+ГЛАВА 1 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
---+Член 1 Определения
---+Член 2 Приложно поле
---+Член 3 Задължение за застраховане на превозни средства
---+Член 4 Проверки на застраховките
------+Член 4 1.
------+Член 4 2.
---+Член 5 Дерогация от задължението за застраховане на превозни средства
------+Член 5 1.
------+Член 5 2.
------+Член 5 3.
------+Член 5 4.
------+Член 5 5.
------+Член 5 6.
------+Член 5 7.
---+Член 6 Национални застрахователни бюра

ГЛАВА 1 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА 1 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

1. Преглед

,
Наименование Регулация
Член 1 Определения

Член 1

Определения

За целите на настоящата директива:

▼M1

1. 

„превозно средство“ означава:

а) 

всяко моторно превозно средство, задвижвано изключително с механична енергия по суша, но не по релси, със:

i) 

максимална конструктивна скорост над 25 km/h; или

ii) 

максимално нетно тегло над 25 kg и максимална конструктивна скорост над 14 km/h;

б) 

всяко ремарке, предвидено да се използва с превозно средство, посочено в буква а), независимо дали е прикачено или не.

Без да се засягат букви а) и б), инвалидните колички, предназначени изключително за хора с физически увреждания, не се считат за превозни средства, посочени в настоящата директива;

▼M1

1а. 

„използване на превозно средство“ означава всяко използване на превозно средство, което в момента на произшествието съответства на функцията на това превозно средство като средство за транспорт, независимо от неговите характеристики и независимо от терена, на който се използва моторното превозно средство, както и от това дали то е неподвижно, или в движение;

▼M1

2. 

„увредено лице“ означава всяко лице, което има право на обезщетение за вреди причинени от превозни средства;

▼B

3. 

„национално застрахователно бюро“ означава професионална организация, създадена в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт към Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, и която обединява застрахователните предприятия, които в дадена държава са получили разрешително да извършват дейност по застраховане на гражданската отговорност при използването на пътни моторни превозни средства;

4. 

„територия, на която обичайно се намира превозното средство“ означава:

а) 

територията на държавата, в която превозното средство е получило регистрационен номер, независимо дали номерът е постоянен или временен; или

б) 

в случаите, когато не съществува регистрация за определен вид превозно средство, но същото е обозначено със застрахователна табела или отличителен знак, съответстващ на регистрационен номер — територията на държавата, в която са предоставени табелата или знакът; или

в) 

в случаите, когато не съществува нито регистрационен номер, нито застрахователна табела, нито отличителен знак за определени видове превозни средства — територията на държавата по местоживеене на държателя; или

г) 

в случай че превозното средство няма регистрационен номер или има регистрационен номер, който не му съответства или вече не му съответства, и е участвало в произшествие — територията на държавата, в която е настъпило произшествието, с цел уреждане на претенция съгласно член 2, буква а) или член 10;

5. 

„зелена карта“ означава международно застрахователно удостоверение, издадено от национално бюро в съответствие с Препоръка № 5, приета на 25 януари 1949 г. от Подкомитета по автомобилен транспорт на Комитета по вътрешен транспорт на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации;

6. 

„застрахователно предприятие“ означава предприятие, което е получило официално разрешително в съответствие с член 6 или член 23, параграф 2 от Директива 73/239/ЕИО;

7. 

„установяване“ означава седалище, представителство или клон на застрахователно предприятие по смисъла на член 2, буква в) от Втора директива 88/357/ЕИО на Съвета от 22 юни 1988 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прякото застраховане, различно от животозастраховането, и за формулиране на разпоредби за улесняване на ефективното упражняване на свободата на предоставяне на услуги ( 1 );

▼M1

8. 

„държава членка по произход“ означава „държава-членка по произход“ съгласно определението в член 13, точка 8, буква а) от Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета ( 2 ).

▼B

Член 2 Приложно поле

Член 2

Приложно поле

Разпоредбите на членове 4, 6, 7 и 8 се прилагат за превозни средства, които обичайно се намират на територията на държава-членка:

а) 

след като е сключен договор между националните застрахователни бюра, съгласно който всяко национално бюро, при условията на неговото национално законодателство в областта на задължителното застраховане, гарантира уреждането на претенции във връзка със застрахователни събития, настъпили на неговата територия и причинени от превозни средства, които обичайно се намират на територията на друга държава-членка, независимо дали те са застраховани или не;

б) 

от определената от Комисията дата, след като същата е установила в тясно сътрудничество с държавите-членки, че е сключено такова споразумение;

в) 

за срока на сключеното споразумение.

Член 3 Задължение за застраховане на превозни средства

Член 3

Задължение за застраховане на превозни средства

▼M1

Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховане на гражданската отговорност при използването на превозно средство, което обичайно се намира на нейна територия.

▼M1

Настоящата директива не се прилага при използването на превозно средство в прояви и дейности, свързани с автомобилни спортове, включително надпревари, състезания, тренировки, изпитвания и демонстрации в рамките на ограничени и обозначени зони в държава членка, когато държавата членка гарантира, че организаторът на дейността или трето лице са сключили алтернативна застрахователна или гаранционна полица, покриваща вреди, причинени на всяко трето лице, включително зрители и други случайно присъстващи лица, но не непременно вреди, причинени на участващите водачи и техните превозни средства.

▼B

Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея.

Всяка държава-членка предприема всички подходящи мерки с цел застрахователният договор да покрива и:

а) 

всички вреди, причинени на територията на другите държави, в съответствие с действащото законодателство на тези държави-членки;

б) 

всички вреди, претърпени от граждани на държавите-членки по време на пряко пътуване между две територии, в които се прилага Договорът — ако няма национално застрахователно бюро, което да отговаря за прекосяваната територия; в такъв случай вредите се покриват в съответствие с действащото национално законодателство относно задължителното застраховане в държавата-членка, на чиято територия обичайно се намира превозното средство.

Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания.

Член 4 Проверки на застраховките
Член 5 Дерогация от задължението за застраховане на превозни средства
Член 6 Национални застрахователни бюра

Член 6

Национални застрахователни бюра

Без да се засяга задължението, посочено в член 2, буква а), всяка държава-членка следи при произшествие на нейна територия, предизвикано от превозно средство, което обичайно се намира на територията на друга държава-членка, националното застрахователно бюро да получава информация:

а) 

за територията, на която обичайно се намира превозното средство и за регистрационния му номер, ако има такъв;

б) 

доколкото е възможно — за данните относно застраховката на превозното средство, които обикновено фигурират в „зелената карта“ и с които разполага държателят на превозното средство, ако тези данни са поискани от държавата-членка, в която обичайно се намира превозното средство.

Всяка държава-членка гарантира също и предаването на информацията, посочена в букви а) и б), от страна на бюрото на националното застрахователно бюро на държавата, на чиято територия обичайно се намира превозното средство, посочено в първа алинея.

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания
Източник Изискване

3. Свързани стандарти

Стандарти
Източник Изискване