отстранени/обхванати от други мерки;
• в. доказаната способност или намерение на институцията да отстрани недостатъците;
• г. дали други мерки биха постигнали същата цел с по - малко административно и финансово въздействие върху институцията;
• д. възможността установените рискове и слабости да бъдат корелирани или да се самозасилват, или и двете, като в този случай се изискват по - строги надзорни мерки;
• е. всякакви други фактори, които компетентните органи счетат за относими.

Без да се засяга правото на преценка на компетентните органи при избора на най - подходящите мерки, всички налични количествени и качествени мерки следва да се използват по начин, който дава възможност за най - добро справяне с нивото на риска и/или недостатъците. При това следва да се вземат предвид естеството на риска (количествен и/или качествен), процесът на ескалация, както и фактът, че количествените мерки следва да се прилагат за отстраняване на недостатъци във вътрешното управление, включително механизмите за вътрешен контрол, и други проблеми, когато другите надзорни мерки не са били ефективни или се считат за недостатъчни за отстраняване на констатираните недостатъци в подходящ срок⁷ .

⁷ В съответствие с член 104а, параграф 1, буква б) от Директива 2013/36/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338, ELI: http://data.europa.eu/eli/dir/2013/36/2026 -01-11 ).

Разпоредбите на настоящия дял не засягат възможността компетентните органи да предприемат надзорни мерки, пряко свързани с резултатите от надзорни дейности (напр. проверки на място или оценки на пригодността на членовете на ръководния орган и лицата, заемащи ключови позиции), когато резултатите от такива дейности изискват непосредствено прилагане на надзорни мерки за справяне със съществени недостатъци.

2.1.3. Диалог с институциите

Компетентните органи следва да поддържат диалог с институциите при осъществяването на надзорните си дейности.

Компетентните органи следва да съобщят на институцията резултатите от оценката по ПНПО в съответствие с дял 9 и да я информират за всички действия, които се изискват с цел спазване на надзорните мерки, приложени въз основа на тези констатации.