+ПРИЛОЖЕНИЕ III

ПРИЛОЖЕНИЕ III



ПРИЛОЖЕНИЕ III

СЪДЪРЖАНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОГРАМИ ЗА КОНТРОЛ НА ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ВЪЗДУХА, ПОСОЧЕНИ В ЧЛЕНОВЕ 6 И 10

ЧАСТ 1

Минимални изисквания относно съдържанието на националните програми за контрол на замърсяването на въздуха

1. Първоначално изготвените национални програми за контрол на замърсяването на въздуха, посочени в членове 6 и 10, трябва да обхващат най-малко следното:

а) 

рамката за националната политика относно качеството на въздуха и замърсяването, в чийто контекст е разработена програмата, включително:

i) 

приоритетите на политиката и връзката им с приоритетите, набелязани в други относими области на политиката, включително изменението на климата и когато е уместно — селското стопанство, промишлеността и транспорта;

ii) 

отговорностите, възложени на национални, регионални и местни органи;

iii) 

напредъка, постигнат по сегашните политики и мерки за намаляване на емисиите и за подобряване на качеството на въздуха, както и степента на спазване на националните задължения и задълженията в рамките на Съюза;

iv) 

прогнозираното последващо развитие, ако се приеме, че няма да има изменения във вече приетите политики и мерки;

б) 

разгледаните варианти на политика за спазване на задълженията за намаляване на емисиите за периода от 2020 г. до 2029 г. и от 2030 г. нататък, както и на междинните нива на емисии, определени за 2025 г., и за принос за по-нататъшно подобряване на качеството на въздуха, със съответния анализ, включително метода за анализ; когато е налично — самостоятелното или комбинираното въздействие на политиките и мерките върху намалението на емисиите, качеството на въздуха и околната среда, както и свързаните с тях неопределености;

в) 

мерките и политиките, избрани за приемане, включително график за тяхното приемане, изпълнение и преглед, както и отговарящите за тях компетентни органи;

г) 

когато е приложимо — пояснение на причините, поради които индикативните нива на емисии за 2025 г. не могат да бъдат постигнати без мерки, водещи до несъразмерни разходи;

д) 

когато е приложимо — описание на използването на възможностите за гъвкавост, предвидени в член 5, и последиците за околната среда, произтичащи от използването на тези възможности;

е) 

оценка на това как избраните политики и мерки осигуряват съгласуваност с планове и програми, установени в други относими области на политиката.

2. Актуализациите на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, посочени в членове 6 и 10, трябва да съдържат най-малко следното:

а) 

оценка на постигнатия напредък по изпълнението на програмата и намаляването на емисиите и концентрациите;

б) 

всички съществени промени в политическия контекст, оценките, програмата или графика за изпълнението ѝ.

ЧАСТ 2

Мерки за намаляване на емисиите, посочени в член 6, параграф 2, втора алинея

Държавите членки вземат предвид съответното Ръководство за амоняка и използват най-добрите налични техники в съответствие с Директива 2010/75/ЕС.

А.   Мерки за ограничаване на емисиите на амоняк

(1) Като вземат предвид Рамковия кодекс на ИКЕ на ООН за добра земеделска практика за намаляване на емисиите на амоняк от 2014 г., държавите членки установяват национални препоръчителни правила за добра земеделска практика с цел контролиране на емисиите на амоняк, които обхващат най-малко следните въпроси:

а) 

управление на азота, като се взема предвид пълният азотен цикъл;

б) 

стратегии за хранене на добитъка;

в) 

нискоемисионни техники за разпръскване на оборски тор;

г) 

нискоемисионни системи за съхранение на оборски тор;

д) 

нискоемисионни системи за обори за животни;

е) 

възможности за ограничаване на емисиите на амоняк от използването на минерални торове.

2. Държавите членки могат да установят национален азотен бюджет за наблюдение на измененията в общите загуби на химически активен азот от селското стопанство, включително амоняк, двуазотен оксид, амоний, нитрати и нитрити, въз основа на принципите, залегнали в ръководството на ИКЕ на ООН за азотните бюджети ( 9 ).

3. Държавите членки забраняват използването на амониево-карбонатни торове и могат да намалят емисиите на амоняк от неорганични торове, като използват следните подходи:

а) 

замяна на карбамидните торове с амониево-нитратни;

б) 

когато прилагането на карбамидни торове продължи — използване на методи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 30 % в сравнение с референтния метод, посочен в Ръководството за амоняка;

в) 

насърчаване на замяната на неорганичните с органични торове, а когато продължават да се прилагат неорганични торове — разпръскването им в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид също така наличното съдържание на хранителни вещества в почвата и хранителните вещества от други изкуствени торове.

4. Държавите членки могат да намалят емисиите на амоняк от неорганични торове, като използват следните подходи:

а) 

намаляване на емисиите от разпръскването на торова течност и твърд оборски тор върху обработваема земя и пасища, като се използват методи, водещи до намаляване на емисиите най-малко с 30 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка, и при спазване на следните условия:

i) 

разпръскване на твърди оборски торове и торови течности само в съответствие с предвидимите потребности на торените култури или пасища от азот и фосфор, като се вземат предвид също така наличното съдържание на хранителни вещества в почвата и хранителните вещества от други изкуствени торове;

ii) 

неразпръскване на твърди оборски торове и торови течности, когато подлежащата на торене земя е напоена с вода, наводнена, замръзнала или покрита със сняг;

iii) 

разпръскване на торови течности върху пасища чрез влачещ се по земята маркуч или ботуш или чрез плитко или дълбоко впръскване;

iv) 

разпръскване на твърди оборски торове и торови течности върху обработваема земя, които се поемат от почвата в срок от четири часа след разпръскването;

б) 

намаляване на емисиите от съхранението на оборски тор извън оборите за животните, като се използват следните подходи:

i) 

за хранилища за торова течност, построени след 1 януари 2022 г., използване на нискоемисионни системи или техники за съхранение, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 60 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка, а за съществуващи хранилища за торова течност — най-малко с 40 %;

ii) 

покриване на хранилищата за твърд оборски тор;

iii) 

гарантиране, че селските стопанства разполагат с достатъчен капацитет за съхранение на оборски тор, за да разпръскват тора само през подходящите периоди за растежа на културите:

в) 

намаляване на емисиите от оборите за животни, като се използват системи, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 20 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка;

г) 

намаляване на емисиите от оборския тор, като се използват стратегии за нископротеиново хранене, за които е доказано, че намаляват емисиите на амоняк най-малко с 10 % в сравнение с референтния метод, описан в Ръководството за амоняка.

Б.   Мерки за намаляване на емисиите на фини прахови частици и сажди

1. Без да се засяга приложение II относно кръстосаното съответствие към Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета ( 10 ), държавите членки могат да забранят изгарянето на открито на остатъци и отпадъци от селскостопанската реколта, както и на горски остатъци.

Държавите членки следят за спазването на всяка забрана, въведена в съответствие първа алинея, и осигуряват прилагането ѝ. Изключенията от такава забрана се ограничават до превантивни програми за избягване на безконтролното разпространение на опустошителни пожари, за борба с вредителите или за опазване на биологичното разнообразие.

2. Държавите членки могат да установят национални препоръчителни правила за добра земеделска практика за правилното управление на остатъците от реколтата въз основа на следните подходи:

а) 

подобряване на структурата на почвата чрез внасяне в нея на остатъците от реколтата;

б) 

подобрени техники за внасяне на остатъците от реколтата;

в) 

алтернативно използване на остатъците от реколтата;

г) 

повишаване на съдържанието на хранителни вещества и подобряване на структурата на почвата чрез внасяне на тор съобразно потребностите за оптимален растеж на растенията, като по този начин се избягва прегарянето на тора (оборски тор, дебела постелка от слама).

В.   Предотвратяване на въздействието върху малки стопанства

При предприемането на мерки, изложени в раздели А и Б, държавите членки гарантират, че изцяло вземат предвид въздействието върху малките стопанства и микростопанствата.

Държавите членки могат например да освободят малките стопанства и микростопанствата от тези мерки, когато това е възможно и уместно с оглед на приложимите задължения за намаляване.

1. Преглед

,

1.1 Препратки

1.2 Идентифицирани изисквания

1.3 Свързани стандарти

2. Идентифицирани изисквания

Изисквания

3. Свързани стандарти

Стандарти